Присъда по дело №296/2022 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ Към Присъда № 9 от 07.03.2023 г. , постановена по ВНЧХД № 296 /2022г. по
описа на Окръжен съд – Хасково
Производството е въззивно, по реда на чл. 313 и сл. от гл. ХХІ от НПК.
С Присъда № 8/23.02.2022г., постановена по НЧХД № 502/2021г. по описа на Районен съд –
Хасково, подсъдимия Н. С. В. от гр.Х., е признат за невинен в това, че на 27.03.2021г. в
гр.Х., причинил на П. Д. Д. от същия град, лека телесна повреда изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно: кръвонасядане
на носа, зачервяване на лигавицата на лявата очна ябълка и кръвонасядане по гърба, като по
повдигнатото му частно обвинение за престъпление по чл.130 ал.2 от НК, на осн. чл.304 от
НПК, е оправдан. С присъдата е отхвърлен като неоснователен, предявеният от тъжителя
против подсъдимия граждански иск, за сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането, претендирана като обезщетение за причинените му в резултат на
деянието, неимуществени вреди. Тъжителят е осъден да заплати на подсъдимия разноски за
адвокат, в размер на 800 лв.
Недоволен от присъдата е останал частният тъжител, който я обжалва в срок, с оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се излагат съображения, че съдът не
кредитирал показанията на свидетелите очевидци Д.а и Г., както и показанията на св.Х.,
макар изложеното от тях да кореспондирало с фактическите твърдения в тъжбата, като на
местопроизшествието освен тези свидетели и страните, присъствал и св.Н., чиито показания
се доверили от първата инстанция. С жалбата се иска отмяна на присъдата и постановяване
на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му
частно обвинение, а гражданският иск да се уважи изцяло. Претендират се и разноски.
Направено е и доказателствено искане за преразпит на св. Г..
Възражение против жалбата не е постъпило.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, тъжителят не се явява. Явява се
повереникът му, адв.Х., който поддържа жалбата и направените с нея искания.
Ответникът по въззивната жалба и подсъдим Н. С. В., се явява лично и със защитникът си
адв.П., който намира жалбата за неоснователна и иска първоинстанционната присъда, да
бъде потвърдена. Подсъдимият в личната си защита заявява, че е невинен и също иска
присъдата да бъде потвърдена. В последната си дума не изразява становище.
Пред настоящата инстанция бе извършен преразпит на свидетелите Г., Н. и на вещото лице
д-р Е., изискан и възпроизведен бе и диск със запис от тел. 112, касаещ обаждането на св. Н.,
на инкриминираната дата.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната присъда, по
направените оплаквания, изтъкнатите доводи, служебно намира следното:
Съдебното производство пред РС Хасково, е образувано по частна тъжба предявена в срока
по чл.81 ал.3 от НПК, от П. Д. Д. против Н. С. В., за причинена му от последния лека
телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание чрез кръвонасядане
на носа, зачервяване на лигавицата на лявата очна ябълка и кръвонасядане по гърба, за
която е оправдан с обжалваната присъда. С тъжбата е предявен и граждански иск за сумата
от 2000 лв., претендирана като обезщетение за причинените на тъжителя от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, който е приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес, от първоинстанционният съд.
От събраните пред първата и настоящата инстанция доказателства е установено, че
тъжителя и подсъдимия се познавали отпреди и били съседи по имоти в местността „Х. ч.“ в
гр.Х., като отглеждали животни - крави и овце. Отношенията им били влошени, понеже
подсъдимия и синът му св.А. В. се съмнявали, че тъжителя им тровел овцете. Св.М. Н.
1

работел при подсъдимия и синът му и също отглеждал при тях свои овце. На 26.03.2021г.
овцете на последните трима, били на паша близо до дома на тъжителя. Вечерта една от
овцете, която била на св. Н. се прибрала с пяна на устата и на следващия ден настъпила
смъртта й. По този повод, сутринта на 27.03.2021г. св.Н. подал сигнал на тел.112 за
въпросното животно, че е отровено, тъжителят ги тровел и поискал съдействие от
полицейските служители, които трябвало да чака на въпросната „Х. ч.“. След обаждането,
св.Н. и подсъдимия, натоварили мъртвото животно в пикап и се отправили към дома на
тъжителя, за да му го покажат и потърсят от него обяснения. Стигайки на известно
разстояние от дома на тъжителя, двамата с пикапа спрели на пътя и го препречили, като св.
Н. след около 15-20 минути отново се обадил на тел.112 и се поинтересувал за идването на
полицейските служители. След известно време, тъжителят с автомобилът си, се задал по
пътя, но понеже бил препречен от пикапа на подсъдимия, спрял и слязъл от автомобилът си.
Подсъдимия също слязъл от пикапа, както и св.Н., който стоял отстрани до пикапа. След
слизането, посъдимия и тъжителя се скарали и си разменили реплики на висок тон, по повод
умирането на животните. При скарването, подсъдимия извадил от пикапа метална тръба и
като я държал в ръката си, посегнал към тъжителя, който се дръпнал назад но подсъдимия
успял да го удари леко по носа. От удара тъжителя се присвил, но не паднал, а подсъдимия
замахнал да го удари и по гърба. В същото време св.Г. Г. заедно с детето си, отивал с
автомобилът си към дома на тъжителя когото познавал отпреди, за да си купи мляко и яйца.
Понеже пътя бил препречен от пикапа на подсъдимия, свидетеля спрял на около 10 метра
зад въпросния пикап и от мястото на водача в автомобилът си, наблюдавал случилото се, от
което детето му се уплашило и свидетелят си тръгнал. След малко на място дошла и
съпругата на тъжителя св. Д. Д.а, както и свидетелите Г. Т. и В. Х. - полицейски служители
от РУ-Хасково, които били изпратени по повод сигнала на тел.112. Пристигнал и св.А. В. -
син на подсъдимия, както и св.С. Д. – съсед на страните. Полицейските служители
разговаряли със страните в конфликта, но не видели следи от нараняване по някой от тях.
При разговора, св.Д.а и тъжителя заявили на св.Х., че спрямо тъжителя било упражнено
физическо насилие. За случилото се, от полицейските служители била изготвена докладна
записка, а на подсъдимия, синът му и на тъжителя, съставени полицейски разпореждания по
ЗМВР, да не се саморазправят. Впоследствие св.Д. разбрал от тъжителя, че подсъдимия го
ударил, както и, че се скарали по повод починалата овца. Три дни след инцидента, на
30.03.2021г. тъжителя посетил съдебния лекар д-р Е., който го прегледал и му издал СМУ №
106/21г. При прегледа се констатирало, че по гърба на носа, тъжителя имал кръвонасядане с
бледо мораво червен цвят и размер 1.5 см., лигавицата на лявата му очна ябълка била
нехомогенно зачервена, констатирала се и ингвинална херния в дясно, без видими
изменения по кожата в областта на хернията. Дадено било заключение, че при прегледа на
тъжителя са констатирани: кръвонасядане на носа, зачервяване на лигавицата на лявата очна
ябълка, които му причинили страдание без разстройство на здравето - т.е лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Уврежданията били причинени от действието на
твърд тъп предмет и могли да се получат при побой, по начина, времето и обстоятелствата
заявени от тъжителя в предварителните сведения – т.е. при удар с метална тръба. По повод
оплакването от хернията, тъжителя бил насочен към консултация с хирург. В същата насока
е и заключението по назначената Съдебно-медицинската експертиза по писмени данни №
292/2021г. , изготвена от същото вещо лице въз основа на цитираното съдебно медицинско
удостоверение и изслушана от първата инстанция. В заключението по експертизата е
отразено още, че срокът за възстановяване на тъжителя бил до 10-15 дни. При изслушването
си пред първата инстанция, вещото лице което поддържало заключението по експертизата,
изключило ингвиналната херния на тъжителя да е с травматичен произход. Посочило също,
че не се констатирало кръвонасядане по гърба на тъжителя, което не изключвало да е ударен
там. Относно кръвонасядането по носа, вещото лице заявило, че травмата била директна и
причинена по- вероятно от удар с ръка. От това нараняване настъпило и зачервяването на
2

окото, като изразило съмнение кръвонасядането на носа да е от удар с тръба, поради липсата
на счупване и характерна следа. Не изключило обаче и такъв механизъм, но при лек удар. За
зачервяването на окото, вещото лице заявило, че могло да се дължи и на замърсяване, или
продължително гледане на телевизор, или компютър. Теренна травма не била констатирана.
В същата насока е изложеното от вещото лице при изслушването му пред въззивната
инстанция, което сочи, че е възможно ударът причинил телесните увреждания на тъжителя,
да е нанесен с ръка държаща метална тръба и поради това да се остане с впечатление, че е
нанесен с тръба. В обясненията си пред първоинстанционният съд, подсъдимия отрекъл да е
удрял тъжителя. Заявил, че последния извадил от автомобилът си квадратна дървена бухалка
и посегнал да го удари, като посочил, че при опитът да му я вземе, тъжителят го ударил с
нея по дясната ръка, а след като успял да му вземе бухалката, му я хвърлил обратно в ръцете.
Посочил също, че при инцидента двамата с тъжителя били сами, св. Н. стоял на пътя и чакал
полицейския автомобил, а впоследствие дошли и останалите свидетели. В показанията си
пред първоинстанционния съд, св.Н. също отрекъл подсъдимия да е удрял тъжителя и
посочил, че последния извадил от автомобилът си метална тръба, с която ударил
подсъдимия по раменете и ръката. Заявил също, че след като двамата се скарали, той /св.Н./
се обадил повторно на тел.112 както и, че св. Г. не присъствал на инцидента. В същата
насока са и показанията му, дадени пред настоящата инстанция, включително сочи, че
повторното му обаждане на тел.112, било за да не се карат повече тъжителя и подсъдимия. В
обясненията си пред настоящата инстанция, подсъдимия отрича да е удрял тъжителя и
заявява, че отношенията им били влошени отпреди, защото последния тровел животните им
от завист, а в случая отровената овца била на св.Н.. При преразпитът си пред въззивната
инстанция, св.Г. Г. е категоричен, че наблюдавал инцидента, като подсъдимия замахнал два
пъти с тръба която извадил от автомобилът си и ударил първо тъжителя в областта на
главата, замахнал и към гърбът му, при което свидетелят си тръгнал. В същата насока са
показанията му и пред първата инстанция.
Описаната фактическа обстановка, настоящата инстанция прие за установена както от
събраните пред първата инстанция доказателства, така и от тези пред настоящата. При така
установената и приета фактическа обстановка, не се споделя изложеното от първата
инстанция при описанието на фактите, че не подсъдимия ударил тъжителя, а последния
ударил първия с бухалка, която извадил от автомобилът си. Това обстоятелство явно
първоинстанционният съд е извел от показанията на св.Н. и обясненията на подсъдимия,
като изключил показанията на св.Г. - също очевидец, както и обективно установеното от
заключението по съдебно медицинската експертиза. Относно показанията на св.Д.а –
съпруга на тъжителя, правилно изложеното от нея досежно състоянието на тъжителя, не е
кредитирано от първата инстанция и не се доверява и от настоящата. Това е така защото от
показанията на свидетелите очевидци - Н. и Г. е категорично установено, че тя не
присъствала на инцидента, а дошла след това. Твърдението на свидетелката за наличието на
кръв по главата на тъжителя и следи от удари от тръба по гърбът му, е също изолирано и
опровергано от останалата доказателствена съвкупност, включително съдебно медицинската
експертиза. В случая правилно, относно преките доказателства – показанията на двамата
очевидци Н. и Г., първоинстанционният съд е приел, че те са противоречиви относно
главният факт на доказване – съставомерността и авторството на деянието. Настоящата
инстанция обаче не споделя изводът на първата, за несъответност на показанията на св.Г. и в
тази насока жалбата е основателна. Този свидетел е очевидец, а изложеното от него при
преразпитът му пред въззивната инстанция е изключително последователно и съответно на
заявеното пред първата. Освен това, на практика е единственият незаинтересован свидетел
очевидец, каквото не може да се каже за св.Н., както неправилно е прието от
първоинстанционният съд. Това е така защото освен, че последния работел при подсъдимия
и синът му, отровената овца е негова и е също заинтересован от развилата се ситуация. На
следващо място, посоченото от св.Н., че се обадил повторно на тел.112 след скарването на
3

посъдимия и тъжителя и за да го прекрати, е несъответно на съдържанието от записа на
обаждането му на тел.112, в който както при второ, така и при първото обаждане не заявява
за скандал или физическа саморазправа, между двамата. Това противоречие в показанията на
св.Н. дискредитира достоверността им, а изложеното от него, че тъжителят нанесъл удари
на подсъдимия, не кореспондира с показанията на св.Г., който е категоричен, че се случило
обратното. Не се установи и подсъдимия да е посетил лекар, поради което доказателства за
обективни следи от травми по него, липсват. При това положение, настоящата инстанция не
кредитира показанията на св. Н. частта им в която отрича, подсъдимия да е удрял тъжителя
и твърди, че последния ударил първия, като намира, че те са дадени за да подкрепят
защитната версия на подсъдимия. Относно показанията на св. Г., то настоящата инстанция
ги кредитира. Този свидетел е наблюдавал ситуацията от лекият си автомобил /от мястото
на водача/, случилото се, се е развило пред дясната страна на пикапа на подсъдимия,
скриващ донякъде видимостта му и поради това свидетеля като видял, че с тръбата която
държал, подсъдимия ударил тъжителя в областта на главата, а после посегнал към гърбът
му, останал с впечатление, че му нанесъл и удар в гърба, макар такъв да не се е случил, а
следи по тялото на тъжителя при прегледът му, от удар в гърба, не са установени. От
заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза, относно механизма на
констатираните наранявания на тъжителя е посочено, че са причинени от твърд тъп предмет,
по описаният от тъжителя начин. Вярно е, че за кръвонасядането по носа, в съдебно
заседание вещото лице твърди, че е по-вероятно да е от удар с ръка, включително държаща
тръба, но не изключва възможността да е и от лек удар с тръба, като нараняването на носа
довело и до зачервяване на окото. Така явно се и случило, като въпросното нараняване било
до такава степен леко, че останало незабелязано от пристигналите по -късно свидетели,
които не са очевидци. От показанията на св. Х. – полицейски служител и незаинтересован е
установено, че тъжителя и съпругата му заявили физическо насилие над първия, в същата
насока са показанията на св. Д., като те двамата са косвени свидетели. Вярно е, че заявление
за насилие над тъжителя не се твърди в показанията на св.Т. - също полицейски служител и
косвен свидетел, но при създалата се ситуация е напълно възможно той да не го е възприел,
като необсъждането на показанията на св.Х., е довело до непълнота на изводите на първата
инстанция. Безспорно е, че по своя характер, причинените на тъжителя телесни увреждания,
установени от Съдебно медицинската експертиза, представляват лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 ал.2 от НК, като те са довели до страдание, без разстройство на здравето
му. Това е и обективният елемент от състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК.
Относно авторството на деянието, предвид изложеното, настоящата инстанция не споделя
изводът на първата, като намира, че то е сторено от подсъдимия, при пряк умисъл като
форма на вината. По изложените съображения, настоящата инстанция на осн. чл.336 ал.1
т.2, вр. чл.334 т.2 от НПК, отмени обжалваната първоинстанционна присъда, частично в
оправдателната й част и постанови нова с която призна подсъдимия В., за виновен в това, че
на 27.03.2021г. в гр. Х., причинил на тъжителя Д. от същия град, лека телесна повреда
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, а именно:
кръвонасядане на носа и зачервяване на лигавицата на лявата очна ябълка – престъпление
по чл.130 ал.2 от НК.
Подсъдимият Н. С. В., е роден на **.**.****г. в гр.Х., с ЕГН **********, ******
гражданин, ******, с ****** образование, *******, живущ в гр.Х. ** * ***** или
освобождаван по реда на чл.78а от НК от наказателна отговорност, чрез налагане на
административно наказание. От деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди
и за същото е предвидено наказание по - малко от 3 години „лишаване от свобода“. Ето защо
съдът намери, че са налице предпоставките на чл.78а ал.1 от НК, поради което освободи
подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лв., което определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, за
каквито прие липсата на негативни характеристични данни и ниската степен на обществена
4

опасност на подсъдимия.
По отношение на гражданският иск за обезщетение на причинените от деянието
неимуществени вреди, предявен от тъжителя против подсъдимия, пред първоинстанционния
съд. Предвид постановената нова присъда, настоящата инстанция намери, че гражданският
иск е основателен. С деянието си, подсъдимият е причинил на тъжителя установените
телесни увреждания, представляващи лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК. От
последната, тъжителят е претърпял неимуществени вреди изразени в болки и страдания и
следва да бъде обезщетен по справедливост, като съдът намира, че в случая сумата от 100
лв. е достатъчна да го овъзмезди, предвид изключително лекия характер на телесните
увреждания. Ето защо отмени присъдата и в гражданската й част, с която искът е отхвърлен
изцяло и осъди подсъдимият да заплати на тъжителя посочената сума, ведно със законната
лихва считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане, а гражданският иск
за разликата до пълният му предявен размер от 2000 лв., като недоказан, отхвърли.
Доколкото съдът призна подсъдимия за виновен, отмени присъдата и в частта с която
тъжителят е осъден да заплати на подсъдимия направените разноски, като на осн. чл.189
ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати на тъжителя, сумата от 568 лв. представляваща
направени по делото разноски, а по сметка на съда, сумата от 50 лв. държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск и 20 лв. разноски за възнаграждение на вещо лице.
Настоящата инстанция сподели изводът на първата, че не е доказано на тъжителя да е
причинено от подсъдимия, твърдяното в тъжбата кръвонасядане по гърба, поради което в
тази й част, относно оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му частно обвинение и
за това телесно увреждане, включено в престъплението по чл.130 ал.2 от НК, потвърди
първоинстанционната присъда.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

Председател : Членове: 1.
2.

5

Номер на акта:	9
Дата:	7 март 2023 г. (в сила от 7 март 2023 г.)
Съдия:	Филип Желязков Филипов

Дело:	20225600600296
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	2 юни 2022 г.

Присъда по дело №296/2022 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите