О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№1770 13.10.2022 г. гр. Бургас
Административен съд - гр. Бургас XXV-ти състав,
на тринадесети октомври, две хиляди двадесет и втора
година.
като разгледа докладваното от съдия Тодор Икономов,
административно дело № 1557 по описа за 2022 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е
образувано по постъпила жалба от лишения от свобода А.Х.А., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора – Бургас, като от съдържанието й не може да се установи
какво се оспорва и какво е искането му до съда.
В жалбата е посочено, че се
извършват незаконосъобразни действия, неосноваващи се на закон, и изразяващи се
в това, че се нарушава неприкосновеността на кореспонденцията му. Изложено е,
че на 26.08.2022 г. е уведомен от г-н
Петър Леков (ИСДВР), че има писмо, като връченото му писмо е било предварително
отворено от служителка на НОС, в присъствието на г-н Леков, като счита, че
кореспонденцията му е прочетена противозаконно. Така извършените действия,
лишения от свобода счита за нарушение на чл. 75, ал. 2 от ППЗИНЗС, във вр. с
чл. 171 от НК, във вр. с чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от КРБ.
С
допълнителна молба по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК моли да бъде освободен от заплащането на държавна такса.
С
разпореждане № 3651/14.09.2022 г. постановено по делото, съдът е оставил
жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя да отстрани нередовностите
като в 7 дневен срок посочи, дали обжалва административен акт, незаконосъобразно
действие или бездействие на административен орган; да посочи в какво се състои
незаконосъобразността му; да посочи в какво се състои искането му до съда и да
посочи всички всички доказателства, които иска да бъдат събрани, като представи
писмените доказателства, с които разполага.
С
молба вх. № 8643/21.09.2022 г. жалбоподателят посочва, че е правно неграмотен и
не може да отстрани дадените указания. В молбата моли да му бъде назначен
служебен защитник.
С
разпореждане на съда от 27.09.2022 г. съдът е указал на жалбоподателя да уточни
какъв вид правна помощ иска (консултация, подготовка на документи или
процесуално представителство). Дал е указания да представи доказателства за
доходите си, декларация за имуществено състояние, доказателства за семейно
положение, трудова заетост и здравословно състояние, както и декларация по чл.
25, ал. 1 от ЗПП, като на същия са изпратени образци от посочените декларации.
С молба вх. № 9057/05.10.2022 г. жалбоподателя
е посочил, че желае да му бъде назначен служебен защитник адв. Пламен Николаев
Генов, вписан под № 6070 в НБПП, със служебен адрес: град Бургас, ж.к.
Славейков, бл. 8, вх. 7, ет. 7, ап. 21 и тел. За контакти 0899 937 611. Посочил
е, че иска правна помощ изразяваща се в процесуално представителство, като е
попълнил и изпратените му декларации.
Към
настоящето дело на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК е приложено и адм. д.
№1632/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, което е с идентичен
предмет.
При така изложените обстоятелства, настоящият
съдебен състав счита подадената жалба за НЕДОПУСТИМА по следните съображения:
Видно
от обстоятелствената част описана в подадената от А.Х.А. жалба, се претендира
установяване на незаконосъобразни действия от страна на органите по изпълнение
на наказанията, изразяващи се в нарушаване на неприкосновеността на
кореспонденцията му. Същият счита, че полученото от него писмо с изх. №
04-03-393/24.08.2022 г. (Български пощи ЕАД) е било предварително отворено от
служител на НОС, като същото е било прочетено противозаконно. А. заявява, че не
му е дадена възможност да възрази или да откаже да получи кореспонденцията,
като му е казано, че има заповед кореспонденцията му да бъде проверена, с която
същият не е запознат. Така извършените действия счита, че нарушават
разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС, във вр. с чл. 34 от КРБ, във
вр. с чл. 171 от НК, във вр. с чл. 282 -285 от НК.
На
първо място следва да се посочи, че с настоящата жалба се оспорват по същество
действия на административен орган, които не са фактически, а се основават на
правомощията на органите по изпълнение на наказанията. Съгласно разпоредбата на
чл. 75, ал. 2 от ППЗИНЗС, получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените
от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване
извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и
вещества. Писменото съдържание на кореспонденцията не подлежи на проверка.
Съгласно ал. 3 от същия правилник, писмата на и до лишените от свобода се
изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа.
Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не
съдържа неразрешени вещи. В тази връзка извършените действия от органите по
изпълнение на наказанията не са фактически действия, а се основават на
указаното правомощие в цитираната нормативна уредба.
Защитата по чл. 250 от АПК има
съвсем различна сфера. В константната си практика
Върховният административен съд на Република България приема, че защитата по
чл. 250, ал. 1 от АПК е срещу фактически действия, като същата може да бъде осъществена само при
наличието на три изискуеми в кумулация предпоставки - да е налице фактическо
действие, което се извършва от административен орган или длъжностно лице в
администрацията, това действие да не се основава на административен акт или на
закона и към момента на търсене на защита, действието да не е прекратено. Целта
на защита е незабавно и безусловно прекратяване на фактическите действия,
извършвани без правно основание.
В
настоящият случай, се търси защита не срещу фактически действия, а срещу правомощие
на съответното длъжностно лице, произтичащо от чл. 75, ал 2 и 3 от ППЗИНЗС. В
конкретния случай не е налице и третата предпоставка за реалзиране на търсената
защита по реда на чл. 250, ал. 1 от АПК, а именно действието да не е прекратено,
тъй като кореспонденцията вече е била отворена и проверена съгласно законовите
изисквания и действието е прекратено. В конкретния случай, защита по чл. 250 от АПК обективно е лишена от предмет, поради което такъв контрол по принцип е
недопустим и не може да се осъществява в производство по този ред. В тази
връзка следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК, съгласно който жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е
образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на
оспорване.
В
случая не е приложима и търсената защита на накърнени права по реда на чл. 276
от ЗИНЗС, поради твърдяното незаконосъобразно отваряне и прочитане на
кореспонденията – полученото писмо изх. № 04-03-393/24.08.2022 г. (Български
пощи ЕАД). Самото наименование на част шеста от ЗИНЗС – „Защита срещу
изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение“, обуславя извод, че подобно искане остава извън
приложното поле на цитираната разпоредба. Член 276, ал. 1 от ЗИНЗС определя
границите на защитата по част шеста от
ЗИНЗС, регламентирайки, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може
да иска: 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на
наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; 2.
извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на
забраната по чл. 3. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, като в ал. 2 е пояснено, че за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В тази
връзка следва обоснования извод, че искането на А.А. е извън приложното поле на
чл. 3 от ЗИНЗС, а оттук и на охраната по част шеста от ЗИНЗС на засегнати права
във връзка с нарушаване на забраната по чл. 3. Предвид на тези обстоятелства, следва да се
приеме, че са налице и предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК, като за лицето
липсва правен интерес от оспорване на извършените действия на органите по
изпълнение на наказанията, който е абсолютна задължителна процесуална
предпоставка за допустимост на всяко предявено до съда искане. Правният интерес
следва да бъде пряк, личен и непосредствен, т.е. трябва да е свързан с
непосредствено засягане или реално съществуваща опасност от засягане на негови
права.
По отношение
направеното искане за освобождаване от държавна такса:
Искането за освобождаване от внасяне на държавна такса е основателно
предвид ангажираните от заявителя декларации за семейно имотно състояние и
имуществено положение, както и представената от затворническата администрация
справка, според които същият не разполага с достатъчно средства, поради което е
налице основание за освобождаването му от държавни такси в настоящото
производство до окончателното му приключване.
По отношение направеното искане за предоставяне на правна помощ, съдът
намира, че същото е неоснователно:
Въпреки липсата на средства за ангажиране на
процесуален представител по делото предоставянето на правна помощ не е безусловно. Този извод следва
от приложимите норми на Закона за правната помощ, а именно хипотезите, при
които такава помощ не се предоставя, съгласно чл.24 от ЗПП. Нормата на чл. 24,
т. 1 от ЗПП сочи, че правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП/ процесуално
представителство/, каквото в случаят се иска, не се предоставя когато
предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която
тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ“, а съгласно чл. 24, т. 2 от ЗПП правна помощ
не се предоставя, когато „претенцията
е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима“. В случаят, заявлението съдържа искания, които
са недопустими, както с оглед характера на търсената защита, така и предвид
естеството на действията.
Освен това, в заявлението за предоставяне на правна помощ се иска
съдът да се съобрази с личният избор на адвокат, като е посочен конкретен
процесуален представител, а именно адвокат Пламен Николаев Генов, цитиран от
заявителя А. в нарочно попълнено заявление за предоставяне на правна помощ. Според разпоредбата на чл. 18, т. 3 ЗПП, адвокатските
съвети организират предоставянето на правна помощ в съответния съдебен район,
като: съгласно чл. 25, ал. 5 и 6 определят адвокат от колегията, вписан в
Националния регистър за правна помощ, за осъществяване на правната помощ, като
съобразяват професионалния опит и квалификацията на адвоката с вида,
фактическата и правната сложност на случая, други назначения по реда на този
закон и степента на неговата ангажираност. При тези факти, в случаят исканата
правна помощ не се предоставя, защото в хипотезата на чл. 21, т. 3 ЗПП макар
решението за предоставяне на правна помощ да се взема от органа, който ръководи
процесуалните действия, същият не е компетентен да определи конкретния адвокат,
който да осъществи правата помощ в искания обхват, по аргумент от чл. 18, т. 3 ЗПП, поради което претенцията за предоставяне на правна помощ следва да се
отхвърли и като недопустима, по смисъла на чл. 24, т. 2 ЗПП. В този смисъл е и
утвърдената съдебна практика на ВАС на РБ, например Определение № 10997 от 02.11.2021г. по адм. дело № 8943 от 2021г. на
ВАС на РБ.
По изложените съображения,
оспорващият следва да бъде освободен от внасяне на дължимите държавни такси в
производството до неговото приключване, да се отхвърли искането му за
предоставяне на правна помощ, а подадената жалба, с посочено от ищеца правно
основание чл. 276 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 250, чл. 251 и чл. 256 от АПК следва
да се остави без разглеждане, респективно да се прекрати образуваното съдебно
производство, на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК.
По
изложените съображения, Административен съд - Бургас, XXV състав
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСВОБОЖДАВА А.Х.А. от внасянето на държавни такси в
производството до неговото приключване.
ОТХВЪРЛЯ заявлението за предоставяне на правна помощ на лишения
от свобода А.Х.А., изразяваща се в процесуално представителство в настоящото
производство от страна на адвокат Пламен
Николаев Генов, на
основание чл. 24, т. 1 и т. 2 от Закона за правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
заявлението от А.Х.А., изтърпяващ наказание в Затвора-Бургас, с посочени в него
правни основания основание чл. 276 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 250, чл. 251 и чл. 256
от АПК, като процесуално НЕДОПУСТИМО.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело № 1557 по описа
за 2022 г. на Административен съд - Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с
частна жалба, пред тричленен състав на Административен съд - Бургас, в
седмодневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: