№ 172
гр. Бургас , 09.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500405 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение № 261940/29.10.2020г., постановено по гр.д. № 8823/2019г. на РС-
Бургас, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост, обусловена
от липса на правен интерес за предявеният от Г. П. Г. иск за установяване по отношение И.
И. М. и С. М. М., че не са собственици на ПИ с идентификатор № 81178.61.99 в землището
на гр.Черноморец, местност „М.м.“ с площ от 356кв.м. и отмяна на издадения в полза на
ответника констативен нотариален акт за собственост на процесния имот, поради
придобиването му по давностно владение.
Въззивницата моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно,
неправилно по съображения, изложени в частната жалба, с които обосновава правен интерес
от предявяване на претенцията. По-конкретно счита, че процесния имот, представлява част
от по-голям земеделски имот, за който е издадено протоколно решение № 2788/ 01.03.1993г.
на Поземлена комисия – Созопол за признаване правото на наследодателя й П.Х. да
възстанови 6 декара в местността „М.с.“ в землището на гр.Черноморец, общ.Созопол. Тъй
като имотът попадал в зона за земеделско ползване по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ,
възстановяването следвало да се извърши със заповед на кмета на Община Созопол по реда
на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влезли в сила по реда на чл.28 от ППЗСПЗЗ
помощен план и план на новообразуваните имоти. С влязло в сила през 2014г. съдебно
решение била определена оценка на лозовите насаждения в имота, която ищцата следвало
да заплати на ползвателите-трети за настоящия спор лица, с които ответникът е в роднински
връзки. Въззивницата счита, че осъществяването на фактическия състав на реституцията е
започнал с постановяването на решението на ПК за признаване правото на възстановяване
на зем.земя, но завършването му не е могло да бъде осъществено със заповед на кмета в
сегашните граници на конкретния имот, определен по плана на новообразуваните и
нанесени в сега действащите КК и КР, тъй като когато направила постъпки за заплащане на
определената от съда стойност на подобренията, извършени от ползвателите в имота, била
уведомена от общинската администрация, че това не е възможно, тъй като за имота има
вписан нотариален акт за собственост в полза на ответника. Счита че е правоимаща,
доколкото реституцията, призната в нейна полза касае именно процесния имот. Позовава се
на решението по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС.
1
Депозиран е в срок писмен отговор от ответниците, с който частната въззивна жалба
се оспорва като неоснователна. Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Счита, че решение на поземлената комисия, на което се
позовава ищцата по делото липсва, тъй като е налично неподписано и незаверено копие на
документ, наименован решение № 2788/ 01.03.1993г. на Поземлена комисия – Созопол, като
е установено по делото от отговор на ПК, че такова в оригинал не се съхранява и не
съществува. Навежда че ищцата не е заплатила определената още през 2011г. със заповед на
кмета на община Созопол сума на ответниците в продължение на много години и без
наличието на каквито и да било административни пречки в съответния тримесечен срок по
§31, ал.4 от ДР на ППЗСПЗЗ.
Бургаският окръжен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери
за установено следното:
Производството по гр. д. № 8823/2019г. на БРС е образувано по подадената от Г.Г., в
качеството на единствен наследник на П.Х., поч. на 19.08.1981г., с която е предявен
отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124 ГПК срещу И. И. М. и С. М. М.. Г.
е отправила искане до съда да бъде прието за установено по отношение двамата ответници,
че не са собственици на ПИ с идентификатор № 81178.61.99 в землището на гр.Черноморец,
местност „М.м.“ с площ от 356кв.м. и отмяна на издадения в полза на ответника
констативен нотариален акт за собственост на процесния имот, поради придобиването му по
давностно владение.
Претенцията се основава на следните фактически твърдения: Процесния недвижим
имот попада в имот на наследодателя й П.Х., който й е бил признат за възстановяване с
протоколно решение № 2788/ 01.03.1993г. на Поземлена комисия – Созопол - 6 декара в
местността „М.с.“ в землището на гр.Черноморец, общ.Созопол. Навежда, че имота е
разположен в зона за земеделско ползване по § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което
възстановяването следвало да се извърши със заповед на кмета на Община Созопол по реда
на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влезли в сила по реда на чл.28 от ППЗСПЗЗ
помощен план и план на новообразуваните имоти. Трети на настоящия спор лица /братът на
ответника и неговата съпруга/ заявили права на ползватели на този имот. С влязло в сила
през 2014г. съдебно решение била определена оценка на лозовите насаждения в имота,
която ищцата следвало да заплати на ползвателите. От тогава/2014г./ се твърди, че ищцата е
установила владение върху имота. Въззивницата счита, че осъществяването на фактическия
състав на реституцията е започнал с постановяването на решението на ПК за признаване
правото на възстановяване на зем.земя, но завършването му не е могло да бъде осъществено
със заповед на кмета в сегашните граници на конкретния имот, определен по плана на
новообразуваните и нанесени в сега действащите КК и КР, тъй като когато направила
постъпки за заплащане на определената от съда стойност на подобренията, извършени от
ползвателите в имота, била уведомена от общинската администрация, че това не е
възможно, тъй като за имота има вписан нотариален акт за собственост в полза на
ответника. Счита че е правоимаща, доколкото реституцията, призната в нейна полза касае
именно процесния имот. Представени са и са сочени за събиране писмени и гласни
доказателства, отправено е искане за съдебно-техническа експертиза.
По делото е постъпил писмен отговор, с който ответниците са оспорили исковата
претенция като недопустима поради липса на правен интерес, респективно неоснователна.
На свой ред ответниците са заявили също че са придобили процесния имот по давностно
владение от преди повече от десет години и оспорват твърдението на ищцата, че владее
имота. Твърдят, че не е налице реституция в полза на наследодателя на ищцата на
процесния имот. Също са сочени писмени и гласни доказателства.
В определението по чл.140 ГПК, БРС е преценил наличие на правен интерес от
2
предявената искова претенция, допуснал е представените от страните писмени
доказателства, допуснал е до разпит сочените от страните четирима свидетели и исканата
СТЕ, като е разпределил доказателствената тежест. Допуснатите доказателства са събрани в
проведените последващи открити съдебни заседание.
С обжалваното определение БРС е преценил, че доколкото представеното от ищцата
решение на ПК, каквото но такова валидно решение по делото липсва; освен това то е такова
по признаване правото на реституция в нови граници с план земеразделяне, тъй като земята
попада в зона за земеделско ползване, то не е налице правен интерес от воденето на
отрицателен установителен иск за процесния имот.
В конкретния случай, според настоящия съдебен състав доколкото са налице
фактически твърдения, че ищцата разполага с решение на ПК, с което е признато правото да
възстанови собствеността върху процесната земеделска земя, установила е от 2004г.
владение върху нея, но общинската администрация е отказала да финализира процедурата
по възстановяване на земеделската земя и приеме заплащане на определеното обезщетение
на ползвателите, с мотив, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт, следва
да се приеме, че е налице правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск в
защита на свое правно очакване, а именно да придобие право на собственост. Доколко това
очакване е основателно, доколко е изпълнена процедурата по възстановяване на процесната
земеделската земя, доколко е валидно и какви последици има постановеното решение на
ПК за признаване правото на възстановяване на собствеността, доколко е налице признаване
направо на възстановяване в полза на ищцата именно върху процесния имот, доколко се
установява правото на собственост и за кого върху процесния имот, на които се позовава
ищцата са въпроси, подлежащи на обсъждане и на разглеждане на делото по същество,
наченки на каквото обсъждане са изложени в обжалваното определение. В конкретния
случай съдът се основава на ТР № 8/2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което „…Интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато
ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция,
ако отрече претендираните от ответника права“.
В допълнение следва да се посочи и че преценката за допустимост на отрицателният
установителен иск изхожда от въведените от ищеца в обстоятелствената част на исковата
молба фактически твърдения за наличие на засегнати от претендираното от ответника
право на собственост или друго вещно право върху вещта, което накърнява различни от
него права на ищеца върху нея. Съществуването или несъществуването на тези релевантни
факти има отношение към основателността на иска, а не към неговата допустимост. Поради
това ако ищецът не ги установи чрез доказването им, искът му подлежи на отхвърляне, а не
на прекратяване като недопустимо на производството, образувано по него, каквато е
погрешната позиция, изразена в т.1, абзац втори, последното изречение от диспозитива на
тълкувателното решение
С оглед изложеното обжалваното определение е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено, а делото-върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 261940/29.10.2020г., постановено по гр.д. № 8823/2019г.
на РС-Бургас за прекратяване на производството по делото.
ВРЪЩА гр.д. № 8823/2019г. на РС-Бургас за продължаване на производството.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4