№ 7194
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Анна Кофинова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело №
20241100505807 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в
първоинстанционното производство В. З. Т., срещу решение №
18797/16.11.2023 г. по гр.д. № 37685/2023 г. на Софийски районен съд, 128-ми
състав, в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. З. Т. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 834,45 лв., представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.02.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, отчитан с абонатен № 51718, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 23.08.2023 г. до окончателното плащане
на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 16.03.2023 г. в
размер на 101.98 лв, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 15997/2023 г. по описа на СРС, 128-ми състав.
В останалата част, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД искове, решението не е обжалвано от заинтересованата страна и
е влязло в сила.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че
ответникът има качеството потребител на топлинна енергия, тъй като липсват
доказателства той да притежава вещно право върху топлоснабдения имот.
Твърди се, че по делото не е установено изпадането в забава на ответника,
1
защото ищецът не е представил доказателства за датата на публикуване на
дължимите суми на своя сайт. По тези съображения е направено искане за
отмяна на решението на СРС в обжалваната част. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с
който същата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на
решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендират
се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо инженеринг“ ООД
не заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на
атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По
същество същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения
на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора,
въззивният съд намира следното:
Предявени са искове по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и
размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като
потребител на топлинна енергия през процесния период; използването от
ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР на основание чл. 150 ЗЕ.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
По делото е безспорно установено от представения договор за продажба
2
на държавен недвижим имот от 03.10.1969 г., че В. З. Т. е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****. При наличието на
доказателство за притежание на право на собственост върху целия имот и при
липса на данни за извършено разпореждане с него се налага извода, че
ответникът е бил изключителен собственик на топлоснабдения имот. В този
смисъл аргументите, изложени във въззивната жалба, че липсват
доказателства ответникът да е носител на вещно право върху имота, са
несъстоятелни.
С оглед на изложеното, собственикът на имот, попадащ в сграда в режим
на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. Следователно ответникът – собственик на
процесния топлоснабден недвижим имот, има качеството на клиент на
топлинна енергия през исковия период и като такъв се явява страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното дружество. За последното
възниква задължение за доставка на топлинна енергия за битови нужди, а
потребителя-ответник дължи цената на доставената топлинна енергия.
По отношение на количеството и стойността на доставената топлинна
енергия не са заявени конкретни оплаквания във въззивната жалба.
Основателността на претенцията за забава върху главницата за топлинна
енергия (иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД) предполага наличие на
главен дълг – какъвто беше доказан в процеса, както и забава в погасяването
му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
За процесния период са приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, в сила от 27.06.2016 г.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с
Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г., продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е.
ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Ето защо купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. (чл.
33, ал. 2), то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в
забава (арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД). В този смисъл възражението на
жалбоподателя, че ищецът не е представил доказателство за публикуване на
фактурите на сайта си, е неоснователно, тъй като няма предвидено подобно
3
изискване по отношение на падежа на задълженията на клиентите на
топлинна енергия в приложимите общи условия.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответника за
задължението му за главница за топлинна енергия в размер на от 834,45 лв. за
периода 15.09.2020 г. – 16.03.2023 г. Размерът на мораторното обезщетение за
претендирания период правилно е изчислен от съда съгласно чл. 162 ГПК на
сумата от 101,98 лв. чрез използване на специализиран изчислителен модул и
при съобразяване на съответните относими стойности от заключението по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Доколкото във въззивната жалба не се съдържат други конкретни
оплаквания, касаещи обжалвания съдебен акт, а за въззивния съд съществува
забрана служебно да проверява правилността на решението, настоящият
съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна.
Тъй като изводите на въззивния съд напълно съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, решението на Софийски районен съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има само въззиваемата
страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съдът намира, че на въззиваемата
страна не следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, тъй като отговорът на въззивната жалба има бланкетен
характер, страната не е изпратила процесуален представител в проведеното
открито съдебно заседание и делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18797/16.11.2023 г. по гр.д. № 37685/2023
г. на Софийски районен съд, 128-ми състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието в процеса на „Нелбо
инженеринг“ ООД в качеството му на трето лице помагач на страната на
ищеца "Топлофикация София " ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5