Решение по дело №32055/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2024 г.
Съдия: Мария Стоянова Танева
Дело: 20221110132055
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18922
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20221110132055 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на Р. С. З. срещу Р. П. Г., Т. Х. К., М. Т.
К., Б. М. А., И. М. А., Е. С. А., М. Ц. В., А. Ц. В., Л. Л. Ф., Д. О. С., А. С. Т., К.
А. Л., М. Е. С., П. И. Л., А. Б. К., П. П. Л., И. Б. Л., И. П. Л., К. Г. Д., В. В. М.,
Д. П. М. и С. К. С..
В хода на делото е починала и ответницата С. К. С., като на нейното
място е конституирана нейната дъщеря Р. П. Г,у.
В хода на делото ответницата Е. С. А. е починала, като нейните
наследници Б. М. А. и И. М. А. са били конституирани като страни.
След дадени от съда указания исковата молба е подадена и срещу
ответницата В. Й. З..
С оглед настъпилите промени в хода на делото искът следва да бъде
разгледан срещу ответниците Р. П. Г., Т. Х. К., М. Т. К., Б. М. А., И. М. А., М.
Ц. В., А. Ц. В., Л. Л. Ф., Д. О. С., А. С. Т., К. А. Л., М. Е. С., П. И. Л., А. Б. К.,
П. П. Л., И. Б. Л., И. П. Л., К. Г. Д., В. В. М., Д. П. М., В. Й. З..
С исковата молба ищецът твърди, че е собственик на 11.81 %
/единадесет цяло и осемдесет и една стотни върху сто/ идеални части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.372.1.16 -
МАГАЗИН ЗА ЕЛ.МАТЕРИАЛИ, който е придобил въз основа на дарение от
майка му В. Й. З. извършено с нот. акт № 99,т.II, per. 2422, д. 222 от
1
03.09.2019г. на нотариус Цветелина Златкова, per. № 189 на НК, вписано в
АВп. акт № CXL,T. 100, д. 43620, парт. кн. 620377, вх. per. №57365 от
03.09.2019г. Твърди, че имотът е съсобствен, като моли да бъде допусната
делба между съсобствениците за имот представляващ: МАГАЗИН ЗА
ЕЛ.МАТЕРИАЛИ, с идентификатор 68134.1001.372.1.16 /шестдесет и осем
хиляди сто тридесет и четири, хиляда и едно. триста седемдесет и две. едно.
шестнадесет/, преди смяна на предназначението представляващ ОБЩО
ПОМЕЩЕНИЕ за смет и колички, находящ се в град София, район „Тр,Б“, на
сутеренен етаж (етаж 0 нула), а отразен по кадастрална схема на 1 /първи/
етаж на сградата с идентификатор 68134.1001.372.1, с площ по декларирани
данни 12 /дванадесет/ кв.м., състоящ се от: две помещения и коридор, при
съседи: коридор, коридор, стълбище, коридор и улица, и при съседи с
посочени идентификатори: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта:
68134.1001.372.1.1; 68134.1001.372.1.2, заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
цялото с площ 340 /триста и четиридесет/ кв.м., съставляващо ПИ с
идентификатор 68134.1001.372 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, хиляда и едно. триста седемдесет и две/ за който е отреден (съгласно
документа за собственост) урегулиран поземлен имот VIII-8 /осми, отреден за
имот с планоснимачен номер осем/ в квартал 327 /триста двадесет и седем/ по
плана на град София, местност „ГГЦ - Г - 6 /шест/“, при съседи по документ за
собственост: ул. „У,н“, наследници на Т,и, На,а и СП „Софжилфонд“.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците Б. А., И. А., Е. А., Л. Ф.,
А. Т. и П. Л., са подали писмен отговор, с който признават съсобствеността
върху делбения имот.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответниците М. В. и А. В., са подали
писмен отговор, с който оспорват предявения иск като недопустим и
неоснователен. Оспорват материалната легитимация на ищеца, доколкото
считат, че същият не е бил собственик на имота в ЕС, с което да е притежавал
и общи части от сградата. Оспорват иска като неоснователен, доколкото
считат, че имотът не представлява самостоятелен обект, а че е обща част и
като такава не подлежи на делба. Оспорват представения с исковата молба акт
за узаконяване като нищожен и незаконосъобразен. Твърдят, че процесното
помещение представлява обща част – помещение за смет и колички съгласно
одобрен архитектурен проект от 16.10.1973 г. Считат, че не са спазени
2
изискванията за подаване на нотариално заверено съгласие от всички
собственици до общината, което да е вписано. Молят на основание чл. 537, ал.
2 ГПК съдът да отмени констативен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит въз основа на смяна на предназначение на общи
части в самостоятелен обект № 122 от 19.06.2019 г. Твърдят, че НА за дарение
№ 99 от 03.09.2019 г. е нищожен поради липса на предмет.
Ответницата Д. О. С. също оспорва имотът да представлява
самостоятелен обект, като счита, че представлява обща част. Посочва, че не е
подписвала нотариално заверено съгласие за промяна на предназначението.
Впоследствие ответниците Б. М. А., И. Милетив А. и Е. С. А. са
възразили, че оспорват материалната легитимация на ищеца, доколкото
същият не се легитимирал като собственик, като оспорват акта за узаконяване
на процесния имот. Оспорват да е настъпила промяна в предназначението на
имота, като същият да се преобразувал от обща част в магазин.
С подадения отговор на исковата молба ответницата В. Й. З. посочва, че
счита предявеният иск за делба за допустим и основателен, но оспорва тя да е
легитимирана като страна в производството, както и да е собственик на имота.
Твърди, че е дарила на сина си собствените си 11.81% ид. ч от имота. Оспорва
изготвената съдебно-техническа експертиза, като счита, че същата е изготвена
преждевременно и не въз основа на всички относими доказателства.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните доказателства по делото, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск за делба с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС.
По така предявения иск ищецът следва да докаже следните материални
и процесуални предпоставки: 1) съсобственост между страните на соченото от
него правно основание; 2) предметът на делбата е годен обект на правото на
собственост; 3) размера на притежавания от съсобствениците дял от вещта.
Всеки съделител носи доказателствената тежест да установи осъществяването
на наведените от него правопогасяващи и правоизключващи възражения.
В производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без
участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75,
3
ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът счита предявения иск за допустим, доколкото активната
процесуална легитимация произтича от твърдения на ищеца. Същият твърди,
че разполага с ид.ч. от процесния имот въз основа на дарение извършено от
неговата майка.
По делото са събрани писмени доказателства относно правото на
собственост на ищеца. Във връзка с възникването на правото на собственост
на ищеца е представен протокол от 25.07.1975 г. за допускане на доброволна
делба, в въз основа на който Й,в са получили правото да построят двустаен
апартамент в сградата на ул. Цар И. А, № 24. Впоследствие с протокол от
1988 г. е одобрена спогодба между Й,а е получила в изключителна собственост
правото на собственост върху апартамент, нахоядщ се в сградата на ул. Цар И.
А, № 24 на втори етаж, с площ 88 кв.м, заедно с 11,81% от общите части на
сградата (л.225-226). С нотариален акт за собственост върху недвижим имот
придобит по наследство от 17.08.1995 г. Т, е признат за собственик по
наследство на апартамент, находящ се в сградата на ул. Ц,, на втори етаж, с
площ 88 кв.м, заедно с 11,81% от общите части на сградата.
С нотариален акт № 118/том XXIII, дело 4451/96 г . от 14.03.1996 г. Т, е
продал на Р. С. З. апартамент, находящ се в сградата на ул. Ц,, на втори етаж, с
площ 88 кв.м, заедно с 11,81% от общите части на сградата (л. 218).
Впоследствие с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 135 от
31.03.1997 г. ищецът Р. С. З. е продал на майка си В. Й. З. апартамент, находящ
се в сградата на ул. Ц,, на втори етаж, с площ 88 кв.м, заедно с 11,81% от
общите части на сградата (л.217). С Нотариален акт за дарение № 99 от
03.09.2019 г. майката на ищеца му е дарила 11,81% ид. ч от магазин за ел.
материали с идентификатор 68134.1001.372.1.16, представляващ общо
помещение за смет и колички преди смяната на предназначението, находящ се
на адрес: гр. София, район „Тр,ар И. А,“ 24, вх. Б, на сутеренен етаж с площ от
12 кв.м., състоящ се от две помещения и коридор. Представен е Нотариален
акт № 122 за собственост върху недвижим имот придобит въз основа на смяна
на предназначението на общи части в самостоятелен обект от 19.06.2019 г.
(л.11), с който В. Й. З. е призната за собственик на 11,81% ид.ч. от недвижим
имот, представляващ Магазин за ел. материали с идентификатор
4
68134.1001.372.1.16, представляващ общо помещение за смет и колички преди
смяната на предназначението, находящ се на адрес: гр. София, район „Тр,ар И.
А,“ 24, вх. Б, на сутеренен етаж с площ от 12 кв.м., състоящ се от две
помещения и коридор.
С оглед на така събраните доказателства съдът приема, че ищецът е
собствен на 11,81% ид.ч. от процесния недвижим имот.
Основният спорен между страните въпрос е дали процесния имот
представлява самостоятелен обект, съответно дали действително е
променено предназначението му или същият представлява обща част и
съответно не е годен обект за делба, като във връзка с това обстоятелство са
събрани писмени доказателства, както и приета съдебно-техническа
експертиза.
Съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС общите части не могат да се делят. Съгласно
чл. 38 от ЗС общите части на сграда, която е в режим на етажна собственост,
биват такива по естеството си или по предназначение. Общите части поначало
имат несамостоятелно значение, следват главната вещ и не могат да се делят.
След възникване на етажната собственост предназначението на обща част по
предназначение може да бъде променено и същата да се придобие в
индивидуална собственост само по общо съгласие на всички етажни
собственици.
Съгласно ТР № 34/1983 г. по гр. д. № 11/83 г. на ОСГК на ВКС
преценката дали общата част е променила предназначението си в
самостоятелен обект зависи от две условия - дали промяната е извършена със
съгласие на всички етажни собственици и дали е спазен установеният в закона
ред.
Налице е трайно установена практика по отношение на формата, в която
е нужно етажните собственици да са дали съгласието си за промяна на
предназначението- ТР № 34/83 г. на ОСГК на ВС, ТР № 39/86 г. на ОСГК на
ВС, решение № 743 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1720/2009 г. на ВКС, І г.о.,
решение № 296 от 29.06.2011 г. по гр. д. № 990/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.,; решение
№ 40 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 1733
от 10.10.2003 г. по гр. д. № 1502/2002 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 154 от
26.10.2015 г. по гр. д. № 1425/2015 г. на ВКС, І г.о. Съгласието може да бъде
дадено изрично, мълчаливо с фактически или правни действия.
5
За доказването на промяната на предназначението на процесния имот е
представен акт за узаконяване № 298 от 03.02.1999 г., с който на основание чл.
162, чл. 180, чл. 173 ЗТСУ и чл.302 от ППЗТСУ е узаконен на основание чл.
162 ЗТСУ, чл.220 от ППЗТСУ и чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ промяна на
функционалността на общо помещение (за смет и колички) в магазин за ел.
материали на собствениците на етажна собственост, находяща се на адрес ул.
„Цар И. А,“ 24 (л. 10).
Представена е декларация, в която е посочено, че Л, в качеството си на
председател на етажната собственост декларира, че всички собственици,
които притежават ид.ч. са заявили писмено пред него съгласието си общото
помещение находящо се до вх. б. да има статут на магазин за извършване на
търговска или занаятчийска дейност, както и за други видове дейност, която
декларация е нотариално заверена на 17.11.1998 г. (л.381). Представена е още
един брой декларация, пописана от лицата Ц, Х.а В., Тодор Х. К., В. Й. З., П.
П. С., Лю, А., Е. С. А. и С. К. С., в която са посочили, че са съгласни общото
помещение да има статут на магазин за извършване на търговска или
занаятчийска дейност, както и че тези са единствените собственици на обекти
в процесната етажна собственост.
Представен е договор за наем от 01.03.1997 г., сключен между Ц, Х.а В.,
Л, А., Е. С. А., П. П. С. С. К. С. и Христо К., в качеството им на собственици
на етажна собственост, находяща се на адрес ул. „Цар И. А,“ 24 като
наемодатели и ЕТ „ГЛ Д,“, в качеството му на наемател са сключили договор
за помещение, находящо се на приземния етаж с площ 10м2, за извършването
на търговска дейност (л.383). Представено е експертно становище от
Регионално звено „ПАБ“ СДВР от 05.10.1998 г., в което е посочено, че обекта
на партерния етаж на ул. „Цар И. А,“ 24 е отделен от съседните помещения и
отговаря на изисквания да се регистрира по реда на Наредба на СТО за
търговия на услуги (л.389). Представено е санитарно заключение от
09.09.1998 г. от Столична хигиенно-епидемиологична инспекция, с което е
установено да се осигури топла вода до процесния обект, представляващ
магазин за осветителни тела.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която е имала за
задача да прецени дали е допустимо обособяването помещението на обекта в
самостоятелен обект, както и да се изчисли приспадащата се част на всеки
6
съсобственик. Вещото лице е посочило, че не е представен и не е наличен към
делото протокол от общо събрание, със съгласие на 100% от ид. части, за
промяна и преустройство на помещението за колички и помещението за смет,
както и друг протокол от общото събрание със съгласие на 100% от ид. части,
нотариално заверен, за изваждане на помещението от общите части на
сградата, обособяване като самостоятелен обект и преизчислените нови ид.
части/. С оглед на това счита, че въз основа на липсата на тези два протокола,
идеалните части се разпределят като помещението за колички и помещението
за смет , преустроени в магазин са обща част. Вещото лице е посочило, че по
отношение на имот таванско помещение с идентификатор 68134.1001.372.1.9,
област София (столица), ул. Цар ,4, вх. Б, ет. 6, вид собств. Частна, тип Ателие
, бр. нива 1, площ по документ 14. кв. м, 1.44% ид.ч. от общ.ч. на сгр., са
относими същите разсъждения. По отношение на архитектурния проект за
надстрояване и пристрояване и разпределителния протокол одобрен от съда
25.07.1976 г. площта на имот таванско помещение с идентификатор
68134.1001.372.1.9, е свободна и представлява обща част.
Вещото лице е изразило становище, че процесното помещение
представлява обща част по предназначение, като е допустимо обособяването
му в самостоятелен обект, при условие, че е налице решение на 100% от
етажните собственици. В допълнение на това посочва, че за промяната
функциите на помещението за смет и помещението за колички, са извършени
СМР за обединяване на двете помещения, промяна на фасадните елементи на
двете помещения, както и промяна на електрическата инсталация, като
обособяването на двете помещения в едно и промяната на предназначението
им представлява нов строеж за когото се изисква одобрен проект.
В открито съдебно заседание вещото лице е посочил, че е необходимо
разрешение за преустройството на помещението, каквото той не е установил
да е налице, като освен това не е налице решение на общото събрание на ЕС.
Следва да се отбележи, че приетата по делото съдебно-техническа
експертиза е извършена преди по делото да бъде представена цялата преписка,
включително архитектурен проект по узаконяване и промяна на функцията на
процесното помещение.
Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на
вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В
7
конкретния случай, съдът не приема за вярно заключението в частта в която
се излага, че процесния недвижим имот не е самостоятелен обект на право
на собственост.
В случая вещото лице е дало заключение, че процесния недвижим имот
е обща част, доколкото не е представен и не е наличен към делото протокол от
общо събрание, със съгласие на 100% от ид. части, за промяна и
преустройство на помещението за колички и помещението за смет, както и
друг протокол от общото събрание със съгласие на 100% от ид. части,
нотариално заверен, за изваждане на помещението от общите части на
сградата, обособяване като самостоятелен обект и преизчислените нови ид.
части/.
Както вече бе споменато за промяната на предназначението на обща
част съгласието може да бъде дадено изрично, мълчаливо с фактически или
правни действия. Като доказателства по делото са представени два броя
декларации, в които е посочено, че 100% от ид. ч или всички съсобственици са
дали съгласие за промяната на предназначението на процесния обект (л.381-
382), като декларацията на л.381 е нотариално заверена. Следва да се
отбележи, че релеватно за промяна на предназначението е общата част е
съгласието дадено на всички собственици към момента на взимането на
решението за промяна на предназначението, а не към момента на разглеждане
на делото.
С отговора на исковата молба ответницата Д. С. е оспорила, че е
собственик на самостоятелен обект в сградата, като не е дала съгласието за
промяна на предназначението на имота. За установяването на правото и на
собственост е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 46
от 17.05.1988 г. (л.151), от който се установява, че П. П. С.-П. е дарила на
дъщеря си Д. О. С. апартамент находящ се на трети етаж в сграда с адрес гр.
София, ул. „Цар И. А,“ 24, вх. Б, заедно с 9,40 % ид.ч от общите части на
сградата. Видно от представената по делото декларация, с която
собствениците са дали съгласие за промяна на предназначението на общата
вещ (3.82) нейния подпис липсва. Въпреки това по делото е представено
пълномощно, което е с дата 25.05.1994 г.( л.150), с което Д. С. е упълномощила
своята майка П. П. С. да извършва всякакви декларации от нейно име, да
извършва сделки на разпореждане, да е представлява и подписва по всякакви
8
документи, включително прехвърлителни, както и да извършва всякакви
сделки на управление и разпореждане с нейното имущество, включително с
недвижимите й имоти. Представената по делото декларация е подписана
именно от П. П. С., поради което следа да се приеме са неоснователно
възражението на ответницата, че не е дала съгласието за промяна на
предназначението на общата част.
В допълнение на това следва да се отбележи, че по делото е представен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот №76 от 23.10.2019 г. (л.153),
с който М. Ц. В., А. Ц. В., Л. Л. Ф. и Д. О. С. са признати за собственици въз
основа на промяна на предназначение на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1001.372.1.16 с адрес гр. София, ул. „Цар И. А,“ 24, вх.
Б, който самостоятелен обект се намира на първи етаж, като видно от
представените документи за издаване на Нотариалния акт е представен акт за
узаконяване № 298 от 03.02.1999 г, с което следва че ответниците са
потвърдили и с конклудентни действия за смяната на предназначението на
обекта и превръщането му в самостоятелен обект.
Видно от представения по делото акт за узаконяване № 298 от
03.02.1999 г. е допуснато узаконяване по отношение на промяната на
функцията на общото помещение в магазин.
Съгласно чл. 56, ал. 3 от действащия към момента на издаване на акта за
узаконяване ЗТСУ в съсобствен имот или в етажна собственост може да се
извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече
съсобственици или етажни собственици със съгласието на останалите,
изразено в заявление до общината с нотариална заВ. на подписите на
съсобствениците или етажните собственици и на лицата, на които се
разрешава извършването на строежа, надстрояването или пристрояването.
Това заявление учредява право на надстрояване и пристрояване в полза на
строителя, като прехвърля правото на собственост или правото на строеж
върху идеална част от терена и правото на собственост върху съответните
общи части от надстроената или пристроената сграда, както и върху
посочените в него тавански, избени и други складови помещения в полза на
строителя и подлежи на вписване в нотариалните книги. Съгласно чл. 56, ал. 7
а изменение на съществуващите общи инсталации и за прокарване на нови
инсталации, които засягат имотите на собственици, е необходимо тяхното
9
писмено съгласие. Видно в настоящия случай е, че до общината е представена
декларация със съгласието на всички съсобственици.
От представените доказателства се установява, че обектът е отговаря на
изискванията за пожарна и аварийна безопасност (л. 425), до процесния имот
е осигурена топла вода (л.426), осигурено е водоснабдяване (л.427), сключен е
договор за доставка на електрическа енергия до имота (л.428). Установява се,
че е подадена молба до кмета на община „Триадица“ за одобряване на проект
третиращ заснемане на узаконяване на търговски обект от 02.06.1998 г., както
и че е налице одобрен проект за узаконяване от 07.122.1998 г. (л.479) от
Столична община, район Триадица, отдел „Архитектура и градоустройство).
Представена е и схема от службата по Геодезия , картография и
кадастър, от която е видно, че процесния магазин има статут на самостоятелен
обект в сграда.
С оглед гореизложеното настоящият счита, че следва да се приеме, че
предназначението на процесния обект е било променено, като същият се е
превърнал в самостоятелен обект от обща вещ, доколкото са спазени двете
необходими изисквания за това - промяната е извършена със съгласие на
всички етажни собственици и е спазен установеният в закона ред. При това
положение следва да бъде допусната делба по отношение на него.
По отношение на квотите в съсобствеността:
Съгласно изложените по-горе мотиви по делото се доказа, че ищецът е
собственик на 11,8% ид. ч. от процесния обект.
По отношение на останалите собственици за определяне на идеалните
им части следва да бъде взето заключението на вещото лице, както и
представените документи за собственост.
Делът на ответницата А. Ц. В. е размер на 14,5 % ид.ч, като това
обстоятелство се установява от договор за доброволна делба на съсобствен
имот № 176 от 21.11.2019 г. (л.127-130, в който е уговорено, че тя получава
апартамент на първи етаж, заедно с 14,50 % от общите части на сградата,
както и от заключението на вещото лице. Преди подялбата на имота тя, заедно
с М. Ц. В. са притежавали поравно общо идеални части в размер на 26,45 %
съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот №76 от 23.10.2019
г. (л. 153-155).
10
Делът на ответницата М. Ц. В. е размер на 11,95 % ид.ч, като това
обстоятелство се установява от договор за доброволна делба на съсобствен
имот № 176 от 21.11.2019 г. (л.127-130), в който е уговорено, че тя получава
апартамент на втори етаж, заедно с 14,50 % от общите части на сградата, както
и от заключението на вещото лице. Преди подялбата на имота тя, заедно с М.
Ц. В. са притежавали поравно общо идеални части в размер на 26,45 %
съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот №76 от 23.10.2019
г. (л. 153-155).
Делът на ответника Д. С. е 9,40 % ид. ч., като това обстоятелство се
установява от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 46 от
17.05.1988 г. (л.151), Нотариален акт за собственост на недвижим имот №76 от
23.10.2019 г. (л.153-155), както и от заключението на вещото лице, изготвило
съдебно-техническата експертиза.
По отношение на ответниците Б. А. и И. А. се установява от Нотариален
акт за собственост на недвижим имот №162 от 29.11.2019 г. (л.107), че
съответно са разполагали с по 2.125 % ид. ч., като същото обстоятелство
съвпада със заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза. От същия Нотариален акт се установява, че ответницата Е. С. А. е
разполага с 8,50% ид.ч от процесния имот. Същата е починала в хода на
делото, като нейни наследници са ответниците Б. А. и И. А., които са
наследили нейните идеални части, като двамата са нейни синове, с оглед на
което са наследили поравно идеалните й части. С оглед на това следва да се
приеме, че всеки от тях разполага с по 6,375% ид.ч. от процесния имот.
По отношение на ответниците А. С. Т. и К. А. Л. се установява, че с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №125 от 04.07.2007 г.
(л.145-146) се установява, че Р. П. Г,у е продала на А. С. Т. и К. А. Л. сграда на
адрес гр. София, ул. „Цар И. А,“ 24, вх. Б, ет. 4 ведно с 9,91 % ид.ч от общите
части на сградата. Представен е брачен договор от 26.02.2015 г. сключен
между А. С. Т. и К. А. Л. (л.147-148), като в раздел III са уредили правата
върху имуществата придобити по време на брака и преди брака, където е
посочено, че К. А. Л. прехвърля на А. С. Т. безвъзмездно на съпругата си
своите ½ ид.ч. от апартамент находящ се на ул. „Цар И. А,“ 24, вх. Б, ет. 4,
заедно с прилежащите към него 9,91% ид.ч. Съгласно чл. 37, ал. 3 от СК
брачният договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака. В
11
чл. 38, ал. 1, т.1 и т.2 СК е уредено, че страните могат да уреждат с брачния
договор правата върху имущества, придобити по време и преди брака. Видно
от сключения договор същият е нотариално заверен, с оглед на което отговаря
на изискванията за форма уредени в чл. 39, ал. 2 СК. С оглед на това следва да
се приеме, че ответницата разполага с 9,91 % от процесния имот, а
ответникът К. А. Л. не разполага с такива, с оглед на което искът по
отношение на него следва да бъде отхвърлен.
Налице е спор между страните относно идеалните части на ответниците
П. И. Л. и Л. Л. Ф..
За доказването на правото на собственост на ответника П. И. Л. е
представен Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №
69 от 7.11.2007 г. (л.110), с който И. П. Л. е дарил на сина си П. И. Л.
притежавани от него ¼ ид. ч. от жилище тавански етаж на сграда находяща се
в гр. София, ул. „Цар И. А,“ 24 с площ от 31 кв.м., заедно с 1/80 ид. ч. от
общите части на сградата. С Нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот № 90 от 20.09.2018 г. (л.112) Н. П. Л. е дарил на племенника
си П. И. Л. ¼ ид ч. самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.372.1.10 с адрес ул. „Цар И. А,“ 24, ет .6 заедно с 1/80 от общите
части на сградата. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 82 от 16.11.2018 г. (л.113) П. П. Л. е продал на П. И. Л. собствената си ¼
ид. ч. от жилище с адрес ул. „Цар И. А,“ 24, находящо се на таванския етаж,
заедно с 1/80 ид. ч. от общите части на сградата. С Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 123 от 29.3.2019 г.г. (л.114) Н, П. Л.а, А. Б. К.
и И. Б. Л. са продали на П. И. Л. собствената си ¼ ид. ч. от жилище с адрес ул.
„Цар И. А,“ 24, находящо се на таванския етаж, заедно с 1/80 ид. ч. от общите
части на сградата. С оглед на това би следвало да се приеме, че ответникът П.
И. Л. разполага с 1,25% ид. ч. от процесния имот.
За доказване на правото на собственост на ответницата Л. Л. Ф. е
представен Нотариален акт за собственост на недвижим имот №76 от
23.10.2019 г. (л.153), с който М. Ц. В., А. Ц. В., Л. Л. Ф. и Д. О. С. са признати
за собственици въз основа на промяна на предназначение на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1001.372.1.16 с адрес гр. София, ул.
„Цар И. А,“ 24, вх. Б, като в този документ е посочено, че ответницата Л. Л. Ф.
разполага с 20,26% ид.ч. По отношение на доказателствената сила на
12
Констативния нотариален акт е постановено Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС, в което е посочено, че
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим
имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта
право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,
без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
С Молба от 05.10.2023 г. ответницата Л. Ф. е представила допълнителни
документи удостоверяващи правото й на собственост на 20,26 % ид ч. от
процесния имот (л.527-532). Представен е Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по давност № 91 от 21.11.1996 г., с който Л,
признат за собственик върху таванско помещение с пространство от 14 кв.м.
находящо се в сграда с адрес гр. София, ул. „Цар И. А,“ 24 (л.528). Представен
е Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 7 от 28.08.2022 г., с
който Л, се признат за собственик на основание преустройство на ателие,
находящо се на адрес гр. София, ул. „Цар И. А,“ 24 с площ от 14 кв.м. заедно с
1.44% от ид. ч. на сградата, в която е построен поземления имот. Представен е
Нотариален акт за собственост от 17.07.1991 г., с който Л, е признат за
собственик на двустаен апартамент на 3-ти етаж на сграда с адрес ул. „Цар И.
А,“ 24, заедно с 14,09% от общите чати на сградата и от дворното място.
Представен е Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 166 от
27.12.2002 г., с който Л, е признат за собственик на апартамент находящ се
апартамент на 3-ти етаж на сграда с адрес ул. „Цар И. А,“ 24, заедно с избено
помещение № 1 и 12,65% от ид.ч. от общите части на сградата. С оглед на това
Л. Ф. счита, че намалянето на идеалните и части е отчетено, поради което
вещото лице неправилно е отнело 1,44% от нейните части и ги е добавило към
частите на П. Л..
В приетата по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице е
посочило, че Р. С. З. - с документ за собственост Акт №122 том УП.рег.
№16738 дело № 1095 от 2019 г. - придобива идеални части от обща част, без
тя да е извадена от общите части на сградата, да са преизчислени идеалните
части на всички собственици и да бъде нотариално заверено съгласието им.
По отношение на имот таванско помещение с идентификатор
13
68134.1001.372.1 97 В. В. М. и Д. П. М./, област София (столица), община
Столична, гр. София, район Триадица, п.к. 1000, ул. Цар ,4, вх. Б, ет. 6, вид
собств. Частна, тип Ателие , бр. нива 1, площ по документ 14. кв. м, 1.44%
ид.ч. от общ.ч. на сгр.,, към делото няма представен документ за собственост ,
в архитектурния проект за надстрояване и пристрояване и разпределителния
протокол одобрен от съда 25.07.1976 г. площта на имот таванско помещение с
идентификатор 68134.1001.372.1.9, е свободна и представлява обща част,
липсва Протокол на общото събрание за обособяване на самостоятелен обект
и неговата продажба. По отношение на Л. Л. Ф. , собственик на 20,26 %
идеални части , за притежаваните реални части апартамент с площ 105кв.м.,
избено помещение № 1 и таванско помещение № 2 с 14,09% ,гараж в
приземния етаж с 2,28% ид.ч., ателие в приземния етаж с площ 29 кв.м. с
3,89% ид.ч. идеалните части се намаляват с 1,25% . След придобИ.ето на
Таванско помещение №2 от П. И. Л. , идеалните части се разпределят за Л. Л.
Ф. 19.01 % ид. части, за П. И. Л. 1,25 % ид.ч
Съдът счита, че следва да възприеме заключението на вещото лице,
доколкото правото на ответника П. И. Л. се доказва въз основа на нотариален
акт за прехвърляне на собственост, а освен това заключението на вещото лице
е обосновано в тази му част, поради което при допускането на делбата следва
да се приеме, че ответницата Л. Л. Ф. разполага с 19,01 % ид. части, а П. И.
Л. 1,25 % ид.ч.
Правото на собственост на С. К,а С. произтича от протокол от
25.07.1975 г. за допускане на доброволна делба. От представената по делото
справка НБД (л.96) се установи, че С. С. е починала на 23.06.2022 г. , като неин
единствен наследник е дъщеря й Р. П. Г,у. С оглед гореизложените идеални
части на останалите съсобственици и с предвид невземането на становище на
ответницата във връзка с делбата и притежаваните от нея идеални части,
съдът намира, че Р. П. Г,у разполага с 9,43 % ид. ч. от процесния имот.
По делото се установи, че ответницата В. Й. З. е прехвърлила своята
част на ищеца, с оглед на което искът спрямо нея следва да бъде отхвърлен.
По отношение на останалите по делото ответници не се доказа тяхното
право на собственост. Иска следва да бъде отхвърлен и спрямо:Т. Х. К., М. Т.
К., К. А. Л., М. Е. С., А. Б. К., П. П. Л., И. Б. Л., И. П. Л., К. Г. Д., В. В. М., Д.
П. М..
14
По отношение на разноските:
Според последователната практика на ВКС /Определение №
144/24.04.2012 г., по гр. д. № 70/2011 г./, решението по първата фаза на делбата
не финализира процеса, поради което не се дължи и присъждане на разноски.
Същата позиция е застъпена и в редица решения на ВКС /решение №
3/6.02.2012 г. по гр. д. № 189/2011 г. ВКС/, където е постановено, че с оглед
разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата страните не си дължат
разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на делбата
във втора фаза.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪДЕБНА ДЕЛБА на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.372.1.16 –
предназначение- за търговска дейност, находящ се в град София, район
„Тр,Б“, на сутеренен етаж (етаж 0 нула), а според схема № 15-1091300-
29.11.2019 г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от Службата по
геодезия, картография и кадастър- на етаж 1; с площ по 12 /дванадесет/ кв.м.,
при съседи: коридор, коридор, стълбище, коридор и улица, и при съседи с
посочени идентификатори: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта:
68134.1001.372.1.1; 68134.1001.372.1.2, заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
цялото с площ 340 /триста и четиридесет/ кв.м., съставляващо ПИ с
идентификатор 68134.1001.372 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и
четири, хиляда и едно. триста седемдесет и две/,
между съделителите: Р. С. З., ЕГН **********, Р. П. Г., ЕГН **********,
Б. М. А., ЕГН **********, И. М. А., ЕГН **********, М. Ц. В., ЕГН
**********, А. Ц. В., ЕГН **********, Л. Л. Ф., ЕГН **********, Д. О. С.,
ЕГН **********, П. И. Л., ЕГН **********, А. С. Т., ЕГН **********,
при следните квоти в съсобствеността:
1. Р. С. З.- 11,8 % ид.ч.;
2. Р. П. Г.- 9,43 % ид.ч.;
3. Б. М. А.- 6,375 % ид.ч.;,
4. И. М. А.- 6,375 % ид.ч.;
5. М. Ц. В.-11,95 % ид.ч.;
15
6. А. Ц. В.-14,5 % ид.ч.;
7. Л. Л. Ф.-19,01% ид.ч.;
8. Д. О. С.- -9,40 % ид.ч.;
9. П. И. Л.-1,25 % ид.ч.,
10. А. С. Т. – 9,91 % ид.ч.
като ОТХВЪРЛЯ иска за делба спрямо В. Й. З., ЕГН **********, Т. Х.
К., ЕГН **********, М. Т. К., ЕГН **********, К. А. Л., ЕГН **********, М.
Е. С., ЕГН **********, А. Б. К., ЕГН **********, П. П. Л., ЕГН **********,
И. Б. Л., ЕГН **********, И. П. Л., ЕГН **********, К. Г. Д., ЕГН
**********, В. В. М., ЕГН **********, Д. П. М., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи да обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, заедно със съобщението
за изготвянето му – арг. от разп. на чл. 7, ал. 2 от ГПК.
СЪОБЩАВА на страните, че на основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал.1,
б. „в”, вр. чл. 112, б. „з”, вр. б. „а” от Закона за собствеността, настоящото
решение, след влизането му в сила, следва да бъде отбелязано в Служба по
вписванията.
След влизането на решението в законна сила делото ДА СЕ ДОКЛАДВА
незабавно за продължаване на процесуалните действия по него във втората
фаза на делбата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16