Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София, 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в открито заседание при закрити
врата, проведено на петнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ :
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря
Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 584
по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.
В молбата си
Ц.С.Н. излага твърдения, че
между него и „Т.“ЕООД били установени облигационни отношения по сключен на
25.02.2013 г. договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр. София, кв.
„Бояна“, ул. „*****представляващ поземлен имот с площ от 1864 кв.м., ведно с
изградените в имота автомивка с кафе с обща застроена площ от 479 кв.м.
Договорът бил сключен за срок до 01.03.2023 г. при първоначално договорена
месечна наемна цена от 600 лв. след удържане и заплащане от наемателя данъка по
ЗДДФЛ, която наемна цена била променена в размер на сумата от 7 500 лв. с
допълнителен Анекс от 12.04.2014г., като дължима в актуализирания размер,
считано от 01.01.2019 г. Въпреки това, наемателят продължил да заплаща наемната
цена по договора в първоначално договорения размер от 600 лв. Въпреки
многократно водените разговори с представители на дружеството наемател, не
последвало плащане за разликата до пълния дължим размер от наемната цена. Била
отправена Нотариална покана за извършване на плащането, чието връчване било
удостоверено в разписка от 21.10.2019 г. на нотариус Валентина Благоева, рег. №
302 НК, като в поканата било отправено волеизявление за прекратяване на
договора, в случай че длъжникът не изпълни да плати. Освен, че плащане не
последвало, наемателят продължил да ползва имота и в периода след прекратяване
на договора до 16.06.2020 г., на която дата бил изведен принудително със
съдействието на съдия-изпълнител. В тази връзка ищецът излага твърдения, че
освен дължимата сума за незаплатена наемна цена за периода по договора от
01.01.2019г. до 30.09.2019г. в размер на сумата от 62 586 лв., „Т.“ЕООД
дължало и сумата от 58 850 лв. за периода 01.10.2019г. – 16.06.2020 г. –
обезщетение за ползването на имота без основание за това. Освен това, излага
твърдения, че дружеството не е в обективно състояние да погаси задълженията си
спрямо молителя, като не притежава средства и имущество достатъчни за това.
Моли да бъде открито производство по
несъстоятелност на „Т.“ЕООД, като дружеството бъде обявено в
неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, като бъде определена
съответно началната дата на това състояние.
Предявена е молба от Ц.С.Н. с правно основание чл. 625 ТЗ.
По делото е постъпило
становище от ответната страна по молбата – Т. ЕООД, в което е изразено такова
при оспорване нейната основателност. В този смисъл изложени са доводи за
недължимост на вземанията според твърденията на молителя, като между страните
не било постигнато съгласие за увеличение наемната цена по договора между тях.
Оспорва истинността на представения по делото Анекс от 12.04.2014г., като твърди,
че същият е антидатиран и е изготвен по време, когато подписалите го управители
на ответното дружество вече не са имали качеството на такива, поради
освобождаването им от длъжност. В тази връзка излага твърдения, че нелогично
съставения на 12.04.2014г. в хронологичен ред след Анекс 2 от 11.04.2014г. е
назован само Анекс, като освен това подписите върху него не са нотариално
заверени, както в останалите документи.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за наем от 25.02.2013
г., същият е бил сключен между Ц.С.Н., А.Ц.Н.и К.Ц.Н.– от една страна в
качеството им на наемодатели и от друга страна от Т.ООД – в качеството му на
наемател, с предмет на договора – поземлен имот с изградена в същия временна
постройка – автомивка с кафене с обща застроена площ от 479 кв.м., които имоти
са надлежно индивидуализирани в договора, срещу заплащането на месечна наемна
цена от 600 лв., след удържане и заплащане от наемателя на дължимия данък по ЗДДФЛ.
Приложен е Анекс № 2 от 11.04.2014 г. към договора за
наем от 25.02.2013г., в който страните са постигнали съгласие за продължаване
на първоначално уговорения срок на действието му от 01.03.2019г. до 01.03.2029
г., като върху документа е отбелязано нотариално удостоверяване на подписите
им.
