№ 2336
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110103675 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Н.й Н. Х. срещу „Кредито“
ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че страните не са обвързани от клаузата на чл. 3, ал.
2 от Договор за потребителски кредит № OL00076281/13.03.2023 г. поради
нищожност на уговорената такса за бързо разглеждане в размер на 126,01 лева
за неосигуряване на обезпечение в размер, и за осъждане на същия да върне на
ищцата 5 лева (частично от 126,01 лева) – платени от ищеца суми въз основа
на нищожната клауза или на договора за кредит, който бил изцяло нищожен,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
19.01.2024 г., до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за
потребителски кредит № OL00076281/13.03.2023 г., с който на ищцата били
отпуснати от ответника 550 лева при годишен лихвен процент 40,10 % и
годишен процент на разходите (ГПР) – 49,17 %, като кредитът бил със срок на
изплащане 30 дена и общата дължима сума била 497,20 лева. В договора се
предвиждало, че за отпускане на кредита се заплаща и „такса за експресно
разглеждане“ в размер на 126,01 лева. Ищецът твърди, че е изплатила изцяло
задължението по договора, но той бил нищожен поради противоречие с
добрите нрави, защото предвиждал посочената такса. За таксата се поддържа,
че била уговорена в противоречие със закона, тъй като чл. 10а, ал. 2 ЗПКр
забранявал начисляване на такива такси. Иска се връщане на платената лихва
и такса, тъй като при нищожен договор се дължала само главница.
Претендират се и разноски.
1
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Кредито“
ЕООД, с който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Поддържа
се, че на ищеца били върнати всички надвнесени суми, вкл. претендираната
такса. Поради това искът бил недопустим, защото отношенията вече били
уредени. Поради това се иска отхвърляне на исковете. Твърди, че не бил дал
повод за водене на делото, като е изплатил по сметка на ищцата 42 лева, и
претендира разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 6 – 16 от делото Договор за потребителски
кредит № OL00076281/13.03.2023 г., сключен между страните, за който не се
спори, че действа между тях, на ищеца е отпуснат от ответника кредит в
размер на 550 лева, по който е уговорена такса за „експресно разглеждане“ в
размер на 126,01 лева, тъй като кредитът се отпуска до 20 минути от
постъпване на искането.
В съдебното заседание на 23.10.2024 г. ищецът чрез представителя си
признава, че е получил пълно плащане на претенцията си през февруари 2024
г.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са главни искове за прогласяване на нищожност на клауза в
договор за кредит поради противоречие със закона – уговаряне на такса в
противоречие със закона, както и за връщане на недължимо платеното по
договора за кредит, който се твърди, че е недействителен поради
противоречие с добрите нрави, а съдът служебно ще следи и за посочване на
правилен размер на ГПР, с правна квалификация на главния иск – чл. 26, ал.
1, предл. второ ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, и чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, а за съединения осъдителен иск – чл. 34 ЗЗД във
връзка чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, като съдът ще
следи и за правилно посочен ГПР съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че между страните има
сключен договор и клауза за такса за отпускане на кредита.
В случая е достатъчно да се посочи, че има такава такса, а чл. 10а, ал. 2
ЗПКр забранява налагане по потребителски кредит на такси, свързани с
усвояване на сумата по кредита. Времето на усвояването е един от
параметрите на това действие, поради което подобни такси противоречат на
законовата забрана. Установителният иск следва да се уважи, като оспорената
клауза се обяви за нищожна като противоречаща на закона, като договорът
между страните действа без нея.
С определението си за насрочване на делото, съдът е приел първият
предявен установителен иск за нищожност на договорна клауза за допустим,
тъй като съгласно практиката на Съда на Европейския съюз потребителят има
интерес да установи дали е имало неравноправна клауза в сключен от него
2
договор, дори и да е извършил плащания по него, с оглед на възможността да
поиска връщане на суми, които към датата на подаване на иска на 19.01.2024 г.
не са били платени – вж. в този смисъл т. 74 – 76 от Решение от 23.11.2023 г.
по дело C-321/22 Provident Polska.
Доколкото ответникът признава втория иск (за осъждане на ответника
да плати недължимото по договора за кредит) и ищецът потвърждава
извършено плащане, то искът следва да се отхвърли поради изпълнението на
вземането на ищеца. Не се налага излагане на допълнителни правни мотиви.
Относно разноските:
Ответникът претендира, че не дължи разноски, тъй като бил платил
преди подаване на отговора на исковата молба, и затова се прилагал чл. 78, ал.
2 ГПК. Това обаче не е релевантният момент за това дали е имало повод за
образуване на делото – ищецът преценява дали да предяви иск в съда към
датата на изпращане по пощата или подаване в съда на писмената искова
молба. Той не може да преценява поведението си с оглед на бъдещи към този
момент действия на ответника. Доколкото се оспорва и допустимостта на
исковете, то хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК въобще не е налице –
разпределение на разноските в полза на ответника може да има само при
пълно и безусловно признаване на иска, щом е допустим. Поради това право
на разноски има само ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 100 лева – държавна такса, и
1680 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 23.10.2024 г. (на лист 63
от делото), който съдържа и разписка за плащане. Хонорарът следва да се
присъди в пълен размер, тъй като ответникът не е възразил за прекомерността
му, а само, че ищецът няма право да ползва безплатна адвокатска защита, но
такава не е предоставена по делото. Поради това на ищеца следва да се
присъдят 1780 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Н. Х. иск с
правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 4
ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, и чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, по отношение на
„Кредито“ ООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, бул.
„Черни връх“ № 51г, офис 32, че Н. Н. Х., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к.
„С. р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, е бил обвързан от Договор за потребителски
кредит № OL00076281/13.03.2023 г. без клаузите за заплащане на такса
„експресно разглеждане“ в чл. 12 и т. 5 от уводната част на договора,
които са нищожни поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. Х. иск с правна квалификация чл. 34
ЗЗД във връзка чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето ЗЗД и чл. 22, ал. 1 ЗПКр, иск
за осъждане на „Кредито“ ООД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, бул. „Черни връх“ № 51г, офис 32, да плати на Н. Н. Х., с ЕГН:
3
**********, и адрес: С., ж.к. „С. р.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 5
лева (пет лева) – частично от 126,01 лева – платени от ищеца суми въз основа
на нищожната клауза по Договор за потребителски кредит №
OL00076281/13.03.2023 г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредито“ ООД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, бул. „Черни връх“ № 51г, офис 32,
да плати на Н. Н. Х., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С. р.“, бл. ***, вх. *,
ет. *, ап. **, сумата от 1780 лева (хиляда седемстотин и осемдесет лева) –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4