№ 360
гр. Плевен, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:С. АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. Д.А-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20234400500583 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 944 от 26.06.2023година., постановено по гр.д.
№6450/2022г. Плевенският районен съд е уважил предявения на основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл.367 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД от
„**********" ЕООД гр. Искър, с ЕИК **********, представляван от
управителя Б. С. Т. против „СТАФ ТРАНС" ЕООД гр.Плевен, с ЕИК
**********, представлявано от Н. Г. Д., с което е установено вземането на
ищеца срещу ответника за следните суми: 15 564,50лв. - дължима главница
по данъчни фактури 1.№ **********/11.05.2022г. на стойност 1860,50лева; 2.
№ **********/23.05.2022г., на стойност 3984,00лева; 3.№
**********/30.05.2022г., на стойност 4680,00лева и 4.№
**********/03.06.2022г. на стойност 5040лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК - 11.10.2022г. до окончателното им из плащане, като е отхвърлил иска за
разликата над 15 564,50лева до претендираните 17 748,00лева, като
неоснователен и недоказан. Уважил е и иска на същото правно основание
досежно за изтеклите мораторни лихви върху горните главници, в общ
1
размер на 452,90лева, както следва: 55.81лв. - лихва за забава за периода
25.06.2022г. - 10.10.2022г. по фактура № **********/11.05.2022г; 113.99лв.-
лихва за забава за периода 30.06.2022г. - 10.10.2022г. по фактура №
**********/23.05.2022г.; 123.50лв.-лихва за забава за периода 08.07.2022г -
10.10.2022г. по фактура № **********/30.05.2022г. и 159.60лв.- лихва за
забава за периода 19.06.2022г. - 10.10.2022г. по фактура №
**********/03.06.2022г., като е отхвърлил иска за мораторна лихва за
разликата над 452,90лева/до 518,41лева/, като неоснователен и недоказан.
Осъдил е ответника „СТАФ ТРАНС" ЕООД да заплати на „**********"
ЕООД сумата от 516,082 лева разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 5356/2022 г. на Плевенски районен съд, както и разноските в исковото
производство в размер на 2105,24лева.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважен
иска по чл.422 ГПК за разликата над 3 348лв. – главница и 97.44лв. –
мораторна лихва, е подадена въззивна жалба от ответника „СТАФ ТРАНС"
ЕООД, представлявано от управителя Н. Г. Д., чрез пълномощника адв.П. Г.
Д. от АК-Враца. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е
необосновано и незаконосъобразно в обжалваната му част, основното от
които е, че РС не е преценил в достатъчна степен доказателствата за размера
на вземането на ищеца -издадените 4 бр. кредитни известия. Съображенията
за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли окръжния съд да
отмени решението на Плевенски РС в обжалваната му част и да постанови
друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения срещу
него установителен иск за разликата над сумите : 3 348лв. – главница и
97.44лв. – мораторна лихва.
Въззиваемата страна „**********" ЕООД гр. Искър,
представляван от управителя Б. С. Т., чрез пълномощника адв.С. М. от АК-
Плевен, е взела становище, че жалбата е неоснователна, по съображенията
изложени в депозирания по делото писмен отговор и пледоарията по
същество на пълномощника.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
2
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се
явява неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение
на „СТАФ ТРАНС" ЕООД, представлявано от управителя Н. Г. Д., че дължи
на „**********" ЕООД гр. Искър, представляван от управителя Б. С. Т.
сумата от 17 748,00 лв. – главница дължима по данъчни фактури с №
**********/11.05.2022г, № **********/23.05.2022г.,
№**********/30.05.2022г.,№ 00000244/03.06.2022г. и мораторна лихва в общ
размер на 518,41 лева за посочените в исковата молба периоди, за които суми
ищецът се е снабдил със оспорената от ответника заповед за изпълнение,
издадена по реда на чл. 410 ГПК.
Ищецът е изложил твърдения, че извършва транспортни услуги в
страната и чужбина, а ответното дружество е негов клиент който му е
възлагал извършването на превоз на товари, осъществени от ищеца, с товарен
автомобил с рег. №СВ 31-56 КН и ремарке ЕН 23-24 ЕА. Твърди се, че
първоначално договорените възнаграждения са изплащани макар и с известно
закъснение, но впоследствие плащанията са започнали да се бавят като към
датата на предявяване на иска съществуват изцяло неуредени финансови
задължения по следните фактури: 1.Ф.№**********/11.05.2022 год. за
извършен транспорт от България до Италия за сумата от 4 044 лв. с падеж на
24.06.2022 год, лихва за забава от датата на падежа - 24.06.2022г. до
10.10.2022год. в размер на 121.32 лв.; 2. Ф.№**********/23.05.2022 год. за
извършен транспорт от Италия до България за сумата от 3 984 лв., с падеж на
29.06.2022 год., както и мораторна лихва за времето от датата на падежа -
29.06.2022 г. до 10.10.2022 год. в размер на 113.99 лв.; 3. Ф.
