№ 14550
гр. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110170290 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск от Б. П. В. срещу И. И. В. с правно основание чл. 59,
ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 56, ал.1 ЗС за заплащане сумата от 1 129лв, ведно със законната
лихва от 08.12.2021г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща ½ част
от разходи във връзка с ползване на недвижим имот.
Ищецът твърди в исковата молба, доуточнена с молба №8196 от 18.01.2022г., че с
ответницата са били в граждански брак, който бил прекратен с влязло сила решение на
10.05.2016г от СРС. Твърди се, че по време на брака им на 12.09.2008г. родителите на
ищеца учредили с нот.акт №102 том I, рег. №4490, д. №83-2008г. вещно право на
ползване върху апартамент №55 със застроена площ 56.60кв.м, находящ се в гр. София,
****, заедно с принадлежащото му мазе №55 със застроена площ от 2.54 кв.м. Сочи се,
че ответницата никога не е ползвала имота като понастоящем учреденото вещно право
се било погасило по давност.
Твърди се, че ищецът закупил мебели за обзавеждане, които поставил в процесния
имот като на 17.12.2019г закупил гардероб на стойност 850лв, на 03.09.2019г закупил
етажерка за баня на стойност 42лв, на 31.10.2020 закупил фурна на стойност 379лв, на
18.02.2021 закупил скрин на стойност 152лв, на 11.10.2020г закупил хладилник
„Краун“ на стойност 275лв, на 02.07.2018 закупил матрак на стойност 114лв, на
17.12.2019г закупил щори на стойност 280лв, на 19.02.2020 сменил 2бр водомери на
стойност 66.60лв и на 26.06.2017г. сменил домофоните на стойност 100лв като общо
сумите се равнявали на 2 258лв. Твърди, че ответницата не му е възстановила
половината от стойността на вещите, в следствие на което се е обогатила от
направените подобрения и разходи. Претендира законната лихва върху 1 129лв,
считано от датата на подаването на ИМ до окончателното изплащане. Моли за
присъждане на разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, в
който намира иска за неоснователен. Сочи, че посоченото обзавеждане не
представлявало подобрение на имота, нито необходими разноски. Твърди, че
посочените са движими вещи на ищеца, както и че никога не е ползвала лично
апартамента и същият е даван под наем без нейно съгласие.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и
дарение на недвижим имот № 102, том 1, рег.№ 4490, дело № 83/2008г. се установява,
че на 12.09.2008г. Митка В.а и П. В. учредяват на сина си Б. В. (ищец) и на съпругата
му И. В.а (ответница) вещно право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху свои
недвижими имоти, сред които и апартамент № 55, находящ се в гр.София, ж.к. Младост
4, бл.418, вх.1, ет.7, като със същия нотариален акт описаният имот е дарен на
Кристиян В. (син на страните, съответно внук на Митка В.а и П. В.).
Не се спори по делото, че с решение № 7584/01.06.2016г. по гр.д. № 67023/2015г.
по описа на СРС, 84 състав, бракът между Б. В. и И. В. е разтрогнат. С приетия за
окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ответницата не е ползвала лично недвижимия имот,
находящ се в гр. София, ****.
Приети по делото са фактури, квитанции и РКО (л.10 до л.18) за закупени от
ищеца обзавеждане и други сторени разходи (гардероб, вградена фурна, хладилник,
скрин, матрак, щори, етажерка, така и за подмяна на водомери и домофони).
От заключението на вещо лице Н., което съдът на основание чл. 202 ГПК
възприема като обективно и безпристрастно, по допуснатата и приета по делото
съдебно-техническа и оценителна експертиза се установява, че процесните вещи са
налични в имота в гр.София, ж. к Младост 4, бл. 418, стойността на които при
закупването е била в общ размер на 2243,67лв., а на водомерите и домофоните – общо
166.60лв.
Приета е нотариална покана от ищеца до ответника, с която ищецът кани
ответницата да плати 30000лв., представляваща половината от сумата от направени
разходи от ищеца за ремонт и данъци на имоти, спрямо които ответницата имала
учредено вещно право на ползване. Приета е нотариална покана от ответницата до
ищеца, с която ответницата кани ищеца да заплаща обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за
лишаване от ползване, вкл. на имота в гр. София, ****.
Приета е искова молба от ответницата срещу ищца, по която е образувано гр.д. №
№ 18932/2019г. по описа на СРС, 31 състав, с предмет – иск по чл.30, ал.3 ЗС.
Представени са и други писмени доказателства, които не са относими към
предмета на делото.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от правна страна следното:
2
Съдът приема за установено, че страните са бивши съпрузи, в чиято полза има
учредено вещно право на ползване на процесния имот от родителите на ищеца,
прехвърлен със същия нотариален акт на сина им, който имот в процесния период се
ползва нелично от ответницата (с оглед висящото производство по претенция от
последната срещу ищеца по чл.30, ал.3 ЗС – гр.д. № 18932/2019г. по описа на СРС, 31
състав), като са сторените разходи от ищеца за закупуване на индивидуални движими
вещи по обзавеждане на имота, така и са сторени разходи по поддържане на имота
(смяна на водомери и домофони). Следователно в конкретния случай процесните
претендирани разходи са сторени за закупуване на обзавеждане и за поддържане на
имота.
По разходите за обзавеждане:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
По така предявения иск съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже: /1/
увеличаване на имуществото на ответницата (обогатяване); /2/ намаляване на
имуществото на ищеца (обедняване); /3/ връзка между обогатяването и обедняването
(да произтичат от общ факт/група факти); /4/ липса на правно основание за
обогатяването и обедняването.
В конкретния случай на ищеца е възложено да докаже, че: е закупил мебели за
обзавеждане (закупил на: 17.12.2019г. гардероб на стойност 850лв; на 03.09.2019г
етажерка за баня на стойност 42лв; на 31.10.2020 фурна на стойност 379лв; на
18.02.2021 скрин на стойност 152лв; на 11.10.2020г хладилник „Краун“ на стойност
275лв; на 02.07.2018 матрак на стойност 114лв; на 17.12.2019г щори на стойност
280лв.), че с плащане на сумата ответницата се обогатила, спестявайки дължими
разходи, равняващи се на ½ от сумата. както и че последното се дължи поради наличие
на учредено право на ползване в полза и на ответницата по отношение на недвижим
имот, представляващ апартамент №55, находящ се в гр. София, ****.
Изброените процесни вещи за обзавеждане (гардероб, етажерка, фурна, скрин,
хладилник, матрак, щори), представляват индивидуални, самостоятелни, движими,
непотребими, главни вещни, които не губят самостоятелността си като принадлежност
към апартамента (не представляват и подобрение по см. на т.8 ППВС 6/74), оттук със
закупуването им и поставянето им в процесния имот не се сменя титуляря на правото
на собственост върху тях, т.е. ищецът няма правно основание да претендира
заплащането им от другия ползвател, доколкото не прехвърля правото на собственост
върху тях. Оттук искът му по чл.59 ЗЗД се явява неоснователен.
По разходите за поддържане:
Съдът приема, че е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл.30, ал.3
вр. чл.111 вр. чл.56 ЗС, който почива на принципа на недопустимост на
неоснователното обогатяване в отношенията между съсобствениците, съответно
3
съползвателите. Съображенията на съда относно тук възприетата правна квалификация
се изразяват в следното: Въпреки променената правна квалификация, съдът приема, че
правото на защита на ответника по иска, включително правото му на възражение и
представяне на доказателства, не са нарушени, поради което разликата в правната
квалификация на иска в доклада и решението не представлява съществено процесуално
нарушение (в който смисъл е и Опр. № 707 от 12.11.2010 г. по т. д. № 353/2010 г., II т.
отд. на ВКС), като съдът базира становището си, доколкото не се променя кръгът на
фактите, подлежащи на доказване, съответно разпределената доказателствена тежест
(възложено е в доказателствена тежест доказване от ищеца на извършване на действия
за поддържане на процесния имот (на 19.02.2020 сменил 2бр водомери на стойност
66.60лв и на 26.06.2017г. сменил домофоните на стойност 100лв.), че с плащане на
сумата ответницата се обогатила, спестявайки дължими разходи, равняващи се на ½ от
сумата, както и че последното се дължи поради наличие на учредено право на ползване
в полза и на ответницата по отношение на недвижим имот, представляващ апартамент
№55, находящ се в гр. София, ****).
По отношение на сторените разходи, изразяващи се в смяна на водомери и
домофони, същите губят качеството си на главна вещ, присъединявайки към
апартамента, т.е. са принадлежност към главната вещ (апартамента). Оттук спорът се
концентрира по въпроса – при учредено вещно правно на ползване в полза на двама
ползватели – кой дължи заплащане на разходите за поддържане, сторени от единия
ползвател – собственикът на имота или другия ползвател съразмерно на притежаваната
от него част от ограниченото вещно право.
Вещното право на ползване е абсолютно вещно право върху чужд имот, даващо
на носителя правомощието да използва вещта и да получава добивите от нея, без да
накърнява субстанцията и предназначението на вещта. Носителят на това право има
задължения към собственика да съхранява вещта, да използва и да стопанисва с грижа
на добър стопанин, да плаща разноски, свързани с ползването, вкл. данъци и други
такси, да застрахова и да плаща премиите, ако не е уговорено друго. Визираните
задължения произтичат от закона и имат облигационен характер, кредитор по тях е
собственикът на вещта. Условно се делят на две групи – първата включва
задължението на ползвателя да съхранява вещта, да я използва и стопанисва с грижата
на добрия стопанин, да я застрахова в полза на собственика и да плаща премиите на
застраховката, освен ако не е постановено или уговорено друго, както и да съобщава на
собственика за всяко посегателство върху собствеността, за да предотврати
възможността тя да бъде придобита по давност, а втората – включват задължения на
ползвателя да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и
другите такси, т.е. провеждат общия принцип на забрана за неоснователно обогатяване
(Решение № 65 от 28.06.2016 г. по гр. д. № 5115 / 2015 г. на ВКС, 1-во гр.о.). В случая
на съпритежание на ограничено вещно право – съществуват не само правоотношения
4
между съпритежателите и насрещната страна, но и вътрешни отношения между всеки
от тях, които се обуславят от естеството на правото и от начина на съразмеряване на
упражняването му от всеки. За разлика от вътрешните отношения между
съпритежателите на правото на собственост (съсобственици), които са уредени със
специален режим, такъв липса за вътрешните отношения между съпритежателите на
ограничените вещни права, поради което и с оглед чл.111 ЗС се препраща към
правилата за недвижимите имоти, но при условие, следователно правилата на чл.30 и
сл. ЗС относно правилата за съпритежание на вещно право се прилагат и в отношенията
между съпритежателите на ограничено вещно право. В този случай приложение
намира чл.30, ал.3 ЗС, който предвижда, че всеки участва в тежестите на съсобствената
(съответно спрямо която има учредено ограничено вещно право) вещ съразмерно с
частта си, като доколкото от сделката по учредяване на вещно право на ползване не
следа друго – то частите им са равни, т.е. ответницата дължи половината от сумата от
сторените разходи за подмяна на водомери и домофони, или общо 83,3лв. (с оглед
заключението на вещото лице по СТЕ).
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат двете страни. Ответницата е
доказала сторени разноски за адв. възнаграждение в размер на 310лв. (л.47), ищецът е
доказал сторени разноски за д.т. от 50лв. (л.3), адв. възнаграждение в размер на 300лв.
(л.4), 400лв. депозит за в.л. (л.54), като с оглед частичната основателност на исковете
ищецът има право на разноски в общ размер на 55.33лв., а ответницата в общ размер
на 287.13лв.
Доколкото съдът е сезиран с два иска, дължат се две такси, следователно и с оглед
изхода на делото ищецът следва да бъде осъден в полза на СРС да плати д.т. в размер
на 46,32лв., а ответницата в размер на 3,68лв.
Воден от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен иск по чл.59 ЗЗД от Б. П. В., ЕГН:
**********, гр.София, ****, срещу И. И. В., ЕГН: **********, гр.София, ****, за
осъждане ответницата да плати сумата от 1045,7лв., представляваща половината от
заплатени от ищеца разходи за обзавеждане на апартамент №55, находящ се в гр.
София, ****, а именно: закупуване на гардероб, етажерка за баня, фурна, скрин,
хладилник „Краун“, матрак, щори, с която ответницата се е обогатила неоснователно,
ведно със законната лихва от 08.12.2021г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.30, ал.3 вр. чл.111 вр. чл.56 ЗС И. И. В., ЕГН:
**********, гр.София, ****, да заплати на Б. П. В., ЕГН: **********, гр.София, ****,
сумата от 83.30лв., представляваща част от тежест на вещ (апартамент №55, находящ
се в гр. София, ****), върху която има учредено вещно право на ползване в полза на
страните, равняваща се на половината от стойността за заплатени от ищеца разходи за
подмяна на два броя водомери на 19.02.2020г. и домофони на 26.06.2017г, ведно със
законната лихва от 08.12.2021г. до изплащане на вземането.
5
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И. И. В., ЕГН: **********, гр.София,
**** да заплати на Б. П. В., ЕГН: **********, гр.София, ****, разноски по делото в
размер на 55.33лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. П. В., ЕГН: **********, гр.София,
****, да заплати на И. И. В., ЕГН: **********, гр.София, ****, разноски по делото в
размер на 287.13лв.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК Б. П. В., ЕГН: **********, гр.София, ****, да
заплати на Софийския районен съд държавна такса в размер на 46,32лв.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК И. И. В., ЕГН: **********, гр.София, **** да
заплати на Софийския районен съд държавна такса в размер на 3,68лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6