Р
Е Ш Е Н И Е
№_____________________2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Десети състав,
в
публичното заседание на двадесет и трети февруари
две
хиляди двадесет и втора година
в
състав: съдия: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
при
секретаря Пенка Михайлова,
като
разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм.дело №2701 на
Административен съд - Варна по описа за 2021 година,
за
да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „Ф.“ЕАД
против РА № Р-29002921000056-091-001/ 26.07.2021г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП ГДО, в частта, в която е потвърдена
с Решение № 1613/ 18.10.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София, в която
е извършено преобразуване на основание чл.16, ал.3 от ЗКПО и чл.26, т.1 от ЗКПО
на финансовия резултат на дружеството за 2016г. и 2017г. и е допълнително
определен данък за внасяне за 2017г. и са начислени лихви за просрочие.
Жалбоподателят в жалбата и в публично
съдебно заседание, чрез процесуален представител твърди, че ревизиращият екип
не е установил в пълнота всички факти и обстоятелства от значение за установяването
на данъчните му задължения и, че неправилно договорът за заем между дружеството
и „П.Ф.К.Л.П.- 1926“АД е разглеждан като договор със симулативен характер. За
твърдението, че двете страни по посочения
договор са договаряли заем ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответната
страна – директора на Дирекция „ОДОП“ – София, чрез процесуалния си
представител в публично съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата.
Счита, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на
предпоставките за издаването на РА с конкретното съдържание. Моли жалбата да се
отхвърли като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидената от
закона форма и срок и е допустима.
Предмет на съдебна
проверка в настоящото производство РА №
Р-29002921000056-091-001/ 26.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП ГДО, в частта, която е потвърдена с Решение № 1613/ 18.10.2021г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – София, в която е извършено преобразуване на
основание чл.16, ал.3 от ЗКПО и чл.26, т.1 от ЗКПО на финансовия резултат на
дружеството за 2016г. и 2017г. и е допълнително определен данък за внасяне за
2017г. и са начислени лихви за просрочие.
РА е издаден в
предвидената от закона форма от компетентен орган при спазване на процесуалните
правила, поради което е валиден акт, годен за съдебна проверка.
Ревизионното производство
е с обхват на проверката: установяване на задължения за данък върху дивидентите
и ликвидационните дялове на юридически лица за периода от 01.01.2015г. –
31.12.2018г.; данък върху социалните разходи по ЗКПО, предоставяни в натура за
период 01.01.2015г. – 31.12.2018г.; корпоративен данък за периода от 01.01.2015г.
до 31.12.2018г.; данък върху разходите за превозни средства за период от
01.01.2015г. – 31.12.2015г.; данък добавена стойност за период от 01.01.2015г.
до 31.12.2018г.; данък върху представителните разходи за период 01.01.2015г. до
31.12.2018г.; данък върху разходите в натура, обвързани с лично ползване по
чл.204, ал.1, т.4 от ЗКПО за период 01.01.2016г.-31.12.2018г. и данък върху
доходите на чуждестранни юридически лица за период 01.01.2015г. – 31.12.2018г.
Ревизираното
дружество няма извършвани предходни ревизии. Възлагането на разглежданата
ревизия е резултат от извършена ПУФО обективирана в Протокол №
П-29002919211017-073-001/30.09.2020г.
Предмет
на съдебната проверка е РА, в частта, в която е потвърден с решението на
директора на ОДОП София, поради което следва да бъдат изяснени фактите относно
преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2016г. и за 2017г.
В
РД относно корпоративния данък за 2016г. са констатирани следните факти:
Подадени
са ГДД за финансовите 2016г. и 2017г., съответно от 23.03.2017г. и
21.03.2018г.; със счетоводен финансов резултат (счетоводна печалба) 1 725 705.22лв. и 1 533
418.7лв.; формиран данъчен финансов резултат (данъчна печалба)
2 093 964.11лв. и 1 068 595.62лв.; деклариран корпоративен
данък 209 396.41лв. и 106 859.56лв.; отстъпка съгласно чл.92, ал.5 от ЗКПО за 2016г. – 1000лв.; годишен корпоративен данък след приспадане на
отстъпката за 2016г. - 208 396.41лв. и деклариран корпоративен данък
106 859.56лв.; авансови вноски 180 000лв. и 150 000лв.;
корпоративен данък за довнасяне за 2016г. – 28 396.41лв. и надвнесен
корпоративен данък за 2017г. – 43 140.44лв.
