№ 282
гр. Варна, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно частно
наказателно дело № 20223100600495 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК и е образувано във
връзка с частна жалба от адвокат Ас. Хр. Д. от АК-Варна, процесуален
представител на подс. СТ. ЯН. Д., срещу Протоколно определение от
проведено на 10.05.2022 г. разпоредително заседание по НОХД № 922/2022 г.
по описа на Районен съд-Варна, с което е оставено без уважение направеното
от негова страна искане за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на Районна прокуратура-Варна предвид допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване правата на подсъдимия съгласно чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.
В жалбата се сочи, че така постановеното Протоколно определение на
първоинстанционния съд по чл. 248, ал. 5 от НПК е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а съдебното
производство прекратено и делото да бъде върнато на ВРП, на основание чл.
249, ал. 2 от НПК. На първо място се счита, че на подсъдимия не му е
разяснено правото на защита при привличането му като обвиняем и при
предявяване на материалите по делото. Сочи се, че наред с това обвинителния
акт не е съставен съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК, като същият е непълен,
необоснован и в обстоятелствената и диспозитивната му част липсва яснота
относно съставомерните признаци на деянието, за което е повдигнато
обвинението. Защитата счита, че е налице фактически дефицит, както и че
липсва индивидуализация на конкретните действия, с които подсъдимият е
1
извършил инкриминираното престъпление, че не са събрани достатъчно
доказателства в негова полза. На следващо място, се изразява становище, че
обстоятелствата, описани в обвинителния акт, не са подкрепени от изрично
посочен доказателствен набор от материали. Изразява се мнение, че
обвинителният акт в този си вид не може да изиграе своята процесуална
функция, тъй като подсъдимият е лишен от възможността да узнае в какво
престъпление е привлечен в това му качество. Въз основа на посочените
основания се иска отмяна на обжалваното пред настоящия съд Протоколно
определение на РС-Варна.
След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция
намери за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения законов срок,
поради което е допустима, като разгледана по същество, настоящият съдебен
състав я намира за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството по НОХД 922/2022 г. по описа на Районен съд-Варна е
започнало с внасяне на обвинителен акт срещу СТ. ЯН. Д. за извършено
престъпление по чл. чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд е насрочил делото в разпоредително
заседание за обсъждане на посочените в чл.248, ал.1, т.1 - 8 от НПК въпроси с
участието на всички страни и се произнесъл с Определение в открито съдебно
заседание, към момента, на което не е констатирал допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила от вида на визираните по
чл. 249, ал. 4 от НПК и е оставил без уважение направеното от страна на
защитата на подс. Д. искане за прекратяване и връщане на делото на ВРП.
ВРС се аргументира с това, че в обвинителния акт са наведени достатъчно
ясни твърдения за това какво се счита, че е осъществил подсъдимият и че не
са налице данни за неизпълнение на нормативните изисквания, гарантиращи
пълноценно реализиране на правото на защита на подсъдимия.
ВОС счита, че посочените изводи на първоинстанционния съдебен
състав, мотивирали отказ от прекратяване на съдебното производство,
намират правна подкрепа, като доводите на адв. Д., развити в частната жалба
срещу обжалваното Протоколно определение, са неоснователни и не могат да
бъдат споделени от настоящата въззивна инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК, определението на съда
2
по чл.248, ал.1, т.3 от НПК подлежи на обжалване по реда на гл. XXII от
НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е
ограничен до наличието, съответно - липсата на допуснати отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правата на обвиняемия /пострадалия или неговите наследници/, като същите
изрично са посочени от законодателя в чл. 249, ал. 4 от НПК. В настоящия
случай ВОС счита, че не са налице релевираните в частната жалба доводи, а
именно необоснованост, непълнота и неяснота на обвинението, изградено на
базата на доказателствен дефицит, които да възпрепятстват възможността на
обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това му качество.
Настоящият съдебен състав припомня, че посочените в жалбата пороци на
обвинителния акт, обосновани с нарушения, свързани с допускането и
събирането, проверката и оценката на доказателства и доказателствени
средства, не са предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, както е
посочено и изрично в законовата разпоредба на чл.248, ал.4 от НПК, поради
което не следва да бъдат коментирани. На следващо място, съдебният състав
намира, че изложените доводи за опороченост на обвинителния акт са
несъстоятелни, дотолкова, доколкото той съдържа всички необходими
реквизити съобразно законовите изисквания и тълкувателната практика на
ВКС. В обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт са ясно
посочени всички факти, обуславящи обективните и субективните признаци на
престъплението и участието на подсъдимия в него. Предназначението на
обвинителния акт е дефинирано с ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д.№
2/2002 г., ОСНК - да формулира така обвинението, че да определи предмета
на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на
процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. Изискванията
към съдържанието на обвинителния акт са поставени в разпоредбата на чл.
246 НПК и в конкретния случай, ВОС счита, че внесеният обвинителен акт ги
покрива, като липсват наведените от защитата на подсъдимия пороци, които
да водят до нарушаване правото на обвиняемото лице да научи за какво
престъпление е привлечен в това си качество и съответно предаден на съд.
Липсата на изброяване на доказателствата, с които са установени изведените
в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения, не
представлява нарушение, което да ограничава или затруднява правото на
3
привлеченото лице да разбере в какво се състои обвинението и въз основа на
какво се гради то, тъй като всички доказателства към момента на изготвяне и
входиране на обвинителния акт в съда се съдържат в материалите по ДП и са
на разположение на страните. Достъпът до тях е неограничен и те имат
възможност да се запознават и съответно да правят извлечения от тях, да ги
оспорват или да искат събиране на допълнителни доказателства.
Отделно от това от въззивната инстанция не бяха констатирани и
нарушения, ограничаващи упражняване правото на защита на подсъдимия Д..
При привличането на обвиняемото лице и предявяване на обвинението на
обв. Д. му е разяснено правото на защитник и той собственоръчно е изразил
нежеланието си към него момент да се ползва от такъв. С оглед липсата на
предпоставките за задължителна защита, визирани в чл. 94, ал. 1 от НПК за
органите на ДП и за съда не съществува задължението по чл. 94, ал. 3 от
НПК, а достатъчно е единствено направеното разясняване на това право.
Поради изложените съображения, конкретното извършено действие по
привличане на обвиняемия и предявяване на материалите по ДП, осъществено
от разследващите органи, е напълно законосъобразно и правата на
обвиняемия са охранени в пълна степен.
След като се запозна с всички налични по делото данни, ВОС не намери
при съставяне на обвинителния акт, да е допуснато съществено процесуално
нарушение, което да е ограничило правата на подсъдимия да разбере
обвинението спрямо него и съответно да организира защитата си. Според
настоящия съдебен състав, както в обстоятелствената, така и в диспозитива на
обвинителния акт достатъчно ясно, изчерпателно и недвусмислено са
конкретизирани действията, извършени от подсъдимия, спрямо техния
адресат. Прокурорът е съставил обвинителния акт съобразно разпоредбите на
чл. 246 от НПК, като е спазил всички законови изисквания с оглед
гарантиране процесуалните права на страните. В обстоятелствената част на
обвинителния акт са посочени относимите факти, обуславящи обективните и
субективни признаци на престъплението по чл. 144 от НК и участието на обв.
Д. в него, като отправените твърдения за неяснота, непълнота и
необоснованост на прокурорския акт остават несъстоятелни и неоснователни.
ВОС счита, че в настоящото производство, прокурорът е изготвил
обвинителен акт, годен да осъществи процесуалната си роля по начин, който
гарантира правото на защита на подсъдимия, без да са допуснати съществени
4
отстраними процесуални нарушения, ограничаващи правата му.
Предвид гореизложеното, настоящият въззивен съд счита, че така
направения от Районен съд-Варна извод относно липсата на допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
довели до нарушаване на правата на обвиняемия или на пострадалия, е
правилен. По тези съображения определението на ВРС в обжалваната част
следва да се потвърди, а частната жалба като неоснователна следва да се
отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.345, ал.1, вр. чл.249, ал.3 от НПК,
Окръжен съд-Варна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2099 от 10.05.2022 година,
постановено по НОХД № 922/2022 година на II-ри наказателен състав по
описа на Районен съд гр. Варна, в частта на произнасянето по чл. 248, ал. 1, т.
3 от НПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5