№ 1666
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110142435 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от М. В. Й. и Е. С. Т. , чрез законния
представител М. В. Й., осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1
ЗЗЗ за осъждане на ответника „Обединена българска банка“ АД да заплати на
ищците следните суми:
1. На ищцата М. В. Й. сумата от 211,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди (загуби), и сумата от 710,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в неудобство, стрес, страдания, чувство за безпомощност и
малоценност, неувереност и нарушен авторитет, вследствие от виновно и
противоправно поведение на служители на ответника, които на 22.07.2022 г. отказали
да изплатят на ищцата несеквестируема сума от трудово възнаграждение, а на
26.07.2022 г. превели такава в размер на 211,00 лв. от сметка на ищцата към сметка на
ЧСИ Ангел П., с която впоследствие бил погасен дълг на ищцата Й. по изпълнително
дело № 20228490400558;
2. На ищцата Е. С. Т. , чрез законния представител М. В. Й., сумата от 710,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди
поради материална зависимост от майка М. Й., изразяващи се в страдания, стрес,
натоварване на психиката, ограничения и лишения, вследствие от виновно и
противоправно поведение на служители на ответника, които на 22.07.2022 г. отказали
да изплатят на майка М. Й. несеквестируема сума от трудово възнаграждение, а на
26.07.2022 г. превели такава в размер на 211,00 лв. от сметка на майка към сметка на
ЧСИ Ангел П., с която впоследствие бил погасен дълг на Й. по и. д. №
20228490400558.
В исковата молба се твърди, че ищцата М. Й. притежавала банкова сметка при
ответника, като на 21.07.2022 г. разбрала, че същата е запорирана за събиране на нейни
задължения по изп. дело № 20228490400558 по описа на ЧСИ Ангел П.. Посочва, че на
22.07.2022 г. посетила офис на „Кей Би си Банк“ ЕАД, като поискала да получи сума от
трудово възнаграждение, тъй като същата била несеквестируема, но било отказано,
поради наложения запор. Сочи, че на 26.07.2022 г. служител при „Кей Би си Банк“ ЕАД
1
превел на съдебния изпълнител несеквестируема сума в размер на 211 лв., с която
впоследствие били погасени задължения по изпълнителното дело, като ищцата намира
това за претърпяна вреда. Твърди, че вследствие на гореописаното изпитала и редица
неудобства, тъй като вечерта на 22.07.2022 г. нямала пари за храна. Поддържа, че
имала две деца, като по-голямото живеело при бащата и на посочената дата изявило
желание да я види, но тя нямала възможност да го посети, тъй като нямала пари за
гориво, за такси или за билет за градския транспорт, поради отказа на банката да
изплати несеквестируемата сума. Посочва, че поведението на „Кей Би си Банк“ ЕАД
рефлектирало и върху трудовата дейност, тъй като рутерът се повредил, но нямала
пари да закупи нов, поради което нейн важен клиент предоставил пари назаем, но
това причинило чувство за неудобство и страх, че може да загуби този клиент.
Твърди, че вследствие от гореизложеното е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в неудобство, стрес, страдания, чувство за безпомощност и
малоценност, неувереност и нарушен авторитет, като оценява същите на 710 лв.
Заявява, че втората ищца Е. Т. е по-малката малолетна дъщеря, с която живеели
заедно, като в качеството си на законен представител поддържа от нейно име, че
вследствие на гореописаните обстоятелства тя също е претърпяла неимуществени
вреди, поради материалната зависимост от майка си, изразяващи се в страдания, стрес,
натоварване на психиката, ограничения и лишения, като оценява същите на 710 лв.
При постановяване на съдебното решение ищците искат да бъде допуснато
предварително изпълнение на същото. Моли се ответникът да бъде осъден да заплати
на всяка от ищците горепосочените суми и се претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Обединена българска банка“ АД /правоприемник на „Кей би си банк
България“ ЕАД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД/, който оспорва исковете с
твърдения, че не е налице виновно и противоправно поведение на негови служители, в
причинна връзка с което да са настъпили твърдените вреди. Поддържа, че се е
действало правомерно, тъй като от основанията на превежданите на ищцата Й. суми не
се установявало същите да са за трудово възнаграждение. Посочва, че е бил обвързан
от запорното съобщение и е следвало да изпълнява същото, като от съдебния
изпълнител не е получавал информация за постъпващ несеквестируем доход по сметка
на Й.. Развива аргументи, че не е бил длъжен да изследва произхода на постъпващите
средства и дейността, с която се е занимавала ищцовата страна. Моли исковете да
бъдат отхвърлени и претендира разноски.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а това се установява и от приложеното по делото
запорно съобщение (л.4), че по изпълнително дело № 20228490400558 по описа на
ЧСИ Ангел П., рег. № 849 на КЧСИ, по което взискател е Столична община, а длъжник
ищцата М. В. Й., с изх. № 8323/05.07.2022 г. е наложен запор върху вземанията по
банкови сметки на длъжника по изпълнителното дело и ищец в настоящото
производство - М. В. Й., открити в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, до размера на 205
лв.
По делото е представена и покана за доброволно изпълнение по изпълнително
дело № 20228490400558 по описа на ЧСИ Ангел П., рег. № 849 на КЧСИ до ищцата М.
В. Й. с посочен изх. № 8155/04.07.2022 г.
По делото са представени извлечения от банковата сметка на ищцата М. В. Й. с
IBAN: BG58RZBB91551004150206 при „Райфайзенбанк България“ АД за периода
2
15.06.2021 до 15.11.2021 г. и за периода от 15.03.2022 г. до 17.07.2022 г., видно от
които са налице ежемесечни преводи на различни суми от La Fit Trans OOD и Sofico
2014 EOOD (л. 5 – л.19).
Представени са извлечения и от банковата сметка на ищцата М. В. Й. с IBAN:
BG14UNCR70001598011768 при „УниКредит Булбанк“ АД, видно от които за периода
от 01.10.2022 г. до 30.11.2022 г. същата е получавала периодично преводи от La Fit
Trans OOD и Sofico 2014 EOOD (л. 76-79).
По делото е представена имейл кореспонденция от дата 22.07.2022 г., проведена
между ищцата М. В. Й. и праводателя на ответника – „Кей Би Си Банк“ ЕАД, с който
са изпратени две писма, с които уведомява банката, че по запорираната й банкова
сметка получава възнаграждение от трудова дейност, която е несеквестируема и с
молба да бъде освободена несеквестируемата сума от запора.
По делото е представен документ от „Райфайзенбанк България“ АД (л.23), видно
от който е извършен служебен превод от банковата сметка на ищцата М. В. Й. на дата
26.07.2022 г. по изпълнително дело № 20228490400558 по описа на ЧСИ Ангел П., рег.
№ 849 на КЧСИ, в изпълнение на наложения запор върху вземанията по банковата
сметка.
Представена е и имейл кореспонденция, проведена между ищцата М. В. Й. и
Sofiko 2014 (л. 24 – 26) с потвърждения за плащане и невъзможност за извършване на
превод.
От приложената по делото справка за история на осигуряване, издадено от НАП
се установява, че ищцата М. В. Й. многократно е прекъсвала и възстановявала
самоосигуряване, като за периода от 28.02.2022 г. до 22.06.2022 г. е имала осигуряване,
след това прекъсване до 24.06.2022 г., възобновяване от 24.06.2022 г. до 26.07.2022 г.
Приложени са и фактури за извършвана от ищцата преводаческа дейност, както
и удостоверения за актуално състояние на дружествата „Ла Фит Транс“ ООД и
„Софико – 2014“ ЕООД, видно от които двете дружества са с основен предмет на
дейност превод и легализация.
Видно от справката от Регистър БУЛСТАТ ищцата М. В. Й. е регистрирана
като самоосигуряващо се лице, извършващо преводаческа дейност.
Представена е и данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 година.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, посредством разпита на
свидетеля М.Д. Й. – майка на ищцата М. Й.. От показанията на свидетеля се
установява, че ищцата М. Й. работи като „преводач“ от английски и датски език,
отглежда малката си дъщеря и живее при свидетелката в кв. „Симеоново“, като сама
издържа детето си. Преводаческата дейност извършва като самоосигуряващо се лице,
като основно работила с две фирми, но поради неприятни обстоятелства загубила
контакт с едната фирма. За случая разбрала на следващия ден, когато свидетелката се
прибрала вкъщи и заварила дъщеря си и малката си внучка плачещи, а отсреща на
телефона голямата внучка също плака, защото не можели да се видят с майка си. За
голямата й дъщеря това било много тежко и неприятно, защото тя се вижда с голямата
си дъщеря веднъж на месец/месец и половина и същевременно тя трябвало да заминава
на море, поради което нямало да се видят още месец и половина. Нямало да се виждат
още месец и половина защото голямата внучка заминавала при другата си баба.
Поради запора ищцата останала без пари в банковата сметка и нямала други средства.
Биела много разстроена. Споделила й, че разговаряла със служители в банката, за да й
вдигнат запора, защото средствата са от трудов доход, но не успяла да постигне
споразумение. По-голямата дъщеря на ищцата е с глутенова непоносимост и ищцата
при всяка среща с нея се приготвяла предварително да достави, каквото е необходимо,
да сготви, за да я посрещне. По това време ищцата имала договор за превод, но тъй
като се счупил рутера и тя нямала средства да го поправи, се наложило да поиска
авансово средства от фирмата, но след това преустановили работа. Парите за
преводите получавала по банковата си сметка. Заради случилото се дъщеря й била
емоционално нестабилна, в тежко състояние била и малката внучка, която тогава е
била на 7,5 години. Двете внучки на свидетелката се обичат много и малката много
3
страдала, че няма да може да се види със сестра си.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав,
който включва следните елементи: настъпването на посочените в исковата молба
имуществени и неимуществени вреди, техният размер, както и пряката им причинна
връзка с противоправни действия на служители при ответника.
Съдът намира за доказано по делото, че към момента на налагане на запора
върху вземанията на ищцата М. В. Й. по банковата й сметка в „Райфайзенбанк
България“ АД, чийто правоприемник е ответното дружество, същата е упражнявала
трудова преводаческа дейност като самоосигуряващо се лице. Горният извод на съда се
подкрепя от цялата доказателствена съвкупност – писмени и гласни доказателства,
като от същите може да се обоснове извод, че конкретно към момента на налагане на
запора същата е получила възнаграждение за извършен превод по договор със „Софико
– 2014“ ООД, което е обхванато от наложения запор.
Съгласно разпоредбата на чл. 446, ал. 1 от ГПК, доходите от възнаграждение за
труд и от пенсия са напълно несеквестируеми до размера на минималната работна
заплата за страната, а над този размер са частично несеквестируеми. В хипотезата на
постъпващи доходи от трудова дейност по банкова сметка приложение намира
разпоредбата на чл. 446а, ал. 1 от ГПК, според която ако доходите са постъпили по
банковата сметка на длъжника, тяхната несеквестируемост (пълна или частична) ще се
запази само ако сумата е постъпила по банковата сметка не по-рано от един месец от
налагането на запора. Дължимото поведение на банката в случай на запор на вземания
по банкова сметка, по които постъпва несеквестируем доход от трудова дейност, е
предвидено в нормата на чл. 446а, ал. 3 ГПК, която предвижда задължение за банката
да НЕизпълнява запора до размера на минималната работна заплата (освен при
задълженията за издръжка). Това задължение обаче възниква при условие, че от
основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че средствата
представляват възнаграждения за работа. В случая, видно от съдържанието на
представеното от ищцата М. В. Й. извлечение от сметката й, посоченото основание на
двете постъпления от 17.06.2023 г. от фирма „Ла Фит Транс“ ООД и от 24.06.2022 г. от
„Софико 2014“ ЕООД е плащане по фактура. Така посоченото основание не установява
предпоставката, визирана от същата норма, а именно да е видно, че сумата
представлява именно трудово възнаграждение. Плащане с посочено основание
„плащане по фактура“ може произтича от всякакъв вид договорни правоотношение, в
това число покупко-продажби.
Същевременно съдът намира, че ищецът не доказа да е представил ангажираните
пред съда доказателства, че получените по процесната банкова сметка суми са такива
4
от трудова дейност, на ответника или неговия праводател към момента на налагане на
запора и до датата на извършване на превода по изпълнителното дело в изпълнение на
запора. В този смисъл по делото са налице единствено доказателства, че ищцата М. В.
Й. е уведомила Банката, че сумите, постъпващи по процесната банкова сметка са от
трудова дейност, но липсват данни на Банката да са изпратени доказателства за
произхода на средствата. Съдът счита, че за Банката, което се явява трето задължено
лице, не съществува задължение да прави проверки, справки и да изисква информация
от длъжника, или да търси информация от трети лица за това дали преведената по
сметката сума съставлява или не трудово възнаграждение. Такива задължения, при
определени условия, има съдебният изпълнител. Съобразно мотивите по т. 13 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, когато третото задължено лице, каквото в случая се явява банката,
плати на съдебния изпълнител и несеквестируема част, той е длъжен незабавно да я
върне на длъжника. Задължението на съдебния изпълнител да зачете
несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на
постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника.
Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно
необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер)
и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след
приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и
да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.
Въз основа на изложеното съдът намира, че по делото не е доказано пълно и
главно твърдяното от ищците допуснато противоправно поведение от служители на
ответната банка или нейния праводател. Доколкото от основанието на превода не се
установява произход на средствата от трудова дейност, както и доказателства за този
произход да са представени преди изпълнението на запора, то служителите на банката,
като са изпълнили запора, не са извършили противоправно поведение. Тъкмо
обратното – изпълнили са запорното съобщение в качеството си на трето задължено
лице, което освен това носи отговорност за неизпълнение на запора с личното си
имущество.
Предвид изложеното предявените искове се явяват неоснователни, поради което
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ответникът, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 150 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца М. В. Й., ЕГН **********, осъдителни
искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗЗ за осъждане на ответника
„Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати сумата 211,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди (загуби), и
сумата от 710,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство, стрес, страдания, чувство за
безпомощност и малоценност, неувереност и нарушен авторитет, вследствие от
виновно и противоправно поведение на служители на ответника, които на 22.07.2022 г.
отказали да изплатят на ищцата несеквестируема сума от трудово възнаграждение, а на
26.07.2022 г. превели такава в размер на 211,00 лв. от сметка на ищцата към сметка на
ЧСИ Ангел П., с която впоследствие бил погасен дълг на ищцата Й. по изпълнително
дело № 20228490400558.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Е. С. Т. , ЕГН **********, чрез законния
представител М. В. Й., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр.
чл. 45, ал.1 ЗЗЗ за осъждане на ответника „Обединена българска банка“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, да
заплати сумата 710,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди поради материална зависимост от майка ѝ М. Й., изразяващи се в
страдания, стрес, натоварване на психиката, ограничения и лишения, вследствие от
виновно и противоправно поведение на служители на ответника, които на 22.07.2022 г.
отказали да изплатят на майка М. Й. несеквестируема сума от трудово
възнаграждение, а на 26.07.2022 г. превели такава в размер на 211,00 лв. от сметка на
майка към сметка на ЧСИ Ангел П., с която впоследствие бил погасен дълг на Й. по
и. д. № 20228490400558.
ОСЪЖДА М. В. Й., ЕГН ********** и Е. С. Т. , ЕГН **********, чрез законния
представител М. В. Й., ЕГН **********, да заплатят на „Обединена българска
банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100 лв. – разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6