№ 565
гр. Шумен, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20233630101315 по описа за 2023 година
Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” АД, ЕИК : *********, с адрес за призоваване –
***, срещу М. М. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно
основание чл. 422 ГПК и обща цена от 11819,08 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 11819,08
лева, представляваща 9142,09 лева главница – неплатени вноски по договор за
кредит № 321034644050 от 09.11.2016г.; 1996,42 лева договорна лихва, за
периода 01.06.2019г. – 08.09.2022г.; 538,36 лева лихва за забава, за периода
01.07.2019г. – 08.09.2022г.; 142,21 лева законна лихва за периода 09.09.2022г. –
04.11.2022г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението /08.11.2022г./ до окончателното плащане. За така твърдяното
вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за
изпълнение. Издадената заповед по ЧГД № 2393/2022г., била връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за
установено съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника
да му заплати разноските в производствата.
1
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и
неоснователни. Твърди неравноправни клаузи в договора, недействителност
по ЗПК и изтичане на предвидената давност по отношение вземанията за
лихви. Иска отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
основателни, само тези за главницата и договорна лихва и неоснователни,
тези за лихви за забава, включващи наказателна надбавка, по следните
съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
По договор за кредит /потребителски/ № 321034644050 от 09.11.2016г.,
ищецът предоставил на ответника сумата от 12500 лева, при общ размер на
годишната лихва от 6,99%, за целия период на договора. С невръчена на
ответника покана от 22.06.2022г. и не съдържаща посочване на процесния
договор, банката направила опит да обяви вземанията си за изцяло и
предсрочно изискуеми, поради преустановено погасяване на уговорените
месечни вноски, в приложения към договора погасителен план. Допуснатите
просрочия към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, по ЧГД №
2393/2022г. по описа на ШРС, били според заключението на ССЕ, в размер на
9142,09 лева главница, 1428,47 лева договорна лихва, 538,47 лева и 141,19
лева надбавка за забава. Според същото заключение, посочения в договора
процент на ГПР е с една стотна от процента по висок от действителния – 8,79
и 8,78, а размера на договрната лихва за претендирания период е 1297,79 лева.
Последната падежна дата на уговорени вноски според погасителния план е
01.03.2024г.. След недовършения опит за обявяване на предсрочната
изискуемост или в хода на производството не са постъпвали суми за
погасяване на кредита.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените установителни искове, е необходимо да се
установи наличието на валидно правоотношение между страните (валиден
договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата
2
сума; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата,
от която се начислява лихва за забава и нейният размер.
Посочените са налице, в настоящия случай, независимо от
оспорванията, по валидността на правоотношението, заявени от ответника.
Заключението на ССЕ изключва основателност на основното му възражение за
по висок процент ГПР от действителния. Както се посочи има разлика, но се
касае за стотна от працента, което е в рамките на статистическата грешка и
според този състав не е основание за обявяване на договора за потребителски
кредит за недействителен, по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Аналогично е
положението и с останалите основания на това ответно възражение/за
недействителност/. Дори при елементарно сравнение и измерване височината
на символите в реда на текста, от оригинала на договора, изключва шрифт по
малък от законовия. Няма данни дали ответницата е получила екземпляри от
договора и общи условия, но при положение, че нейни подписи стоят върху
него и погасителния план, и в немалък период от време са погасявани
ритмично уговорените вноски, няма причина да се приеме, че не е била
запозната с договорните условия. Сочените в отговора договорни клаузи не са
нерановноправни, нито нищожни като противоречащи на добрите нрави.
Обективното право допуска застраховане живота на кредитополучателя, както
и заплащането на застрахователната премия заедно с анюитетните вноски, а в
конкретния случай разходите за застраховка са включени в общите разходи и
годишния процент, видно и от заключението по ССЕ. Основателно е
ответното възражение касаещо нищожност на уговорките от т. 9 – 9.1 и 9.2 от
договора, позволяващ прилагане на лихвен процент от 12,99 % върху
просрочените вноски и върху цялата предсрочно изискуема главница, които
действително съдържат неравноправни клаузи – чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. Тъй
като съобразно ТР № 8 от 2019г. на ОСГТК на ВКС, предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено
нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, какъвто е настоящия случай, при
отчитане, че най-ранната дата, на която може да се приеме, че е обявена
предсрочна изискуемост е 25.01.2024г., когато ответният особен представител
3
е получил препис от исковата молба, то предявените искове, този за главница
следва да се уважи в предявения размер, а този за договорна лихва до
посочените от вещото лице 1297,79 лева, предвид прилагането на посочените
неравноправни клаузи от т. 9 на договора, за останалата претендирана част до
1996,42 лева и то без да е настъпила предсрочна изискуемост. След като към
датата на устните състезания са изискуеми всички вноски по погасителния
план, а предявените размери са за период от две години преди последния
падеж на всички вземания, то те са по-малки от сумите, до които исковете
могат да се уважат и даже само поради това са основателни в предявените и
посочени размери. Исковете за обезщетения за забава, включително и
наказателни, за сумите от 538,36 лева и 142,21 лева, са неоснователни и
следва да се отхвърлят като такива, даже и само за това, че периодите за които
се претендират са преди обявяване на предсрочната изискуемост. Следва да се
отхвърли и иска за договорна лихва над сумата от 1297,79 лева, до предявения
размер от 1996,42 лева, за сумата от 698,63 лева, като начислена възоснова на
посочената т. 9.2 от договора в увеличен размер.
При посочения изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 1790,97 лева разноски в производството, съразмерно уважената и
отхвърлена част от исковете, в настоящото производство и по ЧГД №
2393/2022г., по описа на ШРС, от общо извършени 2151,46 лева разноски, в
двете производства.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на М. М. М., ЕГН :
**********, с адрес – ***, че в полза на “***” АД, ЕИК : *********, с адрес за
призоваване – ***, срещу нея съществува вземане за сумата от 10439,88 лева,
представляваща 9142,09 лева, главница по договор за кредит № 321034644050
от 09.11.2016г.; 1297,79 лева договорна лихва, за периода 01.06.2019г. –
08.09.2022г., по същия договор, в едно със законната лихва върху главницата
от 07.11.2022г., до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” АД, ЕИК : *********, с адрес за
призоваване – ***, срещу М. М. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове, с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено,
4
съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 698,63 лева договорна
лихва, за периода 01.06.2019г. – 08.09.2022г; 538,36 лева обезщетение за
забава, за периода 01.07.2019г. – 08.09.2022г.; 142,21 лева обезщетение за
забава, за периода 09.09.2022г. – 04.11.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на
“***” АД, ЕИК : *********, с адрес за призоваване – ***, сумата от 1790,97
лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2393/2022г., по описа
на ШРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5