№ 284
23.07.2019 г. гр.
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ПЕРНИК, Гражданска колегия, в открито заседание на 08.05.2019 г., IIІ-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър
Ковачев
ЧЛЕНОВЕ: Кристиан
Петров
Роман Николов
като разгледа
докладваното от съдия Николов. в.гр.д. № 168 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 1430 от 20.12.2018 г., постановено по гр. д. № 8410 по описа на РС П.
за 2013 г. Районният съд е признал за установено, по отношение на Я.Т.З. с ЕГН:
********** и М.Я.Т. с ЕГН: ********** и двамата
с адрес *** че К.Р.Н. с ЕГН: ********** и И.Н.Н. с ЕГН: ********** и двамата чрез адв. С.Д. ПАК със съдебен адрес *** са
собственици на апартамент – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55871.515.129.1.12 по КККР на *** одобрени със Заповед № РД-18-91 от *** г. със
застроена площ от 71.81 кв.м., находящ се в *** в
жилищна сграда № * разположен в поземлен имот с идентификатор 55871.515.129 състоящ
се от кухня, две стаи, баня с тоалетна, дрешници, антрета и балкони, заедно
с избено помещение № * с припадащите се 1.02 % ид.
части от общите части на сградата и 0.24 % ид. части
от правото на строеж при граници по документ за собственост: запад – стълби и
ап.**, север – магистрала, изток – ап. **, юг – двор, отгоре – ап. **, отдолу
ап. * и граници на избено помещение: запад – двор, север –
мазе № *, изток мазе № *, юг – мазе № * и коридор, отгоре – магазини.
С Решението
Районният съд е осъдил Я.Т.З. с ЕГН: ********** И М.Я.Т. с ЕГН:
********** и двамата с адрес *** да предадат владението на имота
на К.Р.Н. с ЕГН: ********** и И.Н.Н. с ЕГН: **********, както и да заплатят направените от
ищците разноски по делото.
Недоволен от
така постановеното решение е останала ответникът в първо инстанционното
производство Я.Т.З., който в законоустановения срок,
чрез процесуалния си представител – адв. В.М. е подал
въззивна жалба.
Със същата се моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго такова, с
което исковете да бъдат отхвърлени. Прави се оплакване, че първоинстанционният
съд е постановил неправилно, необосновано и незаконосъобразно Решение. Твърди,
че обжалваното решение е неправилно, тъй като липсва преценка на всички събрани
по делото доказателства в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на обжалваното
решение, като въззивният съд постанови друго, с което
съдът да се произнесе съобразно събраните доказателства.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК въззиваемите не подали отговор на
жалбата.
Окръжен
съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените
оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено и доказано следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от легитимирано
лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Пред районния
съд са предявени искове с правно основание чл. 108 от ЗС.
Образувано е по искова молба от К.Р.Н. и И.Н.Н. против Я.Т.З. и М.Я.Т. с искане съдът да признае за
установено, по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на подробно описания в исковата молба имот, както и да им предадат
владението върху същия.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са оспорил
предявените искове. В подадения отговор на искова молба са изложени
съображения, че
ищците не са станали собственици на апартамент №
**, тъй като са придобили имота от несобственик понеже техните праводатели са се легитимирали с нотариален акт за
собственост, който е нищожен. Посочили са, че апартаментът бил
прехвърлен от тях на трети лица С. Б. Т. и И. И. Т. с определена уговорка
относно оправдаване на парични средства, поради висящи на С. Т. наказателни дела
за пране на пари, като заявили, че и друг апартамент собственост на ответниците по същия начин бил прехвърлен на това трето
лице, но впоследствие им бил върнат, като по отношение на имота предмет на
делото, третото лице С. Т. не спазил уговорката да го върне на ответника.
При извършване
на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на
правилността на същото настоящата инстанция намира следното:
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС П. е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният
съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно
и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя
изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща
към тях.
Неоснователно
е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че Районният съд не е взел предвид, че показанията на св. Т., дадени в о.с.з. на
20.11.2018 г., когато този свидетел признал, че е имал договорка с
жалбоподателя Я.Т.З., тъй като по този въпрос е
налице влязло в сила съдебно Решение № 289 от 28.07.2016 г. по
гражданско дело № 787 по описа на
Окръжен съд Перник за 2015 г., с което е отхвърлен иска на Я.Т.З. срещу С. Б.
Т., и И. И. Т., с който З. е искал да бъде прогласена нищожността на покупко – продажбата на апартамент № **, находящ се в ***, извършена на *** г. с нотариален акт №
***, том I, рег. № ***, дело № 132/2007г. на нотариус И. И., поради привидност
на сделката (абсолютна симулация). Влязлото в сила решение, с което е отхвърлен
предявен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД формира сила на пресъдено
нещо относно отреченото право на собственост на ответниците
върху имота. Настоящият състав намира, че при последващ
спор, фактът относно правото на собственост не може да бъде пререшаван, тъй като
преклудиращото действие на СПН на решението по
предходното производство се простира и върху този факт в настоящото
производство.
Неоснователно
е и оплакването, че Районният съд неоснователно
е приел, че е налице осъществяване на владение върху процесния
имот от ответниците по делото. Разпитания пред
Районния съд свидетел П. К. е заявил, че зная, че ищците са закупили апартамент
и К. не можа да влезе във владение, защото там живеят други лица. Заявява, че
това са предишните собственици. В подкрепа на възражението си ответниците не са ангажирали абсолютно никакви
доказателства, а освен свидетелските показания следва да се има предвид и
факта, че като съдебен адрес на ответниците е посочен
именно административния адрес на процесния имот,
поради което и правилно и законосъобразно Районният съд е счел, че ответниците владеят имота.
За
да се уважи иск с правно основание чл. 108 ЗС следва да са установени и
доказани и трите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 108 ЗС, а именно:
ищецът да е собственик на имота, имота да се владее
от ответника и владението на последния да се осъществява без правно основание
за това. Горните три предпоставки са подредени по степен на важност, като
наличието на първоначалната, предполага задължителното изследване на
следващата, докато се установи наличието на всичките. Безспорно установено е по
делото, че ищците са собственици на процесния
апартамент. Втората предпоставка за уважаване на иск с правно основание чл. 108
от ЗС е ответника да владее имота. Въз основа на доказателствата събрани по
предвидения в ГПК ред е установено безспорно, че Я.Т.З. и М.Я.Т. владеят имота
на ищците, като по отношение на това владение липсва правно основание.
С
оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното
производство остават така, като са
изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се присъждат такива
за въззивното производство.
Въззиваемата
страна не е направила искане за присъждане на разноски в настоящото
производство, поради което и такива не й се следват.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1430 от 20.12.2018 г., постановено по гр. д. № 8410 по
описа на РС П. за 2013 г.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Касационен съд в
едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.