№ 135
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000959 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на чл.613а ал.1 от ТЗ и чл.713
ал.1 от ТЗ във връзка с чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260111 от 14.07.2021 година, постановено по т. дело №
192/2019 година по описа на Окръжен съд – П., е обявено в несъстоятелност
„А.-*“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П. ул.
„С.Т.“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, на основание чл. 710 във връзка с чл. 711 от ТЗ.
Постановено е прекратяване на дейността на предприятието на търговеца.
Постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на „А.-*“ ООД .
Прекратени са правомощията на органите на „ А.-*“ ООД. Лишени са
управителните органи на дружеството от правото да управляват и да се
разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
Задължен е длъжникът да прибави добавка „в несъстоятелност“ към
фирмата си. Постановено е започване на осребряване на имуществото на „А.-
*“ ООД, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на
осребреното имущество. Посочено е, че решението подлежи на незабавно
1
изпълнение на основание чл. 714 ТЗ. Постановено е препис от решението да
се изпрати на АВ за обявяване в ТРРЮЛНЦ на основание чл.712,ал.2 от ТЗ,
както и вписване на решението в книгата по чл. 634в ТЗ.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба вх. №
266329 от 23.07.2021 година, подадена от длъжника „ А.-*“ ООД,
представлявано от управителя Д. Г. М..
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е недопустимо,
постановено при наличие на основания за спиране на съдебното производство
по чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Поддържа се освен това, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила и необосновано.
Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от
съда в производството по чл. 692 от ТЗ, приключило с определение за
одобряване на списъците на приетите вземания на кредиторите, обявено на
13.08.2020 година в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството- длъжник.
Съществените процесуални нарушения се изразявали в това, че и длъжникът
„А.-*“ ООД , и двама от кредиторите – „А. П.“ ООД и физическото лице П.У.
се представлявали в това производство от П.У. въпреки наличието на
противоречиви интереси, без съдът да назначи особен представител на
длъжника. Твърди се освен това, че списъците на приетите вземания били
одобрени въпреки допуснатите съществени умишлени пропуски от синдика
К. при уточняване на имуществото на длъжника, по-конкретно движимите
вещи и при изясняване произхода на вземанията му и тяхното събиране.
Посочено е привличането на П.У. в качеството му на управител на „А.-*“
ООД като обвиняем по ДП **/2019 година на Окръжен следствен отдел – П.
за подписване на два броя записи на заповед, с които се задължава
дружеството, без представителна власт. Твърди се, че в етапа на изготвяне на
оздравителния план на дружеството и след това са възникнали множество
престъпни обстоятелства, свързани с безстопанствено оставените движими
вещи и с укритите вземания на „А.-*“ ООД, за които не били сезирани
разследващите органи и нямало образувано досъдебно производство. Според
жалбоподателя в тази връзка са налице основания за спиране на
производството по несъстоятелност на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК и за
изпращане на материалите на прокуратурата. Непредприемането на такива
2
действия било в интерес на кредитора „Д.А.“ ЕООД, чийто скрит собственик
бил П.У. и който държал движимите вещи на длъжника и можел да ги
придобие по давност, както и в интерес на П.У. да не бъдат търсени
вземанията в размер на 1 577 000 лева, за да не бъдат разкрити извършените
от него действия, насочени към изкуствен фалит на дружеството. Синдикът К.
също бездействал и не предприемал действия за попълване на масата на
несъстоятелността, включително с предявяване на иск по чл. 108 от ЗС за
движимите вещи и за събиране на вземанията на дружеството. Посочени са
и други допуснати според жалбоподателя нарушения от синдика, свързани с
изразходването на наличните парични средства на дружеството.
Във въззивната жалба се поддържа и невъзможност на Д. М. в
качеството й на съдружник в дружеството – длъжник да представи
изчерпателен план за оздравяване поради липсата на необходимата й
информация и отказа на синдика и на тогавашния управител П.У. да й я
предоставят, въпреки разпореждането на съда за това. Поддържа се,че съдът
не е упражнил правомощията си, не е наложил глоби, за да обезпечи
възможността за събиране на необходимите данни за съставяне на
оздравителен план. Посочени са и пропуски на съда по несъстоятелността,
изразяващи се в спиране на производството в срока за обжалване на
определението по чл. 701 ал. 3 от ТЗ за недопускане на плана за оздравяване
не поради наличието на установени престъпни обстоятелства, а заради
образуваното досъдебно производство. Това според жалбоподателя била
причината за отмяна на определението за спиране на производството. Твърдят
се и допуснати от съда по несъстоятелността пропуски във връзка с
приемането на месечните доклади на синдика, което попречило на неговото
освобождаване въпреки отказа му да издирва имуществото на длъжника.
Сочи се бездействие на съда във връзка с подавани от Д. М. като управител
на „А.-*“ ООД молби за получени от синдика средства в размер, надхвърлящ
определеното му възнаграждение и за неверни данни в доклада му.
Във въззивната жалба се поддържа също,че решението по чл. 710 от ТЗ
за обявяване на „А.-*“ ООД в несъстоятелност неправилно е постановено в
закрито, вместо в открито съдебно заседание.
Въз основа на тези доводи се иска обезсилване на решението на ОС –
П., евентуално спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.
3
1, т. 5 от ГПК и изпращането на материалите на Прокуратурата или отмяна
на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за
спирането му на основание чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК.
Срещу въззивната жалба са подадени писмени отговори от част от
кредиторите в производството по несъстоятелност на „А.-*“ ООД.
Писмен отговор с вх. № 267660 /18.11.2021 година е подаден от „А. П.“
ООД, ЕИК *********, чрез управителя П. Л. УЗ..
Писмен отговор с вх. № 267661 от 18.11.2021 година е подаден от П. Л.
УЗ..
„П.“ АД, ЕИК *********, е подало писмен отговор с вх. №
267792/01.12.2021 година.
„Д.А.“ ЕООД, ЕИК *********, е подало писмен отговор с вх. №
267876/09.12.2021 година.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 02.03.2022
година становище по въззивната жалба е изразено и от синдика на „А.-1“
ООД ИВ. Л. К..
Във всички изброени по-горе становища на ответниците по въззивната
жалба се оспорват доводите за недопустимост на решението като
постановено при наличие на основания за спиране на производството по
делото по чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК, както и за неговата неправилност,
незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени процесуални
нарушения, като са изложени подробни съображения.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства и доводите, изложени във въззивната жалба и отговорите на
ответниците по нея – кредитори в производството по несъстоятелност, намира
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима.
В чл. 713 от ТЗ е предвидено, че решението за обявяване в
несъстоятелност подлежи на обжалване в седемдневен срок от вписването му
в търговския регистър. Длъжникът в производството по несъстоятелност, в
случая „А.-*“ ООД е легимиран да обжалва това решение. Той е подал
4
жалбата в предвидения в чл. 713 ал. 1 от ТЗ срок. Решението е вписано в
търговския регистър по партидата на длъжника на 14.07.2021 година.
Седемдневният срок е изтекъл на 21.07.2021 година. Въззивната жалба,
подадена от длъжника чрез управителя Д. М., е изпратена по пощата с
препоръчана пощенска пратка на дата 21.07.2021 година, т.е. тя не е
просрочена.
Първият въпрос, по който следва да се произнесе въззивният съд, е за
допустимостта на решение № 260111 /14.07.2021 година, постановено по т.
дело № 192/2019 година по описа на Окръжен съд – П., за обявяване на „А. 1“
ООД в несъстоятелност.
Настоящият съдебен състав намира, че обстоятелството, че решението е
постановено от съда по несъстоятелността в закрито съдебно заседание не се
отразява на неговата допустимост, каквито доводи са изложени във
въззивната жалба.
В Глава 45 от ТЗ няма изрична уредба по въпроса дали
постановяването на решението по чл. 710 от ТЗ следва да стане в открито или
в закрито съдебно заседание.
Производството по несъстоятелност включва в себе си множество
отделни производства, част от които имат състезателен характер, а други са
охранителни или представляват администриране на производството от съда.
Открити съдебни заседания се провеждат тогава, когато се разрешават
материалноправни спорове или се засягат права на длъжника или кредитори–
чл. 692, ал.3 ТЗ, чл. 709, ал.4 ТЗ , чл. 754 ТЗ. В случаите, когато съдът по
несъстоятелността само извършва проверка за наличието на законовите
изисквания за продължаване на производството по несъстоятелност – чл.
701, ал.1 ТЗ, чл. 704, ал.3 ТЗ се провеждат закрити заседания.
При липсата на изрична уредба в закона дали решението по чл. 710 ТЗ
следва да бъде постановено в открито или закрито заседание от една страна, а
от друга - като се има предвид, че в това производство преценката на съда
при постановяването му е формална и е ограничена до липсата на предложен
план за оздравяване по чл. 696 или до неприемането или неутвърждаването
на предложения план, както и до наличието на хипотезите на чл. 630, ал. 2 от
ТЗ , чл. 632 ал. 1 и чл. 709 ал. 1 от ТЗ, няма пречка същата да бъде извършена
в закрито съдебно заседание.
5
След като не е предложен оздравителен план, респ. планът не е
допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите, каквато е настоящата
хипотеза, или предложеният план не е приет или утвърден, съдът по
несъстоятелността е длъжен да администрира производството, като премине
към следващата фаза на несъстоятелността – удовлетворяване на кредиторите
чрез осребряване на имуществото на длъжника, т.е. да постанови решението
по чл. 710 от ТЗ със съдържанието по чл. 711 от ТЗ. Това производство е
формално и безспорно, поради което не се налага провеждане на открито
съдебно заседание . Такова е и разрешението, възприето от съдебната
практика - решение № 41 от 21.04.2011г., постановено по т.д. № 1010 по
описа за 2010г. на ВКС, ТК, Първо отделение.
Имайки предвид изложените по-горе мотиви досежно обхвата на
проверката от съда при постановяване на решението по чл. 710 от ТЗ, респ.
предпоставките, които трябва да са налице, за да бъде постановено то, съдът
намира за неоснователни и доводите за недопустимост на обжалваното
решение поради наличие на основания за спиране на производството по чл.
229 ал. 1 т. 5 от ГПК.
Сред подробно изброените във въззивната жалба на „А.-1“ ООД
обстоятелства, за които се твърди, че са престъпни и на които
жалбоподателят основава искането си за спиране на производството по
несъстоятелност на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК липсват такива, които
да са относими към законосъобразността на решението по чл. 710 от ТЗ.
Обжалваното решение е постановено след преценка на съда, че липсва
предложен в законния срок план за оздравяване, който да е допуснат до
разглеждане, приет от събранието на кредиторите и утвърден от съда.
Със събраните по делото доказателства е установено съществуването на
тези предпоставки към момента на постановяването му.
С определение № 260244 от 14.12.2020 година, постановено по т. дело
№ 192/2019 година по описа на ОС – П., съдът по несъстоятелността е отказал
да допусне до разглеждане единствения план за оздравяване, а именно този,
предложен от съдружника Д. Г. М., депозиран с молба вх. №
263655/11.12.2020 година, като е приел, че планът е в срока по чл. 698 ал. 1
от ТЗ, но е изложил мотиви, че не отговаря на изискванията на чл. 700, ал. 1,
т. 1-6 от ТЗ.
6
Това определение е съобщено на Д. Г. М. в качеството й на вносител
на 21.12.2020 година. По делото няма данни същото да е обжалвано в
седемдневния срок по чл. 701 ал. 3 от ТЗ.
Установено е, че в срока за обжалване на определението за
недопускане на плана, въз основа на искане на Д. М. с молба вх. №
263654/11.12.2020 година, е постановено определение № 260266 от
23.12.2020 година, с което производството по несъстоятелност е спряно на
основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК до приключване на досъдебно
производство № 10/2019 година по описа на ОСО при ОП – П. с влязъл в
сила акт.
Срещу това определение са подадени частни жалби от длъжника „А.-1“
ООД чрез тогавашния му управител П.У. и от част от кредиторите в
производството по несъстоятелност. С определение № 260144 от 25.03.2021
година, постановено по в.т. дело № 192/2021 година на Апелативен съд –
Пловдив определението за спиране е отменено и делото е върнато на по-
нататъшното му разглеждане от съда по несъстоятелността.
Развилото се производство по обжалване на определението за спиране
на производството по несъстоятелност на основание чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК
не е пречка за обжалване на определение № 260244 от 14.12.2020 година да
недопускане на плана за оздравяване. Дори обаче да се приеме, че през целия
период от 23.12.2020 година до 25.03.2021 година / от спирането на
производството до отмяната на спирането с окончателен съдебен акт/ не е
текъл срока за обжалване на определение № 260244 от 14.12.2020 година,
каквото законово основание липсва, няма данни Д. М. да е обжалвала това
определение и след 25.03.2021 година. Не са изложени каквито и да било
обстоятелства, свързани с необжалването му, освен тези, касаещи спирането
на производството с определението от 23.12.2020 година.
Въз основа на тези доказателства следва да се приеме, че към момента
на постановяване на решението по чл. 710 от ТЗ на 14.07.2021 година са били
налице законовите предпоставки за това.
Съгласно чл. 698, ал. 1 от ТЗ план за оздравяване може да бъде
предложен най-късно до един месец след момента на обявяване в ТР на
определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания по чл.
692 от ТЗ. Видно от справката в ТРРЮЛНЦ началото на този срок е
7
13.08.2020 година, когато е обявено определението на съда по чл. 692 ал. 2 от
ТЗ.
Единственият предложен в законовия срок план за оздравяване е този
на Д. М., който не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите
с необжалвано в срок и в този смисъл стабилизирано определение на съда по
несъстоятелността. Без значение в случая е дали това определение е
законосъобразно или не, доколкото то е влязло в сила и този въпрос е
непререшаем.
В производството по чл. 710 ТЗ, което е формално, съдът проверява
единствено дали са налице изчерпателно посочените в разпоредбата
предпоставки и при тяхното наличие постановява решението си.
В случая тези предпоставки са налице, в каквато насока съдът изложи
мотиви по-горе. Изложените оплаквания във въззивната жалба не касаят
липсата на законовите предпоставки по чл. 710 от ТЗ. Установяването или не
на престъпните обстоятелства, за каквито има твърдения в нея, не би могло
да промени по какъвто и да е начин този извод, поради което не е налице
основанието по чл. 229 ал. 1 т. 5 от ГПК за спиране на производството по
делото и от въззивната инстанция.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260111 от 14.07.2021 година,
постановено по т. дело № 192/2019 година по описа на Окръжен съд – П., с
което е обявено в несъстоятелност „А.-*“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.П. ул. „С.Т.“ №**, вх.*, ет.*, ап.** , на
основание чл. 710 във връзка с чл. 711 от ТЗ, постановено е прекратяване на
дейността на предприятието на търговеца, постановена е обща възбрана и
запор върху имуществото на „А.-*“ ООД, прекратени са правомощията на
органите на „А.-*“ ООД, лишени са управителните органи на дружеството
от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото, включено в
масата на несъстоятелността, задължен е длъжникът да прибави добавка „в
несъстоятелност“ към фирмата си, постановено е започване на осребряване
8
на имуществото на „А.-*“ ООД, включено в масата на несъстоятелността и
разпределение на осребреното имущество.
На основание чл. 634в, ал.2 ТЗ препис от решението да се връчи на
заинтересованите страни.
На основание чл. 634в, ал.1 ТЗ препис от решението да се изпрати за
вписване в специалната книга, която се води в Окръжен съд П..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 7
дневен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9