Приложен е и Анекс от 12.04.2014г. към договора за наем
от 25.02.2013г., в който страните по него са договорили размерът на наемната
цена за продължения срок на договора /01.01.2019г. – 01.03.2029 г./ да се счита
7 500 лв., след удържане от наемателя на данъка по ЗДДФЛ.
По делото е представена Нотариална покана, изходяща от Ц.С.Н.,
А.Ц.Н.и К.Ц.Н.и адресирана до Т.ООД чрез нотариус В. Благоева, рег. № 302 на НК,
в която е предоставен 7-дневен срок на дружеството – наемател да заплати
непогасения остатък от дължимата наемна цена и възлизащ на 62 586 лв. за
периода 01 – 30.09.2019г., ведно с дължимата по договора неустойка поради
забава в плащането в размер на 37.50 лв. и начислена за същия период, като при
неизпълнение уведомява дружеството, че ще считат договора за развален след
изтичане на предоставения 1-седмичен срок за плащане, като претендират връщане
държането върху имота, предвид отпадане на основанието за това. Връчването на
нотариалната покана е нотариално удостоверено при дата на получаване –
21.10.2019г. чрез управителя на дружеството.
Представен е Протокол за въвод във владение на недвижим
имот от 16.06.2020 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, извършен в имота обект
на процесния договор за наем и срещу наемодателите, в качеството им на длъжници
по изпълнителното производство.
Постъпила е справка от СДВР при МВР, Отдел „Пътна
полиция“, в която е удостоверено, че не са налице регистрирани МПС на името на
ответното Т. ЕООД.
По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа
експертиза /СФИЕ/, заключението по която не е било оспорено от страните и което
съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. От
заключението на експертизата се установява състоянието на Т. ЕООД през
анализирания период 2017 г. – 2020 г., съобразно приложимите финансови
показатели. Установява се, че към 31 декември на съответната година за периода
2017 г. – 31.05.2021 г., нетекущите /дълготрайни/ активи на дружеството заемат
в процентно съотношение по-голямата част от притежаваните такива в диапазон
през годините от 80.30% до 87.88% от общо активите, като останалата част е за
текущите /краткотрайни/ активи. Съгласно отразеното в счетоводния баланс на
дружеството към края на 2017г. е отчетена печалба от 38 000 лв., към края
на 2018 г. е отчетена печалба от 5 000 лв., като през останалата част
период е отчетена загуба, съответно в размер на 55 000 лв. към края на
2019г. и в размер на 36 000 лв. към края на 2020 г. Отчетените задължения
на дружеството са до 1 година в размер
през последните две години към края на периода от 118 000 лв., а през
първата годината от периода в размер на 117 000 лв., при незначителен спад
през следващите я две години. Според отразеното от вещото лице, собственият
капитал на дружеството е положителна величина за периода 2017 г. – 2018 г.,
както и отрицателна величина за периода 2019г -31.05.2021 г., което води на
извод, че дружеството е декапитализирано. По-голямата част от отчетените
задължения са задължения към персонала, осигурителни задължения, данъчни
задължения и други, като по-малко са задълженията към доставчици на
дружеството. Според изложеното в заключението, коефициентът на обща ликвидност като отношение между краткотрайните
активи и краткосрочните задължения дава възможност да се оцени способността на
дружеството да погасява задълженията си с краткотрайните си активи, като през
анализирания период са посочени стойности на същия под 1/единица/, което сочи
на извода, че ответникът не е в състояние да посрещне краткосрочните си
задължения с наличните краткотрайни активи /при препоръчителни стойности на
коефициента в границите 1,0-2,0/. Според отразените стойности на коефициента на бърза ликвидност през
годините за периода, базиран на отношението между краткотрайните активи /при
изключване влиянието на по-бавно ликвидните активи/, при общо приета стойност
на този показател в границите 0,5 – 1,0,
и възлизащи под 0,1, е направен извод, че ответникът през процесния
период не е бил в състояние да погаси бързо своите задължения. Според
отразеното в стойностите на коефициента на незабавна ликвидност – показател за
способността на дружеството да покрие краткосрочните си задължения с наличните
си финансови средства, същите са по референтните такива. Подобни са изводите и
относно стойността на коефициента за
абсолютна ликвидност, като отношение между паричните средства и
краткосрочните задължения, при общоприета стойност, отразяваща способността на
дружеството във всеки момент да покрие 30% от задълженията си, като са отчетени
нулевите стойности на коефициента през последните години /при общоприета
стойност на показателя от 0,3/. Коефициентът
на финансова автономност за дружеството през период, отразяващ отношението
между собствения и привлечения капитал, сочи че съществуващите задължения на
ответника не са обезпечени с достатъчно имущество, като дружеството се намира в
крайно голяма зависимост от кредиторите си. Показателно за това е и отразеното
относно стойностите на коефициента на задлъжнялост, като за анализирания период
вещото лице е направило извод, че дружеството е в състояние на
свръхзадлъжнялост и е декапитализирано, при пълна зависимост от кредиторите си.
Последното извършено плащане от Т. ЕООД
е на 13.04.2021 г. с основание – правна услуга.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това правен
субект – кредитор на длъжника по търговска сделка, който е сред изрично
изброените в нормата, като разполагащи с правото да инициират производство за
откриване на производство по несъстоятелност.
Безспорно е качеството на длъжника на търговец по смисъла
на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед на правно организационната му форма.
По делото се установи
наличието на сключен между страните на 25.02.2013г. договор за наем на
недвижим имот, с който според първоначално уговореното наемателят – ответното
дружество, се е задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 600 лв.,
след удържане и заплащане и на дължимия данък по ЗДДФЛ, като е установен срок
на договора от 01.03.2013г. до 01.03.2019 г.
С последващ Анекс № 2 от 11.04.2014 г. към договора страните по него са
постигнали съгласие за продължаване срока му на действие с още 10 години от
изтичане на първоначално уговорения такъв, а именно до 01.03.2029 г.
Подписването на договора и анекса към него от посочените лица е удостоверено с
нотариална заверка на подписите. С последващо подписан Анекс от 12.04.2014 г.
към договора за наем се установява договорена между страните промяна в размера
на наемната цена, която за периода 01.01.2019г. до края на продължения срок да
се счита в размер на 7 500 лв.
За действителността на договора за наем не се изисква
форма, като достатъчно е да бъде постигнато съгласие между страните за
сключването му. В случая, договорът с правата и задълженията на всяка от
страните по него е бил обективиран в писмена форма с нотариална заверка на
подписите, като същият е бил вписан в Имотния регистър при АВ и съобразно
предвидената възможност за това в чл. 4, б. „е“ ПВп. От представените по делото
два анекса към договора, сключени съответно на 11.04.2014 г. и на 12.04.2014г.
съдът приема за установено промяна в условията на договора и засягаща срока му
действие и наемната цена за удължения срок.
Недоказано се явява възражението на ответника по
истинността на оспорения от него Анекс от 12.04.2014 г., като в този смисъл по
делото не бяха ангажирани доказателства за установяване на факта, че същият е
бил изготвен на дата различна от посочената в документа и в този смисъл за
целите на процеса. Неназоваването на документа като Анекс № 3 съдът намира, че
не се явява достатъчно основание да бъде прието, че същият не е бил състав след
Анекс № 2, като аналогични са мотивите и относно липсата на нотариална заверка
на подписите на страните по него, което не се явява изискване за действителността
на облигационното отношение, а единствено е предвидено като възможност с оглед
осигуряване по-бърза защита, включително е чрез незабавно снабдяване с
изпълнителен лист срещу неизправната страна по договора.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че ползването на
процесния имот за наемателя е възникнало задължението да заплаща месечна наемна
в размер на 7500 лв., която макар и значително по-висока от първоначално
договорената е в съответствие с предоставената в приложимите норми на ЗЗД
свобода на договаряне. Дължимата наемна цена в посочения размер е за периода
след 01.01.2019 г.
По делото е безспорно частичното изпълнение от страна на
наемателя за заплащане на наемната цена, като е било извършвано ежемесечно
плащане в размер на сумата от 600 лв. Безспорно е и ползването на имота в
периода след 01.01.2019г. до датата, на която се твърди договорът да е бил
прекратен.
В клаузата на чл. 5.2 от процесния договор за наем е
предвидено право на наемодателя да го прекрати предсрочно, без даване на
допълнителен срок за изпълнение чрез отправяне на писмено предизвестие при
забава в плащането повече от 30 дни. За установяване реализиране на така
предоставеното му право по делото е представена нотариална покана, адресирана
до наемателя с удостоверяване на получаването й на 21.10.2019г. и в която е
отправено предизвестие за разваляне на договора на основание чл. 87 ЗЗД, в
случай, че в 7-дневен срок от съобщението не бъде заплатена разликата на
дължимата наемна цена в пълен размер, предвид извършеното само частично
плащане, и възлизащ на 62 586 лв. за периода 01.01.2019г. – 30.09.2019г.,
както и начислената неустойка поради забава в плащането в размер на 37.50 лв.
Доколкото не се доказа в хода на производството изпълнение от наемателя при
плащане на дължимата от него наемна цена в пълен размер, съдът приема, че са
възникнали предпоставките предвидени в чл. 87 ЗЗД за разваляне на процесния
договор за наем на 30.09.2019 г. След тази дата ползването на имота от страна
на наемателя е продължило без валидно основание за това, като на основание чл.
236, ал. 2 ГПК същият дължи обезщетение в размер на договорената наемна цена.
Безспорно е по делото, че наемателят е бил принудително отстранен от имота и
ползването му от него е продължило до 16.06.2020 г.
С оглед гореизложеното, ответното Т.ЕООД се явява
неизправна страна по процесния договор за наем и длъжник по вземането на
наемодателя в размер на 62 586 лв. – незаплатена наемна цена за периода от
01.01.2019г. – 30.09.2019г. Дружеството дължи и заплащане в полза на
наемодателя сумата от 58 850 лв. – обезщетение за ползването на имота след
прекратяване на договора за наем за периода от 01.10.2019г. до 16.06.2020 г. В
този смисъл установява се качеството на кредитор на молителя и активната му
легитимация да депозира молба по чл. 625 ТЗ срещу ответното дружество –
длъжник.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване
на производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на
изследване подлежат предпоставките за възникването й като трайно константно
икономическо състояние. В тежест на ответника е да опровергае твърденията за
влошеното му икономическо състояние, като докаже, че разполага с имущество
достатъчно да покрие задълженията му към молителя, включително и към момента
настъпване на тяхната изискуемост. Длъжникът следва да докаже, че е
платежоспособен и с упражняване на търговската си дейност няма да постави в
опасност интересите на кредиторите. В случая, не беше проведено насрещно
доказване от страна на молителя за установяване на възложените му в
доказателствена тежест факти.
За да бъде прието, че е налице основание за откриване на
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност на длъжника, необходимо
е да бъдат установени предпоставките за възникването й като трайно константно
икономическо състояние. За изследване наличието на такова, по делото е
изслушана СИО, в която е направен анализ на приложимите финансови показатели.
Основният такъв за установяване състоянието на платежоспособност е показателят
на обща ликвидност. Същият представлява стойността в съотношението между
краткосрочните активи и краткосрочните, респ. текущи пасиви/задължения. В този
показател са обединени стойностите и на останалите показатели – за бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Според изслушаната СФИЕ, установява влошеното
икономическо състояние на ответното дружество през целия анализиран период –
2017г. – 31.05.2021 г. Стойностите на приложимите показатели за икономическото
състояние на търговеца еднопосочно сочат на невъзможността му с наличното си
имущество да покрие задълженията към кредиторите си. Намира се в пълна
зависимост от тях, за което показател са стойностите на коефициента на
финансова автономност, както и невъзможността му с наличните си краткотрайни
активи да погаси поне 30 % от задълженията си. Начислени са такива, както към
съконтрахентите му при упражняване на търговската му дейност, така и към
наетите от служители, включително и здравноосигурителните им вноски, както и
други такива. Задълженията на Т. ЕООД значително надвишават като съотношение
имуществото, с което разполага, което води до извод за невъзможност да ги
погаси. Не се установява дружеството да развива дейност, от която да реализира
печалба, като напротив – през последните години от периода се забалязва
тенденция на отчитане на загуби от дейността му в значителен размер, което
утежнява положението и възможността му за стабилизиране. Това състояние на търговеца
е трайно, като съществува като такова през целия анализиран период и е в тенденция на влошаване на показателите
за икономическото му състояние.
При това положение упражняването на търговска дейност от
дружеството длъжник би се оказало застрашаващо интересите на неговите
кредитори, с оглед невъзможността му да погаси текущите си задължения към тях.
В подкрепа на това е и установеното състояние на дружеството при приложение на
показателя - коефициент на
финансовата автономност – възможността на дружеството да посреща дългосрочните
си задължения и да предоставя сигурни гаранции на кредиторите си, който като стойност представлява
съотношение между собствения и привлечения капитал /задълженията/ по данни на
баланса за съответната година.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че са налице всички
предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по смисъла на чл.
608, ал. 1 ТЗ, тъй като длъжникът не е в състояние да плати изискуеми парични
задължения по търговски сделки и възникнали във
връзка с упражняване на търговската му дейност, установени като дължими такива,
включително и към молителя.
Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи, като
се съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените критерии,
и момента на спиране на обслужване на задълженията, като от значение е не само
най-старото непогасено задължение, а общото икономическо състояние на длъжника
и момента, когато е спрял плащанията си към кредиторите си, а не към отделен
кредитор. В случая, показателите за икономическото
състояние на дружеството и отчетените загуби при дейността и ръст в
непогасените задължения /включително и в съотношение към активите/, които са в
значителен размер към 31.12.2019г., която дата съдът приема за начална
неплатежоспособността му.
С оглед установената в заключението по СФИЕ липса на
налични краткотрайни активи в имуществото на търговеца, които са необходими за
покриване началните разноски в производството по несъстоятелността, с
протоколно определение от 15.07.2021 г. са определени на основание чл. 629б ТЗ
начални разноски и е указана възможността на кредиторите за тяхното привнасяне
в 14-дневен срок. Определението е вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 16.07.2021
г., като в указания срок и към настоящия момент никой от кредиторите не е
привнесъл разноски. При това положение, налице са предпоставките за
постановяване на решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Относно разноските: С оглед изхода на спора и заявеното искане от молителя
за присъждане на разноски, такива му се следват. От негова страна са направени
разноски в общ размер на 1 050 лева, от които 250 лева за държавна такса,
800 лева за депозит за единична експертиза.
Не следва да бъдат присъдени разноски на основание чл.
38, във вр. чл. 36 ЗА за предоставената безплатна правна на молителя, доколкото
по делото не е представено доказателство за сключен договор за процесуално
представителство в този смисъл.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Т.“ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, партер, офис-2.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА
ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2019 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „Т.“ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, партер, офис-2.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Т.“ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***,
партер, офис-2.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в
несъстоятелност”.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „Т.“ЕООД, ЕИК: ******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието „Т.“ЕООД, ЕИК: ******.
СПИРА производството по т.д. № 584/2021 г. по описа на СГС, VІ-5
състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на
решението по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитора, ако молителят
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума
за предплащане на началните разноски по чл. 629б ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в случай, че в
едногодишен срок от вписване на решението производството не бъде възобновено,
дружеството ще бъде прекратено и ще се постанови заличаването на длъжника.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т.“ЕООД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***, партер, офис-2, да заплати на Ц.С.Н., ЕГН: **********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата в размер на 1 050 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията
по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: