Р Е Ш
Е Н И Е
София, 17.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на седми
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 15722/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от М.Й.А.,
ЕГН ********** и Ю.А.А., ЕГН **********, чрез адв. П.П.,
със съдебен адрес:*** против ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“
АД, ЕИК *****, София, бул. *****, с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумиге: по
200 000 лв. за всеки един от
ищците, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо от застрахователя,
ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 28.11.2015 г.,
до окончателното изплащане и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 28.11.2016 г., А.А.Й. управлявал л.а. марка „Форд”, модел „Фокус“ с рег.№ СН
4697 КА, по път I – 7. При км. 301, водачът нарушил правилата за движение по
пътищата, изгубил контрол над лекия автомобил, при което реализирал удар с
насрещно движещата се товарна композиция - влекач ,,Рено Премиум“
с рег.№ *****и прикачено полуремарке „Шмитц“ с рег.№ *****. Вследствие на настъпилия удар е
причинена смъртта на пътуващия в лекия автомобил - А. М.Й. - син на ищците.
Ищците твърдят, че изключително тежко приемат смъртта на
сина си, тъй като той бил смисъла на техния живот. Отношенията помежду им са се
основавали на любов, привързаност и подкрепа. Шокът от новината за внезапната
смърт на сина им е сринал емоционално опечалените родители, животът им е
изгубил смисъл, застигнало ги е най-голямото нещастие - да надживеят
собствената си рожба. Болката и празнотата, която ищците изпитват, ще продължи
докато са живи.
Във връзка с ПТП е образувано ДП № 455/2016 г. по описа
на РПУ - Елхово и пр.пр.№ 4106/2016 г. по описа на
Окръжна прокуратура - Ямбол.
За автомобила, причинил катастрофата, ищците твърдят да е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по
з.п. № BG/30/116002427855, валидна от 06.10.2016 г. до 05.10.2017 г.
Заявяват, че са предявили пред застрахователя
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, по която ответникът не е определил
и не е изплатил обезщетение.
По изложените съображения
предявяват настоящите искове срещу ответното дружество с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение в посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви
и разноски.
Представили са писмени
доказателства, поискали са гласни такива и експертизи.
В хода по
същество поддържат предявените искоме с всички
законни последици, вкл. и разноски по списък.
Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД оспорва исковете по
основание и размер. Претендира разноски и адвокатски хонорар.
Твърди, че ищците не са претърпели описаните в исковата
молба неимуществени вреди - болки и страдания, от загубата на сина си в процесното ПТП.
Счита, че исковете се явяват прекомерни, като същите не
са съобразени с реално понесените от ищците болки и страдания.
Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия А. М.Й., изразяващо се в
непоставяне на обезопасителен колан.
Заявява, че на 24.04.2018 г. ответното дружество е
изплатило застрахователни обезщетения по представените от ищците банкови сметки
в размер на по 40 000 лв. за всеки един от тях, като считат, че така
определените и изплатени застрахователни обезщетения са достатъчни да репарират
претърпените от тях вреди.
Оспорва вината на водача на л.а. Форд Фокус с peг. № *****- А.А.Й., за
настъпване на процесното ПТП.
Оспорва изцяло твърденията в исковата молба относно
настъпването на ПТП на 04.05.2017 г. или на 28.11.2016 г., както и механизма на
това ПТП.
В условията на евентуалност, твърди, че процесното ПТП е настъпило в условията на независимо съизвършителство и от водача на товарния автомобил.
Оспорва началната дата, от която се претендира лихва за
забава при основателност и доказаност на главните
претенции.
Представил е писмени доказателства, поискал е ангажиране
на гласни такива и назначаване на автотехническа
експертиза.
В приложения по делото отговор и в хода по същество моли
предявеният иск да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан. Алтернативно
моли съда да присъди обезщетение в по – нисък размер, като се отчете фактът, че
е изплатено застрахователно обезщетение на ищците. Претендира разноски по
списък
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 28.11.2016 г на път I – 7, при км. 301, водачът
на л.а. марка „Форд”, модел „Фокус“ с рег.№ *****А.А.Й.,
изгубил контрол над лекия автомобил, при което причинил ПТП, като реализирал
удар с насрещно движещата се товарна композиция - влекач ,,Рено Премиум“ с рег.№ *****и прикачено полуремарке
„Шмитц“ с рег.№ *****.
В резултат на катастрофата
е причинена смъртта на пътуващия в лекия автомобил - А. М.Й. - син на ищците.
По делото се
установи наличието на застрахователно правоотношение за автомобила, чиито водач
е причинил ПТП, по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество з.п. № BG/30/116002427855, валидна от 06.10.2016 г. до 05.10.2017 г.
С присъда от 20.02.2018 г., постановена по н.о.х.д. № 407/2017 по описа на Ямболски
окръжен съд, влязла в законна сила на 26.01.2018 г., водачът на лекия автомобил
А.А.Й. е признат за виновен за настъпилото ПТП и
причинената по непредпазливост смърт на А. М.Й. – престъпление по чл. 343, ал.
3, пр. 3, б. „б“, вр. пр. 1, вр.
ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. І НК и му е наложено
съответното наказание.
От заключението
на приетата по делото и неоспорена
от страните САТЕ,
която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща
с останалия доказателствен материал, се установява следният
механизъм на станалото ПТП: На 28.11. 2016 г. около 16,45 ч. товарна композиция
в състав седлови влекач марка „Рено Премиум” рег. № *****с
прикачено полуремарке марка „Шмитц”
рег. № *****, управляван от В.П.П., се движи по ПП- І-7 в посока гр.
Елхово – гр. Тополовград. Скоростта на движение е около 53 км/ч. В същото време
в обратна посока към гр. Елхово се движи л.а. „Форд Фокус”, Рег. № *****с водач
А.А.Й..Скоростта ву на
движение е около 114 км/ч. В зоната на 301 км./ преди с. Княжево за посоката на
огледа/, пътен участък с ляв завой, за посоката на движение на лекия автомбил, с две ленти за движение /по една за всяка посока/,
водачът на лекия автомобил губи контрол
върху управлението на автомобила и навлиза в лявата лента, предназначена за
насрещно движещите се превозни средства. Настъпва удар между лекия автомобил и седловия влекач Рено, който е между предна дясна част и дясна странична част на л.а.
„Форд Фокус“, и предна челна част преобладаващо в лява челна част на седловия влекач Рено. В резултат на удара загиват возещият се на
предна дясна седалка А. М.Й. и пътничката С.М.А., намираща се на задната
седалка.
Вещото лице посочва, че по принцип скоростта на движение 114 км/ч на лекия
автомобил в конкретната пътна обстановка / радиуса на левия завой и мократа
пътна настилка/ е предпоставка за страничното занасяне на автомобила и от
техническа гледна точка съществува възможност водачът да не може при тези обстоятелства
да предотврати удара. В района на
произшествието, поради наличието на завой, разрешената скорост на движение е
била 50 км/ч. При скорост на движение 50 км/ч , плавно въздействие и с по-малка
сила върху органите за управление от
водача на л.а. марка „Форд” модел „Фокус“ не
би се стигнало да загуба на контрол върху управлението и произшествието би било
предотвратимо.
Пътната настилка е асфалтова, запазена, в работно състояние, мокра.като в
по делото няма данни каква е била видимостта в района на ПТП.
Деформациите по автомобилите, определящи ъгълът под който са се ударили,
следите по платното за движение и разположението им след окончателното спиране,
показват, че лекият автомобил сравнително бързо се е отклонил наляво за своята
посока на движение и от момента на отклонение до мястото на удара е изминал не
повече от 15 м.., което, при скорост на движение 114 км/ч е за време 0,5
секунди. Това време е значително по-малко от времето за реакция на водача на
товарната композиция и, следователно от
техническа гледа точка той не е
разполагал с време за предприемане на действия с цел предотвратяване на произшествието
и за него ударът е бил технически непредотвратим.
При
скоростта на движение на лекия автомобил 114 км/ч, вероятността за занасяне на автомобила и
навлизане в лявата пътна половина е много голяма, което именно е станало. От
момента на занасяне ударът и за водача на лекия автомобил „Форд Фокус” е бил
непредотвратим.
Експертът прави извода, че правилните действия за
водача на лекия автомобил от техническа гледна точка е следвало да се
предприемат преди навлизане в левия за неговата посока завой - скорост на движение 50 км/ч , плавно
въздействие и с по-малка сила върху
органите за управление при което
произшествието не би настъпило. В тази връзка, причината за настъпване на ПТП
не е техническа, а е субективна и е се дължи на избраната от водача на лекия
автомобил скорост на движение и начина му на управление в конкретната пътна
обстановка.
По –
нататък в заключението се заявява, че л.а. Форд Фокус е бил фабрично оборудван с предпазни колани,
на всички места предназначени за пътници, включително и за водача на
автомобила. Допълнително е бил оборудван и с въздушни възглавници за
местата на водача и пътника до него. В случай на ПТП при рязко намаляване скоростта на движение на превозното средство,
обикновено при челни удари, предпазните колани блокират и не позволяват
инерционното придвижване на телата напред, при което ги предпазват от воланни травми за водача, удари в челното стъкло и/или в
арматурното табло за пътника до него и т.н. При много големи деформации, водещи
до тотални деформации на купето,независимо от коланите могат да се получат
смъртоносни увреждания.
Във връзка
с направеното от ответника оспорване на механизма на станалото ПТП, съдът
допусна и бе разпитан по делегация от РС, Сливен свидетелят А.А.Й. – водачът на лекия автомобил, който е причинил
катастрофата. В показанията си той заяви, че не помни точно, но мисли че по
време на инцидента е управлявал л.а. Форд Фокус, ПТП-то е станало извън
населеното място. Било е зимата, през деня, валяло е нещо като скреж, не помни
дали е имало мъгла, не помни дали е било хлъзгаво, движели са се от турската
граница към гр. Елхово. Свидетелят заяви, че не помни каква маневра е предприел
преди катастрофата и дали е дал сигнал за нея, не си спомня дали е имало
някаква маркировка. Не помни дали е имало пътни знаци, не помни и дали е имало
ограничение на скоростта, не си спомня дори собствената сиорост,
както и автомобила, в който се е ударил. В съдебно заседание дори е заявил, че
не помни да се е удрял, след тов са му разказали..Не
помни дали е употребил спирачка, дали е предприел маневра за избягване на
удара, не помни в коя част на автомобила е бил първият удар, не помни дали
пътуващите са били с предпазни колани. Отпред автомобилът му е бил оборудван с
такива. Не помни дали при удара са се активирали въздушни възглавници. Заявява,
че в колата до него е бил чичо му А., а отзад – С./и двамата са починали
вследствие инцидента/.
По делото
бе изслушана и приета съдебно –
медицинска експертиза със задачи, поставени от двете страни.
Експертът
даде заключение, че причината за настъпването на смъртта на А. М.Й. е изпадането
му в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок
вследствие множествените несъвместими с живота наранявания – тежката
черепно-мозъчна травма с вклиняване на малкомозъчните
тонзили в големия тилен отвор, тежката гръдна травма
със счупване на всички ребра и контузията на белите дробове с излив на 1000 мл. кръв, тежката коремна травма с разкъсване и
размачкване на слезката и черния дроб, както и
тежката гръбначно-мозъчна травма със многофрагментно
счупване на 2 – 3 ти шийни прешлени.
Вещото лице е посочило вида на получените травми при починалия: черепно-мозъчна травма:
-
черепно-мозъчна травма: наличието на масивни охлузвания, разкъсно-контузни и разкъсни рани
с натъртвания на меките тъкани в областта на лицето. Кръвонасядания
под меките черепни покривки в дясната тилно-слепоочна област на главата с
умерено изразени огнищни субарахноидални
кръвоизливи в тилно-слепоочните области на дясната голямомозъчна
хемисфера. Тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия
тилен отвор с наличие на бразда по малкомозъчните тонзили от вклиняването им, точковидни кръвоизливи по срезните повърхности на мозъка и наличие на кръвениста ликворна течност в
мозъчните стомахчета,
-
Гръбначно-мозъчна травма: счупване на гръбначния стълб в
областта на началната част на гръдния му сегмент непосредствено в областта на
2-3 ти гръдни прешлени с разместване на образувалите се костни фрагменти с контузионни изменения на гръбначния мозък и кръвоизливи в
областта на меките тъкани, които се намират пред телата на гръбначните прешлени
по хода на гръбначния стълб,
-
Гръдна травма: масивни двустранни многофрагментни
счупвания на всички ребра по предните и страничните части на десните ребра и по
страничните части на левите с множество кръвонасядания
и кръвоизливи около местата на счупванията, тежки контузионни изменения на белите дробове предимно на десния
бял дроб, наличие на около 1 л. кръв в гръдната кухина и разкъсване на
диафрагмата в областта на десния диафрагмален купол,
-
Коремна травма: разкъсване и размачкване на слезката на мястото на разкъсването й и разкъсването на
черния дроб по неговата предно-горна повърхност, наличие на контузионни
кръвоизливи в областта на тънкочревния и дебелочревния държач. Натъртвания
и контузионни кръвоизливи на бъбреците и на тъканите
в паранефриума (около бъбреците), по-добре изразени в
областта на десния бъбрек,
-
Травми в областта на крайниците: счупване в областта на
долния край на лявата предмишница с разместване на
костните фрагменти с деформация на предмишницата;
счупване на дясната подбедрица под коляното и на
дясното бедро над коляното с наличие на разкъсно-контузна
рана в областта на бедрото на мястото на счупването и счупване на лявото бедро
по средата с кръвонасядане и оток на тъканите на
мястото на счупването.
Описаните травматични увреждания показват, че са
получени вследствие действието на твърди тъпи или тъпоръбести
предмети като ударът по тялото е бил предимно откъм дясната предностранична
повърхност на главата и тялото и са в пряка причинно-следствена връзка с
претърпяното от А. М.Й. ПТП на 28.11.2016 г.
Според отразеното в заключението, към момента на
катастрофата А.Й. е бил с поставен обезопасителен
колан, но механизмът на ПТП, описаните деформации по автомобила, както и
травмите получени от А. М.Й. показват, че смъртта е била неизбежна както със,
така и без поставен обезопасителен колан.
По искане на ищците и за доказване на претърпените
от тях неимуществени вреди, съдът допусна
и разпита свидетелите С.А.Й. – тяхна снаха и Ю.А.М.,
тяхна внучка.
В
показанията си свидетелката Й. заяви, че познава семейството от 1981 г.
Починалият А.Й. е бил много кротък човек, имал е много силна връзка с
родителите си и те преживяват много тежко смъртта му.
Свидетелката М. също потвърди, че починалият е бил много
добър човек и е бил много близък с родителите си – ищците по делото. Много
тежко те са преживели смъртта му, защото са имали силна връзка с него, до ден
днешен продължават да плачат.
Не се спори по делото, че ищците са сезирали ответника, в
качеството му на застраховател по з.п. № BG/30/116002427855, валидна от 06.10.2016 г. до
05.10.2017 г., с искане за
плащане във връзка с настъпилото застрахователно събитие , на 17.03.2017 г. и е
образувана щета № ********** и **********, по която до момента на завеждане на
делото плащане не е настъпило.
В хода на настоящото производство съдът прие за безспорно
установено наличието на извършено плащане от ответника – застраховател на
24.04.2018 г. на сумите, съответно: по 40 000 лв. на всеки ищец, във
връзка с образуваната при ответника щета.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 от
КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗАД „Д.Б.: Ж.И
З.“ АД обезщетение
за претърпени неимуществени вреди на ищците М.Й.А.
и Ю.А.А. от станалото
на 26.11.2017 г. ПТП, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта
на техния син А. М.Й., в размер 400 000 лв. – по 200 000 лв. за всеки
ищец, вследствие причинените от катастрофата травми, със законните последици –
лихва от датата на увреждането и разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия
текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага
установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и да се определи по справедливост
от съда, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищците вследствие причинената смърт на сина
им, като се вземат пред вид всички обстоятелства, приети за доказани по делото.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП ищците са загубила сина си, с който, както бе доказано, са
били много близки и с него са имали силна и трайна емоционална връзка на обич. Доказа се, че загубата му им се е отразила много тежко,
като до момента на приключване на устните състезания не са се възстановили.
Настоящият
състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че искът за обезщетяване
на причинените неимуществени вреди е доказан по основание,
като следва
да се разгледа
и възражението
на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от
страна на пострадалата. Това възражение на ответната страна, обаче, не бе
доказано в хода на съдебното производство, а съдът следва да се съобрази и със
задължителната сила на постановената по описаната по – горе присъда срещу
виновния водач. Безспорно се доказа както от приложената присъда, така и от
заключението на назначената и приета САТЕ, че причината за настъпване на ПТП не
е техническа, а е субективна и е се дължи на избраната от водача на лекия
автомобил скорост на движение и начина му на управление в конкретната пътна
обстановка.
При определяне размера на обезщетението, също така,
следва да бъде съобразено и извършеното от ответната страна в хода на делото
плащане на сумата 80 000 лв. – по 40 000 лв. на всеки ищец, във
връзка с образуваната щета
Приемайки, че сумата за адекватна оценка на претъпените от
наследодателя на ищците
и доказани в производството
неимуществени вреди, възлиза на сумата 240 000 лв. – по 120 000
лв. за всеки от ищците, съдът счита че, след приспадане на заплатеното от ответника, на всеки
ищец следва да се присъди разликата между 40 000 лв. и 120 000 лв., а
именно - 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от изтичане на
срока за произнасяне на застрахователя по образуваната при него щета във връзка
с настъпилото застрахователно събитие – 17.06.2017 г. Съдът приема, че, пред
вид извършеното плащане от страна на ответното застрахователно дружество на
сумата общо 80 000 лв. като застрахователно обезщетение, същият е приел,
че такова се дължи и, като не го е платил в срока, визиран в КЗ, се е поставил
в забава, поради което и дължи лихва върху присъденото обезщетение, считано от
посочената по – горе дата до окончателното изплащане.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният иск е
основателен и доказан за сумата 160 000 лв. – по 80 000 лв. за всеки
ищец и за нея следва да бъде уважен, ведно със законните последици – законна
лихва, считано от 17.06.2017 г. до окончателното изплащане.
При този изход на спора на адвоката на ищцовата страна адв.
П.П., със съдебен адрес:***, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА
в размер 5 330 лв.
Пред вид отхвърляне на иска, няа
ответника следва да бъдат присъдени разноски по компенсация в размер 330 лв. и
ю.к. възнаграждение 7 730 лв.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на СГС д.т., съобразно уважената част от иска, в размер 6 400 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„Д.Б.: Ж.И З.“ АД, ЕИК *****, София, бул. *****, да заплати на М.Й.А., ЕГН ********** и Ю.А.А.,
ЕГН **********, чрез адв. П.П., съдебен адрес:***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, за сумата 160 000 лв. – по 80 000
лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя,
ведно със законната лихва,
считано от 17.06.2017 г., до окончателното изплащане, като
ОТПЪРЛЯ иска в частта за разликата до 400 000 лв. по 200 000 лв. за
всеки ищец, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Д.Б.: Ж.И З.“ АД да заплати на адв.
П.П., съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА в
размер 5 330 лв.
ОСЪЖДА М.Й.А. и Ю.А.А. да заплатят на ЗАД
„Д.Б.: Ж.И З.“ АД разноски,
съобразно отхвърлената част от иска, в размер 330 лв. и ю.к. възнаграждение
7 730 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД да заплати по сметка на СГС д.т., съобразно уважената част от иска, в
размер 6 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: