Р Е Ш Е Н И Е
№….…/.….11.2017г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на трети октомври през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретар
Христина Христова ,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 1706 по описа за 2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД,
ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление
гр.София , р-н
Витоша, ул. Околовръстен път No 260, чрез пълномощник адв.Г.Д.,
срещу М.Й.Т. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл. 430 ТЗ за осъждане на ответницата да
заплати следните суми: сумата от 53986.34евро, представляваща дължима главница
по договор за кредит за покупка на недв.имот HL 32454 от 21.12.07г. и допълн.споразумения от 09.09.09г. и 20.10.10г.; сумата от
8 920.55 евро, представляваща възнаградителна
лихва за периода 03.01.15г. – 21.11.16г.; сумата от 272.53 евро, представляваща
наказателна лихва за периода 03.01.15г. – 21.11.16г.; сумата от 417.46 евро,
представляваща такси за периода
03.01.15г. – 21.11.16г.; сумата от 162.22 евро, представляваща застраховки за
периода 04.02.15г.– 21.11.16г. и сумата от 372 лева, представляваща разноски за нотар.покани, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 15.12.16г.
до оконч.изплащане.
Ищецът твърди, че на 21.12.07г. е сключен договор за
кредит за покупка на недв.имот HL
32454/21.12.07г. между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и отв.М.Й.,
по силата на който на последният е отпуснат кредит в размер на 56000евро, която
сума била усвоена. Сочи, че крайният срок за издължаване бил 03.01.2038г., като
погасяването се извършвало на месечни вноски, и се дължала възнаград.лихва
по чл.3 от договора, която се завишавала с 10 пункта при просрочие.
Твърди се, че по чл.4 от договора била уговорена такса за обслужване на
кредита, като годишно се дължала такса за управление в размер на 0,3% върху непогасената главница. Било уговорено още в чл.14
задължението на ответника да застрахова недв.имот,
като банката била оправомощена да извършва това за
сметка на ответника. Твърди, че по силата на сключен на 09.04.08г. между БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит вземането по процесния договор за кредит било прехвърлено на БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ
АД, за което кредитополучателя бил уведомен. Излага
се, че съгласно допълн.споразумение от 09.09.09г.
разликата между просрочените задължения
към датата на споразумението и заплатената при подписването на споразумението
сума от 210 евро била преоформена чрез натрупване към
главницата, като бил въведен 12 мес.период на облекчено
погасяване на кредита чрез заплащане на намалени по размер погас.вноски
при фиксиран лихвен процент от 6,24%. Сочи се, че с договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 26.11.09г. БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ АД е
прехвърлило на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД всички свои вземания, произтичащи
от процесния договор за кредит, за което кредитополучателят е уведомен. Твърди,
че по силата на допълн.споразумение от 20.10.10г.
било въведено облекчено погасяване за срок от 12 месеца, през който се
начислявала фикс. лихва в размер от 6,56% и се заплаща само част от лихвата.
Сочи, че съобразно преоформянето общия размер на
главницата бил 56791,33 евро. Твърди, че поради забава на вноските с падеж
03.01.15г., 03.02.15г. и 03.03.15г. банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем, за което е уведомила ответника с нотар.покана, връчена на 09.11.16г. С допълн.
искова молба заявява, че поддържа иска, като оспорва
възраженията, релевирани с отговора.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът М.Й.Т.
