№ 296
гр. Б.С., 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20251410100300 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Производството е образувано по предявени обективно съединени искове от Ц. П. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Б.С., ул.Х.К., бл.51, вх.А, ет.1, ап.1, със съдебен адрес: гр.С.,
ул.“Т.“ №5Б, ет.3, оф. №311, чрез адв.Л. К. Б. от САК, против „Макроадванс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Г.С.Р. №147, ап.14, р-н С., общ. С.,
обл. С. (столица), както следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.1, във вр.
чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит №255555/14.06.2024г., в условията на евентуалност (ако съдът приеме
договорът за валиден) – иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на чл.10 от процесния договор.
В исковата молба се сочи, че на 14.06.2024г. ищецът е сключил с „Макроадванс“ АД
Договор за потребителски кредит №255555, по силата на който кредитодателят й
предоставил в заем сумата в размер на 5000,00 лв. при фиксиран ГЛП от 41,00 % и ГПР от
49,65 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 24 месечни вноски в размер на
563,65лв., в която били включени главница, договорна лихва и неустойка за непредставено
обезпечение по чл.10 от договора.
Релевира доводи за нищожност на договора. Сочи, че е нарушена разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не е отговаря на
действителния. Твърди, че неустойката следва да бъдат включени в ГПР. Сочи, че по
договора не е представена ясна методика относно формирането на ГПР, кои компоненти са
включени в него и как се формира същият.
Инвокира доводи за недействителност на предвидената клауза за неустойката по
1
чл.10 от Договора. Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Прави
доказателствени искания по реда на чл.190 от ГПК, моли да бъде ССчЕ. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Макроадванс“ АД е депозирал писмен
отговор, с който признава предявените искове като основателни. Инвокира доводи за
прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Прилага доказателства. Претендира
раноски.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца с
правно основание чл.211 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, вр.чл.9 от ЗПК, с
които е поискал да се осъди Ц. П. П. да заплати на „Макроадванс“ АД сумата в размер на
4942,01лв., представляваща усвоена, но незаплатена от кредитополучателя главница по
процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от депозиране на насрещната искова
молба – 10.04.2025г., до окончателно изплащане на вземането. Излага подробни
съображения. Представя доказателства, прави доказателствени искания.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещия иск е депозирал
писмен отговор, в който признава насрещния иск като основателен. Инвокира доводи за
прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК. Направил е искане за произнасяне с
решение по реда на чл.237 от ГПК по главния иск.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, и П.Г.Н. е възникнало
облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит №255555.
Между страните не се спори, че ищецът е заплатил на ответника по процесния договор сума
в общ размер на 57,99лв.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
С отговора на исковата молба и с отговор на насрещния иск страните са заявили, че
признават съответните искове. Изразена и воля за постановяване на решение при признание
на иска съгласно чл. 237 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът „Макроадванс“
АД е направил изрично изявление за признание на иска, а ищецът, чрез процесуалния си
представител, изрично е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
2
С отговора на насрещния иск отново е направено признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право и по двата
иска / първоначален и насрещен / не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на исковете, съдът намира, че следва претенциите да
бъдат уважени, като бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит
№255555/14.06.2024г., сключен между страните по делото, както и следва да бъде осъдена Ц.
П. П. да заплати на „Макроадванс“ АД сумата в размер на 4942,01лв., представляваща
усвоена, но незаплатена от кредитополучателя главница по процесния договор за кредит,
ведно със законната лихва от депозиране на насрещната искова молба – 10.04.2025г., до
окончателно изплащане на вземането
Ето защо съдът постановява настоящото решение при признание на исковете, като на
основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че с оглед основателността на
главния иск, съдът не следва да се произнася по евентуалния иск с правно основание иск с
правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
чл.10 от процесния договор.
По разноските:
И при постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК,
съдът на общо основание се произнася по разноските.
Същинският спор между страните е на кого следва да се възложат разноските.
Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното
наличие на две изисквания- с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение
неговото поведение, а е важно поведението на ответника. Настоящата съдебна счита, че
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение в хипотезата на уважен иск на
потребител за или във връзка прогласяване на нищожността на потребителски договор,
независимо, че ответникът-търговец е признал иска. Сезирането на съда от ищеца-
потребител е условие за упражняване на субективното му право да се освободи от нищожния
договор. Оставянето в тежест на ищеца на направените от него разноски във връзка с
уважения иск, основаващ се на нищожност на сключения между страните потребителски
договор, е в противоречие с даденото тълкуване в Решение от 16.07.2020 г. по съединени
дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС. Осъществявайки правото си да се освободи от нищожен
потребителски договор, потребителят не може да бъде заставен да установява извършването
на извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на разноски в производството
пред съда. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Определение
№ 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2049/2022 г., І т.о., Определение № 60360 от
8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г., IV г. о., Определение № 276 от 28.06.2018г. на
3
ВКС по гр. д. № 2402/2018 г. на III – г. о. Определение № 178 от 28.10.2019 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3037/2019 г., I г. о., ГК, Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
592/2012 г., І-во г. о., и Определение № 181 от 30.10.2017г. на ВКС по ч. гр. д. № 3852/2017
г., ІІ-ро г. о.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че с оглед изхода на спора
разноските по първоначалния иск следва да бъдат възложени на ответника, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК, тъй като в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.78 ал.2 от
ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца по главния иск от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от
ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Б.С. държавна такса в
размер на 541,10лв.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че
ищецът по главния иск се представлява безплатно от адв.Л. К. Б. от САК. По отношение на
размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв.Б., съдът счита за нужно да
акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от
23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните
адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за
всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до
икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата
във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по
смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с Решение по дело
C‑438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Софийски районен съд. Съобразно т.1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член
4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.3 от цитираното решение на СЕС е
посочено и че член 101, § 2 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази
наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
В конкретния случай действително липсва фактическа и правна сложност на делото,
доколкото ответникът е признал иска и е постановено решение в условията на чл. 237, ал. 1
4
от ГПК. Следва обаче да бъдат отчетено, че пълномощникът на ищеца е извършил
множество процесуални действия, свързани с осъществяване на договорената правна помощ
и защита, а именно - изготвяне на искова молба, в която е направено обстойно изложение на
обстоятелствата, на които се основава претенцията и са ангажирани доказателства;
изготвяне на молба за освобождаване от такса и провеждане на процедура по чл. 83, ал. 2
ГПК, в рамките на която също са ангажирани доказателства; депозиране на молба преди
съдебно заседание, в която е изразено становище във връзка с отговора на исковата молба. С
оглед посочените съображения и като взе предвид защитавания интерес, високата
образователна квалификация на лицето, придобило юридическа правоспособност и вписано
в съответния регистър на адвокатска колегия /виж Определение №2432/19.09.2024г. по
ч.к.т.д. №1825/2024г. по описа на II-ро т.о на ВКС/, поетата отговорност от адвоката, като
отчете икономическите отношения в страната, характеризиращи се с неизменно повишаване
на цените на стоките и услугите, при устойчив темп на нарастване, както и факта, че
присъдените разноски представляват брутно възнаграждение, което следва да бъде
обложено с данъци от страна на адвоката, съдът счита, че на основание чл. 38, ал. 2 от Закон
за адвокатурата, в полза на адв.Б. следва да се определи възнаграждение в размер на
1600,00лв.
Настоящата съдебна инстанция намира, че потребителят е дал повод за завеждане на
насрещната искова молба. С последната ищецът по насрещния иск е претендирал
заплащането на главница по договора, която не е заплатена и която би се дължала при
всички положения на недействителност на договора за кредит. Изложеното означава, че от
недобросъвестното поведение на потребителя, изразяващо се в невръщане на главницата по
договора – чистата стойност на кредита, не може да следва благоприятно положение за
неосъждане на ответника по насрещния иск за направени от ищеца по насрещния иск
разноски. Поради което ответникът по насрещния иск, макар и потребител по потребителски
спор, следва да бъде осъден да заплати на ищеца по насрещния иск сторените в
производството по насрещния иск разноски. Ищецът по насрещния иск претендира такива
съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, както следва: 794,20лв. – адвокатско
възнаграждение, и 197,68лв. – държавна такса. Първоначалният иск е уважен изцяло, поради
което кредитодателят няма право на разноски по него. Предвид изложеното следва
ответникът по насрещния иска да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на
991,88лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал. 1, предл.1, във вр. чл.22
от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК на Договор за потребителски кредит
№255555/14.06.2024г., сключен между Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.С., ул.Х.К.,
бл.51, вх.А, ет.1, ап.1, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Т.“ №5Б, ет.3, оф. №311, чрез адв.Л. К. Б.
5
от САК, и „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул.Г.С.Р. №147, ап.14, р-н С., общ. С., обл. С. (столица), със съдебен адрес: гр.С., ул.Г.С.Р.
№147, ет. 5, ап. 15, чрез адв.М.К. от САК.
ОСЪЖДА на основание чл.211 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД,
вр.чл.9 от ЗПК Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Б.С., ул.Х.К., бл.51, вх.А, ет.1, ап.1, със
съдебен адрес: гр.С., ул.“Т.“ №5Б, ет.3, оф. №311, чрез адв.Л. К. Б. от САК, ДА ЗАПЛАТИ на
„Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Г.С.Р.
№147, ап.14, р-н С., общ. С., обл. С. (столица), със съдебен адрес: гр.С., ул.Г.С.Р. №147, ет. 5,
ап. 15, чрез адв.М.К. от САК, сумата в размер на 4942,01лв. /четири хиляди деветстотин
четиридесет и два лева и една стотинки/, представляваща усвоена, но незаплатена от
кредитополучателя главница по Договор за потребителски кредит №255555/14.06.2024г.,
ведно със законната лихва от депозиране на насрещната искова молба – 10.04.2025г., до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.Г.С.Р. №147, ап.14, р-н С., общ. С., обл. С. (столица), със съдебен
адрес: гр.С., ул.Г.С.Р. №147, ет. 5, ап. 15, чрез адв.М.К. от САК, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Л. К.
Б. от САК, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Т.“ №5Б, сумата в размер на 1600,00лв. / хиляда и
шестстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на Ц. П. П.,
ЕГН **********, безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат,
определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Г.С.Р. №147, ап.14, р-н С., общ. С., обл. С.
(столица), със съдебен адрес: гр.С., ул.Г.С.Р. №147, ет. 5, ап. 15, чрез адв.М.К. от САК, ДА
ЗАПЛАТИ в поза на РС-Б.С. сумата в общ размер на 541,10лв. /петстотин четиридесет и
един лева и десет стотинки/, представляваща дължаща се държавна такса в
производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес:
гр.Б.С., ул.Х.К., бл.51, вх.А, ет.1, ап.1, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Т.“ №5Б, ет.3, оф. №311,
чрез адв.Л. К. Б. от САК, ДА ЗАПЛАТИ на „Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул.Г.С.Р. №147, ап.14, р-н С., общ. С., обл. С.
(столица), със съдебен адрес: гр.С., ул.Г.С.Р. №147, ет. 5, ап. 15, чрез адв.М.К. от САК, сума
в размер на 991,88лв. / деветстотин деветдесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки/, представляваща сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните, като на ответника се връчи по реда на чл.50, ал.5 от ГПК на посочения електронен
адрес.
6
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
7