№ 743
гр. Русе, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20214520102188 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 410 КЗ.
Претенцията на ищцата ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК ********* в качеството му на
застрахователна компания се основава на твърдения, че е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника Агенция пътна инфраструктура за
сумата от 1416,50 лева. Сумата представлявала изплатено от тях ликвидационни
разноски по щета и застрахователно обезщетение по Застраховка „Каско“ за лек
автомобил модел Ауди А8, с рег. № Р****КВ. Същият при управляване от водача П.
ИЛ. С. претърпял пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на ****.2019 г. на Дунав
мост, 100 метра преди Република Румъния, т.е. в българския участък на моста.
Произшествието настъпило при навлизане в несигнализирано и необезопасено
препятствие на пътното платно /дупка/. Така били получени увреждания на гумата и
джантата на задно ляво колело на автомобила. Платеното застрахователно
обезщетение било 1396,50 лв., а остатъка от претендираната сума (20 лв.)
представлявал ликвидационни разноски по щетата. Ищецът счита, че ответника
Агенция пътна инфраструктура е стопанин на пътя и има нормативно установени
задължения по неговата поддръжка в нормално експлоатационно състояние. Предвид
неизпълнението на тези задължения настъпила щетата, за която платили обезщетение
по договор за Застраховка „Каско“, както и ликвидационни разноски. Счита, че на осн.
1
чл. 410, ал. 1 от КЗ встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайни разноски, с оглед на което претендирал сумата от 1416,50 лв.
и лихва за забава в размер на 213,97 лв. по реда на заповедното производство по
ч.гр.дело №****/20 г. на СРС, но по същото в срок било направено възражение от
длъжника, с оглед на което претендира за установяване на задълженията му по исков
ред по настоящото дело – по отношение на главницата, а по отношение на лихвата за
забава претендира за осъждането на ответника да заплати сумата. Претендира и за
присъждане на разноските по делото.
Ответникът Агенция пътна инфраструктура, ЕИК ********* е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Счита, че липсват доказателства произшествието
да е настъпило по описания от ищеца начин и поради това застрахователят бил платил
обезщетение без да е налице основание за това, поради което плащането следва да
остане за негова сметка. Счита, че поведението на самия водач се намирало в
причинно-следствена връзка с произшествието и той бил допринесъл за настъпването
на същото. Твърди, че той се е движел с несъобразена скорост, която била над
разрешената и с това свое поведение предизвикал настъпването на произшествието.
Счита, че поради това изключителната вина за произшествието е изцяло на водача на
автомобила и неспазване на нормата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/. Твърди, че на посочената дата и участък не са съществували пътни
дупки или деформации на пътното платно, а максималната допустима скорост за
цялата дължина на моста била 40 км/ч, като изпреварването било забранено.
От привлечените трети лица е подадено становище единствено от Пътинженеринг
АД. Оспорва иска. Моли искът да бъде отхвърлен. Излага се възражения по
допустимостта на иска. Позовава се на това, че не са представени доказателства, от
които да се установи по безспорен начин мястото и начина на настъпване на
произшествието, с оглед на което счита че не е възникнало правото на регрес на ищеца.
Излага и доводи за нарушение на правилата за движение от страна на водача С..
Оспорва иска и по размер, като се излагат доводи, че не е ясно определен размера на
щетата.
Третото лице помагач Хидрострой АД не е взел становище по иска.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че на 22.11.2019
г. е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/, при което лек автомобил модел
Ауди А8, с рег. № Р****КВ, управляван от св. П.С. при движение по Дунав мост, 100
метра преди Република Румъния, т.е. в българския участък на моста навлиза в
2
несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно /дупка/. В резултат
на това са увредени гумата и джантата на задно ляво колело на автомобила. В
протокола за ПТП на КАТ Русе изрично е посочено че дупката е с дълбочина 45 см. и
широчина – 80 см. Отразено е че произшествието е настъпило около 18,20 часа, т.е. в
тъмната част от денонощието. Това се потвърждава и от разпита на св.С. – „Беше
тъмната част на денонощието. Спомням си, че имаше мъгла…“. Свидетелят твърди че
дупката не е била обозначена или обезопасена и пътната ситуация го е изненадала,
въпреки че се движел със скорост около 25-30 км/ч. След инцидента сигнализирал
застрахователя и КАТ, а автомобилът бил извозен с пътна помощ поради
невъзможност за движение на собствен ход. Впоследствие по искане на собственика на
автомобила ищецът е заплатил обезщетение по действаща към момента на
произшествието автомобилна застраховка „Каско“ в размер на 1396,50 лв. В доклада
по щетата на л.11 от делото е посочено че ликвидационните разноски по щетата са в
размер на 20 лв. Със заключението на вещото лице Н. по приетата авто-техническа
ценова експертиза се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е по следния
начин: При движение по пътното платно на Дунав мост в посока към Румъния в
тьмната част на денонощието, водачът П.С. не е възприел пътната неравност или я е
възприел в последния момент и е направил опит да я заобиколи, като по този начин в
дупката попада задното дясно колело. Размера на дупката е голям - около 80 см., със
значителна дълбочина - до 15 см. Автомобила навлиза със задно дясно колело, при
което се получава силен удар в острите ръбове на дупката и последващо свиване на
протектора до упор в бордовете на джантата. При навлизане в дупката се получава удар
в срещуположния ръб на дупката и свиване на гумата с последващо нараняване на
същата - разкъсване на бордовете или образуване на деформация/балон/, което я прави
негодна за експлоатация. По същата причина се получава и деформация или пукнатина
на джантата, което налага последващ ремонт(изправяне на деформацията) а при
пукнатина се налага подмяна на джантата и не се допуска заваряване на същата от
гледна точка за безопасност на движението но МПС. Вещото лице установява
стойността на ремонта в два варианта –
Вариант I – С подмяна на джантата поради спукването и /в процесния случай
ремонтът е направен по този начин/. В този вариант стойността на ремонта съответства
на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение.
Вариант II – С изправяне на изкривена джанта /в процесния случай такъв
ремонтът е бил невъзможен поради това, че джантата е била спукана, а не изкривена/.
В този вариант стойността на ремонта е 422 лв.
При изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че в
писменото си заключение не е обсъждал въпроса за степента на увреждане в
3
зависимост от скоростта на движение, но установява че същата е от съществено
значение. В случая по цялата дължина на движение по съоръжението „Дунав мост“
скоростта на движение е ограничена до 40 км/ч като на входа на моста по посока
движение Румъния има пътен знак за ограничаване на скоростта до 40 км/ч. Вещото
лице установява, че ако водачът се е движел със скорост до 40 км/ч е нямало да се
получи такъв силен удар, от който джантата да се спука. Вероятно е щяло да няма
вреди по джантата или същата е щяла да бъде само изкривена.
Гореизложеното се установи от събраните по делото писмени доказателства,
заключението на вещото лице и показанията на св.С.. Съдът не дава вяра на същите в
частта относно твърденията му, че се е движел със скорост 25-30 км/ч. Ноторно
известен факт е, че при такава скорост и особено за автомобили с голям размер на гуми
и джанти (като процесния) при попадане на дупка с размерите на процесната
настъпват щети само по гумата и евентуално изкривяване на джантата. В такъв смисъл
е и заключението на вещото лице по приетата е-за. С оглед на това съдът счита, че
размера на щетата е 422 лв. поради съпричиняване от страна на водача за стойността
над този размер, поради което искът следва да се уважи само до размер от 442 лв.
(щета плюс ликвидационни разноски), а за горницата до1416,50 лв. да се отхвърли като
неоснователен.
По отношение на иска за лихва за забава съдът съобрази следното. Същият е
предявен като осъдителен. Същевременно заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК
по приложеното ч.гр.дело №****/20 на СРС не е обезсилена в частта по присъдената
лихва за забава. При това положение предявеният осъдителен иск за лихва за забава се
явява недопустим и производството по него следва да се прекрати. В този смисъл е и
трайната съдебна практика - Решение № 105 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. №
512/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев.
Разноските по делото следва да се разпределят между страните съразмерно на
уважената/отхвърлената/прекратена част от иска – 27,11 към 72,89%.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК,
вземането на ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК ********* срещу ответника Агенция
пътна инфраструктура, ЕИК ********* в размер на 442 лв.- изплатени от ищеца
ликвидационни разноски и застрахователно обезщетение по Застраховка „Каско“ за
вреди от настъпило на ****.2019 г. на Дунав мост ПТП с лек автомобил модел Ауди
4
А8, с рег. № Р****КВ, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 01.02.2021
г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата над
тази сума.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения от ищеца ЗК
„ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК ********* срещу ответника Агенция пътна инфраструктура, ЕИК
********* иск за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 213,97 лв.-
лихва за забава върху главницата за периода от 05.04.2019 г. до 29.09.2020 г.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура, ЕИК ********* да заплати на ЗК
„ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК ********* сумата от 217,14 лв.- разноски по делото.
ДЕЛОТО е разгледано при участието на трети лица – помагачи на
ответника: Пътинженеринг АД, ЕИК ********* и Хидрострой АД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните, а в прекратителната част има характер на определение и може да
се обжалва пред РОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването на препис на
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5