***, чрез пълномощник адв. С.Н., е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва
длъжникът да е уведомен надлежно за извършената цесия, поради което и ищецът не
бил активно легитимиран. Оспорва претенцията по основание и размер, като счита,
че не са били налице основанията за обявяване на предсрочна изискуемост и
липсвали доказателства за уведомяването на длъжника за нея. Твърди още, че не е
налице валидно направено от надлежните органи на банката волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Счита, че банката
незаконосъобразно едностранно неколкократно е
променяла уговорените лихви, което било във вреда на длъжника. Намира за
неравноправни и нищожни клаузите относно уговорените лихви, описани в допълн.споразумения , които били изготвени предварително и
длъжникът не е имал възможност да влияе на съдържанието им. Счита за
неравноправна клаузата на чл.3, ал.3 от договора, тъй като предвиждала
необосновано високо обезщетение за банката при неизпълнение. С допълн.отговор поддържа
възраженията си, вкл. и за неравноправност на
клаузите на чл.3, чл.6 и чл.12 от договора. Прави възражения за нищожност на допълн.споразумения поради липсата на съгласие , на
основание и накърняване на добрите нрави, тъй като задълженията били определени
въз основа на неравноправни клаузи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно приложения по делото договор за кредит за
покупка на недв.имот HL 32454/21.12.07г., между ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ
АД / понастоящем ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД / и
М.Й. Д. е сключен договор за кредит, по силата на който кредитополучателят е
получил кредит в размер на 56000евро, със срок на издължаване 360 месеца от
датата на откриване на заемната сметка. В чл.3, ал.1 от договора е договорено,
че кредитополучателя дължи годишна лихва в размер на
БЛП за жилищни кредити и надбавка от 0,15 пункта, като към момента на сключване
на договора БЛП е в размер на 6,35%. Уговорено е още, че при просрочие на погас.вноски и при
предсрочна изискуемост кредитополучателя дължи лихва
в размер на сбора на лихвата за редовна главница плюс наказ.надбавка
от 10 пункта /чл.3, ал.3/. В чл.4 е уговорено задължението за заплащане на
дължими такси за управление , а в чл.14 от договора задължението за направата
на застраховка на обезп.имот , вкл. за нейното
ежегодно подновяване. В чл.18, ал.2 от договора е уговорено, че при неиздължаване на три последователни месечни погас.вноски остатъка по кредита се превръща в предсрочно
изискуем.
Видно от приложения договор за цесия от 09.04.08г. е
сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит между
"БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД от една страна като цесионер и "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД /с предишно
наименование "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД / от друга в качеството й
на цедент, по силата на който банката е прехвърлила
на цесионера всички свои вземания по договори за
жилищни кредити, описани в Приложение към договора за цесия , измежду които и
процесния договор.
Представено е и допълн.споразумение
към договора за кредит от 09.09.09г., сключено между кредитополучателя
М.Й. и Бългериън Ритейл Сървисиз АД, с което страните признават съществуващи към
датата на подписването задължения, уговаря се период на облекчено погасяване,
нови размери на дължими лихви.
Съгласно договор за цесия от 26.11.09г. сключен между
"Бългериън Ритейл Сървисиз" АД от една страна като цеденет
и "Юробанк България"АД /с предишно
наименование "Юробанк И Еф
Джи България" АД / от друга в качеството й на цесионер, БРС е прехвърлил на цесионера
всички свои вземания по договори за жилищни кредити, описани в Приложение към
договора за цесия , измежду които и процесния договор.
Представено е и допълн.споразумение
от 20.10.10г. , сключено между кредитополучателя М.Й.
и "Юробанк И Еф Джи България" АД , с което страните признават
съществуващи към датата на подписването задължения, уговаря се период на
облекчено погасяване, нови размери на дължими лихви.
По делото е приложено уведомление за прехвърляне на вземания , изходящо
от "БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ,
с което ответникът е бил уведомен за извършените цесии, връчено лично на
03.08.16г.
Възражението на ответника, наведено с отговора, че ищецът не се явява
носител на вземането, тъй като длъжника не бил уведомен за цесията е неоснователно.
Съдът намира, че липсата на уведомяване
не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението му. Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. След като бъде известен за цесията,
длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера
за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване / в този смисъл е
Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011г. на ВКС/. Независимо
от това, в настоящият случай от
представените по-горе доказателства безспорно се установява факта на уведомяването
на длъжника за извършената цесия на 03.08.16г.
На следващо място в отговора си ответната страна е релевирала
възражения за неравноправност на договорни клаузи,
касаещи начина на формиране на дължимата лихва и даващи възможност за едностранна
корекция на лихвения процент от страна на банката.
В разглеждания случай кредитополучателя
– физическо лице се явява потребител на финансова услуга по см. на §13, т.12 от
ДР на ЗЗП , тъй като договорите за кредит в това число потребителски или кредити,
обезпечени с ипотека, съставляват финансова услуга и клаузите в договорите
подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален
фактически състав по чл.143 ЗЗП, каквито са направени от ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят
установява различни хипотези. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи
в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени
индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието
съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на
договор при общи условия.
В отговора си ответната страна е визирала като
неравноправни такива клаузи от договора, които дават възможност на банката да
извършва едностранна промяна в условията на договора, а именно чл.3, чл.6 и
чл.12. Видно от чл.3 от договора страните са уговорили размерът на дължимата
годишна лихва и начина на нейното сформиране, като изрично е посочен и размерът
на БЛП. Същевременно в ал.5 на същия член е предвидено, че действащият БЛП не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните / в който смисъл е и разпоредбата на чл.6, ал.2 от допълн.споразумение
от 20.10.10г./. Аналогично в чл.6, ал.3 е предвидено, че в случай на промяна на
БЛП размерът на погас.вноска се променя автоматично в
съответствие с промяната.
Клаузите, които дават право на търговеца едностранно
да увеличава цената на стоката, без потребителят в такива случаи да има право
да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, по
принцип са неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.12 от ЗЗП. В
разпоредбата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП обаче законодателят е предвидил изключение
от това правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки
и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за
приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни
причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са
породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор.
Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията
не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този
критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен
и недвусмислен начин /чл.147, ал.1 ЗЗП/. Потребителят следва предварително да
получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да
промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин / в
този смисъл е Решение №77/22.04.15г. по гр.д.№4452/14г. на ВКС/.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че базовия лихвен
процент се определя съгласно методиката на банката като сбор от два компонента
– трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Съгласно заключението трансферната цена на ресурса се формира от разходите,
които банката прави при привличане на паричен ресурс в т.ч. пазарни лихвени мерители, рискова премия, приложима за банката при
привличане на финансов ресурс и директни нелихвени
разходи на банката по привличане на паричен ресурс. Буферната надбавка от своя
страна включва оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при
най-кредитоспособните клиенти и абсорбира временните пазарни сътресения в
лихвените нива. Изрично както в заключението, така и в с.з. от вещото лице е
посочено, че липсва формула, чрез която се изчислява БЛП, съотв. няма данни за тежестта, която има всяка една от компонентите при
неговото формиране.
При така изложеното е видно, че в договора не се
съдържат конкретни основания или критерии, даващи право на банката едностранно
да променя БЛП, съответно липсва и конкретна методика или формула, която да
определя съотношението между настъпилите изменения и посочените пазарни лихвени
индекси. Ето защо клаузите от договора, които дават възможност на банката да
извършва едностранна промяна в условията на договора, съдът намира, че не
отговарят на изискването за добросъвестност, тъй като не въвеждат ясни,
предвидими, определени или с възможност за точна определяемост
параметри на задълженията, а са поставени в зависимост от настъпване на бъдещи
обстоятелства изцяло по волята на кредитора без право да се договаря.
Методиката на Банката за определяне на базовия лихвен процент, както и
визираните в нея компоненти за изчисляването му, са факти извън договорното
съдържание и като такива невключени в постигнатото между страните съгласие.
С оглед на гореизложеното настоящият състав намира,
че клаузите на чл. 3, ал.5, чл. 6, ал.3 и чл.12 от договора, чл.6, ал.2 от допълн.споразумение от 20.10.10г., се явяват неравноправни
по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП, тъй като дават възможност на ищеца
нерегламентирано да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание, което води и до тяхната нищожност съгласно
разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Така установената нищожност предвид
разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД обаче съдът не намира, че обуславя извод за
нищожност на целия договор.
Ответната страна е навела възражение за нищожност
поради неравноправност и на клаузата на чл.3, ал.3 от
договора, предвиждащ дължимостта на назак.лихва, предвид това, че се задължавал кредитополучателя да заплати необосновано високо
обезщетение. Изрично в разпоредбата по ясен и недвусмислен начин е уговорен
начина на начисляване и размера на тази лихва. Така постигната договорка за наказ.лихва изцяло покрива характеристиките на неустойка за
забава, и същата има за предназначение да компенсира вредите от неизпълнението,
като има и обезпечителен характер. Именно, за да
изпълни тя придадените й от закона функции / обезпечителна,
обезщетителна и санкционна/
се налага завишения й размер. Или за да
постигне тези специфични свои цели размерът на неустойката следва да надхвърля
предвидимите вреди за кредитора, поради което е допустимо договарянето и на по-висок
размер. Видно от договора размерът на лихвата е 10 пункта над договорения
лихвен процент, който размер не може да се счита за необосновано високо
обезщетение, несъответен на комплекса от трите функции на неустойката,
отчитайки размера на законната лихва по чл.86 ЗЗД, възлизаща на 10 пункта над
основния лихвен процент.
Наведеното от ответника възражение за нищожност на допълн.споразумения поради липсата на съгласие , на
основание и накърняване на добрите нрави, съдът намира за неоснователно.
Липсата на съгласие касае случаите, при които
външно волята е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва
вътрешно волево решение. Т.е. предпоставя отсъствие на насрещни съвпадащи
волеизявления на страните относно същественото съдържание на договора и
неговите правни последици. Доказателства в подкрепа на това твърдение не са
ангажирани по делото от страна на ответника, чиято е доказ.тежест. Основанието
на един договор е пряката и непосредствена цел, която се преследва с този вид
договори. В разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД законодателят е установил оборимата презумпция за съществуване на основание във всяка
каузална сделка, като тежестта за оборването й пада върху страната, която
твърди липсата на основание. В случая това се явява ответната страна, която
обаче съдът намира, че не е успяла да ангажира достатъчно доказателства, които
да оборват тази презумпция. Видно от приложените споразумения е, че същите са
сключени с цел осигуряване на редовно погасяване на задължения по договора за
кредит чрез предоговаряне на съществуващите му
условия, като безспорно от събраната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че дори и при първоначално уговорения лихвен процент от страна на
длъжника е налице просрочие на задълженията / преди
плащането съобразно уговорките в споразумението / към датата на първото
споразумение. Ето защо и не следва да се приема, че споразуменията са сключени
при липса на основание. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани в правни норми
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях /така Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK/. Доколкото в
случая се установява факта на допуснати от страна на длъжника закъснения при
погасяването на задълженията, като се съобразява и обстоятелството, че с допълн.споразумения е предвиден период на облекчено плащане
на дълга , то съдът намира за недоказано твърдението за нищожност на
споразуменията поради накърняване на добрите нрави.
Видно от заключението на вещото лице и приложенията
към него последното извършено плащане по кредита е на дата 30.12.14г., а
просрочените задължения са с падежи от 03.01.15г. По делото не са ангажирани
доказателства за заплащане на дължимите след тази дата месечни вноски, нито са
наведени твърдения в тази връзка. С оглед на това неизпълнение, представляващо
основание по чл.18, ал.2 от договора за кредит ищецът е упражнил правото си да
трансформира цялото задължение по договора за кредит в предсрочно изискуемо,
което в случая е извършено с уведомление
за обявяване на предсрочна изискуемост, връчено на осн.
чл.47, ал.5 от ГПК на ответника на 09.11.16г. Уведомяването на длъжника има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, доколкото са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване / така Решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. 362/2015 г. на ВКС/. Възражението за липсата на предст.власт на лицето , подписало от името на банката
отправеното уведомление , съдът намира за неоснователно, доколкото такова възражение
може да бъде направено само от представлявания, а не и от насрещната страна. Отделно
от това по делото е налице изрично потвърждаване от страна на банката на
извършените от пълномощника действия по изпращане на конкретното уведомление /
л.184 от делото/. Ето защо с оглед осъщественото редовно връчване на
уведомлението на ответника и установеното неизпълнение на задължението за
заплащане на дължимите суми, съдът намира, че вземанията на банката по договора
следва да се считат за предсрочно изискуеми, предвид осъществяването на
изискуемите за това предпоставки.
С оглед на така установената по-горе неравноправност на клаузите на договора, то съдът намира,
че в отношенията между страните по повод предоставения кредит при определяне на
задълженията приложение следва да намери изрично уговорения между страните
лихвен процент, а именно – 6,35 % базов лихвен процент плюс договорна надбавка
от 0.15 пункта, или общо 6.50 %. Съобразно изчисленията, извършени от вещото
лице, по приложения 4-6, изготвени при съобразяване с така договорения лихвен
процент, се установява, че общия размер на непогасената
изискуема вече в цялост главница възлиза на 51842,46 евро, дължимата догов.лихва
– 6108,99 евро, а наказ.лихва – 266,40 евро. Видно от
заключението в този вариант не се установява дължимост
на такси, а напротив установява се надвземането на такива в размер от 27,76
евро. Установено е и непогасено задължение за
застраховки в размер на 162,22евро, което се следва по силата на разпоредбата на
чл.14 от договора.
