Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260054/31.12.2021г.
31.12.2021г., град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 13.05.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева
секретар: М.К.
като
разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева
търг. дело № 55 по описа за
2018 година на ЯОС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба от М.А.М., ЕГН **********; Г.А.М. ЕГН **********,
действаща със знанието и съгласието на своята майка Д.С.С., ЕГН ********** и Г.А.М..
ЕГН **********, действащ със знанието и съгласието на своята майка Д.С.С., ЕГН **********,
всички с постоянен адрес: ***, чрез адвокат С.С.Ч. от САК, срещу: 1)
"Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД,
ЕИК *********, гр.София, ж.к."Дианабад", бул."Г.М.Д."№ 1,
представлявано от Б.Г. И. и Р. В.М. - изп.директори; 2) Х.А.Т. с ЕГН ********** *** , с искания за осъждане на
първия ответник да заплати по 200 000лв. обезщетение за неимуществени
вреди на всеки от ищците за претърпени неимуществени вреди, вследствие
причиняването на смъртта на А. М. М.
при ПТП от 28.10.2016г., реализирано от застрахован при ответника-застраховател
по застраховка "ГО" водач Х.А.Т., ведно със законната лихва за забава
върху сумите, считано от 30.07.2018г. до окончателното им изплащане; и за
осъждане на ответника Х.А.Т. да заплати на всеки от ищците по 5000лв. - част от
дължимите общо по 20 000лв., представляващи законната лихва по чл.86, ал.1
от ЗЗД върху сумата 200 000лв., дължима за периода от датата на ПТП -
28.10.2016г., до 30.07.2018г.
В
ИМ се твърди, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.10.2016 г.,
реализирано от застрахования при ответника „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД водач Х.А.Т. по полица „ГО",
е причинена смъртта А. М. М.,
ЕГН ********** - баща на ищците, вследствие на което ищците търпят
неимуществени вреди. В ИМ се твърди, че на 28.10.2016 г. водачът на л.а. марка
„Крайслер", модел „Вояджер" с д.к.№ А 3401 МК управлявал превозното
средство по автомагистрала „Тракия", като при км 247+300 м водачът нарушил
правилата за движение по пътищата като се движил със скорост несъобразена с
конкретните пътни условия и намалената видимост, вследствие на което реализирал
ПТП като ударил попътно на него ориентираният л.а. марка „Сеат", модел
„Ибиза" с д.к.№ А 0099 КН, управляван от А. А.Ш.. Вследствие на настъпилия удар е причинена смъртта на пътника в л.а. марка
„Сеат", модел „Ибиза" с д.к.№ А 0099 КН - А. М. М.,
ЕГН **********.
Във
връзка с ПТП е образувано д.п. № 742/2016 г. по описа на РУ на МВР - Нова
Загора и пр.пр. № 3362/2016 г. по описа на Сливенска окръжна прокуратура.
Водачът
на л.а. марка „Крайслер", модел „Вояджер" с д.к.№ А 3401 МК е нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - като създал
опасност за живота и здравето на участниците в движението; чл. 20, ал. 1 и 2 и
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - като управлявал МПС със скорост несъобразена с
конкретните пътни, условия и със законовите ограничения и не контролирал
непрекъснато управляваното превозно средство, вследствие на което; ударил
намиращия се пред него автомобил и причинил смъртта на водача му и на един от
пътниците в автомобила.
Твърди
се, че вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с
последното на А. М. М.са причинени несъвместими с
живота увреждания, довели до настъпването на неговата смърт. Прекият делинквент
е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост. Вследствие на
това ищците останали без баща и търпят вреди от това. А. отглеждал с много любов своите деца и се грижил за тях. След смъртта му те
имат неспокоен сън, напрегнати са, плачат постоянно и ходят на гроба на А., но дори и там не намират покой. Ищците изживяват стрес,
потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна
опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив" в
отношенията с другите и живота като цяло. Загубили са А. като емоционално присъствие, опора в живота си и надежда за сигурност на
бъдещето им. Това е довело и до развитие на остра стресова реакция и душевно
разстройство у ищците. С оглед характера на претърпените вреди и
обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време, се претендира
обезщетение в размер на по 200 000 лв. за всеки от ищците като справедливо.
Твърди
се, че л.а. марка „Крайслер", модел „Вояджер" с д.к.№ А 3401 МК, при
управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има сключена застраховка
„ГО" в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве" АД, полица № BG/30/116002327886, валидна от 05.09.2016 г. до
04.09.2017 г., което ангажира отговорността на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за обезщетяване на причинените
вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.
Пред
застрахователя е предявена извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с
вх. № 1098/30.04.2018 г., но той не е определил и не е изплатил
обезщетения на близките на починалия.
С
молбата-претенция от 30.04.2018 г. ищците са предявили по доброволен ред
претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение, срокът за
доброволно уреждане на претенциите им е изтекъл на 30.07.2018 г., и от тази
дата застрахователят дължи законна лихва върху дължимото обезщетение. Тъй като
по отношение на отговорността на прекия делинквент за заплащане на законната
лихва върху дължимите обезщетения за периода от датата на увреждането до
30.07.2018 г. липсва застрахователно покритие, то претендират лихвите за
посочения период директно от виновния за ПТП водач Х.А.Т..
