ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 301
гр. Бургас, 15.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500237 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частната жалба на „Т.“ ЕООД, ЕИК *,
представлявано от управителя К. Д., чрез адв. Г.К. – ВАК, срещу определение
№ 1044/ 04.05.2022 г., постановено по гр.д. № 625/ 2022 г. по описа на
Окръжен съд Бургас, с което е оставена без разглеждане молбата на
дружеството с правно основание чл.240, ал.1 ГПК за отмяна на неприсъствено
решение № 2255/ 26.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 3055/ 2019 г. по описа
на Районен съд Бургас.
Съдебният акт се обжалва като незаконосъобразен и необоснован.
Претендират се особени, непредвидени обстоятелства, поради които страната
е била лишена от възможност да участва в производството пред Районен съд
Бургас. Формулирани са следните искания: обжалваното определение да бъде
отменено, като се постанови отмяна и на неприсъственото решение на
Районен съд Бургас № 2255/ 26.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 3055/ 2019
г. и Апелативен съд Бургас да укаже и задължи Окръжен съд Бургас да
процедира надлежно исковата молба на страната по чл.240 ал.2 от ГПК
досежно подсъдността на иска.
В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна по делото – „М.“ ООД, ЕИК
*, надлежно уведомена за подадената частна жалба чрез процесуалния си
представител адв.К., не е подала отговор.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за
да се произнесе, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл.275,
ал.2 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.
1
Производството по в.гр.д. № 625/ 2022 г. по описа на Окръжен съд
Бургас е образувано по повод подадена от „Т.“ ЕООД молба за отмяна на
неприсъствено решение № 2255/ 26.09.2019г., постановено по гр.д.№ 3055/
2019г. по описа на Районен съд Бургас.
В молбата са изложени твърдения, че дружеството е получило
постановеното от районния съд неприсъствено решение на 08.02.2022 г.
Поддържа се, че е бил невъзможно да узнае своевременно за исковата молба
или призовките за съдебното заседание, поради особени непредвидени
обстоятелства и иска неговата отмяна, позовавайки се на чл. 240, ал. 1, т. 2
ГПК.
Молителят сочи, че призовките и съобщенията по делото са били
изпращани от съда на обявения тогава в Търговския регистър адрес на
управление на дружеството – ж.к. Ю., бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с. Г., община Г.,
област С.. Независимо от това обаче, в отношенията си с „М.“ ООД - ищец по
делото, всички съобщения са получавани на адреса на промишлената му база
в с.Б., който адрес за кореспонденция изрично е вписан в сключения между
страните писмен договор, представен по делото. Твърди се
недобросъвестност на ищеца, комуто е било известно, че дружеството-
ответник е в процес на реорганизация и смяна на официалния си адрес,
завършила през април 2021 г., но въпреки това ищецът завел процесното дело
без да го уведоми, възползвайки се от горните обстоятелства. В молбата се
поддържа, че именно заради тези недобросъвестни действия на ищеца,
ответникът-молител не е могъл да вземе участие в процеса, по който е било
постановено неприсъственото решение, чиято отмяна иска.
В молбата по чл. 240, ал. 1 от ГПК е инкорпорирано оспорване по реда
на чл. 240, ал. 2 от ГПК. Поддържа се, че договорът между страните бил
сключен по ОП Морско дело и рибарство, по която договорите са грантови и
на молителя не било известно дали проектът е представен и завършен пред
МЗ. В молбата е въведено твърдение, че в МЗ се намира преписка, която
представлява ново писмено доказателство по см.на чл.240 ал.2 от ГПК, от
съществено значение за делото, която не е била известна при решаването му
или с която страната не е могла да се снабди. Претендира се неоснователност
на иска и са направени доказателствени искания. Прави се още възражение по
подсъдност и искане по чл.219 ГПК за привличане на Министерството на
земеделието.
По молбата е депозиран отговор от „М.“ ООД, ЕИК *, чрез адв.К., в
който същата се оспорва като неоснователна и се моли за отхвърлянето .
Сочи, че в съдебното производство, в което е постановено процесното
неприсъствено решение, призоваването на ответника е извършвано при
спазване на правилата на чл. 50 ГПК. Счита, че позоваването на ответника на
особени непредвидени обстоятелства, довели до несправедлив процес, не
представлява предвидено в чл. 240, ал. 1 ГПК основание. Възразява относно
датата, на която ответникът твърди, че е узнал за решението, като сочи, че
2
това е станало в по-ранен момент, предвид образуваните изп. дела във връзка
с издадения на ищеца изпълнителен лист от 14.10.2019 г. В тази връзка е
направено доказателствено искане по чл. 186 ГПК.
С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е счел молбата с
правно осн.чл.240 ал.1 от ГПК за просрочена и я оставил без разглеждане,
както и е отхвърлил доказателствените искания на „М.“ ООД. Изложил е
мотиви, че неприсъственото решение е връчено на адреса на управление на
ответника, вписан в ТР, чрез залепване на уведомление, на осн.чл.50 ал.2 от
ГПК, на 14.11.2019 год. Този момент на връчване на решението е поставил
началото на срока по чл.240 ал.1 от ГПК, а действителния момент на узнаване
на решението е ирелевантен. Срокът по чл.240 ал.1 от ГТК е изтекъл на
16.12.2019 год., а молбата, депозирана на 24.03.2022 год. се явява просрочена.
По отношение на оспорването по чл.240 ал.2 от ГПК е изложена констатация
за неподсъдност на въззивната инстанция.
Изводите на Бургаския окръжен съд за пропускане на преклузивния
срок по чл.240 ал.1 от ГПК за отмяна на неприсъственото решение са
правилни и се споделят от настоящия съд.
Съдебната практика приема, че връчването на неприсъственото
решение поставя началото на срока по чл.240 ал.1 от ГПК, в който засегнатата
от последиците му страна може да поиска отмяна от въззивния съд (така
определение №811/24.09.2012 год. по ч.т.д.№35/12 год. ІІ т.о. ВКС).
Моментът на узнаване на неприсъственото решение поставя началото на друг
срок – този по чл.305 т.5 от ГПК, в който страната може да иска отмяна на
осн.чл.303 ал.1 т.5 от ГПК, ако твърди, че вследствие нарушаване на
съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото. С
решение №70/07.04.2021 год. по гр.д.№112/21 год. ІІІ г.о. ВКС е приел, че в
закона е предвиден различен ред за защита против неприсъствено решение.
Приел е, че на страната са предоставени две правни възможности - чрез
искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК пред въззивния съд на изрично
посочените основания и с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК при определени
предпоставки. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е допустима, когато не са били
налице условията за защита на страната по реда на чл.240, ал. 1 и ал. 2 ГПК
срещу неприсъственото решение.
В конкретния случай неприсъственото решение е било връчено на
ответника на адреса на управление, вписан в ТР към датата на
постановяването му – 26.09.2019 год., по реда на чл.50 ал.2 от ГПК. Промяна
на адреса на управление е била вписана едва на 08.04.2021 год. и от ответника
се признава, че в периода, когато е бил търсен от връчителя, се е намирал в
процес на реорганизация и преместване в нова база, без да се оспорва, че на
датите, отразени от връчителя, е било осъществено безрезултатно посещение
на адреса. За съда не е съществувало задължение да предприеме връчване на
адрес, различен от този в ТР, тъй като при напускане на адреса и необявяване
на нов книжата по делото се прилагат и се считат за връчени – чл.50 ал.2 от
3
ГПК. В случая дори е било залепено уведомление и е изчакан двуседмичния
срок за получаване на книжата от кметството, което представлява
допълнителна гаранция за ответника. Търговецът трябва да осигури способ за
получаване на кореспонденция с контрагенти, държавни органи, институции
и съдилища на адреса на управление – задължение, изводимо от принципа на
добросъвестност в търговския оборот и в негова тежест е отсъствието от
адреса на управление, оповестен в ТР.
Фингираното връчване на решението е осъществено на 14.11.2019 год.,
видно от разпореждането на съда, с което върнатото в цялост съобщение е
приложено по делото. Молбата по чл.240 ал.1 от ГПК за отмяна на решението
е депозирана на 16.02.2022 год. и е образувана в гр.д.№272/22 год. по описа на
БОС, а не на 25.03.2022 год., както погрешно е прието в обжалваното
определение, но и в двата случая след изтичане на преклузивния срок. С
пропускането на срока се е преклудирало правото на ответника да иска
отмяна на неприсъственото решение и правилно молбата му е оставена без
разглеждане.
Втората част от молбата е определена от подателя й като иск по чл.240
ал.2 от ГПК и е възприета от въззивния съд именно като иск, който не му е
подсъден. С определение №288/21.06.2016 год. по гр.д.№1406/16 год. на ІV
г.о. ВКС се приема, че искът по чл.240 ал.2 от ГПК е идентичен с иска по
чл.424 от ГПК (за оспорване на вземането). За разлика от нормата на чл.240
ал.1 от ГПК, в която е посочена изрична подсъдност на молбата за отмяна
пред въззивен съд, в нормата на чл.240 ал.2 от ГПК въпросът за подсъдността
не е уреден по изричен начин и тя следва от общите правила и от естеството
на предявения иск. След като въззивният съд е намерил, че оспорването по
чл.240 ал.2 от ГПК не му е подсъдно, е бил длъжен да отдели молбата и да я
изпрати на компетентния съд за образуване в дело и разглеждане по
същество. Липсва произнасяне в тази насока с нарочен диспозитив, което
налага на Бургаския окръжен съд да бъдат дадени указания за отделяне на
исковата молба по чл.240 ал.2 от ГПК и изпращането й на компетентния
първоинстанционен съд.
Мотивиран от горните съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1044/ 04.05.2022 г., постановено по
гр.д. № 625/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
УКАЗВА на Окръжен съд Бургас да отдели и изпрати по компетентност
на съответния районен съд исковата молба на „Т.“ ЕООД против „М.“ ООД
по чл.240 ал.2 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5