По делото са представени и доказателства за сторени
разноски по връчване на нотар.покани за извършената
цесия и за предсрочна изискуемост в общ размер на 372лв. Искането за присъждане
на разходите за връчване на уведомление за цесия в размер на 192лв съдът намира
за неоснователно, доколкото извършването на това действие по никакъв начин не е
свързано с неизпълнение на договорните задължения на ответника, а е следствие
изцяло от взетото от самия кредитор решение да сключи договори за цесия.
Дължими се явяват единствено сторените от ищеца разходи за нотар.покана
за предсроч.изискуемост , доколкото това се явява
последица от неизпълнение на договорните задължения на ответника, като същите
възлизат на сумата от 180лв.
С оглед на така изложеното съдът намира, че дължимите
от ответника суми са както следва: главница в размер на 51842,46 евро, догов.лихва в размер на 6108,99 евро, наказ.лихва
в размер на 266,40 евро, застраховки в размер на 162,22евро, и разноски за нотар.покани
в размер на 180лв, като до посочените размери предявените искове се явяват
основателни и доказани и следва да се уважат. В останалата им част за горниците
до претендираните
от кредитора размери на главницата, просрочените договорни и наказ.лихви, такси и разноски за нотар.покани,
претенциите като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Следва да се
присъди и законната лихва от предявяване на иска върху главницата.
Предвид изхода
от спора направеното искане от ищцовата страна за присъждане на разноски на
осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде уважено съобразно уважената част от
исковете, въз основа на представените писмени доказателства, като
следващите се на ищеца разноски възлизат на 9289,05лв – д.т., депозит за вещо
лице и адв.възнаграждение.
Предвид отправеното от ответната
страна искане за присъждане на раноски с оглед отхвърлената част от исковете
съдът намира, че на осн. чл.78, ал.3 ГПК такива следва да бъдат присъдени в
размер на 8,56лв– разноски за вещо лице.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Й.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД,
ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление
гр.София , р-н
Витоша, ул. Околовръстен път No 260, следните суми : СУМАТА от 51842,46 евро
/ петдесет и една хиляди осемстотин четиридесет и две евро и 46 е.ц./,
представляваща главница по договор за кредит за покупка на недв.имот HL 32454 от 21.12.07г. и допълн.споразумения
от 09.09.09г. и 20.10.10г.;
СУМАТА от 6108,99
евро / шест хиляди сто и осем евро и
99 е.ц./, представляваща възнаградителна
лихва за периода 03.01.15г. – 21.11.16г.;
СУМАТА от 266,40 евро / двеста шестдесет и шест евро и 40 е.ц./,
представляваща наказателна лихва за периода 03.01.15г. – 21.11.16г.; СУМАТА от
162,22евро / сто шестдесет и две евро
и 22 е.ц./, представляваща застраховки за периода
04.02.15г. – 21.11.16г.;
и СУМАТА от 180лв / сто и осемдесет лева /, представляваща разноски за нотар.покани, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на иска - 15.12.16г. до оконч.погасяване
на задължението, на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за
главница за разликата над 51842,46 евро до пълния претендиран размер от 53986,34евро; за възнаградителна лихва за разликата над 6108,99 евро до пълния претендиран размер от 8920,55
евро; за наказателна
лихва за разликата
над 266,40 евро до пълния претендиран размер от 272,53
евро; за сумата
от 417.46 евро, представляваща такси за
периода 03.01.15г. – 21.11.16г., и за разноски
за нотар.покани за разликата над 180лв до пълния претендиран размер от 372лв, като
неоснователни.
ОСЪЖДА М.Й.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД,
ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление
гр.София , р-н
Витоша, ул. Околовръстен път No 260, СУМАТА от 9289,05лв. / девет хиляди двеста осемдесет и девет лева и 5 ст/ , представляваща направените по делото разноски, на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София , р-н Витоша, ул. Околовръстен път No 260,
ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
СУМАТА от 8,56лв. / осем лева и 56ст/ , представляваща направените по делото разноски, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: