РЕШЕНИЕ
№
15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното заседание на тридесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при секретаря Теодора
Вутева, като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ в. гр. дело № 625 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 317, ал. 1, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц.Т.Т.,
чрез адв. А.Ч. против решение от 18.03.2019 г., постановено по гр. дело №
453/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Етрополе, с което е уважен предявения
от К.Ц.Т., действаща лично и със съгласието на своята майка Т. С. иск по чл.
150 от СК и е изменена присъдената ѝ по с решение от 18.11.2008 г.,
постановено по гр. д. № 118/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Етрополе издръжка,
като същата е увеличена със 100 лева и ответникът е осъден да заплаща на ищцата
месечна издръжка в размер на 250 лева. С решението съдът се е произнесъл и по
въпроса за разноските по делото и е осъдил ответника да заплати 644 лева –
разноски.
С въззивната жалба въззивникът оспорва
първоинстанционното решение като неправилно. Счита, че първоинстанционният съд
не е съобразил възможността му да заплаща издръжка и поради това размерът на
определената издръжка е прекалено висок. Счита, че с решението съдът е нарушил
принципа за равнопоставеност на страните. Твърди, че неправилно са били
обсъдени доказателствата по делото. По изложените съображения моли съда да
отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждане и на разноски.
Въззиваемата страна К.Ц.Т., действаща
лично и със съгласието на своята майка - Т. С. и чрез адв. М. е получила препис
от въззивната жалба на 28.06.2019 г., като не се е възползвала от възможността
в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК да подаде отговор на въззивната жалба.
В откритото
съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът Ц.Т.Т., редовно призован,
не се явява. Представлява се от адв. И., преупълномощена от адв. Ч., която поддържа
въззивната жалба. В съдебното заседание въззиваемата страна К.Ц.Т.,
действаща лично и със съгласието на своята майка Т. С., редовно призована, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна
срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка съдът намира,
че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК,
когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд
следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти
първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във въззивната жалба.
Първоинстанционното производство е
образувано по искова молба на К.Ц.Т., действаща лично и със съгласието на
своята майка Т.С. Стоянова против Ц.Т.Т., с която е предявен иск с правно
основание чл. 150, ал. 1 от СК за изменение на присъдената ѝ по гр.д. №
118/2008 г. издръжка от 150 лева месечно на 250 лева месечно. В хода на
производство са разпитани свидетели и са приети писмени доказателства. За да
постанови своето решение първоинстанционният съд е приел, че са налице
изменения на обстоятелствата, при които първоначално е присъдена издръжка в
размер на 150 лева, както и че ответникът има възможност да заплаща по-голям
размер, поради което е уважил предявения иск за увеличение на издръжката със
100 лева. Решението на първата
инстанция се обжалва в неговата цялост, като по съществото на спора,
настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Съгласно чл. 150, ал. 1 от СК при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да
бъде изменена или прекратена. Следователно, за да бъде уважен предявения иск е
необходимо да се установи, че в полза на ищцата е присъдена месечна издръжка в
определен размер, платима от ответника, както и че поради промяна на обстоятелствата,
размерът на тази издръжка следва да бъде увеличен. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения, дадени в т. 19 на ПП на ВС № 5/1970 г., за да се уважи
искът за изменение на присъдената издръжка, е необходимо трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
По делото не се спори, а и това се
установява от представените по делото писмени доказателства, че с решение от
18.11.2008 г., постановено по гр. д. № 118/2008 г. по описа на Районен съд –
гр. Етрополе е допуснат развода и е прекратен брака между ответника Ц.Т.Т. и Т.С.Т.
– майка на ищцата. С посоченото решение е утвърдено и постигнатото между
страните споразумение, едно от условията на което е ответникът Ц.Т.Т. да
заплаща на своето дете К.Ц.Т., чрез нейната майка и законен представител Т.С.Т.
месечна издръжка в размера на 150 лева, считано от 01.07.2007 г.
По силата на императивната правна
норма, уредена в чл. 143 от СК, бащата, въззивник във второинстанционното
съдебно производство, има право и е задължен да полага грижи за нормалното
физическо, психическо и нравствено развитие на своето дете - ищцата К.Ц.Т.. Законодателят
обаче е ограничил обема на правното задължение за издръжка на родителя. В
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК са установени два критерия, съобразно
които се определя размерът на дължимата издръжка. На първо място, това са
нуждите на детето, а на второ място - възможността на родителя да я предоставя.
В случай, че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца, родителят не
може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от
доходите, имуществото, здравословното си състояние или работоспособност. Като друг
важен критерий за справедливото количествено измерение на задължението за
издръжка следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно
която минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили пълнолетие деца,
е ¼ от минималната работна заплата. Съгласно Постановление № 320 от 20
декември 2018 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната, размерът на минималната работна заплата за страната е определен на
560 лв., считано от 01.01.2019 г. Ето защо, минималният размер на месечната
издръжка е 140 лв. и не може да бъде определен под тази граница.
Съгласно т. 4 от цитираното
Постановление на ВС нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат
предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение
за конкретния случай. При прилагането на тези насоки към настоящия случай по
отношение на нуждите на ищцата, въззивният състав намира, че нуждите ѝ от
издръжка са се променили. Предходната издръжка е била определена преди повече
от 10 години. Очевидно, че с порастването на детето е настъпила и трайна
промяна в неговите нужди. К.Ц.Т. е ученичка в десети клас през учебната година
2019/2020 г. в СУ „Христо Ясенов“ – гр. Етрополе. Ищцата е във възраст, в която
потребностите нарастват. Увеличават се разходите за образование, храна,
облекло, извънкласни дейности, спорт, култура и различни технически устройства.
За това свидетелства обстоятелството, че К.Т. посещава уроци по математика и
ходи на танци, което се установява от показанията на свидетелите С., И. и Б.,
които са непротиворечиви и последователни и съдът ги кредитира. По делото не се
установи наличието на изключителни нужди на детето, влошено здравословно
състояние или специални потребности. От изложеното може да се направи извод, че
е настъпила трайна промяна в нуждите на К.Т.. Това е достатъчно основание за
изменение на определената по-рано издръжка.
Усилията, които полага родителят във
връзка с оглеждането на детето, се вземат предвид при определяне размера на
издръжката, която този родител дължи - така т. 7 на Постановление № 5/1970 г.
на Пленума на ВС. Доколкото детето е отглеждано и живее със своята майка, която
поема основната част от грижите за възпитанието ѝ, голяма част от битовите
и непредвидените разходи, то жалбоподателят следва да заплаща по-голям размер
от необходимата за детето месечна издръжката. Майката е получила средно брутно
трудово възнаграждение в периода месец септември 2017 г.- месец август 2018 г. в
размер на 557,24 лева, което се установява от удостоверение № 195/13.09.2018 г.
от нейния работодател „Н.Коцев“ ЕООД.
При преценка на възможностите на
въззивника, следва да бъдат съобразени разясненията, дадени в т. 5 от ПП на ВС
№ 5/1970 г., според които възможността на задълженото лице да предоставя
издръжка се определя от неговите доходи, имущество и квалификация. От
представената справка с изх. № 1029-22-454 от 07.02.2019 г. на Териториалното
поделение на НОИ – София- област се установява, че към посочената дата
ответникът Ц.Т. има сключен трудов договор с работодател „Т. –00“ ЕООД – гр. Б.,
а месечният му осигурителен доход за периода м. 06.2018 г. – м. 12.2018 г. е в
размер на 519,18 лева. Настоящият съдебен състав взе предвид и обстоятелството,
че ответникът има и още едно дете, за което плаща издръжка в размер на 70 лева
месечно, като това обстоятелство се установява от показанията на свидетелката С.Д..
След като родителите дължат издръжка на всички свои ненавършили пълнолетие
деца, то сдобиването на дължащия издръжка с друго малолетно дете, към което
също е безусловно задължен, съставлява обстоятелство, което съдът следва да
съобрази при определяне на размера на дължимата издръжка за първото дете /така решение
№ 131 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6927/2014 г., III г. о., ГК/. Действително,
според свидетелката К.Б. – сестра на ответника, той заплаща на другото си дете
издръжка в размер на 150 лева, но съдът не кредитира показанията на тази
свидетелка, в тази им част защото от една страна тя се явява заинтересована от
изхода на делото, но от друга страна майката на детето /свидетелката Д./ има
по-точни представи и възприятия за това какъв размер издръжка заплаща
ответника.
При това положение жалбата следва да
бъде приета за частично основателна. При съпоставка на нуждите на детето К.Т. и
реалните възможности на задълженото лице се установява, че за въззивника,
предвид баланса между приходи и разходи, е обективно невъзможно да заплаща
издръжка в размер на 250 лв. с оглед доходите, които реализира и задължението
за заплащане на издръжка на второ дете. Настоящият състав счита, че с оглед
нуждите на ищцата и възможностите на ответника той би могъл да заплаща издръжка
в размер на 200 лева. Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с
тези на районния съд, решението следва да бъде отменено в частта, с която присъдената
на ищцата издръжка е изменена за разликата над 50 лева до сумата от 100 лева и ответникът
е осъден да заплаща месечна издръжка на ищцата за разликата над 200 лева до 250
лева, като вместо него съдът следва да постанови друго, с което да отхвърли
иска в тази част.
По
разноските пред въззивната инстанция:
И двете страни не са направили надлежно искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция. Действително, във въззивната жалба е направено такова искане, но в откритото съдебно заседание от 30.10.2019 г., процесуалният представител на въззивника изрично е посочил, че не претендира разноски.
По разноските пред първоинстанционния съд:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни. На ищцата се дължат разноски съобразно уважената част от иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Тя е заплатила 500 лева за адвокат и следователно следва да ѝ бъде присъдена сума в размер на 250 лева. На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК. Той е заплатил 300 лева за адвокат и следователно следва да му бъде присъдена сума размер на 150 лева. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 72 лева по сметка на Районен съд – гр. Етрополе.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
от 18.03.2019 г., постановено по гр. дело № 453/2018 г. по описа на Районен съд
– гр. Етрополе, в частта, с която е изменена присъдената на К.Ц.Т., ЕГН: **********
с Решение от 18.11.2008 г., постановено по гр. д. № 118/2008 г. по описа на
Районен съд – гр. Етрополе, месечна издръжка в размер 150 лева и същата е
увеличена за разликата над 200 лева до 250 лева месечно, като Ц.Т.Т., ЕГН:**********,
с адрес: *** е осъден да заплаща на К.Ц.Т., ЕГН: **********, действаща лично и
със съгласието на своята майка Т.С. ***, разликата над сумата от 200 лева до
сумата от 250 лева – месечна издръжка, считано от влизане на решението в сила,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и в частта, с която
Ц.Т.Т., ЕГН:**********, с адрес: *** е осъден да заплати разликата над сумата
от 72 лева до сумата от 144 лева – държавна такса по сметка на Районен съд –
гр. Етрополе, както и е осъден да заплати на К.Ц.Т., ЕГН: **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка Т.С. ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разликата над сумата от 250 лева до сумата от 500 лева – разноски в
първоинстанционното производство, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.Ц.Т., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на
своята майка Т.С. *** иск по чл. 150, ал. 1 от СК за изменение на присъдената
ѝ с Решение от 18.11.2008 г., постановено по гр. д. № 118/2008 г. по
описа на Районен съд – гр. Етрополе месечна издръжка, дължима от Ц.Т.Т., ЕГН:**********,
с адрес: *** за разликата над 200 лева, месечно до пълния предявен размер от 250
лева, месечно.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 18.03.2019 г., постановено по гр. дело № 453/2018 г. по описа на
Районен съд – гр. Етрополе, в частта, с която е изменена присъдената на К.Ц.Т.,
ЕГН: ********** с решение от 18.11.2008 г., постановено по гр. д. № 118/2008 г.
по описа на Районен съд – гр. Етрополе, месечна издръжка в размер 150 лева и
същата е увеличена в размер на сумата от 200 лева, месечно, като Ц.Т.Т., ЕГН:**********,
с адрес: *** е осъден да заплаща на К.Ц.Т., ЕГН: **********, действаща лично и
със съгласието на своята майка Т.С. ***, сумата от 200 лева – месечна издръжка,
считано от 04.10.2018 г. – дата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и в частта, с която Ц.Т.Т.,
ЕГН:**********, с адрес: *** е осъден да заплати сумата от 72 лева – държавна
такса по сметка на Районен съд – гр. Етрополе, както и е осъден да заплати на К.Ц.Т.,
ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Т.С. ***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 250 лева – разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА К.Ц.Т.,
ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Т.С. *** да
заплати на Ц.Т.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 150 лева, представляващи разноски в първоинстанционното
производство.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.