Претендират
Х.А.Т. да заплати на всеки от ищците сумите от по 5 (пет хиляди) лева, част от
дължимите общо по 20 000 лв., представляващи законната лихва по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД върху сумата от 200000 лв., дължима за периода от датата на ПТП
28.10.2016 г. до 30.07.2018 г.
Молят
съда да осъди ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот
и Здраве" АД да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по
200 000 (двеста хиляди) лв. за всеки един от ищците за претърпените от тях
неимуществени вреди, вследствие причиняването на смъртта на А. М. М. при ПТП от 28.10.2016 г., реализирано от застрахован при ответника по
застраховка „ГО" водач.
Молят
върху така определената като обезщетение сума да бъде присъдена и
компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
30.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Молят
съда да осъди ответника Х.А.Т. да заплати на всеки от ищците сумите от по 5 000
лв. (пет хиляди лева) - част от дължимите общо по 20 000 лв., представляващи
законната лихва по чл.86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата от 200 000 лв., дължима за
периода от датата на ПТП 28.10.2016 г. до 30.07.2018 г.
Претендират
да им бъдат присъдени и направени разноски по делото, включително и адвокатско
възнаграждение.
С
ОИМ ответникът-застраховател оспорва изцяло претенциите по основание и размер.
Оспорва ПТП да е станало по описания в исковата молба начин и механизъм.
Твърди, че в момента на удара автомобил Сеат „Ибиза" е бил в покой, в
спряно положение в дясната пътна лентата за движение по магистрала Тракия, км.
247, при наличие на аварийна лента за спиране, без да подава аварийни сигнали и
без водачът му да е поставил на необходимото отстояние съгласно чл.97, ал.4 от ЗДвП от него светлоотразителен триъгълник и поради спирането си е попаднал в
опасната зона за спиране на водача Т. управлявал движещият се зад него
автомобил Крайслер Вояджър, който не е имал техническа възможност да избегне
удара.
Твърди,
че вредите са съпричинени от водача на л.а. Сеат „Ибиза", който бил с
работещ само един габарит, което допълнително затруднило възможността да бъде
възприет като опасност за движението в тъмнината достатъчно рано, за да бъде
предотвратен инцидента. Евентуално твърди, че дори л.а. Сеат „Ибиза" да е
бил в движение в момента на удара, неговата скорост е била опасно ниска и в
нарушение на чл.22, ал.1 от ЗДвП, поради което е причинил пътния инцидент.
Твърди също, че водачът му е нарушил чл.22, ал.3 ЗДвП, съгласно който на водача
на моторно превозно средство е забранено да се движи с ниска скорост без
включени аварийни светлини.
Прави
възражение за съпричиняване на вредите като твърди, че А. М. М. е пътувал без обезопасителен колан на задната седалка, с което е
съпричинил травмите и настъпилата като последица от същите по-късно смърт.
Твърди,
че Х.А.Т. - водача управлявал лек автомобил Крайслер Вояджър не е виновен за
ПТП, че се касае за случайно деяние.
Оспорва
наличие на причинна връзка между действията на водача Х.А.Т., управлявал лек
автомобил Крайслер Вояджър, и вредоносния резултат, наличие противоправност в
действията му. Твърди вина, противоправност, причинно-следствена връзка между
действията и вредите и съпричиняване на вредоносния резултат изключително от
действията на А.Ш. А.,
управлявал л.а. Сеат „Ибиза", с peг. No А0099КН поради: спиране на л.а. в
дясната лента за движение при техническа възможност за спиране в аварийната
лента на магистралата, извън платното за движение в нарушение на чл. 94, ал. 1
и ал.2 ЗДвП, на чл. 58, т. 1 ЗДвП; непоставяне на предупредителният
светлоотразителен триъгълник на разстояние не по-малко от 100 метра в нарушение
на чл. 97, ал. 4 ЗДвП; неподаване на авариен сигнал от автомобила, който да
информира участниците движещи се зад него за престоя му на платното за
движение; неработещ габарит на автомобила в нарушение на ЗДвП, което е
затруднило възможността да се възприеме своевременно и пълноценно в тъмнината
от водача управлявал лек автомобил Крайслер „Вояджър".
Признава
за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
силата на процесната застрахователна полица сключена със „ЗАД ДаллБогпЖивот и
здраве" АД относно лек автомобил Крайслер „Вояджър", с peг. No A 3401
МК.
Оспорва
механизма на ПТП, описан в исковата молба; вината и противоправността на
действията на Х.Т., управлявал Крайслер Вояджър; причинно-следствената връзка
между действията на Х.Т. и вредоносния резултат; преживените от ищците болки и
страдания; размера на претенцията като прекомерно завишена. Твърди, че приживе
А.М. М. не е осигурявал грижа и издръжка на ищците, не е бил в
близки и топли отношения с децата си, не е полагал труд по трудово или служебно
правоотношение, пребивавал е в места за лишаване от свобода, поради което и
смъртта му не е причинила твърдените в исковата молба болки и страдания на
ищците.
С
ОИМ от отв.Х.А.Т. се оспорват предявените искове за неимуществени вреди по
основание и размер, оспорва се неговата отговорност като застрахован водач за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие. Оспорва механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие и произтичащите от това вреди. Твърди
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л.а. Сеат „Ибиза",
поради спирането му на дясната пътна лента за движение по магистралата като
така е попаднал в опасната зона за спиране на водача управлявал движещият се
зад него автомобил Крайслер Вояджър, който не е имал техническа възможност да
избегне удара. Твърди, че поради тази причина единствена вина за инцидента носи
А.А.. Твърди се от отв.Т., че не е виновен за ПТП и неговите действия не са в
причинна връзка е вредоносния резултат, че се касае за случайно деяние,
технически непредотвратимо за Т. събитие, тъй като той не е могъл да възприеме
л.а. Сеат „Ибиза" като опасност за движението по автомагистралата. Твърди,
че липсва противоправност в действията му, че не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди, че в дясната пътна лента на магистрала Тракия (247 км) ще има спрял
автомобил в тъмна част на деня, без поставен обезопасителен триъгълник, без
подаване на авариен сигнал и без работещи габарити. Твърди, че обективно е
направил всичко необходимо, за да спре, но не е имал физическа възможност да
предотврати настъпването на вредоносния резултат, защото спрелият автомобил
пред него е попадал в опасната му зона за спиране. Твърди, че скоростта му била
съобразена за съответния участък на автомагистралния път и нямало ограничителни
табели в района на произшествието и наличието на спрял автомобил по този път и
на това място не е могло да се предполага и очаква принципно.
Оспорва
наличието на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между процесното
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.10.2016 г., и смъртта на
наследодателя на ищците А. А. Ш.,
настъпила на 12.12.2016 г. Твърди, че настъпилата смърт на наследодателя на
ищците не е в пряка причинно-следставена връзка с произшествието от 28.10.2016
г., че получените при пътнотранспортното произшествие телесни увреждания не са
такива по вид и тежест, съответстващи на несъвместимостта с живота.
Оспорва
твърдените неимуществени вреди и размера им.
Прави
възражение за съпричиняване вредоносния резултат от страна на пострадалия -
наследодател на ищците, като твърди, че той е пътувал без обезопасителен колан,
с което е съпричинил травмите и настъпилите като последица от същите по-късно
смърт. Твърди, че водачът на другия автомобил А. Ш. е нарушил правилата на
ЗДвП и е застрашил своето и на останалите участници в движението здраве и
живот.
Оспорва
претенциите по акцесорните искове за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законна лихва.
Оспорва
претенциита на ищците за присъждане на разноски за правна защита - адвокатско
възнаграждение като неоснователна, а при условията на евентуалност оспорва по
размер адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищците като
прекомерно завишен съобразно фактическата и правна сложност на защитата.
Оспорва претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗА, като неоснователна и недоказана.
Моли
съдът да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани исковите претенции на
ищците като му присъди съдебните и деловодни разноски, които евентуално ще
направи, както и адвокатско възнаграждение.
С
ДИМ ищците оспорват ПТП да не е реализирано вследствие виновното и
противоправно поведение от страна на Х.А.Т. и оспорват всички изложени в
отговорите фактически твърдения в тази насока. Оспорват възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. Възразяват да
бъде прието за разглеждане възражението за съпричинявяне на вредоносния
резултат от страна на водача на другия участващ в ПТП автомобил - А. Ш.,
тъй като увредените лица могат да търсят пълно обезщетение за претърпените от
ПТП вреди от застрахователя на всеки един от виновните водачи като съгласно чл.
499, ал. 7 от КЗ отговорността на двамата застрахователи за обезщетяване на
настъпилите при ПТП вреди е солидарна.
Оспорват
възражението за прекомерност на претендираното обезщетение.
В с.з. Ищците М.А.М. и Г.А.М.,
редовно призовани, се явяват лично, ищецът Г.А.М., редовно призован, не се
явява, ищците се представляват от упълномощения адвокат С.Ж. от САК, който моли
да бъдат уважени предявените искове като доказани по основание и по размер.
Моли за присъждане на разноските и представя списък по чл.80 от ГПК.
В с.з. ответникът ЗАД
"Даллбогг: живот и здраве" АД, редовно призован, не изпраща законен
представител и не се представлява. От процесуалния представител на ЗАД
"Даллбогг: живот и здраве" АД - юриск. К. И., е постъпила по
електронната поща на съда молба с вх. № 262010/12.05.2021г., с която моли да
бъде даден ход на делото в отсъствие на страната и на процесуалния
представител, и по същество моли съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски, съобразно представен към
молбата списък на разноските по чл.80 ГПК. Заявено е възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение на ищците в случай, че същото
надвишава минималните размери за адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба №
1.
Ответникът Х.А.Т.,
редовно призован, не се явява.
Третото лице помагач на ответника
ЗАД "Даллбогг: живот и здраве" АД - ЗК "Олимпик" - клон
България, редовно призован, не изпраща представител и не се представлява.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно по делото е,
че към датата на ПТП (28.10.2016 г.) гражданската отговорност на водача на лек
автомобил „Крайслер Вояджер" с д.к.№ А 3401 МК е била застрахована по
полица „ГО" при „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, което ангажира
отговорността на застрахователната компания за обезщетяване на причинените при
ПТП вреди.
От приетия по делото
препис-извлечение от Акт за смърт се установява, че А.М. М. е
починал на **. в * часа.
Видно от Удостоверение
за наследници на А. М. М., тримата
ищци са негови деца и наследници по
право. Това
е видно от приложените към исковата молба удостоверения за раждане,
удостоверение за наследници, а също и от приложеното Решение № 40/27.11.2017 г.
по гр.д. № 163/2017 г. на Окръжен съд - Ямбол, с което по съответния законов е
установен биологичният произход на ищците от починалия А.
