Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260004
гр.Пловдив, 24.08.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в открито заседание на двадесет и седми юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Ваня Казакова и в присъствието на прокурора……… .............................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 179 по описа за 2020г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно съединени искове на основание чл.432 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.
Предявени от М.Б.К., ЕГН **********, М.М.Л.,
ЕГН ********** и Б.М.К., ЕГН ********** *** против "ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД – гр. София, ЕИК *********. Молят съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от 150 000лв за първия ищец и от по 120 000лв за другите двама ищци, ведно
със законната лихва, начиная от 05.03.2019г до окончателното изплащане на сумите, представляващи обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди - изразяващи се в
претърпени душевни болки и страдания следствие на смъртта на тяхната съпруга за първия ищец и майка за другите двама ищци Н.Н.К.
при пътнотранспортно произшествие, претърпяно на **.**.****г. в гр. ******, причинено виновно
от водача Х.С.П., при управление на л.а. „Шкода” с рег.№ РВ 1857 ТА,
установено с Присъда № 94 от 10.10.2019г
по НОХД № 1635/2019г по описа на ОС – Пловдив, както и да заплати на първия ищец М.К. сумата общо от 3763лв, ведно със законната лихва, начиная от 04.11.2019г до окончателното
ѝ изплащане, представляваща имуществени вреди от заплатени разходи за оперативно
и болнично лечение на Н.К.и за кремация. Претендират разноски.
Ответникът не оспорва допустимостта на исковете, а ги оспорва по размер и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски по списък, вкл. заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд,
като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С подадената искова молба ищците М.Б.К., М.М.Л. и Б.М.К.
*** посочват, че са съответно съпруг и деца
на Н. Н. К., която е претърпяла пътнотранспортно произшествие на **.**.****г в гр. ******, като е пресичала на
пешеходна пътека. Последното е причинено виновно от водача Х.С.П., при
управление на л.а. „Шкода” с рег.№ РВ 1857 ТА, установено с Присъда № 94 от 10.10.2019г по НОХД № 1635/2019г по описа на ОС – Пловдив. След инцидента тяхната съпруга и майка е
била настанена за лечение в болнично заведение, поради получените в резилта на
удара травми – счупване на дялната мишнична кост, тромбоза на дълбоки вени на
лявата подбедрица и кръвонасядане на мускулатурата, разкъсно-контузна рана на
главата и кръвонасядане на меките черепни обвивки, оток на мозъка, счупване на
четвърто ребро вдясно с кръвонасядане на междуребрената мускулатура, счупване
на долното рамо на срамната кост вляво. Въпреки проведеното лечение, Н.К.е
развила белодробна тромб-емболия, довела до остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност и е починала на **.**.****г.
Смъртта на наследодателката на ищците им е
причинила стрес и мъка, която е трудно да бъде описана с думи, тъй като тя е
била здрава, отдадена изцяло на семейството си, току-що се е била пенсионирала.
През целия ѝ престой в болничното заведение близките ѝ са били
неотлъчно и денонощно до нея, указвайки ѝ всякакъв вид помощ и са
започнали да имат надежда, че най-лошото се е разминало, поради което настъпилата
смърт е била още по-голям шок за съпруга и децата ѝ, тъй като на същата
тази дата нейната дъщеря М.Л. има рожден ден, а на следващия ден синът ѝ Б.К.
има рожден ден.
Ищците посочват, че на 04.11.2019г са заявили
претенциите си за обезщетяване пред ответното дружество, но не се е стигнало до
извънсъдебно уреждане на отношенията им, поради което предявяват настоящите
исковете за парични обезщетения, по посочените от тях банкови сметки.
Ответникът не е оспорил допустимостта на предявените
искове, но е оспорил по размер претенциите за обезщетения за неимуществени
вреди, които счита за прекомерни спрямо икономическата
и житейска
действителност в страната от една
страна и от друга – спрямо конкретните взаимоотношения между починалата и
пострадалите. По отношение на иска за претендирани лихви за забава, ответникът оспорва заявената от
ищците начална дата, от която ги претендират - посочва, че претенциите за
обезщетения са депозирани пред него на 04.11.2019г, поради което той е изпаднал
в забава, считано от 26.11.2019г.
Съобразно становищата на страните, с изготвения по
делото проект за доклад съдът прие, че между страните не се спори по отношение
допустимостта на исковете, като ищците първо са упражнили правото си по чл. 380
от КЗ и в сроковете по чл. 496 от КЗ от ответника не е извършено плащане. По
делото не е налице и спор и по отношение факта на
виновно причиняване на деликта,
установен с влязла в сила Присъда № 94 от 10.10.2019г
по НОХД № 1635/2019г по описа на ОС – Пловдив, която е задължителна за гражданския съд на основание чл.300
от ГПК относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца и тези обстоятелства съдът следва да приеме, че не се нуждаят от
доказване. Не се спори и по отношение
наличието на валидно сключената застраховка „Гражданска отговорност” за лекия
автомобил, причинил ПТП
След съобщаване на страните на проекта за доклад и
съобразно дадените им от съда указания, от ответника постъпи молба - уточнение
с посочване на датата, на която той е бил уведомен за настъпилото пътно
произшествие - **.**.****г, която не беше оспорена
от ищците и поради това с протоколно определение от 27.07.2020г съдът прие, че
това обстоятелство също не се нуждае от доказване по делото и в тази връзка не
допусна събирането на гласни доказателства за установяването му.
Така, основният въпрос, чието разрешение е
поставено пред съда е за приложение на принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените
вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Доказването на техния интензитет и обем е в тежест
на ищците, поради което от тях бяха
ангажираха гласни доказателства. Пред съда показания дадоха две свидетелки,
чиито семейства са били близки със семейството на ищците над 30 години, като за
цялото това време контактите им като семейства, съпрузи и деца, са били непрекъснати,
като свидетелката А.К. посочва, че е знаела „графика, режима на семейството”.
Двете свидетелки дават подробни и безпротиворечиви показания, че починалата Н.К.
е била здрава и активна жена, която е съчетавала професията си на учител и
грижите за семейството, а тъй като наскоро се е била пенсионирала е била отдала
цялото си внимание и майчина любов на семейството, в което е имало много любов
и постоянна връзка между родители и деца, макар те вече да живеели отделно от
родителите си. Пак от свидетелските показания се установява, че между двамата
съпрузи е имало постоянна грижа и топлина един към друг, което се усещало в
обръщенията, които използват един към друг, в това, че постоянно имало за какво
да разговарят без следа от отегчение и безразличие и с невероятно чувство за
хумор, каквото ищецът е притежавал и загубил след смъртта на съпругата си. Тя е
била тази, която е сплотявала семейството като невероятна майка и домакиня и с
това поддържала непрекъснатата връзка между тях.
Свидетелките посочват, че именно отношенията,
които съпрузите поддържали помежду си, ги правели желана компания от всички при
отбелязване на различни празници. Тази взаимопомощ съпрузите не загубили дори и
след хоспитализирането на Н.К. след инцидента – макар тежките увреждания, които
имала, тя се опитвала да се усмихва, за да не тревожи съпруга и децата си,
които ѝ оказвали непрекъсната помощ, а съпругът ѝ от своя страна
също се опитвал да поддържа увереност у съпругата си, че всичко ще премине. Той
е бил този, на когото са съобщили вестта за смъртта на съпругата му, от настъпилите
усложнения, които не е могло да бъдат овладяни и новината за него е била
неочаквана, довела до шок и до още по-голямо притеснение как ще съобщи на двете
им деца. Всички те са били обнадеждени и са очаквали, че получените от тяхната
съпруга и майка увреждания от прътнотранспортното произшествие ще бъдат преодолени,
поради което са понесли още по-тежко новината за смъртта ѝ, още повече,
че на същата тази дата дъщеря им има рожден ден, а на следващия ден е роден
техният син. Така смъртта на Н.К. разрушила живота на семейството ѝ, като
особено съпругът ѝ заявил, че животът му е безсмислен, защото сутрин се
буди и до него няма никой. Той се променил и физически и психически, като
единствената тема за разговор за него останала тази за смъртта на съпругата му,
без да иска да се среща с близките си приятели, за да не ги натоварва и за да
не им се налага да се съобразяват с настроенията му. Пак от свидетелските показания се установява,
че за цялото семейство няма утеха, а като се събират заедно сякаш всеки
мултиплицира мъката на другия и са в един тъжен и тих дом.
Съдът изцяло възприема изслушаните от него
свидетелски показания, които са дадени от лица, имали трайна, непрекъсната и
интензивна връзка със семейството на починалата Н.К., а и понастоящем. От тях,
съдът приема, че се касае за семейство, в което отношенията са основани на
любов, взаимопомощ, разбиране, грижа и радост, за които всеки от членовете му е
допринасял и което е било загубено със смъртта на тяхната съпруга и майка. Семейството
е загубило и празниците, които са го сплотявали, а това са рожденните дни на
двете деца, които понастоящем, а и занапред ще се свързват със смъртта на майка
им, вместо да предизвикват емоции на радост и веселие.
Особено тежко смъртта на Н.К.е понесена от нейния
съпруг М.К., който заявява, че част от него си е отишла и няма за какво да
живее, като понасяните от него вреди са и физически, той е отслабнал и сякаш се
е смалил, а също и психически, като единствено разговаря за това как са живели
заедно със съпругата му, на която той е разчитал в ежедневието си и понастоящем
дори погледът му се е променил. Предвид установеното съдът намира, че претендираните
от ищците размери на обезщетения отговарят напълно на преживяваните от тях
болки и страдания, а в същия смисъл е и последната съдебна практика, като напр.
решение № 27 от
21.01.2019 г. на ПАС по в. т. д. № 628/2018 г, решение № 345 от 25.11.2019 г. на
ПАС по в. т. д. № 370/2019 г, решение № 155 от 8.06.2020 г. на ПАС по в. т. д.
№ 162/2020 г и решение № 57 от 13.02.2020 г. на ПАС по в. т. д. № 802/2019г.
Възражението на
ответника за прекомерност на размерите на обезщетенията, като неотговарящи на
икономическата действителност в страната, са неоснователни, тъй като водещият
за определянето им критерии е обема и интензитета на неимуществените вреди. Те
са доказани от ищците в пълен размер, а и както се посочи отговарят на
съдебната практика. Ето защо предявените искове за обезщетяване на
неимуществените вреди на ищците следва да бъдат уважени изцяло.
Съдът намира за основателен и предявения от ищеца М.Б.К.
иск за заплащане на сумата общо от 3763лв, представляваща извършени от него разходи по оперативното и
болнично лечение на съпругата му Н.К., а също и за
извършената кремация, които той доказва с приетите по делото писмени
доказателства, които не са оспорени.
По отношение на иска за
заплащане от ответника на лихви за забава, съдът намира, че отговорността му
възниква по силата на чл. 429, ал.3 от КЗ, съгласно
който застрахователят заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. По делото се установи, че
застрахователят е уведомен на 03.04.2019г, а претенциите за обезщетяване на ищците са заявени
пред него на 04.11.2019г. Следователно по отношение на исковете за обезщетяване
на неимуществени вреди по-ранната от двете дати е 03.04.2019г и от нея ответникът дължи лихва за забава, за
предхождащия я исков период исковете са неоснователни. Претенцията за забава по
отношение на имуществените вреди се дължи от датата на уведомяване на ответника
- 04.11.2019г, както се и претендира от ищеца.
На основание чл.78 от ГПК ищците имат право на
извършените в производството съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
пред настоящата инстанция, което се претендира при условията на чл.38, ал.2 от
ЗА, а по размер - определено в размерите по
чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 3530лв плюс 2% за
горницата над 100000лв – 4530лв за ищеца М.Б.К. и по 3930лв за ищците М.М.Л. и Б.М.К., дължими от ответника.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС държавна такса в размер на 15600лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД – гр.
София, ЕИК ********* да заплати на М.Б.К., ЕГН ********** *** сумата от 150 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 03.04.2019г до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди - изразяващи
се в претърпени душевни болки и страдания следствие на смъртта на неговата съпруга Н.Н.К.., следствие на пътнотранспортно произшествие, претърпяно на **.**.****г в гр. ******, причинено виновно от водача
Х.С.П., при управление на л.а. „Шкода” с рег.№ РВ 1857 ТА, установено с Присъда № 94 от 10.10.2019г
по НОХД № 1635/2019г по описа на ОС –Пловдив, както и сумата
общо от 3763лв, ведно със
законната лихва, начиная от 04.11.2019г до окончателното ѝ изплащане, представляваща имуществени
вреди от заплатени разходи за оперативно и болнично лечение
на Н.К.и за кремация, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихви за забава върху
главницата от 150 000 лв за периода от 05.03.2019г до 02.04.2019г включитело, като неоснователен.
ОСЪЖДА "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД – гр.
София, ЕИК ********* да заплати на М.М.Л., ЕГН ********** и Б.М.К., ЕГН **********
*** сумата от по 120 000лв за всеки, ведно със
законната лихва, начиная от 03.04.2019г до окончателното изплащане на сумите, представляващи обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди - изразяващи се в
претърпени душевни болки и страдания следствие на смъртта на тяхната майка Н.Н.К., следствие на пътнотранспортно
произшествие, претърпяно на **.**.****г в гр. ******, причинено виновно
от водача Х.С.П., при управление на л.а. „Шкода” с рег.№ РВ 1857 ТА,
установено с Присъда № 94 от 10.10.2019г
по НОХД № 1635/2019г по описа на ОС – Пловдив като ОТХВЪРЛЯ
иска за лихви за забава върху главницците от по 120 000лв за периода от 05.03.2019г до 02.04.2019г включитело, като неоснователен.
ОСЪЖДА "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД – гр. София, ЕИК ********* да заплати на адв. С.К. ***, като пълномощник на М.Б.К., ЕГН **********, сумата от 4530лв за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД – гр. София, ЕИК ********* да заплати на адв. С.К. ***, като пълномощник на М.М.Л., ЕГН ********** и на Б.М.К., ЕГН **********, сумата общо от 7860лв за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА "ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД – гр. София, ЕИК ********* да заплати по сметка на ОС – Пловдив дължима държавна такса от 15600лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: