О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 438
град Бургас
,12.03. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
........12.03...............………..през
две
хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от съдията М.Карастанчева .в.гр.д. № 278 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Е.З.К. –ищец по гр.д. № 8946 /2017 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 3/02.01.2019 год. постановено по същото дело ,с което са отхвърлени исковете на въззивника против „Ти Би Ай Банк“ЕАД-гр.София за заплащане на сумата от общо 12 911 лв.-представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди ,в това число 7 911 лв./4045 евро /-удържана неустойка по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.11.2015 г. и 5000 лв.-платена наемна цена по договор за наем на жилище от 21.02.2016 г. за периода от 01.03.до 31.12.2017 г. ,в резултат на неизпълнение на служители на Банката да подават своевременно вярна информация към ЦКР на БНБ за размера на дълга и статуса на кредита по договор № **********/14.03.2013 г. ,съобразно изискванията на Наредба № 22 на БНБ от 16.07.2009 г. за ЦКР,ведно със законната лихва ,считано от 28.11.2017 г. до окончателното плащане .
Въззивникът изразява недоволство от решението ,като счита същото за неправилно ,незаконосъобразно и необосновано.Сочи се на първо място ,че неправилно и необосновано съдът приема ,че от страна на ищцата не е установено цялостно плащане на кредита ,което е в противоречие с установените факти –а именно :че сключеният между страните договор за потребителски кредит в размер на 1000 лв. от 14.03.2013 г. е със срок до 15.03.2015 г. и след изплащане на първата вноска ,отчитайки високия лихвен процент ,на 15.04.2013 г. ищцата е изплатила цялата дължима сума ,независимо от вече направената първа вноска ,като в платежното нареждане изрично като основание за плащане е посочено окончателно погасяване на кредит по процесния договор .В тази връзка е представено по делото писмо от 12.01.2017 г. ,изходящо от банката с приложено към него извлечение от сметката ,от което става ясно ,че на 15.04.2013 г. ищцата е заплатила първата вноска по договора от 66,49 лв.,а на следващия ден –на 16.04.2013г. е заплатила още 1000 лв.от предоставения й кредит ,с което е изплатила дължимия такъв от 1000 лв.Неоснователно се приема ,че задължението на ищцата е не 1000 лв.,а с добавената към тази сума застраховка от 93,60 лв. ,плащането на която не е предмет на договора за кредит.Посочено е в договора ,че общият размер на кредита е 1000 лв.,като банката не предоставя застрахователна услуга,за да претендира и плащането на застраховката към трето лице-УНИКА АД,което не е страна по договора.Съгл. чл. 22 от сключения договор потребителят има право по всяко време на предсрочно погасяване ,като в този случай се намалява размера на дължимата лихва.Доколкото кредитър е погасен на втория ден от неговото получаване с лихва в размер на първата вноска от 66,49 лв. ,то по така предоставения кредит няма задължения.Включването в договора на задължения към трето лице е в нарушение на задължението за добросъвестно договаряне по смисъла на ЗЗП,по-специално чл. 145 ЗЗП,поради което и тази клауза във връзка с текста на чл. 146 ЗЗП е нищожна ,като сключена в очевидна вреда на потребителя Основание за подобно твърдение е и че банката ,бидейки молител в заповедно производство и снабдявайки се с изпълнителен лист за сумите ,които претендира ,след подаденото възражение от ищцата с приложените документи за плащане ,не е завела в срок претенцията си по исков ред ,при което издаденият изпълнителен лист е обезсилен и изпълнителното дело-прекратено .С тези действия банката е потвърдила липсата на задължения към нея и съответно плащане на пълния размер на дължимата сума.
Няма спор по делото ,че ищцата е сключила предваретелен договор за покупка на жилище в гр. Бургас за сумата от 40 450 евро ,от които е платила първата вноска от 20 225 евро и част от втората вноска от 10112 евро .Неизплатени са останали част от втората вноска ,както и третата и четвъртата вноска ,за заплащането на които ищцата се е обърнала към банка за предоставяне на банков кредит .Поради неиздължени задължения към ответната банка ,което било отразено в кредитното й досие в ЦКР ,ищцата е получила отказ за получаване на кредит и е била принудена за плати неустойка по сключение предварителен договор и да плаща наем за ползване на жилище ,тъй като не може да изплати закупеното .При тези факти се претендира обезщетение за виновно причинени вреди от страна на ответната банка ,което правилно е квалифицирано от съда като искове на осн.чл. 49 вр.чл. 45ал. 1 и чл. 86 ЗЗД. .Представени са по делото доказателства ,че към 16.10.2017 г. банката не е изпълнила задължението си да уведоми ЦКР за плащането на процесния кредит от страна на ищцата ,което е станало основание да бъде отказано кредитирането на ищцата във връзка със закупуването на недвижим имот ,както и й е причинена пряка щета-заплащането на неустойка по предварителния договор за покупко-продажба на имот,както и наем за ползване на жилище поради невъзможността да си закупи собствено .Установено е по делото ,че отказа на кредитните институции е именно поради отразената забава в плащанията към банка ,а освен всичко друго задълженията по договора от 2013 г. са и погасени по давност ,но навизимо от това банката е продължила да отразява /въпреки задължението си / в кредитното досие на ищцата наличие на несъществуващо задължение на ищцата към нея.
Моли се за отмяна на решението и за постановяване на ново ,с което се уважат изцяло исковите претенции .Не се сочат нови обстоятелства и нови доказателства по делото .
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК .
Въззиваемият ответник в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на съдебното решение в атакуваната част не са допуснати сочените в нея нарушения .Счита се на първо място ,че с договора за потребителски кредит от 14.03.2013 г. банката освен ,че е предоставила на ищцата заем от 1000 лв. и е финансирала закупуването на допълнителна услуга –застраховка в размер на 93,60 лв. ,като в чл. 7.1 от договора изрично е посочен общият размер на кредита – а именно 1093,60 лв..Страните не са оспорили ,че ищцата е погасила сумата от 1000 лв. на 16.04.2013 г,но с това задължението по договора за кредит не е било погасено изцяло .Ирелевантен бил фактът ,че банката е водила заповедно производство и издаденият в нейна полза изпълнителен лист е бил обезсилен.
Освен това ,счита се ,че в хода на съдебното производство ищцовата страна не е провела нито пълно ,нито частично доказване на твърдения от нея размер на претърпени вреди.От една страна поради наличието на непогасено задължение банката не е била задължена да подава съответната информация пред ЦКР ,което същата е правила в съответствие със законовите си задължения.От друга страна ищцата не е успяла да докаже ,че е получила отказ за предоставяне на кредит поради лошата си кредитна история ,отразена в ЦКР.В заседание са били посочени кредитните институции ,отказали искания кредит-„Райфайзенбанк /България“ЕАД и ЦКБ АД.От представените в първоинстанционното производство удостоверения на двете кредитни институции се доказва обаче ,че ищцата не е кандидатствала за кредит пред ЦКБ АД.На 24.11.2016 г. ищцата е кандидатствала за кредит пред „Райфайзенбанк“ЕАД за сумата от 30 000 лв.,който кредит е бил отказан поради лоша кредитна история ,но от документите става ясно ,че къч датата на отказа -24.11.2016 г.,задължението на ищцата към ответната банка не е било погасено изцяло /това е станала на 19.12.2016 г. /,а съобразно правилата на „Райфойзенбанк“ лошата кредитна история включва информация както за активни ,така и за погасени кредити .При това положение липсва причинно-следствена връзка между твърдяното поведение на банката и настъпилите вреди за ищеца-дори и ответната банка да е подала информация за надлежно изплатен кредит още на 19.12.2016 г.,то за периода преди 19.12.2016 г. ищцата пак би била квалифицирана в категория „загуба над 360 дни“.Освен това поддържа се и становището на районния съд ,че ,дори и да се приеме ,че е налице противоправно поведение на банката и причинно-следствена връзка между бездействието на банката и вредите ,причинени на ищцата ,то последната не е положила никакви разумни усилия да намали тези вреди –не са представени доказателства,че са правени други опити за финансиране ,с изключение кандидатстването пред „Райфайзенбанк“.
Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на решението .Също не се сочат нови доказателства.
Имайки предвид горното и на осн . чл. 267 от ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в съдебно заседание и го насрочва за 03.04.2019 г. от 10,10 часа ,за която дата да се призоват страните .
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
: ЧЛЕНОВЕ :1.
2.