№**********/30.05.2022 год. за извършен транспорт от България до Италия
за сумата от 4 680 лв., с падеж на 07.07.2022 год., както и лихва за забава от
датата на падежа - 07.07.2022 г. до 10.10.2022 год. в размер на 123.50 лв.; 4. Ф.
№**********/03.06.2022год. за извършен транспорт от Италия до България
за сумата от 5 040 лв., с падеж на 18.06.2022 год., както и мораторна лихва за
времето от датата на падежа -18.06.2022 г. до 10.10.2022 год. в размер на
159.60лв. Оспорил е представените от ответника с отговора кредитни
известия, като твърди, че същите не са издадени от него и са съставени след
образуване на заповедното производство. Счита че същите не са годно
средство за коригиране на исковата претенция, тъй като формално не
3
отговарят на най-съществения от законова гледна точка елемент, а именно: не
е посочено основанието на което са издадени. Такива кредитни известния
обикновено се издават когато количеството или качеството на определени
стоки или услуги се променят в хода на реализация на сделка, а в настоящия
случай, ищецът счита за практически невъзможна подобна хипотеза,
доколкото става въпрос за транспортни услуги, след приключването, на всяка
от които е издадена съответната фактура.
Ответникът не оспорва факта, че между двете дружества има
неуредени финансови задължения по процесните фактури. Оспорил е
частично претенцията с аргумента, че са издадени четири кредитни известия
към фактурите. Твърди, че по фактура №**********/11.05.2022год. е
останала неиздължена сума от 1 284 лв.; по фактура №**********/23.05.2022
г. е неиздължена сума 864 лв.; по фактура №**********/30.05.2022 год. е
неиздължена сума 720 лв.; а по фактура №**********/03.06.2022 год. - сума
1 284 лв. Поради това е поискал съда да отхвърли предявения иск и да му
присъди разноски пропорционално на уважената част от иска, който е
признал за сумата 3348лева - главница и за лихва в размер на 97,44 лева.
Предмет на въззивно обжалване е само произнасянето на съда
относно дължимостта на сумата 12216,50лв., представляваща разликата
между уважената от РС част от иска и признатата от ответника сума на
главницата/15 564,50лв.-3348лв./ и относно дължимостта на сумата 355, 46лв.,
представляваща разликата между уважената от РС част от иска за мораторна
лихва и признатата от ответника сума на лихвата/452,90лв.-97,44лв./
Безспорно е между страните, че фактурираните превозни услуги са
извършени от ищеца, по възлагане на ответника и не са били заплатени
изцяло до подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 11.10.2022г.Няма спор,
че договорените между страните възнаграждения са съгласно издадените
фактури, с посочените в тях срокове на плащане: 1. фактура
№**********/11.05.2022год. за извършена транспортна услуга от България
до Италия за сумата от 4 044лв., с падеж - 24.06.2022год; 2. фактура
№**********/23.05.2022год. за извършен транспорт от Италия до България
за сумата от 3 984лв., с падеж - 29.06.2022год.; 3. фактура
№**********/30.05.2022 год. за извършен транспорт от България до Италия
за сумата от 4 680лв., с падеж на 07.07.2022 год. и фактура
4
№**********/03.06.2022 год. за извършен транспорт от Италия до България
за сумата от 5 040лв., с падеж на 18.06.2022 год. Няма спор, че фактурите са
осчетоводени и от двете дружества и са включени в регистъра по ДДС на
ответното дружество, но с различни стойности, съобразно въпросните
кредитни известия.
Спорно е какъв е размера на задължението на ответника и следва
ли фактурираните суми да се коригират въз основа на представените от
ответника четири броя кредитни известия. С оглед направеното от ищеца
оспорване, че не е издал кредитните известния, РС е възложил в тежест на
ответника да докаже основанието за издаване на тези документи, а именно, че
е платил частично суми по процесните фактури.
За да уважи исковата претенция в посочените по-горе размери,
районният съд е приел, че представените кредитни известия не са подписани
от страните. Те не отговарят и на изискванията на чл.115, ал.4 ЗЗДС-
задължително да бъде посочено основанието, за което се издават.
Същевременно издадените от ищеца фактури отразяват точно данните за
всички основни елементи на договора за транспорт:ясно са посочени страните
по сделката, предмета на договора, цената и начина на плащане. Въз основа
на това е извел и извода, че представените кредитни известия не са във
връзка с направено плащане от страна на ответника, тъй като не са годно
доказателство, издадено от ищеца за такова плащане. Поради липса на
доказателства за извършено плащане, съдът е приел, че ответникът дължи
процесните суми в размерите посочени от ВЛ по ССчЕ В.В..
Изложените в решението фактически констатации и правни
изводи се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция, който
препраща към тях на основание чл.272 ГПК. Изрично в решението на
Плевенски РС е пояснено, че кредитното известие е първичен счетоводен
документ, с който се намалява данъчната основа на доставка или се нулира
данъчната основа при развалянето на доставка, за която доставка вече е
издадена фактура. В случая се признава извършването на транспортните
услуги съгласно договореното. Основание за издаване на кредитно известие
възниква само в определени случаи: при разваляне на сделка за доставка или
извършена доставка, за която търговецът вече е издал търговска фактура на
клиента; за да се поправи грешка във вече издадена фактура, с която клиентът
5
погрешно е бил задължен да плати по-висока стойност за договорената
доставка. В конкретния случай такива твърдения от ответника липсват,
поради което следва да се приеме, че за издаването на неподписаните
кредитни известия не е имало основание. Не се установява и кой е съставил
тези неподписани документи.
В мотивите е посочено още, че обикновено се издава кредитно
известие в случаи на фактуриране на по-голямо от реалното количество стоки
или услуги, които клиентът е получил, или при фактуриране на грешни стоки
и услуги, или при фактуриране на стоки и услуги на цени, по-високи от
предварително уговорените; за да се направи търговска отстъпка от страна на
търговеца, като се намали стойността на данъчната основа, която клиентът
трябва да плати за вече фактурирани стоки или услуги; за да се обезщети
клиента за получена некачествени стоки или услуги, за които той е получил
фактура, но които той е отказал или върнал. С оглед вида на договора, по
който са издадени фактурите и становището на ответника в отговора, е ясно,
че основание от вида на посочените липсват. Поради това и РС е указал на
ответника да представи доказателства за частично плащане на транспортните
услуги, като възможно основание за издаване на кредитните известия. Такива
не са представени. Приетото от РС заключение на ВЛ В.В. е съобразило
частичното плащане на сумата 2183, 50лв., извършено от ответника на
12.08.2022г., като от своя страна, решаващия съд е взел предвид
заключението на ВЛ, което обосновава крайния му извод за размер на
непогасеното задължение, а именно: по фактура № **********/11.05.2022 г. –
сума в размер на 1 860,50 лв.; по фактура № **********/23 05 2022 г – сума в
размер на 3 984,00 лв.; по фактура № **********/30.05.2022 г. –сума в размер
на 4 680,00 лв и по Фактура № **********/03.06.2022 г. – сума в размер на 5
040,00 лв. ". Съгласно заключението на ВЛ размерът, в който следва да се
уважи исковата претенция за мораторна лихва е: по фактура №
**********/11.05.2022г. - 55,81 лева; по фактура № **********/23.05.2022г. -
113,99 лева; по фактура № **********/30.05.2022 г. – 123,50 лева и фактура
№ **********/03.06.2022 г. - 159,60 лева.
Неоснователен, недоказан и безпочвен е доводът във въззивната
жалба, че вземането на ищеца „Б. Т. 71“ЕООД е в размера, съгласно
счетоводството на ответника „Стаф Транс“ЕООД, тъй като категорично е
6
заключението на счетоводно-икономическата експертиза, която установява,
че кредитните известия не са осчетоводени в счетоводството на „Б. Т.
71“ЕООД, те не са издадени от „Б. Т. 71“ЕООД и не кореспондират с реално
издадените фактури за извършените транспортни услуги, а също и няма
основание за издаването им, поради което и няма основание за намаляване на
вземането на ищеца.
Поради изложеното следва да бъде потвърдено решението на
Плевенски РС в обжалваната му част, като бъдат присъдени разноски в полза
на въззиваемата страна в размер на 1800лв. за адвокатско възнаграждение,
съобразно списък с разноските и договор за правна защита и съдействие/на
л.23 и 24/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 944 на Плевенския районен съд,
постановено на 26.06.2023г. по гр.д. № 6450/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 вр. 273 ГПК, „СТАФ
ТРАНС" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен **********,
ЕИК **********, представлявано от Н. Г. Д. да заплати на „**********"
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Искър **********, ЕИК
**********, представляван от управителя Б. С. Т., сумата 1800лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7