Определение по дело №472/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 592
Дата: 4 март 2023 г. (в сила от 4 март 2023 г.)
Съдия: Даниела Христова
Дело: 20231000500472
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 592
гр. София, 02.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Надежда Махмудиева

Даниела Христова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500472 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е възоснова на частна жалба с вх. Peг. № 6248 от 24.01.2023 г. подадена от М. Д.
Д. срещу Определение № 191 от 06.01.2023 г. постановено гр.с. № 6081 по опис на СГС за
2022г., с което е върната искова молба с вх. Рег. № 36399 по опис на СГС за 2022 г. и е
прекратено производството по делото, на основание чл. 129, ал.3 от ГПК.
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Подадена е в срока за обжалване и отговоря на изискванията за редовност.
Същата е допустима и разгледана по същество е основателна, предвид следното:
Исковото производство по гр. д. № 6081 по опис на СГС за 2023 г. е образувано по
предявени от М. Д. Д. срещу Прокуратурата на България, четири осъдителни искове за
деликти, които са съединени в условията на обективно кумулативно съединяване, с цени
както следва:– 350000 лева, частичен от 760000 лева; 230 000 лева, частичен от 1 250 000
лева; 450000 лева, частичен от 3 750 000 лева; 35 000 лева, частичен от 150 000 лева.
Обстоятелствената част на исковата молба във вида на нейното депозиране не е съдържала
достатъчно факти, от които да се установи правната квалификация на предявените искове,
поради което е необосновано обжалваното определение в частта, в която ищецът е задължен
да внесе една такса в размер на 10 лева. От контекста на цялостното изложение в исковата
молба т.н. обстоятелствена част се извежда, че претенциите се основават на института на
непозволеното увреждане. Ръководейки се от общата материално правна норма на този
институт – чл. 45 от ЗЗД и задълженията на съда по чл. 129, ал.1 от ГПК във вр. чл. 127 и
128 от ГПК, първоинстанционния съд е следвало да постанови съдебен акт, с които да
остави производството по делото без движение. В съдебния акт, с който производството е
оставено без движение отсъстват мотиви, от които страната да разбере в какво се изразява
1
нередовността на исковата молба. В диспозитива на Разпореждане № 21291 от 09.12.2022г.
съдът е дал неясни указания. В съдържанието на указанията съдът е поискал от ищеца да
опише поведението на конкретни прокурори, като очевидно не е съобразил, че за
осъдителни претенции към Прокуратурата, която е посочена като ответник в титулната част
на исковата молба, релевантни са действията на органа, а не действията на конкретни
прокурори. Указанията като цяло не са съответни със задълженията на съда, които
произтичат от чл. 101 изр. 2 ГПК. Преценката за правилността на прекратителното
определение не се свежда до констатацията извършила ли е страната указаните в
разпореждане № 21291 от 09.12.2022г. действия в срок, а включва и констатацията би ли
станала редовна исковата молба, ако страната стриктно е отговорила на поставените от съда
въпроси. Настоящият въззивен съд намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен,
поради което счита, че проверката за редовност на исковата молба не е извършена по
правилата на чл. 129, ал.1 от ГПК. Указанията следва да са свързани с фактическият състав
на непозволеното увреждане /деяние /действие или бездействие/, неговата противоправност,
вреда, пряка причинно следствена връзка между деянието и вредата, и вина на дееца/. За да
е налице обстоятелствена част на исковата молба, т.е. исковата молба да отговоря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 т. 4 ГПК, дължимото процесуално действие на съда е да
провери дали в изложението се съдържат твърдения за всички релевантни факти, да
констатира за кои от тях няма твърдения и наред с това, да съобрази дали титулната част на
исковата молба съдържа данни за ищеца и ответника и в какво се състои искането.
Ищецът, в срока указан в Разпореждане № 21291 от 020122 г. е депозирал уточняваща
молба. В съответствие с липсата на конкретни указания на съда, ищецът отново е
преповторил същите твърдения, но е платил указаната му от съда държавна такса в размер
на 10 лева. След това уточнение, исковата молба е останала нередовна, но не защото не са
изпълнени указанията дадени в разпореждане № 21291 от 09.12.2022 г., а защото тези
указания дори и да се изпълнят, няма да повлияят върху преценката за редовността на
исковата молба. Затова и постановено определение за прекратяване следва да бъде
отменено като неправилно и необосновано и делото върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Последващите такива следва да бъдат ориентирани точно и ясно към правомощията на съда,
посочени в чл. 129, ал.1 от ГПК. Съдът следва да се констатира несъответствието на
исковата молба с изискуемите реквизити, предвидени в чл. 127, ал.1 т.2, т. 4, т. 5, ал. 2 и т. 4
от ГПК и липсата на приложения - чл. 128 от ГПК и да даде указания на ищеца какви
действия да извърши в едноседмичен срок. Исковата молба е нередовна, затова ищецът
трябва да извърши следното:
1. да посочи своя ЕГН;
2. да изложи обстоятелствата, на които основава всеки от исковете поотделно /след като ги
е разграничил с отделни цени/, като конкретизира:
• какво е деянието на ответника /действие или бездействие/ при действие да опише
действието, при бездействие да опише дължимото, но не извършено действие;
2
• да посочи защо счита, че деянието е неправомерно – какво се изразява нарушението;
• да посочи каква е вредата – имуществена или неимуществена и ако поддържа, че е
имуществена, в какъвто смисъл е съдържанието на първоначалната искова молба, да
конкретизира как се е отразило деянието на личната му имуществената му сфера –
извършил е недължим разход, не е получил дължим или очакван приход или по друг начин
и какъв е той;
• да посочи какво обезщетение според него е справедливо за вредите, които са
настъпили;
• да посочи дали е претендирал имуществени вреди от ЧСИ по реда на чл. 74 от ЗЧСИ,
за който ЧСИ твърди, че е извършил неправомерно деяние във формата на престъпление и
да изложи фактически твърдения, с които да обоснове наличието на пряка причинно
следствена връзка между деянието на Прокуратурата и вредите настъпили от
неправомерните действия на ЧСИ;
• да посочи какво е било качеството, в което е участвал в изпълнителното производство
водено от ЧСИ К. като посочи номера от регистъра на ЧСИ и номера на изпълнителното
дело.
3. да формулира петитум, към всеки от предявените искове, които да съдържа по отделно за
всеки от исковете не само цената, а какво се претендира чрез съда / обезщетение, за
имуществена / неимуществена вреда, от деяние –действие или бездействие извършено от
ответника или от друго лице и т.н./
4.да посочи доказателствата на което основава осъдителните претенции, да представи
всички писмени доказателства, което иска да бъдат събрани.
5.да посочи банкова сметка или друг начин на плащане.
В жалбата е обосновано и искане, съдопроизводствените действия след връщане на делото
да се извършват от съдия, различен от постановилия прекратителното определение.
В тази част искането остава извън предмета на настоящото частно въззивно производство,
тъй като е мотивирано възоснова на твърдения относими към искане за отвод на този съдия.
Компетентен да се произнесе по искане за отвод е само съдията, за който се отнася искането.
Следва обаче да се има предвид, че за нуждите на правосъдието, в съответствие с чл. 6, ал. 2
от КРБ и разпоредбата на чл. 127, ал. 1 т. 2 от ГПК законодателят е предвидил кои са
индивидуализиращите белези на страните - три имена и ЕГН. Затова, независимо по какъв
начин страните изписват своите титли пред името или прякори след него, или с какви
епитети и качества се самоопределят, при постановяване на съдебни актове, съдът следва
да се въздържа от тяхното преповтаряне, защото те нямат място в съдебния акт, още по
малко да се дописват /например -“единствен в света“/, както е сторено в диспозитива на
Разпореждане № 21291 от 09.12.2022г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 191 от 06.01.2023 г. постановено гр. д. № 6081 по опис на СГС
за 2022 г., с което е върната искова молба с вх. Рег. № 36399 по опис на СГС за 2022 г. и е
прекратено производството по делото и ВРЪЩА гр.д. № 6081 по опис на Софийски градски
съд за 2022 г. за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията в
мотивите към настоящия съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4