Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
С., 20.02.2020
год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА,
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.
дело № 475/2019
год. по описа на СОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С решение № 14651/21.09.2016 год.
по гр.д. № 50784/2013 год. Софийският районен съд е отхвърлил предявения от „Е.-ТТ“
ЕООД, гр. С. срещу С.г.с. иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 6, §1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от нарушение правото на разглеждане и разрешаване на спора по гр.д. №
5982/1999 год. по описа на СРС, 77 състав, в разумен срок.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото е
постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което
да уважи предявения иск.
Ответникът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на
районния съд.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
В исковата молба се твърди, че
дружеството е ищец по гр.д. № 5982/1999 год. на СРС с ответник „В.“ АД, гр. П.,
приключило с определение по чл. 288 ГПК № 354 от 16.05.2012 год. по т.д. №
215/2011 год. по описа на ВКС на РБ. Съдопроизводството продължило повече от 12
години, като тази продължителност на съдебния процес е прекомерна и е нарушила
правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно
чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, което е резултат от незаконосъобразните действия и
бездействия на разглеждалите делото съдебни инстанции, най-вече в лицето на С.г.с.
– въззивна инстанция по цитираното дело. Със
заявление № РС-13-11/15.01.2013 год. ищецът сезирал Министъра на правосъдието с
искане за обезщетение по реда на чл. 60а от ЗСВ, но заявлението било оставено
без разглеждане с мотива, че е подадено повече от шест медеца след приключване
на съдопроизводството с окончателен акт. Тъй като е изчерпана административната
процедура по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, предявява настоящите осъдителни
искове по общия исков ред за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за нарушеното право
на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване
на иска до окончателното изплащане. В хода на производството ищецът е уточнил,
че неимуществените вреди се изразяват в причинени на дружеството в лицето на
законните му представители дългогодишни безпокойства, несигурност, притеснения,
терзания и неудобства за крайния изход на правния спор, явяващи се резултат от
прекомерната и неразумна продължителност на съдебния процес.
Исковата молба на „Е.-ТТ“ ООД,
гр. С., въз основа на която е образувано производството по гр.д. № 5982/1999
год. по описа на СРС, е подадена на 16.07.1999 год. С нея са предявени облигационни
претенции - частични искове срещу Министерство на промишлеността и „В.“ АД, гр.
П.. С решение от 24.10.2002 год. по същото дело СРС е отхвърлил частичните искове
с правно основание чл. 200, чл. 86 и чл. 92 от ЗЗД на „Е.-ТТ“ ООД, гр. С. срещу Министерство на
икономиката за осъждане на ответника да му заплати претендирани
суми, както следва: главница - 1257,27 лв., лихва – 660,47 лв. и неустойка –
2641,79 лв. по договор № 72/1995 год., както и главница – 428,83 лв., лихва –
236,36 лв. и неустойка – 973,35 лв. по договор № 73/1995 год., като е отхвърлил
и евентуалните частични искове за същите суми срещу „В.“ АД по цитираните
договори.
С решение от 14.09.2010 год. по
гр.д. № 2095/2003 год. СГС е оставил в сила решение от 24.10.2002 год. по гр.д.
№ 5982/1999 год. на СРС.
С определение № 354/16.05.2012
год. по т.д. № 215/2011 год. на ВКС на
РБ не е допуснато касационно обжалване на въззивно
решение на С.г.с. от 14.09.2010 год. по гр.д. № 2095/2003 год.
Според показанията на разпитаната
във въззивното производство свидетелка В.М., която е работила
в ищцовото дружество като брокер през периода
1993-2007 год., „Е.-ТТ“ ЕООД сключил договори с „В.“ АД, гр. П. през 1995 год.
за производство на части за преси и ножове. Поради неплащане на част от
доставките в полза на ищцовото дружество, през 1999
год. то предявило претенциите си по исков ред. През 2002 год. било постановено
съдебното решение на Софийски районен съд, което не било в полза на „Е.-ТТ“
ЕООД. През 2007 год. свидетелката напуснала работа в дружеството, а през 2012
год. разбрала, че има решение на СГС, което също не е в полза на дружеството. Неплащането
от страна на „В.“ АД към ищцовото дружество му създало
финансови трудности, тъй като същото не могло да се издължи на руски доставчик.
В дружеството се създала изнервена обстановка и имало гневни изблици от страна
на г-н Т. – управител и собственик на фирмата, тъй като били провалени всичките
му планове за по-нататъшна работа със завод „В.“ и с третото лице- доставчик.
Управителят се оплаквал от дългата продължителност на делото и изказвал
съмнения, че няма да приключи в обозримо бъдеще.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 6, §1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи.
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
За възникването на отговорността на възложителя, е необходимо наличието на вреда, вредоносно противоправно причиняване от лице, на което е възложена работата и причинна връзка между вредата и вредоносното действие на изпълнителя.
В конкретния случай се претендира отговорност за неимуществени вреди от юрдическо лице. Настоящият състав споделя тезата, застъпена в редица решения на ВКС на РБ /решение № 206/26.03.2019 г. по гр. д. № 4762/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО и решение № 274/18.03.2019 г. по гр. д. № 5120/2017 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/, както и в практиката на Европейския съд по правата на човека и на Съда на Европейския съюз, според която юридически лица могат да претърпят неимуществени вреди, като при определяне на обезщетението следва да се отчита накърнената им репутация.
Позицията, че юридическите лица могат да претърпят неимуществени вреди е застъпена и в съвременното българско законодателство /в този смисъл са разпоредбите на ЗОДОВ; чл. 76а, ал. 1 от Закона за марките и географските означения и чл. 57а, ал. 1 от Закона за промишления дизайн; чл. 631а от ТЗ и др./. Неимуществените вреди са такива неблагоприятни изменения в правната сфера на юридическото лице, които се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право – накърняване на доброто име /публичния образ/ и търговската репутация на ищеца.
В настоящия казус ищецът не твърди
и не доказва настъпили неимуществени вреди във връзка с накърнена репутация,
създаване на негативна представа за дружеството в обществото и др., а твърди
неблагоприятно отразяване на правораздаването по цитираното по-горе дело върху
психиката на физическите лица - законните представители на дружеството, а
именно: дългогодишни безпокойства, несигурност, притеснения, терзания и
неудобства за крайния изход на правния спор, явяващи се резултат от прекомерната
и неразумна продължителност на съдебния процес. От събраните по делото гласни
доказателства не се установи и причинна връзка между притесненията на
управителя на дружеството и времетраенето на съдебния процес. Според
показанията на разпитаната свидетелка причина за напрегнатата обстановка в
дружеството и за недоволството на управителя било договорното неизпълнение от
страна на „В.“ АД към ищцовото дружество по сключени
търговски сделки, тъй като това създало финансови трудности и невъзможност за
издължаване към трето лице - доставчик. Тези вреди не са свързани по никакъв
начин с продължителността на съдопроизводството по цитираното гражданско дело.
С влязло в сила решение по това дело исковете на дружеството са отхвърлени
изцяло като неоснователни. Резултатът от делото не е благоприятен за ищеца, но свързаните
с това негативни последици не са в пряка причинна връзка с времетраенето на
съдебния процес. С оглед това съдът намира искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за изцяло неоснователен.
Тъй като крайният извод на
настоящата инстанция съвпада с този на районния съд, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
При
този изход на спора въззиваемият има право на
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер по чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП и
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14651/21.09.2016 год.
по гр.д. № 50784/2013 год. на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „Е.-ТТ“ ООД, гр. С. да заплати на
С.г.с. сумата 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер по чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37
от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Решението
може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на
РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.