Решение по дело №1429/2020 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260318/29.12.2020г.

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Шумен, IХ - ти състав, в открито заседание, проведено на тридесети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Димитър Димитров

 

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 1429/2020 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен осъдителен иск от К.Г.К. против Р.И.Г. – съсобственик, който ползва лично обща вещ да плати на другия ищеца обезщетение за ползата, от която е лишен ищецът, за периода от 11.03.2019 г. до 22.07.2020 г., с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и цена 198.71 лева, изменена по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК от 327.37 лева, предвид че сумата от 128.66 лв. е платена след образуване на производството, за ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата до окончателното плащане на задължението.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че с Решение по ВГД № 796/2008 г., по описа на ОС Шумен, недвижим имот - апартамент № 14, на пети жилищен етаж в сграда ЕЖБ-7, вх. 1, построен върху държавна земя - парцел 1 в кв. 565 по плана на гр. Ш., ***, състоящ се от три стаи, трапезария, кухненска ниша и сервизни помещения, със застроена площ на жилището от 102,12 кв. м., заедно с избено помещение № 14, с площ от 3,14 кв. м. и 2596/100000 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при граници на жилището: от изток-двор, от запад-двор, от север-жилище №13 и общо стълбище, от юг—двор, отгоре – 6 жилищен етаж, отдолу-4 жилищен етаж; при граници на избеното помещение: от изток-общ коридор, от запад -изба № 13, от север —изба № 15, от юг-двор, отгоре- 1 жилищен етаж и отдолу-земя, е разделен при следните квоти: 51/96 ид. ч. - за Р.И.Г., 41/96 ид. ч. - за К. С.М. и 4/96 ид.ч. - за ищеца.

Предвид, че имотът се ползвал изцяло от ответника ищецът счита, че първият следва да му плаща обезщетение за ползите, от които е лишен, под формата на наем в размер, определен в съответствие с пазарния наем. Твърди, че отправял неколкократно Покана до ответника за плащане на дължимо обезщетение. Намира, че по справедливост ответника му дължи сумата 0,67 лв. дневно или 20,00 лв. месечно. Моли съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 327,37 лева - обезщетение за лишаване от ползването на собствените му 4/96 ид. ч. от процесния имот, за периода 11.03.2019 г. - 22.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не подава писмен отговор на исковата молба.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител, поддържа исковата молба. Ответникът се явява лично, оспорва исковата молба, като я намира за неоснователна.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото Решение № 159/11.07.2008 г., по ГД № 2305/2006 г., изменено с Решение от 26.03.2009 г. по ВГД № 796/2008 г., по описа на ОС Шумен /л. 14/, се установява, че процесното жилище е съсобствено между страните, като ищецът притежава 4/96 ид. ч., а ответникът - 51/96 ид. ч.. Съгласно същото решение имотът е изнесен на публична продан, а от Постановление за възлагане на недвижим имот /л. 37/ се установява, че по ИД № 20208760400455, по описа на ЧСИ Д. З. peг. № 876, с район на действие гр. Шумен, е възложен на Г. Р. Р.. Доказателства въпросното Постановление да е влязло в законна сила по настоящото дело не е представено. С Нотариална покана от 27.01.2016 г. /л. 8/ връчена на 05.02.2016 г. чрез Нотариус С. С., рег. № 024, ищецът поканил ответника да му плаща наем в размер на 10 лв. за лишаване от ползване на притежаваните от него 4/96 ид. ч. от процесния имот. С Решение № 836/14.11.2017 г., по ГД № 2209/2017 г., по описа на РС Шумен /л. 35 ГД № 2209/2017 г./, ответникът е осъден, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, да плати на ищеца сумата от 114.14 лв. - обезщетение за лишаване от ползването на 4/96 ид. ч. от процесния имот, за периода 14.07.2016 г. – 28.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, за периода от 28.07.2017 г., до окончателното плащане. С Решение № 739/25.07.2019 г., по ГД № 765/2019 г., по описа на РС Шумен /л. 12/, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, ответникът е осъден да плати на ищеца сумата от 119.95 лв. - обезщетение за лишаване от ползването на 4/96 ид. ч. от процесния имот, за периода 06.02.2018 г. – 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, за периода от 11.03.2019 г., до окончателно плащане. С Покана приложена към исковата молба /л. 11/, ищецът кани ответника да му плати обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот, за периода от 11.03.2019 г. до 20.05.2020 г., в размер на 10 лв. месечно или общо 143 лв. Доказателство същата да е връчена на ответника отделно от исковата молба не са представени. Процесната искова молба, ведно с Поканата на л. 11, е връчена на ответника на 07.08.2020 г. – съгласно разписка за връчване /л. 23/, при което срокът по чл. 131 ГПК за отговор на исковата молба е изтекъл на 07.09.2020 г. Към Молба рег. № 262871/23.10.2020 г., по описа на ШРС /л. 40/, постъпила по делото след срока по чл. 131 ГПК, от ответника е представен Касов бон /л. 42/ за паричен превод от 06.08.2020 г. чрез „Български пощи“ ЕАД на сумата 128.66 лв. В Известие за доставяне /л. 41/, от 14.08.2020 г. е посочено основание „Обезщетение за ползване на жилище за периода от 11.03.2019 г. до 11.05.2020 г., 14 м. Х 9.19 = 128.66 лв., по ГД № 765/2019 г.“ От Удостоверение, изх. № 3557/10.11.2008 г. издаден от Община Шумен /л. 39/, се установява, че считано от 10.11.2008 г. ответникът е с настоящ адрес ***., с цел „Сключване на брак“, като идва от настоящ адрес:***.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Предвид така установеното от фактическа страна, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът формулира следните изводи от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците същият дължи обезщетение на останалите, за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В този смисъл източник на обезщетението по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е едно фактическо положение - реалното ползване на обща вещ, което обуславя разместване на имуществени блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношение на която всеки е титуляр на правото на собстваност в определен обем. „Вземането“, по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, се явява частен случай на общата забрана по чл. 59 ЗЗД, едно лице да се облагодетелства за сметка на друго.

Следователно уважаването на предявен иск, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: 1/че през исковия период имотът е съсобствен с ответника; 2/че ответникът лично ползва имота или лично ползва площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността - достатъчно е ищецът да докаже, че ответникът е имал фактическа власт върху имота в момента на отправяне на покана; 3/че лишеният от ползването ищец писмено е поискал от ползващият съсобственик обезщетение за ползата, от която е лишен, както и 4/размер на ползата, която е пропуснал след поканата - обикновено пазарния наем.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото еднозначно се установява, че процесното жилище е съсобствено между страните, като ищецът притежава 4/96 ид. ч., а ответникът - 51/96 ид. ч..

Страните не спорят и по въпроса, че имотът не се ползва от ищеца. Ответникът възразява, че също не обитава имота, тъй като има друг настоящ адрес, за което представя удостоверение. Относно “Личното ползване на общата вещ“ по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС като предпоставки за основателност на претенцията, следва да се има предвид, че законът не ограничава правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС само до случаите на лична употреба на общата вещ от един от съсобствениците В този смисъл при определяне на съдържанието на понятието „Лично използване на общата вещ” от един от съсобствениците по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС се акцентира върху осъществено от него поведение, с което той пречи на другите съсобственици да ползват вещта според правата им, като се приема, че е без правно значение по какъв начин се осъществява това поведение. Следователно когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта: 1/чрез непосредствени свои действия; 2/чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или 3/чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. В този смисъл е задължителната практика на върховната съдебна инстанция ТР № 7/2.11.2012 г., ТД № 7/2012 г., ОСГК. Следователно възражението на ответника е неоснователно.

Относно предпоставката лишеният от ползването ищец писмено да е поискал от ползващият съсобственик обезщетение за ползата, от която е лишен. Поискването на обезщетение по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС следва да е писмено. Устното поискване е без правно значение. Без правно значение е дали поискването е нарочна покана  или се съдържа в друг акт /най-често ИМ/. Съдържанието на писменото поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС не е нормативно уредено. Писменото поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за плащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. В този смисъл всяко писмено волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за плащане на обезщетение за лишаване от ползването, съставлява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Писменото поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС има действие за в бъдеще без ограничение във времето. В този смисъл веднъж отправено, писменото поискване се разпростира докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

В настоящият случай писмено поискване за обезщетение по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС се съдържа, както в приложената Нотариална покана от 27.01.2016 г. връчена на ответника на 05.02.2016 г., и в исковите молба по няколко водени между страните дела - ГД № 2209/2017 г., по описа на РС Шумен, ГД № 765/2019 г., по описа на РС Шумен, така и в процесната исковата молба, а и в нарочна покана приложена към нея. От горното следва, че ищецът е отправил писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС за плащане на обезщетение и за исковия период от 11.03.2019 г. до 22.07.2020 г., не е необходимо да отправя ново писмено искане. В този смисъл виж Р № 783/08.04.2011 г., по ГД № 1286/2009 г., IV г. о. и Р № 154/10.06.2014 г. по ГД № 428/2014 г., I г. о..

Относно размер на ползата, която ищецът е пропуснал след поканата.

По общо правило размерът на дължимото обезщетение по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС за пропуснатата полза от неползващия съсобственик, при лишаване от ползване на недвижим имот, какъвто е процесния случай, е средният месечен наем за имот със съответното предназначение и състояние, освен ако ищецът не е доказал по - голям размер. В този смисъл е задължителната практика на върховната съдебна инстанция - ТР № 7/2.11.2012 г., ТД № 7/2012 г., ОСГК. От приетата по делото Нотариална покана от 27.01.2016 г., връчена на ответника на 05.02.2016 г., чрез нотариус с рег. № 024 на НК се установи, че ищецът е отправил покана за плащане на обезщетение за неползване на съсобствените му идеални части в размер на 10 лв. месечно. С процесната искова молба ищецът отправя покана към ответника да му плаща месечен наем за периода от 11.03.2019 г. до 22.07.2020 г., в размер на 20 лв. Размерът на търсеното обезщетение с Нотариалната покана от 27.01.2016 г., е определен към един минал момент, съответен на пазарния наем за имота тогава. Съобразно пазарните условия, настоящия би бил по висок. Доколкото искът е установен в своето основание, но дяма достатъчно данни за неговия размер, настоящият състав на ШРС, на основание чл. 162, хип. 1 ГПК, определя размер от 20 лева на ползата, която ищецът е пропуснал. Предвид, че исковия период е 16 месеца и 11 дни, то общият размер на ползата възлиза на 327.26 лева. Ответникът е представил доказателство за паричен превод от 06.08.2020 г., в полза на ищеца чрез „Български пощи“ ЕАД, на сума от 128.66 лв., т. е. след завеждане на исковата молба, с посочено основание „Обезщетение за ползване на жилище за периода от 11.03.2019 г. до 11.05.2020 г., 14 м. Х 9.19 = 128.66 лв., по ГД № 765/2019 г.“, поради което следва, че искът е основателен до изменения по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК размер от 198.71 лева, ведно със законната лихва от предявяването му до окончателното плащане.

Относно разноските:

При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност от 225 лева, съгласно списък чл. 80 ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и ответникът да бъде осъден да плати и остатъка от дължимата държавна такса по сметка на РС Шумен в размер на 25 лв., съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, на основание чл. 77 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд Шумен

 

Р Е Ш И:

 

Осъжда Р.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати на К.Г.К. с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 198.71 лева, обезщетение за ползата, от която е лишен ищецът, на 4/96 ид.ч. от недвижим имот - апартамент № 14, на пети жилищен етаж в сграда ЕЖБ-7, вх. 1, построен върху държавна земя - парцел 1 в кв. 565 по плана на гр. Ш., ***, за периода от 11.03.2019 г. до 22.07.2020 г., по банкова сметка *** „ОББ“ АД, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска – 22.07.2020 г. до окончателното плащане.

Осъжда Р.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: *** да плати на К.Г.К. с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата от 225 лева, разноски по съразмерност, съгласно списък чл. 80 ГПК, по банкова сметка *** „ОББ“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъжда Р.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00 /пет/ лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 77 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

 

Районен съдия:……………….