М. М.. Като
деца на починалия ищците попадат в кръга на лицата, определени като правоимащи
лица, да получат обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, с Постановление № 2
от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/1984г., Пленум на ВС.
С приложените и приети
като доказателства Присъда № 24/ 09.10.2018 г. по нохд № 480/2017 г. на ОС
Сливен, Решение № 3/30.04.2019 г. по внохд № 5/2019 г. на АС Бургас и Решение №
212/02.12.2019 г. по н.д. № 853/2019 г. на ВКС, III н.о. се установява, че на
28.10.2016 г. вторият ответник Х.А.Т. като водач на л.а. марка „Крайслер",
модел „Вояджер" с д.к.№ А 3401 МК, е нарушил правилата за движение по пътищата
(чл. 20, ал. 2 от ЗДвП), вследствие на което виновно причинил ПТП, при което
настъпила смъртта на А. М. М..
На основание чл.300 от ГПК, със сила на пресъдено нещо настоящият съд следва да приеме за установено,
че е налице деяние, противоправно и виновно, извършено от страна на
застрахования при ответното застрахователно дружество водач Х.А.Т., с което той
по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице - на А.
М. М.
ЕГН ********** от гр.*, настъпила на
28.10.2016г., и на А.А. Ш. от
гр.*, в резултат на предизвикано от осъдения Х.А.Т. ПТП на
28.10.2016г. в района на км 247.300 на автомагистрала "Тракия", при
управление на моторно превозно средство - л.а. „Крайслер", модел
„Вояджер" с д.к.№ А 3401 МК като нарушил правилата за движение визирани в
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. За така настъпилото ПТП е установена
вината на Х.А.Т., управлявал лекия автомобил марка „Крайслер", модел
„Вояджер" с д.к.№ А 3401 МК.
По делото е представен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 255 от 28.10.2016г..
Установено е по делото от заключението на назначената, изслушана и приета САТЕ,
че механизмът на ПТП е следният: На 28.10.2016 г.,
около 2110 часа, по автомагистрала „Тракия" в посока към гр.
София, по прав участък от пътя, се е движил лек автомобил Сеат с peг.
№А0099КН, с водач А. А.Ш..
Пътната настилка е била суха, нормална видимост в тъмната част на денонощието.
В процеса на движение поради техническа неизправност в ключалката на капака на
двигателя е настъпило отварянето му и попадане на същия върху челното стъкло.
Следствие на попадането на предния капак върху челното стъкло, видимостта за
водача на Сеат за кратък момент е била ограничена, но въпреки това водачът е
запазил управлението над автомобила и спира автомобила върху дясната активна
лента за движение в крайната и дясна част. Спирането е реализирано в района на
километър 247,300 на автомагистрала „Тракия" в посока гр. София. В района
на спирането на автомобил Сеат е имало аварийна лента, която водачът на Сеат не
е използвал въпреки, че е имал техническата възможност да направи това. Водачът
на Сеат освен, че не измества автомобила в аварийната лента, не включва и
аварийните светлини. При същите пътни и климатични условия, попътно зад него и
на достатъчно голямо разстояние се е движил лек автомобил Крайслер с peг. №А3401МК,
с водач Х.А.Т., в лявата лента, но след като водачът му възприема в огледалото
за обратно виждане фаровете на приближаващ го отзад автомобил предприема
преминаване в дясната лента, за да освободи лявата лента за евентуалното му
изпреварване от застигащия го автомобил. Към момента, в който водачът на
Крайслер е предприел връщането на автомобила в дясната лента за движение
скоростта му е била около 121 km/h и опасна зона за спиране от
около 142 м. Когато автомобилът Крайслер се е върнал в дясната лента фаровете
му са осветили задната част на автомобила Сеат, което е станало на около 70 m
от мястото на удара. Необходимото разстояние, за да може водачът на Крайслер да
блокира спирачната система е около 67 м, което е по-малко от зоната на
осветеност, но почти съизмеримо с нея. Настъпил е удар между челната дясна част
на автомобила Крайслер и задната лява част на Сеат с минимална покривна площ на
контакт около 0,3+0,6 т. В резултат на удара автомобилът Сеат е продължил
движението си напред и надясно, а автомобилът Крайслер напред и леко наляво, а
след това надясно към мантинелата. Преди установяването в покой и двата автомобила
се удрят в мантинелата, като Крайслер се преобръща, но се връща на гумите си. Техническа
причина, довела до възникване на ПТП е технически неправилното спиране от
водача на автомобил Сеат в дясната активна лента за движение. Водачът на
автомобил Сеат е имал техническата възможност да измести автомобила в
аварийната лента, като по този начин не би настъпил удар с автомобила Крайслер.
Технически правилно е при възникване на техническа неизправност автомобилът да
бъде спрян в зоната на аварийната лента за движение. Техническата причина,
довела до възникването на ПТП се явява още и движението на автомобила Крайслер
с технически несъобразена скорост спрямо осветеността и видимостта при движение
на къси светлини. Технически правилно е водачът да се движи със скорост, която
му позволява да спре в зоната на видимост. Скоростта, при която водачът на
Крайслер има техническа възможност да спре преди мястото на удара при
аналогично възприемане на опасността при видимост от около 70 m при къси светлини е около 76 km/h
и по-малка от нея. Наличната скорост от около 121 km/h
на автомобил Крайслер е технически несъобразена с движението на къси светлини.
Предвид движението на автомобил Крайслер със скорост от около 121 km/h
и включени къси светлини на фаровете, водачът на Крайслер сам се е поставил в
ситуация при която удара е бил непредотвратим. При скорост на движение на
автомобила Крайслер 76 km/ч и включени къси светлини на
фаровете и аналогично възприемане на опасността от водача на Крайслер, удар
между двата автомобила не би настъпил. Вещото лице в заключението си излага, че
вътрешната пасивна безопасност в автомобила представлява съвкупност от
конструктивни решения, които спомагат за опазване на живота на водача и
пътниците при настъпване на ПТП. Тя се разделя на две основни групи - задържащи
средства (предпазни колани, седалки, подглавници) и обезопасяващи средства (предпазни
панели, въздушни възглавници). Предпазният колан е средство за пасивна защита,
предназначено за удържане на водача на автомобила и пасажерите му на място при
случай на внезапно спиране при авария или внезапно спиране. Използването на
предпазните колани предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила
хора по инерция и съответно възможното им стълкновение с частите на интериора
или с други пасажери, а също така гарантира, че пасажерът ще се намира на
положение, гарантиращо безопасно отваряне на въздушната възглавница. Освен
това, предпазният колан се разтяга малко при рязко издърпване като по този
начин поглъща част от кинетичната енергия на пътника при удар. Поставеният
предпазен колан задържа тялото на водача и пътниците към седалката в случай на
настъпване на ПТП и основно предпазва от изхвърчане на тялото от МПС или удари
във вътрешния интериор. Използването на предпазен колан намалява 2,3 пъти риска
от смърт на водача или пътниците в автомобила при челен удар, 1,8 пъти при страничен
и 5 пъти при преобръщане. В конкретното ПТП единият от автомобилите (Сеат) е в
покой, но другият (Крайслер) се движи със скорост към момента на удара 121 km/h.
Следователно сумарната скорост на удара би била равна на 121 km/h.
В.л. излага, че е научно доказано, че при сумарна скорост на удара 120 km/h,
силите който изпитва тялото на водача и пътниците се равнява на скок от 21 етаж
на жилищна сграда, а теглото на човек нараства до 6,5 тона. В материалите по
делото има данни, че след удара, в автомобил Сеат не е имало хора - същите са
изхвърчали от автомобила. Това е показател, че водачът и пътниците са били без
поставени предпазни колани. В.л. дава заключение, че при всички случаи, ако
пътниците и водачът, в автомобил Сеат са били с поставени предпазни колани, то
същите биха останали в автомобила след удара и според статистика вероятността
да оцелеят след такъв удар е 70%. Предвид факта, че в описаните деформирани
детайли няма скъсани седалки, в.л. прави заключение, че водачът и пътниците
биха се задържали в купето на автомобила, но какви травми биха настъпили тогава
и до колко биха били ефективни предпазните колани, зависи от местоположението
на водача и пътниците спрямо зоната на удара. В конкретния случай зоната на
удара за л.а. Сеат е отзад вляво.
От назначената по делото СМЕ
се установява, че основната причина за смъртта на А. М. М. е тежката черепно-мозъчна
травма, получена от него в резултат на процесното пътнотранспортно
произшествие и изразяваща се в масивни кръвонасядания на меките черепни обвивки
в челно-теменната и тилна области, линеарна фрактура (счупване) на тилната кост с дължина 12
см, масивен епидурален (между твърдата мозъчна обвивка и костите на черепния
покрив) и
субдурален (между
твърдата и меката мозъчни обвивки) хематоми (кръвоизливи) с изразена
макроскопски компресия на тилните части на двете голямомозъчни хемисфери и
мозъчния ствол, субарахноидален (между меката мозъчна обвивка и мозъчната кора) кръвоизлив, разположен по
конвекситета (изпъкналите
повърхности) на
двете голямомозъчни хемисфери, предимно в тилните области, множество мозъчни
контузии, разположени по конвекситета на двете голямомозъчни хемисфери,
най-изразени в тилните им области, тежък дифузен оток на мозъчната тъкан с
притискане и вклиняване на малкомозъчните тонзили в ръба на големия тилен отвор
на черепната основа. Тези увреждания са довели до изпадането на пострадалия в
тежко коматозно състояние с парализа на жизнено важни
мозъчни центрове, разположени в мозъчния ствол като тези на дишането и
сърдечната дейност. В танатогенезата роля са изиграли и останалите увреждания,
получени от пострадалия в резултат на процесното пътно-транспортно
произшествие, но в по-малка степен.
В.л. по СМЕ прави заключение,
че между получаването на тези увреждания, довели до смъртта на пострадалия А. М. М. и пътно-транспортното
произшествие, настъпило на 28.10.2016 г., около 21,00 -21,10 часа на АМ - Тракия, в посока гр. София, км 247 + 300 в
землището на с. Полско Пъдарево, община Нова Загора съществува пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка. Ударът е настъпил в задната лява половина на лекия
автомобил, на чиято задна седалка е пътувал пострадалият. Тежката
черепно-мозъчна травма се е получила през първата фаза на произшествието, а
именно в резултат на директен удар в тилната област на главата от деформирани
части на купето и елементи от вътрешното оборудване на автомобилния салон. След
този първоначален удар, тялото на пострадалия е било изтласкано напред и
настрани надясно в автомобилния салон. При това свободно движение на тялото му
то е влязло в контакт с елементи от вътрешното оборудване на автомобилния
салон, ударило се е, притиснало се е и са се получили уврежданията в дясната
половина на тялото и по лицето. В.л. излага, че по делото не се откриват данни
в резултат на удара тялото на пострадалия да е изпаднало от процесния лек
автомобил. В.л. е категоричен, че в конкретния случай основната травмираща
сила, причинила фаталната черепно-мозъчна травма, е с посока отзад напред. Това
означава, че в случая получаването й не зависи от факта дали е бил поставен или
не предпазния колан. Предвид тежките деформации на автомобилното купе, при
поставен предпазен колан пострадалият е било възможно да получи и по-тежки
телесни увреждания, локализирани предимно по задните левите странични
повърхности на тялото. При поставен предпазен колан най-вероятно уврежданията в
горната трета на дясната половина на гръдния кош и гръдната кост не биха имали
тези характеристики, но тяхната роля в танатогенезата е второстепенна.
