В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Тонка Гогова Балтова |
| | | Елена Димова Налбантова Мария Кирилова Дановска |
| | | |
като разгледа докладваното от | Тонка Гогова Балтова | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК. Постъпила е жалба от С. А. С. и А. Т. Г., двамата от гр. К., против одобрения от ЧСИ Росен Сираков с район на действие ОС- Кърджали, адвокастки хонорар по изпълнително дело № 1412/2010 г. Сочи се в жалбата, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден от Кърджалийски районен съд по гр. д. № 1776/2010 г. за сумата от 7901.99 лв., законна лихва върху главницата, считано от 20.10.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата 158.04 лв., внесена държавна такса. От получената на 17.12.2010 г. покана за доброволно изпълнение жалбодателите разбрали за воденото срещу тях гражданско дело и издадения изпълнителен лист, като задължението им към кредиторите се увеличавало с 930 лв. адвокатско възнаграждение. Считат, че следва да бъде присъден по- нисък размер на адвокатското възнаграждение, тъй като същото било прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. Възнаграждението следвало да се съобрази с предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. и което изчислено по реда на чл. 7 ал. 2 т. З от Наредбата, възлизало на 383.04 лв. Молят на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК и съобразявайки се, че § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г., се намира в очевидно противоречие със законовата уредба, да се намали адвокатското възнаграждение от 930 лв. на 383.04 лв. Ответниците, представлявани от процесуалния си представител, в представено писмено възражение на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК, изразяват становище за недопустимост, а алтернативно- за неоснователност на жалбата. Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 ГПК, в които излага съображения за неоснователност на жалбата. Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е недопустима по следните съображения: Нормата на чл. 435 ал. 2 и ал. 3 от ГПК изчерпателно изброява действията на съдия- изпълнителя, които могат да бъдат обжалвани от длъжника, а именно- постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най- високата предложена цена. С изменението на ГПК- ДВ бр. 100/21.12.2010 г., е предвидено, че длъжникът може да обжалва и постановлението за разноските, които включват и адвокатското възнаграждение, респ. отказа на съдебния изпълнител да се произнесе по искането за намаляването им. Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78 ал. 5 от ГПК, която норма е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно сочената разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, видно от приложеното копие на изпълнително дело № 1412/2010 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков с район на действие Окръжен съд- Кърджали, същото е образувано по изпълнителен лист издаден от Кърджалийски районен съд по гр. д. № 1776/2010 г., за сумата в размер на 7901.99 лв., законна лихва върху главницата, считано от 20.10.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата 158.04 лв. внесена държавна такса. В поканата за доброволно изпълнение до длъжниците е посочено, че задължението им към кредиторите възлиза на 1058.04 лв. неолихвяема сума, 7901.99 лв. главница, 104.93 лв. лихви, 930 лв. адвокатско възнаграждение, 288.92 лв. разноски по изпълнителното дело и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Видно от изпълнителното дело обаче, длъжниците не са отправили искане до съдебния изпълнител, пред който делото е висящо, с правно основание чл. 78 ал. 5 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение, уговорено и платено от взискателите, който би бил компетентен да се произнесе по него, съответно няма акт, който да подлежи на обжалване по съдебен ред, съгласно изложените по- горе съображения. Впрочем, на това основание- липсата на акт на съдебния изпълнител, който да подлежи на обжалване, подадената пред Кърджалийския окръжен съд жалба се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство- прекратено. Няма пречка за подаване на искане по чл. 78 ал. 5 от ГПК, при което, в случай на отказ на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение, да бъде развито производство по обжалването му. Поради изложеното, подадената жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото- прекратено. Водим от изложеното съдът О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. А. С. и А. Т. Г., двамата от гр. К., против одобрения от ЧСИ Росен Сираков с район на действие ОС- Кърджали, адвокастки хонорар по изпълнително дело № 1412/2010 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19/2011 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд. Определението може да се обжалва с частна жалба пред ПАС в едноседмичен срок от съобщението на страните. Председател: Членове: 1/ 2/ |