№ 118
гр. Варна, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20243100502276 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение 2470/15.07.2024 год., постановено по гр.д. № 315/2024 год.,
ВРС – 10-ти състав е приел за установено, в отношенията между
„Топлофикация – Враца“ ЕАД,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Враца, ул. „Максим горки“ № 9 и Т. Г. М., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД във връзка с чл.
150 ЗЕ, че Т. Г. М., ЕГН ********** дължи на Топлофикация – Враца“ ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 98,34 лв., представляваща дължима сума за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2023 г., в топлоснабден
имот, находящ се в ***, за което са издадени следните фактури, а именно:
фактура № **********/31.03.2021г. на стойност 16,80 лв., за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019 г.; фактура № **********/31.03.2021 г. на стойност
18,60 лв., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.; фактура №
**********/31.03.2021г. на стойност 18,60 лв., за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г.; фактура № **********/30.11.2021 г. на стойност 20,70 лв., за
периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г.; фактура № **********/30.11.2022г. на
стойност 23,64 лв., за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г ., ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 21.09.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението като за горепосочената сума е
налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13288/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна, като е осъдил ответника и
за разноски.
1
Недоволен от горното е останал ответника, който обжалва
постановеното решение с довода за неговата неправилност, като постановено
в противоречие с материалния закон. Излага се в сезиралата съда жалба, че
неправилно съдът е приел за установена дължимостта на сумата без да
съобрази направеното от ответницата възражение за изтекла давност, съгласно
разпоредбата на чл.11 б.Б ЗЗД. Излага също така, че немотивирано
първоинстанционният съд е приел, че подписаният договор с топлинният
счетоводител е в сила, независимо от изтеклия му срок и въпреки, че същият е
срочен. Настоява за отмяната на постановеното решение.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна не депозира писмен отговор.
В открито съдебно заседание, нито една от страните по спора, въпреки
редовното си призвоваване, не се явява и не се представлява.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решението на първоинстанционния съд е действително и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния акт, съгласно
чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предмет на предявения пред ВРС установителен иск е сбор от вземания
за дължими от ответницата, понастоящем въззивница, на ищеца, настоящ
въззиваем, „Топлофикация-Враца” ЕАД суми за заплатени от него, вместо
ищцата, суми на „Техем Сървисис” ЕООД за извършване от последното
дружество на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
собствения на ответницата имот – ап. 19, намиращ се в сграда в режим на
етажна собственост, находяща се на адрес: ***, а именно: 1. 16,80 лв. за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., за която сума е издадена фактура №
**********/31.03.2021 г.; 2. 18,60 лв. за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г.,
за която сума е издадена факртура № **********/31.03.2021 г.; 3. 18,60 лв. за
периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., за която сума е издадена фактура №
**********/31.03.2021 г.; 4. 20,70 лв. за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.,
за която сума е издадена фактура № **********/30.11.2021 г.; 5. 23,64 лв. за
периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г., за която сума е издадена фактура №
**********/30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите,
считано от 21.09.2023 г. – датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното им заплащане, за които е издадена Заповед №
6947/13.11.2023 г. по ч. гр. д. № 13288/2023 г. на ВРС.
За основателността на предявения иск, в тежест на ищцовото дружество
е доказването на: принадлежността на ответницата на правото на собственост
върху процесния имот; находяването му в сграда в режим на етажна
собственост; наличието на облигационна връзка между него и ответницата за
2
топлоснабдяването му и реалното извършване на тази услуга; заплащането
вместо ответницата на дължимите на „Техем Сървисис” ЕООД суми за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от
последното дружество; наличието на обстоятелства спиращи или прекъсващи
давностния срок за въпросните вземания.
В тежест на ответницата е доказването на нейните правопогасяващи,
правоизключващи и правоотлагащи възражения.
С оглед частично установената от първоинстанционния съд коректно
фактическа обстановка по спора и предвид обстоятелството, че той има
преимуществено правен характер, на основание чл. 272 ГПК съдът препраща
към мотивите на Решение № 2470/01.07.2024 г., постановено по гр. д. №
315/2024 г. по описа на Варненски районен съд в тази им част. Противно на
отбелязаното в първоинстанционното решение, настоящият състав
констатира, че в Анекс от 07.10.2020 год., Анекс от 04.10.2021 год. и Анекс от
31.10.2022 год. към Договор № 02-И/28.02.2008 год. по Общи условия на
договорите между „Топлофикация-Враца” ЕАД и „Техем Сървисис” ЕООД е
посочено, че плащането на съответната сумата за дялово разпределение на
топлинна енергия става на единадесет равни месечни вноски считано
съответно от 01.05.2020 год., 01.05.2021 год. и 01.05.2022 год., а не от
01.05.2019 год. Настоящият състав приема и че на база заключението по
комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза (КСТСчЕ), което и
настоящият състав кредитира като пълно и обективно дадено, се установява,
че „Топлофикация-Враца” ЕАД е заплатила на „Техем Сървисис” ЕООД и
сумата от 23,64 лв. за периода 01.05.2022 год. – 30.04.2023 год.
От правна страна настоящият състав съобразява, че по делото не се
спори, че ответницата е притежател на правото на собственост върху
процесния недвижим имот.
Наред с това, съдът съобразява, че при действието на Закона за
енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ), отменен с § 2 от ПЗР на
действащия ЗЕ, обнародван ДВ. бр. 107 от 09.06.2003 год., етажната
собственост на сградата, в която се намира процесният имот, сключва с
„Техем Сървисиз” ЕООД, в съотвтствие с изискването на § 68 от ЗЕЕЕ,
задължаващ заварените към момента на влизането в сила на този закон
потребители на топлинна енергия в сгради - етажна собственост до 30.09.2002
год., да комплектуват имотите си със средства за отчитане на дяловото
потребление съгласно чл. 112г, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЕЕЕ, Договор № 04/07.09.2000
г. с предмет 1. доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави
и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия; и 2.
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаването на обща и индивидуални сметки. Съгласно чл. 2.5 от
договора, неговият срок на действие е пет години.
Според чл. 140, ал. 3 и 4 ЗЕ (в редакцията към 11.08.2006 г.) дяловото
3
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва по избор от търговец или от топлопреносното
предприятие, като търговецът, извършващ въпросната услуга, се определя от
потребителите в сградата и трябва да отговаря на условията на наредбата по
чл. 125, ал. 3 ЗЕ. Видно от представения по делото Протокол за общо събрание
на етажната собственост от 06.09.2006 г., т.е. проведено след изтичането на
срока на Договор № 04/07.09.2000 г. и по време на действието на
новоприетия ЗЕ, етажните собственици взимат решение за сключване на нов
договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални
сметки т.е. за извършване на услугата „топлинно счетоводство”.
Макар самият договор да не е представен по делото, то съдържанието на
протокола от общото събрание служи като индиция за последващото
възникване на облигационно правоотношение с „Техем Сървисис” ЕООД.
Дори да бъде допуснато, че такова не е възникнало, то това би било без
значение, доколкото с приемането на на основание чл. 125, ал. 3 от ЗЕ на
Наредба № 16-334/06.04.2007 год. за топлоснабдяването (отм.) (Наредба №
16-334/06.04.2007 год. отм.) и по-конкретно с § 5 от нея, договорните
отношения между клиентите и търговците, извършващи услугата дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост, по чл.
147 ЗЕ (отм.), се считат за прекратени със сключване на договор между
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия и лицето,
извършващо услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл.
139в ЗЕ. Забранено е на търговците, извършващи услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, е и да събират от клиентите авансови
плащания за отчетения период, следващ отоплителния сезон 2006/2007 г.
Именно в тази връзка, на 28.02.2008 год., на основание чл. 139в, ал 1 ЗЕ
и чл. 63, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 год. „Топлофикация Враца”
ЕАД и „Техем Сървисис” ЕООД сключват Договор № 02-И/28.02.2008 год. по
Общи условия на договорите между „Топлофикация-Враца” ЕАД и търговец
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост в град Враца. Доколкото, видно от
протокола за общо събрание от 06.09.2006 г., на което е взето решението за
сключване на Договор № 04/07.09.2000 год. с „Техем Сървисис” ЕООД,
сградата, в която се намира апартаментът на ответницата, е в режим на етажна
собственост, то Договор № 02-И/28.02.2008 год. се явява приложим и за него.
Договорът има за предмет извършването от „Техем Сървисис” ЕООД на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сгради – етажна собственост на основание Общи условия, одобрени от ДКЕВР
с Решение № ОУ-027/09.08.2007 год.
С оглед всичко изложено дотук, настоящият състав достига приема, че
неоснователно се явява оплакването на въззивницата, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че подписаният договор с топлинния
4
счетоводител е в сила, независимо от изтеклия му петгодишен срок. Към
момента на придобиване на имота от жалбоподателката през 2017 г., за
отчитането на дяловото разпределение на консумираната в него топлинна
енергия, е било налице валидно облигационно правоотношение с „Техем
Сървисис” ЕООД.
Изхождайки от разпоредбата на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ се достига до
извода, че цената за дялово разпределение се заплаща от топлопреносното
предприятие или доставчика на дружеството, извършващо тази услуга. Това е
видно и от общите условия, приложими към Договор № 02-И/28.02.2008 год.,
одобрени с Решение № ОУ-027/09.08.2007 год. на ДКЕВР. Според чл. 39 от тях
търговецът, извършващ дяловото разпределение, издава фактура на
топлофикационното дружество за извършените услуги по дялово
разпределение по чл. 11, ал. 1 от общите условия, на основание приемно-
предавателен протокол между страните, в размер на една дванадесета от
общата дължима цена за годината в срок до 10 число на последващия месец.
Топлофикационното дружество има срок 30 дни за заплащане на фактурата.
Съгласно чл. 40, ал. 2 от Общите условия последното заплаща ежемесечно
една дванадесета от общата дължима цена за годината по чл. 38, ал. 1 от
Общите условия срещу 1. приемно-предавателен протокол, подписан между
страните за извършен месечен обмен на данни; или 2. издадена фактура от
дружеството, извършващо разпределението в срок до 10 число на
последващия месец. Съгласно чл. 40, ал. 2 от Общите условия,
топлофикационното дружество извършва плащане в срок от 30 дни, считано
от датата на фактурата.
От заключението по комплексната експертиза се установява, че за
исковите периоди етажните собственици – абонати в сградата, в която се
намира и имотът на ответницата са ползвали топлинна енергия за отопление и
БГВ, като имотите им са били топлоснабдявани от абонатна станция № 97.
От заключението се установява и че в обекта на ответницата има
поставени три индивидуални уреда за дялово разпределение – два
разпределителя и един водомер, за всеки един от които, в съответствие с
Анекс от 24.10.2019 год., Анекс от 07.10.2020 год., Анекс от 04.10.2021 год. и
Анекс от 31.10.2022 год. към Договор № 02-И/28.02.2008 год., в исковите
периоди са начислявани съответно цена за партида и за брой уреди за дялово
разпределение. Според вещото лице, в съответствие с уговорения между двете
дружества начин за плащане – на единадесет равни месечни вноски на база
сезон и една последваща изравнителна вноска, „Топлофикация-Враца” ЕАД е
заплатила точно в количествено и времево отношение, дължимите на „Техем
Сървисис” ЕООД суми.
В тази връзка и доколкото „Топлофикация-Враца” ЕАД събира от
абонатите потребители на топлинна енергия таксите за извършената от
топлинния счетоводител услуга по дялово разпределение в абонатната
станция като еднократна вноска за съответния сезон в зависимост от броя на
5
отоплителните уреди в имота, тук е мястото да бъде обсъдено и другото
възражение на жалбоподателката, а именно погасяването на част от
претендираните суми по давност.
Правилно първоинстанционният съд е отчел, че относими в процесния
случай са постановките на ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГК на ВКС относно понятието „периодични плащания” във връзка с
погасяването с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД на
задължения с подобен характер. ВКС е изяснил, че под „периодични
плащания” се разбират повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл, вземанията
на топлофикационното дружество за дялово разпределение, съдържат всички
гореизброени признаци, поради което и настоящият състав приема, че същите
представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Това
коректно е отчетено и от първоинстанционния съд.
Законосъобразно, в съответствие с чл. 116, б. „б” ЗЗД вр. чл. 422, ал. 1
ГПК и постановките на т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, ВРС отчита и че давността е прекъсната от
„Топлофикация-Враца” ЕАД с депозирането на заявлението й по чл. 410 ГПК
на 21.09.2023 год. Противно на приетото от ВРС обаче това означава, че
правото на принудително изпълнение за всички вземания преди 21.09.2020 г.,
е погасено по давност.
Такова се явява то за следните задължения: 1. 16,80 лв. за периода
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., за която сума е издадена фактура №
**********/31.03.2021 г.; и 2. 18,60 лв. за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020
г., за която сума е издадена факртура № **********/31.03.2021 г.
На база изложеното дотук, доказани се явяват обстоятелствата,
възложени в тежест на ищеца, което обосновава извод за доказаност на
предявения иск по основание. Същият обаче не е изцяло доказан по размер, с
оглед основателността на възражението на ответницата за погасяване на
правото на принудително изпълнение за част от претендираните суми и по-
конкретно за стойността от 35,40 лв. По тази причина, атакуваното решение
следва да бъде отменено за тази сума.
Това само по себе си налага ревизирането му и в частта му за
разноските. При този изход на спора, такива се следват и на двете. В кориците
на заповедното и първоинстанционното дело обаче няма доказателства за
такива сторени от ответницата.
По ч. гр. д. № 13288/2023 г. на ВРС, от ищеца е заплатена държавна
такса от 25 лв. Коректно ВРС е определил за нему дължимо и юрисконсултско
възнаграждение от 50 лв. С оглед уважената част от иска, дължима от тези
суми - общо 75 лв., е стойността от 48 лв.
6
За първоинстанционното дело, ищецът е заплатил държавна такса от 75
лв. и депозит за изготвяне на заключение по КСТСчЕ от 300 лв. Справедлив е
размерът на юрисконсултското възнаграждение определен от ВРС – 100 лв. От
всички тези суми – общо 475 лв., дължими с оглед уважената част от иска са
304,01 лв.
Във въззивното производство разноски са сторени единствено от
въззивницата – ответница по първоинстанционното дело, изразяващи се в
заплащането на дължимата държавна такса от 25 лв. С оглед отхвърлената
част от иска, от тях, от страна на ищеца, следва да й бъдат възстановени 8,99
лв.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2470/01.07.2024 г., постановено по гр. д. №
315/2024 г. по описа на Варненски районен съд, 10-ти състав В ЧАСТТА, с
която на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, е прието за
установено, че в отношенията между „Топлофикация-Враца” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим
Горки” № 9 и Т. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Борис III”
№ 1а, вх. А, ет. 3, ап. 9, последната дължи на „Топлофикация-Враца” ЕАД
сумата от 35,40 (тридесет и пет и 0,40) лв ., представляваща дължима сума за
дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., в топлоснабден
имот – ап. 19, находящ се в ***, за която са издадени следните фактури, а
именно: фактура № **********/31.03.2021 год. на стойност 16,80 лв. за
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.; и фактура № **********/31.03.2021 год.
на стойност 18,60 лв. за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., КАКТО И В
ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация-Враца” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим
Горки” № 9 срещу Т. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *** положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ, за приемане за установено в отношенията между тях, че Т. Г. М. дължи на
„Топлофикация-Враца” ЕАД сумата от 35,40 (тридесет и пет и 0,40) лв. ,
представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода 01.05.2018
г. – 30.04.2020 г., в топлоснабден имот – ап. 19, находящ се в ***, за която са
издадени следните фактури, а именно: фактура № **********/31.03.2021 год.
на стойност 16,80 лв. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.; и фактура №
**********/31.03.2021 год. на стойност 18,60 лв. за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г
ОСЪЖДА Т. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„Топлофикация-Враца” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
7
управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки” № 9 сумата от 48 (четиридесет и
осем) лв., представляваща сторени от „Топлофикация-Враца” ЕАД по по ч. гр.
д. № 13288/2023 г. на Варненски районен съд съдебно деловодни разноски, и
сумата от 304,01 (триста и четири и 0,1) лв. – деловодни разноски, сторени
от дружеството по гр. д. № 315/2024 г. на Варненски районен съд, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2470/01.07.2024 г., постановено по гр. д.
№ 315/2024 г. по описа на Варненски районен съд, 10-ти състав, в останалата
му част.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Враца” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Максим Горки” № 9 да заплати на Т. Г.
М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 8,99 (осем и 0,99) лв.,
представляваща сторени от последната по в. гр. д. № 2276/2024 г. по описа на
Варненски окръжен съд съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8