По
данни от ПП СУП е констатирано, че разликата за довнасяне в размер на
28 396.41лв. за 2016г. е погасена на 24.03.2017г. и, че за 2017г.
задълженото лице е декларирало в ГДД, че надвнесената сума ще послужи за
погасяване на данъчни задължения на дружеството по реда на чл.169, ал.4 от ДОПК.
В
хода на ревизията е установено, че на 30.07.2012г. между дружеството, в
качеството му на заемодател и „П.Ф.К.Л.П.- 1926“АД, като заемополучател е
сключен Договор за целеви паричен заем. Съгласно чл.1 от договора заемодателят
се задължава да предостави на заемополучателя парична сума заем в размер на
1 000 000лв. Сумата е преведена с платежно нареждане от същата дата
по сметка на заемополучателя. В счетоводството на дружеството за отразяване на
заема е взета счетоводна операция – дебит на разчетна сметка 498000 (аналитична
подсметка 3046 ПФК Л.П.), срещу кредита на 503000 – разплащателна сметка в
лева.
От
клаузите на договора е констатирано, че:
Чл.1
(3) гарант се явява физическото лице К.И.Д.. Договорът влиза в сила от датата
на получаване на заема по сметката на
заемополучателя;
Чл.2
(1) заемателят се задължава да върне заема в срок до 30.09.2012г.;
Чл.2
(3) в случай, че забави връщането на сумата заемателят дължи неустойка за
забава в размер на 0.1% от размера на Заема за всеки ден след 30.09.2012г.
Чл.2
(4) заемополучателят се задължава да издаде в полза на заемодателя запис на
заповед за сумата на заема с падеж 30.09.2012г.;
Чл.3
(1) заемополучателят е длъжен да използва заема само за покриване на свои
текущи задължения, възникнали във връзка с обичайната му търговска дейност по
договори сключени до момента на сключване на този договор. С приоритет следва
да бъдат заплащани задълженията за възнаграждения на състезателите на
заемополучателя, които са картотекирани в БФС към момента на сключване на този
договор, така че да се гарантира, че за тези състезатели няма да възникне право
за прекратяване на съществуващите им договори със заемополучателя. След
получаване на заема заемополучателят е длъжен да извършва всичките си плащания
само след получаване на изрично писмено съгласие от страна на заемодателя.
(2)
Освен с изричното писмено съгласие на заемодателя, заемополучателят няма право:
1.да
използва заема за плащания по каквито и да било задължения по договори,
сключени след сключване на този договор;
2.да
използва заема за плащания за задължения за данъци, осигуровки или публични
задължения, възникнали преди 01.07.2012г.
3.да
използва заема за плащания на суми по договори за заеми или каквито и да било
други договори, сключени с трети лица, по които е получил или ще получи
финансиране.
4.заемополучателят
е длъжен да информира незабавно заемодателя за всички обстоятелства от значение
за финансовото му състояние.
Органът
по приходите е констатирал, че в чл.5 на първоначалния вариант на договора е
записано, че „Гарантът се задължава да отговаря солидарно със заемополучателя
за дадените декларации и гаранции по чл.1, ал.4 за изпълнение на задълженията
на заемополучателя по чл.3. Гарантът ще бъде длъжен да обезщети заемодателя за
всички вреди, които настъпят поради невярност на декларациите и гаранциите по
чл.1, ал.4 или неизпълнението по чл.3.“ и, че без да е посочена дата целия
текст е зачертан като е вписано ръкописно „Зачертаването е на страните“ и са
положени подписи.
Констатирано
е от органа по приходите, че съгласно подписан анекс между страните от
02.11.2012г. чл.2, ал.3 от договора, касаещ дължимостта на неустойката за
забава в размер на 0.1% от размера на заема за всеки ден просрочие след
30.09.2012г. изгубва своето действие и е неприложим и, че за периода от
30.07.2012г. до 30.09.2012г. не са уговорени лихви, т.е. отпуснатият заем е
безлихвен, както и, че за данъчни цели дружеството е начислявало лихви, които
за 2013г., 2014г. и 2015г. са в размер на 7 на сто годишно или по
70 000лв., а за 2016г. и 2017г. в размер на 5 на сто годишно или по
50 000лв. Констатацията е направена на базата на посочването на сумите на
ред 33 от помощна справка „Други увеличения и намаления на СФР“, ш. 7100 от ГДД
по чл.92 от ЗКПО – „Суми произтичащи от търговски и финансови взаимоотношения,
определени съгласно чл.15 от ЗКПО“. Относно този запис органът по приходите е
посочил, че може би счетоводното отразяване е било по чл.16, ал.2 т.3 от ЗКПО,
защото нямало данни „Ф.“ООД преобразувано през м.април 2013г. на „Ф.“ЕАД и ПФК Л.П.
да са свързани лица, каквато е хипотезата уредена от чл.15 ЗКПО.
Поради
невръщане на заема, вземането по него първоначално е обезценено през 2016г. с
50% и впоследствие през 2017г. с останалите 50%. Стойността на обезценката е
отчетена и през двете години по дебита на сметка 609000 – Други разходи срещу
кредита по сметка 252100 – обезценка на вземания.
През
2018г. след решение на ръководството на „Ф.“ЕАД документирано с протокол от
10.12.2018г. на Съвета на директорите , цялото вземане по заема отпуснат на ПФК
„Л.П.е отписано като несъбираемо. При отписването на вземането като несъбираемо
е взета счетоводна операция дебит сметка 252100 срещу кредит сметка 498000. С
разходите от обезценката за 2016г. е преобразуван счетоводния финансов резултат
на „Ф.“ ЕАД за 2016г. по реда на чл.34, ал.2 ЗКПО, а за 2017г. по реда на
чл.37, ал.1, т.1 от ЗКПО (временна разлика). Обезценката от 2017г. е призната
като текущ разход. В резултат на прилагането на предвидените в посочените норми
правила, счетоводния и данъчния финансов резултат на дружеството за 2017г. е
намален с 1 000 000лв.
Органът
по приходите за изясняване на фактите относно заема е връчил на дружеството
ИПДПОЗЛ, в отговор на което са представени писмени доказателства:
-договор
за целеви паричен заем от 30.07.2012г. между дружеството и „ПФК Л.П. -1926“;
-допълнително
споразумение (анекс) № 1 от 02.11.2012г. към договора за заем от 30.07.2012г.;
-споразумение
за заместване в дълг от 27.03.2015г.;
-споразумение
за встъпване в дълг от 30.03.2015г.;
-платежно
нареждане от дружеството от 30.07.2012г.;
-нотариална
покана за плащане до „ПФК Л.П. -1926“, връчена чрез нотариус Е.С.на
11.10.2013г.;
-запис
на заповед за сумата с падеж 30.09.2012г., издаден от „ПФК Л.П. -1926“
-счетоводна
справка за свързаните с договора за заем операции;
-протокол
от заседание на съвета на директорите на „Ф.“ЕАД от 10.12.2018г.;
-дадени
са и следните писмени обяснения в допълнение към изброените по-горе документи:
„По договора не е била начислявана неустойка, предвид сключеното между страните
Допълнително споразумение (Анекс) №1 от 02.11.2012г. към договора за заем от
30.07.2012г., с което действието на чл.2 от Договора, предвиждащо начисляване
на неустойка, е прекратено. Цитираният Анекс е приложен съгласно т.1. Анексът е
подписан, предвид намерението на „Ф.“ ООД (понастоящем АД) за придобиване на Л.П.
и течащите преговори за това………През 2013г. е окончетално установено, че не може
да бъде достигнато съгласие за окончателното придобиване на Л.П.. Доколкото представеният
заем е целеви и е предоставен с оглед на това, че клубът ще бъде придобит, е
взето решение за предприемане на действия по събиране на вземането по договора
за заем. Незабавно след прекратяването на преговорите е изпратена нотариална
покана до дружеството за изплащането на дължимите по договора суми. Поканата е
връчена на Л.П. от нотариус Е.С.на 11.10.2013г. Въпреки от страна на Л.П. не са
постъпили плащания….. Според „Ф.“ ЕАД съображенията, които мотивират решението
на ръководството да не бъде образувано съдебно производство за събиране на
вземането през всяка от годините до края на 2018г., когато вземането е отписано
са следните: През 2013г. съгласно публичните регистри Л.П. не е разполагал с
достатъчно активи, към които да бъде насочено евентуално принудително
изпълнение и вземането да бъде събрано изцяло. …. През 2017г. изтича и 5 –
годишната давност съгласно Закона за задълженията и договорите, което е пречка
за по -нататъшни действия за събиране на вземането. По тази причина, както и
поради недостатъчните активи на длъжника за изплащане на вземането, е взето
решение за отписването му като несъбираемо. При първоначалните преговори за
отпускане на заема, е договорено, че сумата ще бъде гарантирана и от
изпълнителния директор на Л.П. г-н К. Д.
в лично качество. Впоследствие
г-н Динев оттегля съгласието си за тази договорка. По тази причина при
подписване на договора е заличен и чл.5 от същия, който регламентира
задълженията на гаранта.“
След
преценката на събраните доказателства органът по приходите е приел, че е налице
привидна сделка, като с договора за заем е прикрит договор за дарение на сумата
от 1 000 000лв. от ревизираното лице на футболния клуб. Ревизиращият
орган е посочил характеристиките на привидните сделки и направил извод, че
договорът за заем е привидна сделка, зад която се прикрива договор за дарение
на сумата от 1 000 000лв. Относно привидността на договора органът по
приходите е изложил следните мотиви: договорът за заем е предоставен без да е предоставено
каквото и да е обезпечение гарантиращо събирането му. Същевременно от
публикувания баланс на ПФК „Л.П.-1926“АД за 2011г. е констатирано, че
стойността на активите му по балансова стойност е възлизала на 979 хил.лв. и
при учредяване на залог „Ф.“ АД би се ползвало с право на предпочитателно
удовлетворение. Формално договорът за заем е сключен между три страни, между
които и гарант. Предвиденото в чл.5 от договора задължение гарантът да отговаря
солидарно със заемополучателя за дадените декларации по чл.1, ал.4 и за
изпълнение на задълженията на заемополучателя по чл.3, както и че гарантът ще
бъде длъжен да обезщети заемодателя за всички вреди, които настъпят поради
невярност на декларациите и гаранциите по чл.1, ал.4 или неизпълнението на
задълженията по чл.3 е отпаднало и не е част от договора, като по този начин
заемодателят сам се е лишил от правото да насочи изпълнението към гаранта по
договора. Към договора е приложен запис на заповед издаден от футболния клуб и
въпреки, че на дата на падежа по договора за заем не е извършено плащане,
дружеството не е реализирало правата си по чл.404, т.1 вр. чл.405, ал.1 ГПК. Посочено
е, че заемът е целеви – за изплащане на конкретни задължения, т.е. за заплащане
на възнагражденията на картотекираните в БФС състезатели на клуба, но че
дружеството не е обезпечило спазването на тези договорености. Направен е анализ
на разходите за водене на съдебни производства и направил извод, че разходите
за съдебно събиране на дълга не са неоправдано високи. Направен е анализ на
движението на парични потоци, активи и задължения на футболния клуб и е
констатирано, че липсват активи и възможности към периода 2012г. – 2015г. да бъде
върнат заема. Констатирано
е, че липсват доказателства „Ф.“ЕАД да е предприело действие за трансформиране
на предоставената като заем сума в инвестиции чрез извършване на апорт на
вземане, в който случай според органа по приходите не би настъпил негативния
ефект за бюджета – намаляване на данъчния финансов резултат с разход за
обезценка.
Във
връзка с разписаните в разпоредбата на чл.46, ал.1 от ЗКПО правила за формиране
на счетоводния финансов резултат органът по приходите е извършил проверка на
декларираните от ПФК „Л.П. - 1926“АД данни в ГДД по чл.92 от ЗКПО и в
публикуваните ГФО в ТР за периода 2014г. – 2019г. При тази проверка не е
установено футболния клуб като длъжник да е извършил корекция на счетоводния си
финансов резултат по реда на чл.46, ал.1 от ЗКПО или да са отчетени счетоводни
приходи в резултат на отписване на задължението. Посочено е, че разпоредбите на
чл.46, ал.1 и ал.2 от ЗКПО и чл.37, ал.1, т.1 от ЗКПО имат за цел отстраняване
на възникването на отрицателен данъчен ефект за фиска. Цитирана е разпоредбата
на чл.37, ал.1, т.1 от ЗКПО и е посочено, че дава право при определени условия,
лицето което има непогасено вземане да признае разход, с който да намали
задължението си към бюджета с размера на възникналото в по ранен период и
неудовлетворено вземане, като на това право кореспондира задължението на
длъжника при определените условия по чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО да отчете приход
от непогасеното задължение. От анализа на посочената информация свързана с
договора за заем от 30.07.2012г. органът по приходите е приел, че начинът на
осчетоводяване и деклариране от „Ф.“ЕАД не отразява търговските отношения между
страните, не може да се обоснова със значими стопански причини и използването
му води до намаляване/ избягване на възникващото данъчно задължение. На всички
изложени констатации и посочени правни разпоредби е направен извод, че
договорът за заем е привидна сделка по безвъзмездното финансиране на ПФК „Л.П.
- 1926“АД.
Посочено
е, че при констатираните факти и при извода, че сделката е привидна, то за
ревизираното дружество не е възникнало вземане от ПФК „Л.П. - 1926“АД, от което
е направен извод, че след като не е налице вземане, не е налице и данъчна
времева разлика от обезценка на вземане, извършена през 2016г. и 2017г., поради
което неправилно на основание чл.37, ал.1, т.1 от ЗКПО през 2017г. дружеството
е намалило финансовият си резултат за всяка от години с по 500 000лв. и на
основание чл. 16, ал.3 от ЗКПО при съобразяване на чл.26, ал.1 от ЗКПО в хода
на ревизията е извършено преобразуване на декларирания финансов резултат на
дружеството за двата периода 2016г. и 2017г. със сумите представляващи
обезценка на вземането към ПФК „Л.П. - 1926“АД.
Направени
са корекции в съответните данъчни периоди, като отчетените в разход през 2016г.
и 2017г. 50% обезценка на вземането от
ПФК „Л.П. - 1926“АД, в размер на 500 000лв., посочена в увеличение по
чл.34, ал.1 от ЗКПО като временна разлика на ред 3 (Шифър 7030) Разходи от последващи
оценки на активи и пасиви (чл.34 ЗКПО), в т.ч.: на рез 3.1 (Шифър 7031) разходи
от последващи оценки и от отписване на вземания като несъбираеми (чл.34 ЗКПО) е
трансформирано по реда на чл.26, ал.1 от ЗКПО като постоянна разлика на ред 8/
Шифър 7080 – Разходи, непризнати за данъчни цели съгласно чл.26 ЗКПО, в т.ч. на
ред 8.1 / Шифър 7081 – Разходи, несвързани с дейността и/или които не са документално
обосновани (чл.26, т.1 и 2 ЗКПО), като данните относно декларираното от
дружеството и корекциите направени от органа по приходите са представени в
табличен вид на стр.14-16 и 16-18 за всеки от данъчните периоди и е установен
(в решението са посочени само извършените от органа по приходите корекции
съгласно таблиците на стр.14-16 и 16-18)
съответно счетоводен финансов резултат - 1 725 705.22лв. и
1 533 418.70лв.; увеличение на финансовия резултат –
2 599 493.60лв. и 7 479 386.88лв.; Разходи непризнати за
данъчни цели съгласно чл.26 ЗКПО - 502 413.25лв. и 508 421.57лв., в
т.ч.: Разходи несвързани с дейността
и/или които не са документално обосновани (чл.26, т.1 и т.2 ЗКПО) -500 544,
89лв. и 501 671.57лв.; данъчни временни разлики в т.ч.: разходи от
последващи оценки на активи и пасиви - (чл.34 ЗКПО) 300 905.51лв. и (чл.35
и чл.37 ЗКПО) – 215 683.71лв.; Разходи от последващи оценки и от отписване
на вземания като несъбираеми - (чл.34 ЗКПО) 585 221.80лв. и (чл.37 ЗКПО) – 0.00лв.; Намаления на финансовия
резултат 1 681 711лв. и 6 944 209.96лв.; Данъчен финансов
резултат 492 694.28лв. и 1 068 595.62лв.; Данъчна печалба –
2 093 964.11лв. и 2 068 595.62лв.; Полагащ се корпоративен
данък 209 396.41лв. и 206 859.56лв.; Разлика за внасяне
28 396.41лв. и 100 000лв. Начислени са лихви за данъчното задължение
за 2017г. в размер на 32 835.96лв.
Жалбоподателя
за изясняване на спора и по – конкретно за доказване на отношенията между
дружеството и футболния клуб при сключването на договора от 30.07.2012г. ангажира
свидетелски показания и писмени доказателства.
Съгласно
свидетелските показания на г-н Н.П.П., г-н П. е адвокат, занимаващ се с
граждански и търговски дела, като е бил изпратен като доверено лице в „Л.П.“
във връзка с придобиването на клуба от г-н М.. Бил е изпратен да договаря
закупуването. Сочи, че знае, че този 1 милион лева е преведен във връзка с
придобиването на клуба. Г-н П. трябвало да следи за оздравяването на клуба и да
установи моментното му състояние. Под да установи моментното му състояние се
разбирало, че клубът можело да не започне първенството, защото не обслужвал
задълженията си. Задачата му била да следи разходването на дадените пари.
Ръководството си водело преговорите по придобиването на клуба. Не знаел как са
оформени договорите – дали като договор за заем или по друг начин. Свидетелят
сочи, че знаел, че парите са дадени на заем на спортния клуб за да си покрие
задълженията. Клубът трябвало да бъде придобит от този, който дава парите, като
се сочи, че клубът е трябвало да бъде придобит от г-н М.. Според свидетеля това
е заем за придобиване, а заемът щял да бъде върнат когато клубът започне да се
самофинансира.
Съдът
кредитира свидетелските показания на г-н П., като последователни и
безпротиворечиви.
Представените
от процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства са
разпечатки от електронни документи, неподписани с електронен подпис, т.е. без
за съставянето и подписването им да може да се направи извод за автор и титуляр
на електронния документ съгласно Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Видно от представените писмени документи в тях се
коментира сделка за закупуването на акциите на футболния клуб, но не се сочи
кой ще бъде купувач – дали „Ф.“ ООД или друго лице. От съдържанието им не може
да се направи и извод, че закупуването на акциите на ПФК „Л.П. - 1926“АД е в
пряка причинно следствена връзка с даването на заем на футболния клуб от „Ф.“ЕАД.
Спорните
въпроси както са формулирани от страните с оглед констатациите и изводите на органа
по приходите в РА са: 1.Договорът от 30.07.2012г. подписан между ревизираното
дружество и ПФК „Л.П. - 1926“АД представлява ли по правната си същност заем за
сумата от 1 000 000лв. или е дарение от ревизираното лице към
футболния клуб? и 2.Следва ли с обезценките направени през 2016г. и 2017г. на
сумата от 1 000 000лв. да се увеличи финансовия резултат на
дружеството за периодите 2016г. и 2017г. и върху така увеличения финансов
резултат да се установи данъчно задължение за двата периода?
За
да отговори на поставените въпроси съдът съобрази следното:
Между
страните се спори, че е сключен договор между „Ф.“ЕАД и ПФК „Л.П. - 1926“АД по
силата на който „Ф.“ЕАД е превел по банков път на футболния клуб
1 000 000лв. Твърди се от жалбоподателя, че тази сума е дадена в заем
с посочено основание – закупуване на спортния клуб, но не е върната и е
осчетоводена по реда на обезценяването на несъбираемите вземания. Твърденията
относно несъбираемостта на вземането и основанието на дадения заем са
неоснователни. Видно от доказателствата по делото и от твърденията на
жалбоподателя не е върната, а и не е правен опит за събиране на поне част от
заетата сума. Не е съставена и документация от страните по заема относно
събирането на част от заетата сума. Анализът на органът по приходите показва,
че футболният клуб е с лоши финансови показатели, не само към момента на
подписване на договора за заем, но и в следващите периоди, обаче договорът за заем
е можело да бъде трансформиран, като бъдат подписани анекси за разсрочване на
задължението, за връщането му на части с уговорен погасителен план и или дори
за връщане на част от задължението чрез трансформиране на договора за заем в
договор за друго напр. реклама.
Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, че след като е искал да закупи акциите и да
стане собственик на капитала на ПФК „Л.П. - 1926“АД, то това доказва, че е дал
сумата от 1 000 000лв. в заем на футболния клуб. Не е разписана
разпоредба в българското право, която да обвързва страните по договор за заем с
договор за продажба. Наличието на знание у свидетеля П., че сумата е дадена в
заем на футболния клуб защото г-н М. искал да стане собственик на клуба, не е
достатъчно за да обоснове извод, че договорът между дружеството и футболния
клуб е за заем, още повече че „Ф.“ЕАД към него момент е бил с управител – лице
различно от г-н М.. Предвид изложеното се налага извод, че изводите на органите
по приходите за характера на договора сключен между „Ф.“ООД и ПФК „Л.П. -
1926“АД на 30.07.2012г. е правилен.
Дори
и да бъде прието, че договорът е за заем, това не означава, че „Ф.“ООД може при
неизпълнението на клаузата за връщането му да намали със сумата на обезценката
му финансовия си резултат по арг. от чл.26, т.1 ЗКПО. „Ф.“ООД към момента на
предоставяне на сумата в заем (2012г.) не е регистриран по Закона за кредитните
институции и няма за търговска дейност отдаване на заеми за реализиране приходи
от лихви по тях, както и търговската му дейност не е свързана със спорт и по
конкретно футбол, т.е. заемът не е свързан с търговската дейност на дружеството,
поради което и не се признава за данъчни цели. Т.е. към момента на предоставяне
на сумата от „Ф.“ООД на футболния клуб и към момента на отчитането й в разход,
тази сума попада в обхвата на понятието „разходи, несвързани с дейността“,
които съгласно чл.26, т.1 ЗКПО не се признават за данъчни цели.
Ревизионният
акт се явява издаден при спазване на процесуалния и материалния закон. Жалбата на изложените съображения
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора, на основание чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК на ответника следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното
възнаграждение за един адвокат, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съгласно чл.161 от ДОПК на
ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част на жалбата.
Разноските съгласно чл.75 от ГПК наименуван „Определяне на разноските“ включват
възнаграждението на свидетелите и вещите лица, като във възнаграждението на
вещите лица се включват и направените от тях разноски /разходи/. Разноски по
делото не са направени от ответника. Отделно от разноските, в изречение 3 на
чл.161 ал.1 от ДОПК законодателят е
казал, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се
присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение
за един адвокат. От тълкуването на точното съдържание на разпоредбата е видно,
че юрисконуслтското възнаграждение не зависи от размера на материалния интерес
по делото или по отхвърлената част от жалбата, а се присъжда в размера
на минималното възнаграждение за един адвокат. В тази връзка, съдът съобрази, че с решение /т.47 и т.51/ от 23 ноември
2017 година на Съда на Европейския съюз по съединени дела
С–427/16 и С–428/16 е прието, че Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатското възнаграждение е в противоречие с правото на Европейския съюз и
по-специално не съответства на член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и с
Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 година. Задължителността на
решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания и предимството
им пред решенията на върховните съдилища на държавите-членки произтича от
чл.267 и сл. от Договора за функциониране на Европейския съюз. Поради това,
както и на основание чл.5 ал.4 от Конституцията
на Република България, съдът намира за приложима по отношение дължимото
на администрацията юрисконсултско възнаграждение Наредбата за заплащане на
правната помощ. Във връзка с това, на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в максималния размер от 360 лева по чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, поради фактическата и правна сложност
на делото.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на „Ф.“ЕАД против РА № Р-29002921000056-091-001/ 26.07.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП ГДО, в частта, в която е потвърдена с Решение № 1613/ 18.10.2021г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София, в която е извършено преобразуване на основание чл.16, ал.3 от ЗКПО и чл.26, т.1 от ЗКПО на финансовия резултат на дружеството за 2016г. и 2017г. и е допълнително определен данък за внасяне за 2017г. и са начислени лихви за просрочие.
ОСЪЖДА „Ф.“ЕАД да заплати на НАП– Варна 360лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Съдия: