Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260885
гр.Бургас, 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.М., като разгледа НАХД № 706
по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на К.П.П. ЕГН ********** с адрес *** против
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К № 3390672 на ОД МВР Бургас, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ на К.П.П.ЕГН ********** като законен представител на ****е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. лева за
нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда
жалба моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен.
Сочи, че не той е управлявал МПС като бил подал декларация пред АНО за това кое
е лицето управлявало автомобил с рег. № **** като автомобилът му бил
предоставен под наем на лицето Б.В.. Автомобилът бил върнат на собственото на
жалбоподателя дружество на 14.02.2020г. в 09,40 часа. Намира, че неправилно
ел.фиш не е анулиран.
В съдебно заседание се
представлява от адв. С., която поддържа жалбата, моли за отмяна на ел.фиш и за
присъждане на разноски.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител, представено
е становище за неоснователност на жалбата, прави се възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Електронният
фиш е връчен на жалбоподателя на 20.09.2020г. като на 02.10.2020г. е подал
декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП като с отговор л. 19 АНО е отказал анулиране
на ел.фиш. На 03.11.2020г. К.П. е подал жалба до Началник на ОДМВР срещу
издадения ел.фиш. и на 17.11.2020г. от АНО е изходирано писмо, с което се
отказва анулиране на издадения ел. фиш (л.33), след което е подадена нова жалба
от П. на 08.12.2020г. до началник на ОД на МВР Бургас. Съдът изиска от ОД на
МВР Бургас информация за това кога са били връчени на жалбоподателя отговорите
на Директор на ОД МВР Бургас, с оглед извършване на преценка дали жалбата е
подадена в срок, но въпреки процесуалните усилия в тази насока се установи, че
ОД МВР Бургас и сектор „Пътна полиция“ Бургас не съхраняват доказателства за
датата на връчване, както на отговор с номер 251000-19327 по повод подадената
декларация, така и за последващите отговори на Директор на ОД МВР Бургас,
поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Отделно от това следва
да се приеме, че подаването на жалбата пред некомпетентен орган какъвто е ОД на
МВР Бургас не прави жалбата недопустима, а същата следва да се препрати до
компетентния за произнасянето й орган – в случая съдът.
По
тези съображения съдебният състав приема, че жалбата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
На
жалбоподателя К.П.П.като управител на ****е издаден Електронен фиш за налагане
на административно наказание „глоба” за това, че на 13.02.2020 г. в 16,54
ч. в гр. Бургас, ПП - Е773, км. 491 до бензиностанция Ромпетрол в посока от кв.
Ветрен към КПП-1, при въведено ограничения на скоростта с пътен знак В-26 за
движение в населено място до 90 км.ч, участъкът е сигнализиран с пътен знак
Е-24 с МПС Фолксваген Крафтер, товарен автомобил с рег. № **** е извършено
нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
№ 00209D32D4F9 разрешена скорост 90 км./ч,
установена скорост 127 км./ ч и превишена скорост 37 км./ч.
На
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400
лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно
справка собственик на МПС с рег. № **** е ****с ползвател К.П.П..
Нарушението
е установено с техническо средство, което е одобрен тип.
В
срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП К.П. представил декларация за лицето, което сочи,
че е управлявало МПС.
Съгласно
договор за наем ****отдало под наем на В.В. автомобил с рег. № **** на
14.01.2020г. за срок от 30 дни – до 14.02.2020г. На 25.01.2020г. ****отново
отдало наем 3 бр. МПС, сред които това с рег. № **** на друго дружество „*****
с управител В. В. за срок от 30 дни. Представени са документи за самоличност, съгласно
които имената на лицето са V. B.. От изисканата справка за задгранични пътувания
на лицето се установи, че е напуснало РБългария на 08.02.2020, след което е
регистрирано влизане на 15.02.2020г., поради което към датата посочена в ел.фиш
- 13.02.2020 г. няма данни лицето да е било на територията на Република
България.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства.
Съдът
при служебната проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа
реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –посочени са
данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Сред
посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес
и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може
да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш,
съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият вече е
административен акт, годен да породи съответните правни последици. Ето защо са
неоснователни възраженията на жалбоподателя в тази насока.
В
случая е налице административно нарушение, установено със стационарно
автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички
негови съставомерни признаци, приложен е и снимков материал.
Електронният
фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като представител на
юридическото лице собственик на МПС. Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗДвП когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. С нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП се въвежда оборима
презумпция, че собственикът на МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП дава възможност да
бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на законния
представител на юридическо лице, което е собственик на МПС и е специална, спрямо
общата норма на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, която регламентира
строго личния характер на отговорността. Следва обаче да се държи сметка, че
законодателят цели да установи действителния извършител на нарушението и
вменява в задължение на собственика на МПС да извърши всички възможни действия,
за да знае във всеки един момент кое е онова лице, което управлява неговото МПС
именно под страх, че ако не знае кой управлява МПС, то ще следва да понесе
отговорността за нарушението.
Съгласно
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП Палиев е представил в ОД МВР Бургас писмена декларация с данни за лицето, което
сочи да е извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство.
Съгласно
чл. 189, ал. 5 ЗДвП на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Съдебният състав намира, че
АНО не е лишен от възможността да извърши преценка на представените с декларацията
документи и да извърши самостоятелна проверка относно наведените в декларацията
твърдения. В случая АНО е извършил проверка и е установил, че лицето, посочено
в декларацията се намира извън територията на страната към датата на
нарушението, установено с техническото средство. Твърдението на жалбоподателя,
че може автомобилът да се е управлявал от друго лице сочи на обстоятелството,
че не е проявил необходимата грижа да установи на кого предоставя автомобилът
за управление и кой го управлява във всеки един момент.
В случая правилно АНО е
намерил, че липсват доказателства, които да доведат до ангажиране на отговорността
на друго лице, съгласно представената от П. декларация. От извършената справка
за задгранични пътувания се е установило, че лицето, посочено от жалбоподателя
не е било извън страната на датата на установяване на нарушението. Актуална
справка изиска и съдът в хода на съдебното следствие и се установи, че на
датата 13.02.2021г. лицето е било извън границите на Република България. Макар
тези данни да не са пълни и да е възможно да не е отразено влизане в страната,
те сочат на това, че жалбоподателят не е проявил необходимата грижа да знае кое
лице управлява автомобила му. Нещо повече, самият жалбоподател изразява
съмнения в депозираните жалби, че може автомобилът да е бил управляван и от
друго лице, т.е. потвърждава се, че не е положил необходимата грижа да установи
във всеки един момент кое е онова лице, което управлява моторното превозно
средство.
Представените
договори за наем са частни документи и не се ползват с обвързваща съда
доказателствена сила, а следва да се посочи, че съгласно единият – МПС е
предоставено на лицето, посочено от жалбоподателя, а след това е сключен друг
договор, но преди да е изтекъл 30-дневния срок на предходния, с търговско
дружество, на което Векуа се сочи да е управител. Не може да не се обърне
внимание, че на приемо-предавателния протокол л. 24 има подпис само на
наемодател, но не и на наемател и се внася съмнение предаден ли е бил
автомобилът. Всичко това дава основание да се приеме, че не лицето посочено от жалбоподателя
в декларацията, е управлявало МПС при установяване на нарушението и правилно е
ангажирана отговорността на П.
След
като автомобилът не е бил във владение на лицето В. и собственикът не е посочил друго лице, което да го е управлявало,
правилно е ангажирана отговорността на представителя на дружеството –
собственик на автомобила. С подаването на декларацията не е оборена
презумпцията по чл. 188 и сл. от ЗДвП, поради което
правилно е санкциониран ( в този смисъл Решение № 188 от 29.09.2020 г. на АдмС
- Велико Търново по к. а. н. д. № 10179/2020 г.).
Правилно
е посочена нарушената разпоредба. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно
нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано.
Посочената
санкционна норма, а именно чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП, предвижда, че
за превишаване на разрешената скорост, в населено място от 31 до 40 km/h се
наказва с глоба 400 лв. Правилно на жалбоподателя е било наложено
административно наказание по вид и размер, а именно глоба във фиксиран размер
от 400 лева за така установеното нарушение, който размер не подлежи на ревизиране
от страна на съда.
Ето
защо, от целия доказателствен материал, кредитиран от
съда, безспорно се установява вмененото на жалбоподателя нарушение,
при спазена процедура по неговото установяване и законосъобразното съставяне на
процесния електронен фиш.
Предвид
горепосоченото, съдът счита, че обжалваният ЕФ следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен.
Съдът
на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН дължи произнасяне по разноските. В случая право
на разноски има само АНО, който не претендира такива и затова не му се
присъждат.
Предвид
гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, серия К № 3390672 на ОД МВР Бургас, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/ на К.П.П.ЕГН ********** като законен представител на ****е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за нарушение
по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О. Ж.М.