№ 14
гр. П., 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно
наказателно дело № 20243520200029 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. М. с ЕГН:********** адрес: гр.П., ул."***,ет.2 ПРОТИВ
Наказателно постановление *** год., на Началника на РУ-П., с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба
в размер на 300 лева и по чл.183, ал.2, т.3, пр,1 от ЗдвП глоба в размер на 20 лв.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, като в
законоустановения 14-дневен срок е депозирал жалба срещу него. Моли съдът да го отмени
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Б. К..
Процесуалният представител на страната пледира за решение, с което атакуваното НП да
бъде изцяло отменено.
Наказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Районна прокуратура – Търговище, ТО - П., редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
предвид следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за това, че на
06.12.2023 г. в 22:00 часа, в с. С. на ул. „***в“, като водач лишен от СУМПС, е управлявал
л.а. „**“ с ***, собственост на Я.Д.И. от с. С. и извършвайки маневра завой на ляво,
продължавайки движението по ул. „***в“ в посока към път II-51, при подаден светлинен
сигнал от патрулен автомобил “**” с рег. № СВ ** КК, движещ се зад л.а. „**“, водачът
умишлено ускорил скоростта на управляваното от него МПС, като не изпълнил сигнала за
спиране плавно в най-дясната част на платното за движение. Автомобилът бил следван със
светлинен сигнал, но водачът продължил движението с голяма скорост, въпреки лошите
метеорологични условия /мокра пътна настилка при дъжд/, преминавайки през кръстовище,
регулирано с пътни знаци и излизайки на път II-51, водачът не съобразил поведението си с
пътен знак "Б2": „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП.
В хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция като свидетели бяха
1
разпитани С. Р., П. П. и Н. И..
Актосъставителят Р. излага, че на 06.12.2023 г., той и колегата му П. застъпили наряд от
20 ч. до 8 ч. на следващия ден. Колегите им от РУ – П. им съобщили, че в края на смяната
им възникнал скандал между момче и момиче в с. С.. Момчето, било без свидетелство за
управление на МПС и се намирало в автомобила си пред заведението на ул. „***в“ в с. С..
Р. и колегата му направили обход на селото и видели автомобила пред заведението.
Направили завой и видели как жалбоподателят излиза от заведението. Полицаите
помислили, че са забелязани от жалбоподателя и че той няма да предприеме управление на
автомобила, и продължили да работят по ЗДвП в селото.
След около час, полицаите забелязали, че автомобилът е още пред заведението и решили
да видят дали жалбоподателят ще тръгне да го управлява. След около един час
жалбоподателят излязъл от заведението, качил се в автомобила, направил ляв завой и минал
покрай полицаите. Те от своя страна го последвали и му подали светлинен и звуков сигнал,
но жалбоподателят рязко увеличи скоростта, преминавайки през главен път II-51, където
имало стоп и трябвало да се спре. Тъй като жалбоподателят продължил да управлява
автомобила с голяма скорост, полицаите го изгубили от поглед, и жалбоподателят се скрил
някъде из селото. Полицаите направили обход в с. С. , за да видят дали автомобилът не е
изоставен, при което забелязали, че водачът се движи пеша и е бил във видимо нетрезво
състояние, заявявайки, че не е управлявал автомобила и отивал да си купи цигари.
Свидетелят споделя, че на 14.12.2024 г. отново са били изпратени на сигнал за скандал
между жалбоподателя у приятелката, която тогава заявила, че М. я карал да каже, че на
процесната дата, тя е карала автомобила и я заплашвал. Св. Р. твърди, че спрямо
жалбоподателя е имало многобройни сигнали, че водачът управлява МПС в селото, който е
спрян от движение. В конкретния случай Р. е категоричен, че именно жалбоподателя е
управлявал автомобила, който на 06.12.2023г. са преследвали.
Казаното от актосъставителя Р. се потвърждава и от показанията на св. П., който на
процесната дата е бил наряд, заедно с Р.. П. е категоричен, че имено жалбоподателят е бил
този, който на горепосочената дата полицаите са преследвали. Свидетелят излага, че той и
колегата му Р. са предприели действия за спиране на водача на преследвания автомобил,
като са му подали светлинен и звуков сигнал, но той е ускорил и не са успели да го
задържат. След това са установили контакт с него, като жалбоподателят е бил в явно
нетрезво състояние и отричал да е управлявал МПС.
Показанията на двамата свидетели дават информация за начина, по който е бил подаден
сигналът – чрез стандартната светлинна сигнализация на патрулния автомобил - синя
светлина, както и звуков сигнал. Установява се конкретната пътна обстановка и факта, че
патрулният автомобил се е движил непосредствено зад автомобила, управляван от
жалбоподателя, през което време непрекъснато е бил подаван сигналът /звуков и светлинен/,
както и за поведението на жалбоподателя, който не е спрял при подадения сигнал, а е
ускорил скоростта и продължил движението си до момента в който полицейските
служители са го изгубили.
Показанията на свидетелите са достатъчно подробни, хронологически и логически
последователни, взаимно кореспондиращи си, поради което настоящият състав приема, че те
следва да бъдат кредитирани с доверие.
По делото като свидетел бе разпитан и Н. И., от чиито показания се установява, че на
06.12.2023 г. той и други хора, включително жалбоподателя, празнували в заведение в с. С..
Свидетелят твърди, че по-рано през деня е управлявал процесния автомобил, като отишъл с
него до „Т Маркет, за да пазарува, след което го паркирал на тревна площ пред
заведението, която според свидетеля не била осветена. И. твърди, че оставил ключовете в
колата и не я заключил, защото така се били договорили с жалбоподателя.
Свидетелят твърди още, че автомобилът е собственост на приятелката на жалбоподателя -
Янка, но други близки и познати го управлявали, тъй като тя нямала СУМПС. Свидетелят е
категоричен, че жалбоподателят не е напускал заведението до момента, когато И. си е
тръгнал към 17.30 – 18.00 ч..
Съдът намира показанията на свидетеля за обективни и логични, при което няма
основание да се съмнява в тяхната достоверност, като следва да са отбележи, че показанията
на св. И. не оборват казаното от полицаите Р. и П., които са категорични във възприятията
си, че именно жалбоподателят е бил водач на автомобила, който на 06.12.2023 г. са
направили опит да бъде спрян за проверка.
2
АУАН № 1368/08.12.2023г. е съставен в присъствието на свидетел. Жалбоподателят
подписал акта и е получил препис от него.
Въз основа на АУАН на 03.01.2024 г. е било издадено и атакуваното НП, в което е
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. АНО е приел, че установените
факти, нарушават разпоредбите на чл. 103, 150а, ал. 1 и чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради което на
жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, по чл.177, ал.1, т.1
от ЗДвП глоба в размер на 300 лева и по чл.183, ал.2, т.3, пр,1 от ЗдвП глоба в размер на 20
лв.
Така приетата за установена фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателствени материали.
Отделно от това, съгласно законовата разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното,
като следва да се посочи, че санкционираното лице не успя да я опровергае.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани
в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на пр оцедурата
по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават
административнонаказателното производство и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
описанието на нарушенията е в достатъчен обем конкретно, точно и ясно. В същия е дадена
правна квалификация на установените нарушения. АУАН е съставен в присъствието на
жалбоподателя, който се е запознал с него, посочил е, че има възражения / не е управлявал
МПС/ и е удостоверил тези обстоятелства с подписа си.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални
разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
него се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до
накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част
всичките им индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които са извършени). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му.
По нарушението по чл. 103 от ЗДвП:
От събраната по делото доказателствена съвкупност се установи, че жалбоподателят
е осъществил виновно административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
От обективна страна времето и мястото на извършване на нарушението и неговото
авторство са категорично доказани. Самоличността на водача на автомобила е установена от
свидетелите полицаи, които ясно са го видели и разпознали. Жалбоподателят е имал
качеството водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, поради което се явява годен субект
на нарушението.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, представляващо продължаване
на движението си с управлявания от него лек автомобил при подаден сигнал за спиране от
полицейския патрул, вместо да спре плавно в най-дясната част на платното за движение.
Тъй като нарушението е формално, още в този момент – с осъществяване на изпълнителното
му деяние, то е било довършено от обективна страна.
За съставомерността на деянието не се изисква проверката да е била безвъзвратно
осуетена /както е в случая/, а провеждането й в по-късен момент не дисквалифицира
извършеното като нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Доколкото процесуалният представител на жалбоподателя релевира и възражения, че
сигналът от патрулния автомобил не е бил надлежно подаден и в този смисъл не е породил
задължение за жалбоподателя да съобрази поведението си с него, е нужно да се отбележи
следното:
На първо място категорично се доказа по делото от показанията на свидетелите Р. и
П., че те са подали светлинен и звуков сигнал за спиране. Сигналът е подаден от надлежно
3
обозначен патрулен автомобил. През цялото време от момента на активирането на
светлинната и звукова сигнализация на полицейския патрулен автомобил до
преустановяването на преследването на автомобила, управляван от жалбоподателя, поради
невъзможност да го последват, тези сигнали не са спирани да бъдат подавани. По делото се
установи, че патрулният автомобил се е движил непосредствено зад автомобила, управляван
от жалбоподателя и в този смисъл съдът приема, че продължително подаваният от
свидетелите полицаи светлинен и звуков сигнал представлява надлежно подаден сигнал за
спиране от контролните органи по смисъла на чл. 103 от ЗДвП. Сигналът е бил
задължителен за жалбоподателя в качеството му на водач на МПС. Съгласно разпоредбата
на чл. 170, ал. 3, изр. последно от ЗДвП сигнал за спиране може да бъде подаден и от
движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Такъв е и настоящия случай. Сигналът е
подаден по единствения възможен начин, с оглед конкретната пътна ситуация, в близост до
водача, за да може еднозначно и ясно да бъде възприет от него, поради което сигналът е
съобразен със законовите изисквания. Съдебната практика е трайна в разбирането си, че
подаването на светлинен и звуков сигнал от надлежно обозначен патрулен автомобил е
годен сигнал по смисъла на чл. 103 от ЗДвП. В този смисъл са Решение № ** г. на АдмС -
Търговище по к. а. н. д. № ** г., Решение № *** г. на АдмС - Търговище по к. а. н. д. № **
г., Решение № ** г. на АдмС - Търговище по к. а. н. д. № ** г., Решение № ** г. на АдмС -
Търговище по к. а. н. д. № ** г. и др.
В случая не е възможно водачът да е останал с впечатление, че се касае за хипотеза,
при която автомобил със специален режим на движение сигнализира да бъде освободен пътя
пред него, за да премине покрай или пред автомобила на жалбоподателя. В нито един
момент жалбоподателят не е намалил скоростта си, а напротив увеличил я, нито е освободил
пътя пред себе си, нито е спрял, т. е. нищо от поведението му не показва, че той е действал с
убеждението, че трябва да осигури предимство на полицейския автомобил. Същевременно,
не се установява че докато патрулният автомобил е следвал този на жалбоподателя,
подавайки светлинен и звуков сигнал, е имало други участници в движението към които
сигналът да е бил насочен. При тези факти е ясно демонстрирано до кое лице е бил насочен
сигналът за спиране и всяко административно-наказателно отговорно лице е могло да
разбере това по несъмнен начин.
Следователно, от субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му в съзнанието на жалбоподателя са
били отразени, както фактът, че управлява МПС, така и че му е подаден светлинен и звуков
сигнал за спиране от контролен орган, чрез сигнализацията на надлежно обозначен
полицейски патрулен автомобил и че този сигнал е насочен именно към него. Въпреки това,
съзнателно жалбоподателят е извършил деянието, като не е спрял при сигнала, а след
преследване е успял да избяга, за да не му бъде извършвана проверка. По тези съображения
съдът приема нарушението за доказано, а възраженията на защитата за неоснователни.
Относимата санкционна разпоредба за това нарушение се регламентира от правилно
посочената в НП разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, предвиждаща санкция за водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Не
спирайки на ясно и недвусмислено подаден сигнал за спиране от орган за контрол,
жалбоподателят безспорно е реализирал състава на това нарушение. Санкцията за това
нарушение, определена в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. В случая, на
жалбоподателя е наложено наказание в максималния размер, които съдът счита за
справедливи, тъй като са налице данни /справка за нарушител/ водач/, че жалбоподателя е
наказван и по-рано за различни нарушения на ЗДвП с влезли в сила наказателни
постановления и фишове, а в конкретния случай той е проявил и упоритост при извършване
на нарушението, водещо до избягване на полицейска проверка, като същото е имало за цел
да останат неразкрити други нарушения /управление на МПС след като е лишен от това
право по административен ред и управление на МПС под влияние на алкохол/.
По нарушението по чл.150а, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 150а ал. 1 ЗДвП, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда
на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е
4
изгубено, откраднато или повредено.
От обективна страна категорично се доказа, че на 06.12.2023 г. в 22:00 часа, в с.С. на
ул. „***в“, жалбоподателят е управлявал л.а. „**“ с ***, собственост на Я.Д.И. от с. С.,
след като е бил лишен от това право по административен ред със ЗПАМ № **г. /видно от
справка нарушител/водач/.
От субективна страна жалбоподателят е действал виновно, при форма на вината пряк
умисъл, тъй като е съзнавал, че не е имал право да управлява МПС, поради наложената му
ПАМ.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според която
разпоредба, се наказва с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно
средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, като
наложената му максимална глоба от 300 лв. съдът намира, че е съобразена в пълнота с
критериите за индивидуализация, предвидени в чл. 27 ЗАНН, имайки предвид, че
жалбоподателят често, според показанията св. Р., е управлявал МПС в срока на действие на
наложената му ПАМ.
По нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана и за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
който задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Преценени в съвкупност, доказателствата по делото категорично сочат, че на 06.12.2023 г. в
22:00 часа, в с.С. на ул. „***в“, жалбоподателят е управлявал л.а. „**“ с ***, собственост на
Я.Д.И. от с. С., като не е спазил пътен знак Б2 и по този начин е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Правилно
административнонаказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 183, ал. 2, т. 3
пр. 1 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание "глоба" в размер на 20
лв. за водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!". Определената на жалбоподателя "глоба" е в предвидения от законодателя
фиксиран размер, при което не се налага да бъдат обсъждани критериите, предвидени в чл.
27 от ЗАНН.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че при ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, наложените наказания са
правилни и законосъобразни, при което НП следва да бъде изцяло потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление *** год., на Началника на РУ-П., с което
на М. А. М. с ЕГН: **********, адрес: гр.П., ул. "***, ет.2 са наложени административни
наказания по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП „глоба“ в размер на
300 лева и по чл.183, ал.2, т.3, пр,1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд –
Търговище в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5