РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500259 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Н. ХР. Д. от
гр.Карлово, Пл.област , чрез адв.С.А., съдружник в АД “А. и У.“, съдебен
адрес: гр.П., 4000, ул.“*** против Решение № 260156/ 22.10.2021г.
постановено по гр.д.№ 289/ 2020г. по описа на КРС. По изложени доводи в
жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на така
предявения иск. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от адв. Е.П., като
пълномощник на Т. Х. Т. от гр.Карлово. Оспорва се жалбата като
неоснователна.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства,
констатира следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и е в срока по чл.259, ал.1
ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Делото е на повторно разглеждане от въззивния съд.
1
С Решение № 105/ 04.04.2018г. по гр.д.№ 1034/ 2016г. на КРС – ІІІ с-в е
отхвърлен предявеният от Т. ХР. Т. от гр.Карлово против Н.Д. Х. от същия
град иск с правно основание чл.40, ал.2 ЗС за определяне правото му на
собственост върху общите части САМО НА ИЗБЕНИЯ етаж на ЖС с ид.***,
построена в ПИ с ид. 36498.*** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-52/
16.11.2011г на ИД на АГКК и допълването им с 30.481%, представляващи
разликата между притежавания общо от него процент от идеалните части от
общите части на сградата – 53.232% и 22.7515% от стойността на северно
избено помещение с площ от 7,5 кв м.
С Решение № 1481/ 30.11.2018г. постановено по възз.гр.д.№ 1913/ 2018г. по
описа на ПОС – V гр.с. постановеното при първото разглеждане на делото
решение на КРС по гр.д.№ 289/ 2020г. е потвърдено в тази му част по
предявения от Т. ХР. Т. иск по чл.40, ал.2 ЗС чрез допълването им с още
30.481% %, представляващи разликата между притежавания общо от него
процент от идеалните части от общите части на сградата – 53.232% и
22.7515% от стойността на северно избено помещение с площ от 7,5 кв м.
С Решение №16/ 27.02.2020г. постановено по гр.д.№ 1728/ 2019г. по описа на
ВКС – ІІ ГО е обезсилено Решението на ПОС – V гр.с. по гр.д.№ № 1913/
2018г. и потвърденото с него решение № 105/ 4.04.2018г. по гр.д.№ 1034/
2016г., в частта по предявения от Т. Хр.Т. против Н. Х.Д. иск по чл.40, ал.2 ЗС
за определяне на идеални части от общите части към СОС в ЖС в режим на
етажна собственост с ид. 36498.503.* и върнато делото за ново разглеждане
от друг състав на РС-Карлово.
При повторното разглеждане на делото по образуваното гр.д.№ 289/ 2020г. на
КРС- ІІ с-в с Решение № 260156/ 22.10.2020г. е уважен предявеният от Т. Х.Т.
иск с правно основание чл.40, ал.2 ЗС за определяне правото му на
собственост върху всички общи части на ЖС с ид. 36498.503.*, като са
допълнени същите с 24.29%, представляващи разликата между притежавания
от него процент от идеалните части от общите части на сградата – 51,10% и
26,81% от стойността на северното избено помещение с площ от 7,5 кв м;
определен е на основание 40, ал.2 ЗС шест месечен срок от влизане в сила на
решението, в който ищецът да заплати на ответницата по този иск сумата от 4
160,43 лв, представляващи стойността на припадащите му се идеални части
от избения етаж на двуетажната ЖС с ид. 36498.503.* по КККР на гр.Карлово.
2
С въззивната жалба повторно постановеното от РС-Карлово решение по
предявения от Т. Х.Т. иск се обжалва изцяло от Н. Хр.Д., и двамата от
гр.Карлово, с доводи за недопустимост, неправилност, нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост, по съображенията : недопустимост по съображенията –
несъобразяване от районния съд на съотношението и вземане предвид на
всички общи части на ЖС, в която са построени отделните СОС,
принадлежащи на отделни собственици, в разрез с указанията на ВКС по
недопустим начин е определил сума, която ищецът по този иск да заплати на
ответницата по същия иск, но не и съобразно стойността на припадащите му
се идеални части от избения етаж на двуетажната ЖС; сочи се, че с НИМ
ищецът по нея поискал на основание чл.40, ал.2 ЗС попълване на
припадащата му се част от избения етаж като обща част на сградата, в
съответствие с припадащия се процент ид.части на притежавания от него ІІ
ЖЕ от ЖС и вземайки предвид обстоятелството, че е собственик на избеното
помещение, находящо се в северната част на същия етаж, което било взето
предвид и при първото разглеждане на КРС относно искането за попълване
правата на ищеца с припадащите му се ид.ч. от надстроения му СОС идеални
части от общите части само от избения етаж; с настоящото постановено
решение се сочи, че отново не е било обърнато внимание чрез разглеждане
на довода в касационната жалба на Т., в която насока били и указанията на
ВКС относно искането за определяне на ид.ч. от всички общи части на
сградата, поради което постановено отново недопустимо решение. По
същество съображенията на жалбоподателката чрез проц.си представител се
основават на хипотезата на нормата на чл.40, ал.2 ЗС с позоваване на Решение
№ 43/ 06.07.2018г. по гр.д.№ 1406/ 2017г. на ІІ ГО, според което нормата е
императивна и съсобствениците не могат да уговарят дялове от общите части
по друг начин.
На второ място прави се възражение за недопустимост в условията
на евентуалност да се изключва таванското помещение като част от общите
части на сградата, в която насока се възразява по твърдението на ищеца по
НИ за придобиване на останалите общи части от сградата, освен избеното
помещение, по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, като
общите части не се делят съобразно чл.38, ал.3 ЗС поради несамостоятелното
си съществуване, не могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка или
3
придобивна давност; правят се доводи от обстоятелствата, че инвеститор на
постройката е бащата на страните Х. Т., а на ищеца по НИ надлежно
учредено право на строеж- надстрояване на ІІ ЖЕ; прави се възражение, че по
договорите за суперфиция и последваща продажба е било извършено
пристрояване на І ЖЕ, в които не било предвидено прехвърляне на ПС върху
избеното помещение или върху таванското помещение, а по делото не са
представени доказателства за изкупуване на общите части от таванския етаж,
въз основа на който се формулира доводът, че се следва при съответните
изчисления да се съобразят всички общи части на цялата сграда, което не
било съобразено от районния съд с обжалваното решение.
На следващо място нарушението на материалния закон в
обжалваното решение се свързва с разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗС относно
определяне на дяловете на етажните собственици в общите части на сградата,
изчислени при учредяване на етажната собственост, които следва да се
преценят винаги за цялата сграда съобразно всички общи части в нея, а не
само за отделни части от нея – в случая за избения етаж. Прави се възражение
за недопустимост приемането за разглеждане и произнасяне по ИМ, с която
се иска определяне на идеални части и тяхното заплащане само за част от
сграда в режим на етажна собственост с оглед императивния характер на
нормата по чл.40 ЗС. Неправилно се явява изключен таванът като обща част
от сградата съгласно чл.38, ал.1 ЗС, неправилно също съдът е определил
процент от общите части в диспозитива на решението от цялата сграда, а от
друга страна направил изчисленията си за дължимите от ищеца суми от
ответника само върху стойността на избения етаж. Иска се обезсилване на
обжалваното решение като недопустимо, връщане на районния съд за ново
разглеждане с даване на указания, при условията на евентуалност – отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго за определяне на процента
ид.ч. от общите части към СОС в ЖС в режим на ЕС.
С писмения отговор по въззивната жалба въззиваемата страна оспорва
въззивната жалба като неоснователна с доводите, че с постановеното решение
са спазени указанията на ВКС за определяне процента припадащи се ид.части
от общите части на сградата за всеки един СОС, правят се доводи от решен
между страните правен спор по ревандикационен иск за избеното помещение
в процесната ЖС, както и във връзка с предявените от настоящия ищец
4
искове по чл.32, ал.2 ЗС, отбелязва се въз основа на гореизложеното, че по
въпроса за подпокривното пространство не е имало спор между страните, но и
е налице влязло в сила съдебно решение, което признава правото на
собственост на ищеца върху тази обща част от ЖС, последното било
придобито като припадаща се част от притежаван от ищеца СОС, доколкото
таванът бил построен при надстрояването на ЖС, не е налице правен интерес
да се иска попълване на припадащите му се идеални части, такъв е налице
само за избения етаж като обща част на сградата в режим на ЕС . Прави се
възражение, че ЗС не е регламентирал изрично хипотезата, при която в
резултат на надстрояването е създадена нова обща част, като въпросният
свободен таван е създаден при извършване на надстрояването на процесната
ЖС при съвместни усилия и средства на въззиваемия и бащата на страните Х.
Т., поради което би било в нарушение на основен принцип в правото за
неоснователното обогатяване, ако въззиваемият бъде задължен да заплати за
нещо, което сам е създал. Сградата, върху която на въззиваемия е било
учредено право на надстрояване не е имала таванско помещение. Иска се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за тази
инстанция.
Безспорно се явява установено по делото, че по повод предявен от
ищцата Н. ХР. Д. ревандикационен иск по чл.108 ЗС относно избено
помещение с площ от 7,5 кв м , находящо се в под първи жилищен етаж в
северна страна на двуетажна жилищна сграда с адм.адрес: гр.К., ул.“*****, от
ответника по този иск Т. ХР. Т. е предявен насрещен иск по чл.40, ал.2 ЗС с
искане да бъде попълнена припадащата му се част от избения етаж, като обща
част на сградата, обективиран в ОИМ вх.№ 11584/ 26.10.2016г. по описа на
КРС / гр. д.№ 1034/2016г. по описа на КРС, л.24/. С уточнителна молба вх.
№ 11742/ 27.10.2017г. по описа на КРС на ищеца по насрещния иск/ гр.д.№
1034/ 2016г. на КРС, л.124/ е уточнен претендираният за допълване процент -
30,481 %. Поискано е на основание чл.40, ал.2 ЗС постановяване на решение,
с което да бъде допълнена припадащата се на ищеца част от избения етаж на
процесната двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
36498.503*** по КККР на гр. Карлово. При първоначалното разглеждане на
делото с постановеното решение по гр. д. № 1034/ 2016г. по описа на КРС
така предявеният насрещен иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан
с мотив за допустимост определянето от съда на основание чл.40, ал.2 ЗС
5
размера на всички общи части на сградата, но не само от избения етаж, както
е поискано от страната. С Решение № 1481/ 30.11.2018г по гр. д.№ 1913/
2018г. по описа на ПОС – V гр. с. решението и в тази му част е било
потвърдено. С Решение № 16/ 27.12.2020г. по гр. д.№ 1728/ 2019г. на ВКС – II
ГО е обезсилено решението на ПОС по гр. д.№ 1913/ 2018г. на ПОС – V гр. с.
в потвърдителната част на решението по гр. д.№ 1034/ 2016г по описа на КРС
по предявения от Т.Т. иск по чл.40, ал.2 ЗС и върнато за ново разглеждане от
друг състав на районния съд. Прието е, че е налице процесуално недопустимо
произнасяне както от страна на районния съд, така и от страна на въззивния
съд с потвърдителното решение в тази му част, тъй като е прието сезирането
на съда с иск по чл.40, ал.2 ЗС за попълване на правата на ищеца с
припадащите се на надстроения му самостоятелен обект идеални части само
от избения етаж. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на КРС
. В съответствие с указанията на ВКС при повторното разглеждане на делото
по гр. д. № 289/ 2020г. по описа на КРС е направено уточнение от страната
относно момента на осъществяване на грубия строеж на сградата и назначена
СТЕ . С настоящото обжалвано решение е прието, че по спорния въпрос по
делото - дали при изчисление на дължимата по чл.40, ал.2 ЗС сума следва да
се включи и оценката на таванското помещение, отговорът е отрицателен, тъй
като ползването на таванския етаж като сервизно помещение, е разпределено
между страните по реда на чл.32, ал.2 ЗС с влязлото в законна сила решение
по гр. д. № 1034/ 2016г. по описа на РС Карлово, съобразно притежаваните от
страните самостоятелни обекти в сградата. Мотивирано е, че с исковата
молба се претендира изкупуване на припадащи се идеални части от избения
етаж на двуетажната масивна жилищна сграда.
При настоящото разглеждане на делото от въззивния съд се приема, че е
налице недопустимо предявен по чл.40, ал.2 ЗС иск с оглед предявеното и
поддържано в хода на процеса искане от страна на ищеца по предявения
насрещен иск Т. ХР. Т. за попълване/допълване на припадащата се на ищеца
идеална част от избения етаж на процесната жилищната сграда както при
първоначалното му предявяване, инкорпорирано в отговора по исковата
молба на Н. Х. Д. , така и с уточнителната молба по гр. д. № 11034/ 2016г. по
описа на КРС, посочени по-горе в мотивите на настоящото решение. При
така поддържаното искане на предявения с правно основание чл.40, ал.2 ЗС
насрещен иск чрез постановяване допълване на припадащите се на ищеца
6
идеални части от избения етаж на сградата и определяне на тази припадаща
му се част от общите части на сградата без включване стойността на
таванското помещение от тази жилищна сграда като обща част съгласно
императивната разпоредба на чл.38 ЗС, е налице недопустимо произнасяне с
обжалваното решение, от една страна . От друга страна разпоредбата на чл.40,
ал.2 ЗС предвижда правната възможност при надстрояване на сграда в
етажна собственост собствениците на надстроените етажи да придобият
срещу заплащане собствеността и върху всички общи части на сградата,
включително върху земята, като начинът за определяне на дяловете на всички
съсобственици е определен по императивен начин и съсобствениците не
могат да уговарят дялове от тези общи части по друг начин. / Решение
№43/2018г по гр. д. № 1406/ 2017г. на ВКС – II ГО/. Независимо от това
съгласно цитираната разпоредба касае се за уредено право на изкупуване в
полза на лицето, реализирало правото на надстрояване, което право не може
да бъде упражнено по различен от регламентирания в Закона начин, което
прави по този начин поддържаното искане от ищеца по насрещния иск
недопустимо. Постановеното решение на съда в съответствие с
недопустимото искане на страната се явява също недопустимо и подлежи на
обезсилване, а производството по делото на прекратяване. Следва да се
отбележи, че ако подържаният от ищцовата страна в хода на процеса мотив за
невключване на стойността на таванското помещение в изчислението по
чл.40, ал.2 ЗС е участието на ищеца по насрещния иск със средства при
реализиране на правото на надстрояване, вкл. чрез изграждане на процесното
таванско помещение, то се касае за спор между страните от облигационно-
правен характер, който подлежи на разрешаване по общия исков ред и е
недопустимо в производството по чл.40, ал. 2 ЗС да бъде основание за
определяне на общите части по друг от уредения в императивната разпоредба
начин.
По така изложените съображения на основание чл.270, ал.3 ГПК
обжалваното решение ще се обезсили като недопустимо, а производството по
делото ще се прекрати.
На основание чл.78, ал.4 ГПК на жалбоподателката следва да се присъдят
направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1120 лева по
списък по чл.80 ГПК.
7
Водим от горното и на основание чл.270, ал.3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 260156 / 22.10.2021г. постановено по гр. д.
№ 289/ 2020г. по описа на Карловски районен съд – II гр. с. И
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Осъжда Т. ХР. Т., ЕГН: ********** да заплати на Н. Х. Т. ЕГН: **********
сумата 1120 лева / хиляда сто и двадесет лева/ - разноски за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8