По делото са разпитани
свидетели. От показанията на свидетелите на ищците се установява, че до 2006 г.
А.М. М.и Д.С.С. са живеели на
съпружески начала без сключен граждански брак. От съвместното им съжителство
се родили тримата ищци - М., Г. и Г.. Първоначално А.и Д.
живеели заедно и заедно отглеждали и издържали децата си. Впоследствие двамата
се разделили, децата останали при майка си. А.се
оженил за втора жена, от която също имал деца. Въпреки раздялата, А.и Д.
запазили добрите си отношения, А. продължил да ходи да гледа
децата си, често идвал да вижда децата си (с изключени на времето, в което е
бил в затвора). Когато е имал пари (от работа на „частно"), им е давал,
купувал им е дрехи, носел им е храна. Отношенията между А. и
децата му били добри и хармонични. След случилото се ищците не спират да
плачат, чувстват се отчаяни и обезверени, страдат за баща си и все още не могат
да превъзмогнат загубата му.
В показанията си свидетелката Х.П.
сочи, че пътувала в л.а.Крайслер отпред до шофьора, с треньора си Х.Т. (водача)
късно вечерта, било тъмно, не видяла кола, нито светлини, но видяла силует на
човек малко преди самия сблъсък. След удара колата започнала да се обръща. След
като се стабилизира колата, слязохме от нея. Колата им се движела в дясната
лента за движение, и автомобилът, с който се сблъскали, бил също там, в тази
лента. Пътят бил сух, автомобилът с който пътувала, бил с включени светлини.
Другият автомобил, в който се сблъскали, бил спрял в тяхната лента, нямало
авариен триъгълник. След сблъсъка била в
съзнание, с треньора излязли от колата и той отишъл до другата кола. Всички
хора от другия автомобил били извън колата, били трима души.
По делото са приети Протокол
за оглед на местопроизшествие, скица на местопроизшествие, фотоалбум на
местопроизшествие, Аутопсионен протокол (СМЕ на труп) на А. М.,
Молба-претенция от 30.04.2018 г., молба от 06.07.2018 г., Полица по ЗЗГОА за л.
а. Сеат Ибиза с peг. № А 0099 КН, ведно със сметка за платена премия и стикер
на ГФ, протоколи, справки, Писмо от НОИ, изх. № 1023-28-45 -1 от 10.12.2019 г.;
вх. № 4023/12.12.2019 г. по описа на "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве"
АД; Писмо от МП, ГДИН, per. № И-11798/17.12.2019 г., вх. № 4110/19.12.2019 г.
по описа на "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД; Писмо от ТД на НАП
Бургас, офис на НАП Ямбол, изх. № 5566/12.12.2019 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените обективно и
субективно съединени искове са по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищците като деца на
починалия в резултат на ПТП, станало на 28.10.2016г. А. М. М., са
от кръга на лицата, посочени с Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. №
2/84 г., Пленум на ВС, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди
при смърт поради непозволено увреждане.
Увреденият от деликт,
причинен от застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", има
право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя
(чл.432, ал.1 от КЗ). За да възникне субективното право по чл.432, ал.1 от КЗ е
необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и на
деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав:
деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното ПТП, са
налице всички посочени елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане като по отношение на това дали деянието е противоправно и е извършено
виновно от дееца, съдът е обвързан от установеното с влязлата в сила присъда на
основание чл.300 от ГПК. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответното
застрахователно дружество към момента на непозволеното увреждане, поради което
застрахователят-ответник дължи на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД обезщетение за причинените неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП.
По делото е установено,
че претендираните от всеки ищец неимуществени вреди - душевни болки и
страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с пътно транспортно
произшествие, настъпило на 28.10.2016г. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението
следва да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. На първо
място, в съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на
неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на
болките, страданията и другите морални вреди, които ищецът е претърпял и търпи
понастоящем. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52
от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт
от значение са възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, и редица друго обстоятелства,
които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди (ППВС №
4/1968г.).
От събраните по делото
доказателства се налага изводът, че всеки от ищците е претърпял и търпи
изключително негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от
загубата на баща си в резултат на ПТП. От показанията на разпитаните свидетели
на ищците се установява, че починалият и неговите деца - тримата ищци, са имали
близки отношения и силна връзка баща-дете. Той се е грижил за тях според
възможностите си и често е общувал с тях, макар в последните години да не е
живял с тях, тъй като с майката са се разделили. Това обаче не е повлияло на
високата степен на емоционална обвързаност и привързаност между тях. Ищците и
починалият били изградили стабилни отношения, връзките в които се основавали на
взаимна обич, доверие и уважение. Въпреки раздялата на майката на ищците с
починалия А., това не довело до отчуждаване, нито до дезинтересиране на
А. от съдбата на децата му. Ищците са страдали и продължават
да страдат тежко от загубата на баща си - ходят на гроба му, плачат. При
определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид възрастта на
починалия А.- 37 г., здрав и работоспособен, работел е „на частно"
и е помагал за издръжка на ищците; възрастта на самите ищци към датата на ПТП (М.
- 18 г.; Г. - 15 години и Г. - 11 години). Загубата на родител, при това в
толкова ранна и крехка възраст, неминуемо води до страдания от изключително
висока степен. При установените по делото обстоятелства, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца М.А.М. неимуществени вреди
от смъртта на баща й в резултат на ПТП, настъпило на 28.10.2016г., е в размер 120 000лв.
ЯОС намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца Г.А.М. неимуществени
вреди от смъртта на баща й в резултат на същото ПТП, настъпило на 28.10.2016г.,
е в размер 120 000лв.. ЯОС намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца Г.А.М. неимуществени вреди от смъртта на баща му в
резултат на същото ПТП, настъпило на 28.10.2016г., е в размер 120 000лв..
ЯОС намира за
неоснователни възраженията по чл.51, ал.2 от ЗЗД на ответниците за
съпричиняване в резултат на неизползването на предпазен колан от починалия А.
М.. Съгласно
трайната съдебна практика на ВКС и конкретно Решение № 171 от 10.10.2013 г. по
т. д. № 629/2012 г. на ВКС, II т. о. намаляването на обезщетението за вреди от
деликт не може да почива на предположения, а следва чрез пълно и главно
доказване да са установени конкретни действия или бездействия на пострадалия, с
които той обективно е допринесъл за вредоносния резултат. Съгласно чл. 137а от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, МЗ и
N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. Това задължение за водача и пътниците
съществува само тогава, когато МПС, в което се намират, е в движение. По делото
се установи, че лекият автомобил Сеат, в което се е намирал А.М.,
не е бил в движение към момента на удара. По тази причина за водача и пътниците
в това МПС не е съществувало задължение да бъдат с поставени предпазни колани.
Според заключението на вещото лице по изслушаната СМЕ основната травма и
причина за смъртта на А. М. е
получената черепно-мозъчна травма. Получаването на черепно-мозъчна травма от
пострадалия не е зависило от факта на поставяне или не на предпазния колан, тъй
като тази травма е получена вследствие силен удар от навлизащите навътре в
купето деформации, а не е следствие от свободното движение на пострадалия в
купето на автомобила (каквото са някои от другите по-леки травми). СМЕ
установява, че при този механизъм на ПТП пострадалият при поставен предпазен
колан вероятно би получил и по-тежки телесни увреждания. По делото не се
установи, че поставен предпазен колан в случая би предотвратил със сигурност
смъртта на А. М.. В конкретния случай от
СМЕ е видно, че той е получил леталният удар още в първата фаза на удара при
прекия контакт между навлизащите навътре в купето елементи и тялото на М.,
т.е. коланът не би могъл да предпази пътника по никакъв начин от това
съприкосновения, съответно от черепно-мозъчна травма, която е основната причина
за смъртта му.
ЯОС намира предявените
искове по чл.432, ал.1 от КЗ за основателни и доказани до размер на по 120 000лв.,
в която част следва да бъдат уважени, а в останалата част следва да се
отхвърлят.
Съгласно чл.497 от КЗ,
застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл.496 от КЗ. Ищците
са предявили извънсъдебната си претенция пред застрахователя на 30.04.2018 г.,
но в тримесечния срок ответникът не е изплатил дължимото обезщетение.
Следователно, претенцията срещу застрахователя за обезщетение за забавено
изпълнение по отношение на задължението за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от 30.07.2018 г. е основателна и следва да се уважи.
По исковете на ищците
срещу Х.А.Т. с ЕГН ********** *** , за осъждане на ответника Х.А.Т.
да заплати на всеки от ищците по 5000лв. - част от дължимите общо по
20 000лв., представляващи законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху
сумата 200 000лв., дължима за периода от датата на ПТП - 28.10.2016г., до
30.07.2018г., ЯОС намира следното: Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Ищците
претендират срещу водача само законна лихва за периода от датата на ПТП -
28.10.2016г., до 30.07.2018г., доколкото за главниците са предявени искове
срещу застрахователя и след тази дата 30.07.2018г. законната лихва се
претендира от застрахователната компания. Исковете за обезщетение на
неимуществени вреди са основателни и съдът ги уважава в размери на по 120000лв.
за всеки ищец. Изчисляването на размера на дължимата законна лихва върху определения
от съда справедлив размер на обезщетенията се изчисли чрез общодостъпния
он-лайн калкулатор на НАП (www.nra.bg) и е в размер
21368лв.. Съдът следва да уважи частичните искове за по 5000лв. - законната лихва
по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху обезщетението, дължима за периода от датата на ПТП
- 28.10.2016г., до 30.07.2018г.
При
този изход на делото, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищците имат право на разноски съразмерно с
уважената част от иска, но няма данни по делото за направени такива. Ищците са представлявани
от адв.Ж. от САК по договори за правна помощ безплатно на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА.
На основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба№ 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
заплати на адв.С.Д.Ж. от САК като упълномощен от ищците адвокатско
възнаграждение в размер на по 3930 лв., или общо следва да заплати на адв. Ж. 11790
лв.. Неоснователно е възражението по размера на адвокатския хонорар, тъй като
същият е определен в минимален размер, по Наредба № 1/2004 г. на ВАдС.
На основание чл.78, ал.3
от ГПК ищците дължат на ответното "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД направените от него
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете им, в размер на 348лв.. Тъй
като ответното дружество е защитавано от юрисконсулт, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК съдът определя размер от 540 лв. на юрисконсултско възнаграждение,
съобразно чл.25, ал.1 и 2 от Наредбата за заплащането на правна помощ.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК, поради освобождаването на ищците от задължението за внасяне на държавна
такса и разноски, ответното "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД следва да бъде осъдено
да заплати по сметка на ЯОС държавна такса от 3 х 4800 лв.= 14400лв. и 324 лв. разноски
за вещи лица, а ответникът Х.А.Т. с ЕГН ********** ***
, на
основание чл.78, ал.6 и чл. 81 от ГПК, да заплати по сметка на Окръжен съд –
Ямбол сумата 600лв., представляваща дължима държавна такса (3 х 200лв.).
На основание изложеното,
ЯОС
Р Е Ш И :
Осъжда ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к."Дианабад",
бул."Г.М.Д."№ 1, представлявано от Б. Г. И.
и Р. В. М. - изп.директори, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М.А.М. с ЕГН **********,***, сумата от 120000
лв. (сто и двадесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща и А. М. М. в
резултат на ПТП, станало на 28.10.2016г., и виновно причинено от водача на л.а.
марка „Крайслер", модел „Вояджер" с д.к.№ А
3401 МК - Х.А.Т.,
застрахован по риска „Гражданска отговорност" в "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху
главницата от 30.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, като иска за горницата над 120000 лв. до претендирания размер от
200 000 лв., ведно със законна лихва за периода от 30.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението като неоснователни – отхвърля.
Осъжда ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к."Дианабад",
бул."Г.М.Д."№ 1, представлявано от Б. Г. И.
и Р. В.М. - изп.директори, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Г.А.М. с ЕГН **********,***, сумата от 120000
лв. (сто и двадесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща и А. М. М.в
резултат на ПТП, станало на 28.10.2016г., и виновно причинено от водача на л.а.
марка „Крайслер", модел „Вояджер" с д.к.№ А
3401 МК - Х.А.Т.,
застрахован по риска „Гражданска отговорност" в "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху
главницата от 30.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, като иска за горницата над 120000 лв. до претендирания размер от
200 000 лв., ведно със законна лихва за периода от 30.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението като неоснователни – отхвърля.
Осъжда ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к."Дианабад",
бул."Г.М.Д."№ 1, представлявано от Б.Г. И.
и Р. В. М. - изп.директори, на основание чл.432,
ал.1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Г.А.М. с ЕГН **********,***, сумата от 120000
лв. (сто и двадесет хиляди лв.), представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща и А. М. М. в
резултат на ПТП, станало на 28.10.2016г., и виновно причинено от водача на л.а.
марка „Крайслер", модел „Вояджер" с д.к.№ А
3401 МК - Х.А.Т.,
застрахован по риска „Гражданска отговорност" в "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху
главницата от 30.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, като иска за горницата над 120000 лв. до претендирания размер от
200 000 лв., ведно със законна лихва за периода от 30.07.2018г. до
окончателното изплащане на задължението като неоснователни – отхвърля.
Осъжда ответника Х.А.Т. с ЕГН ********** *** , да заплати на ищеца М.А.М. с ЕГН **********,***, сумата
5000лв., представляваща законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата 120 000лв., дължима за периода от датата на ПТП -
28.10.2016г., до 30.07.2018г., по частичен иск от общо 20000лв..
Осъжда ответника Х.А.Т. с ЕГН ********** *** , да заплати на ищеца Г.А.М. с ЕГН **********,***, сумата
5000лв., представляваща законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата 120 000лв., дължима за периода от датата на ПТП -
28.10.2016г., до 30.07.2018г., по частичен иск от общо 20000лв..
Осъжда ответника Х.А.Т. с ЕГН ********** ***, да заплати на ищеца Г.А.М. с ЕГН **********,***, сумата
5000лв., представляваща законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху сумата 120 000лв., дължима за периода от датата на ПТП -
28.10.2016г., до 30.07.2018г., по частичен иск от общо 20000лв..
Осъжда ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к."Дианабад",
бул."Г.М.Д."№ 1, представлявано от Б. Г. И.
и Р. В. М. - изп.директори,, да заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.С.Д.Ж.
с ЕГН ********** от САК адвокатско възнаграждение в размер на 11790 лв..
Осъжда ищците М.А.М. с
ЕГН **********, Г.А.М. с ЕГН ********** и Г.А.М. с ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК *********, сумата 348 лв. разноски
по делото съобразно отхвърлените части от исковете и 540лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Осъжда ответника Х.А.Т. с ЕГН ********** *** , на основание чл.78, ал.6 и чл. 81 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Ямбол сумата 600лв., представляваща дължими
държавна такса.
Осъжда ответника "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве"АД, ЕИК *********, гр.София, ж.к."Дианабад",
бул."Г.М.Д."№ 1, на основание чл.78, ал.6 и чл. 81 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Окръжен съд – Ямбол сумата 14400лв., представляваща дължима държавна
такса съразмерно уважената част на иска, и 324 лв. разноски за вещи лица.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: