Присъда по дело №1311/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 81/01.06.2022 година по НОХД №1311/ 2022г. на
БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство
№ 571/2020г. по описа на 01 РУ гр.Бургас, вx.№ 11408/2020г. по описа на Районна
прокуратура - гр. Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу П. Г. Г., роден на *****. в
гр.Бургас, българин, български гражданин, *******, ЕГН: **********, за това че:
В периода от месец април 2020г. до месец февруари 2022г., включително в гр.
Бургас, след като е осъден с Решение № 2657/22.10.2019г. по гр. дело № 7922/2019г. по
описа на Районен съд Бургас, влязло в законна сила на 22.10.2019г., да издържа свой
низходящ - малолетния си син Г. П. Г., ЕГН: ******* роден на ******** ЕГН: ******* чрез
неговата майка и законен представител Т. В. Б., ЕГН: ********** от гр.Бургас, съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 23
(двадесет и три) месечни вноски, всяка по 150 лева, равняващи се общо на 3 450 (три хиляди
четиристотин и петдесет) лева - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.183,
ал.3 от НК.
Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от представителя на БРП, като
моли да не бъде наказван.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимият П. Г. Г. е роден на *****. в гр.Бургас, българин, български гражданин,
*******, с ЕГН: **********.
През 2009г. подсъдимият Г. и свидетелката Т.Б. сключили граждански брак. От
бракът им на 29.12.2009г. се родило дете - Г. П. Г.. С Решение № 2657/22.10.2019г. по гр.
дело № 7922/2019г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в законна сила на 22.10.2019г.
бил прекратен бракът между двамата и било утвърдено споразумение, с което
упражняването на родителските права във връзка с детето били предоставени на майката, а
подсъдимият Г. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето Георги, чрез неговата
майка и законен представител Т.Б., в размер на 150,00лв. (сто и петдесет) лева. В Решението
било посочено, че издръжката се дължи до 10-то число на месеца, за който се отнася.
От влизане в сила на решението през месец октомври 2019г. до месец февруари
2022г., подсъдимият Г. изплатил само няколко месечни вноски, равняващи се на 900лв.,
както следва:
- за месеците ноември и декември 2019г.;
- за месеците януари, февруари и март 2020г. и
- за месец март 2022г.
След този период Г. спрял да изпълнява задължението за заплащане на издръжка
на сина си, като такава не била заплащана за периода от месец април 2020г. до месец
февруари 2022г., включително. Незаплатени останали общо 23 месечни вноски, равняващи
са на 3450,00лв.
Във връзка с неплатената от обвиняемия издръжка от ДСИ Дияна Ставрева било
1

образувано изпълнително производство № 742/21г., по което също не са постъпвали суми.

По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
свидетелски показания на св. Т. В. Б. (л.17-18 от ДП), обясненията на подсъдимия дадени
пред съда, заверен препис на Решение № 2657/22.10.2019г. по гр. дело № 7922/2019г. по
описа на Районен съд Бургас (л.26-27 от ДП); удостоверение за раждане (л.22 от ДП), копие
на 4 броя разписки от easy pay (л.11-14 от делото), справка от КЧСИ за образувани
изпълнителни дела (л.30 от ДП), както и всички други писмени доказателства, събрани в
хода на наказателното производство.
Така изброените доказателства са безпротиворечиви и еднопосочни. Съдът кредитира
изцяло показанията на свидетелката Б., като същите са последователни и логични, а също
така са подкрепени и от наличните по делото писмени доказателства.
Показанията на свидетелката се подкрепят и от обясненията на подсъдимия Г. в
съдебно заседание, който не отрича извършването на вмененото му във вина деяние, като
единствено посочва, че към настоящия момент живее отново на семейни начала със
свидетелката Б. и полага грижи за общото им дете.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Непосредствен обект на престъплението по чл.183 НК са обществените отношения, в
рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се
издържат от собственото си имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимия
Г. произтича от Семейния кодекс, като той е дължал издръжка на ненавършилото
пълнолетие свое дете, независимо дали последното има възможност само да се издържа.
Престъплението по чл.183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период
от време. Непосредствен обект на посегателство на престъплението по чл.183, ал.1 НК,
съответно на наказателноправна защита, са обществените отношения в семейството, в
конкретния случай породените във връзка с дължимата от родителя издръжка спрямо
неговите непълнолетни низходящи, за задоволяване на техните ежедневни потребности.
Укоримостта в поведението на дееца по този престъпен състав е именно съзнателното
неизпълнение на задължението в размер на две или повече месечни вноски. Тези
обществени отношения се характеризират не само с правопораждащия ги факт, но и със
своите страни и предмет.
От обективна страна в конкретния случай е налице влязло в сила съдебно решение, с
което деецът е осъден да издържа своя низходящ - Решение № 2657/22.10.2019г. по гр. дело
№ 7922/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействие-
неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Г.
не е изпълнил задължението си в периода от месец април 2020г. до месец февруари 2022г.
/включително/ в размер на 23 (двадесет и три) месечни вноски, всяка по 150 лева,
2

равняващи се общо на 3 450 (три хиляди четиристотин и петдесет) лева. Тук следва да се
отбележи, че издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, на което се
дължи, поради което същата е изискуема от началото на месеца, за която се дължи (в този
смисъл и Определение № 9 от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о.).
Налице е и особеният субект на престъплението - лице, което е осъдено да издържа
свой низходящ.
От субективна страна престъплението е било извършено при условията на пряк
умисъл, тъй като подсъдимият Г. е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че е
бил осъден да заплаща издръжка на детето си, но въпреки това съзнателно не е изпълнявал
задължението си.
Следва да се посочи, че липсват основания да се приеме, че в конкретния случай
липсва обществена опасност на извършеното и същото не съставлява престъпление (т.е. за
приложение на чл.9, ал.2 НК), тъй като не се установиха никакви изключителни
обстоятелства, които да са създали обективна невъзможност за подсъдимия да изпълнява
задълженията си. Напротив, към настоящия момент той е намерил начин да плати всички
вноски. Не се установяват и други обстоятелства, които да сочат, че деянието е
малозначително или че степента му на обществена опасност е явно незначителна.

По наказанието:
Съдът намира, че тъй като до постановяване на присъдата, задължението в размер на
3 450 (три хиляди четиристотин и петдесет) лева е изпълнено изцяло, а освен това не са
настъпили други вредни последици за пострадалия, следва да бъде приложена
поощрителната разпоредба на чл.183, ал.3 НК, като подсъдимият Г. не следва да се наказва.
За липсата на вредни последици като отрицателен факт съдът заключава от липсата на
доказателства в обратна посока, както и от заявеното от свидетелката Б. и самия подсъдим,
че към настоящия момент последният живее с бившата си съпруга и детето си Георги, за
които полага активни грижи.

По делото не са направени разноски и няма приложени веществени доказателства.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	81
Дата:	1 юни 2022 г. (в сила от 17 юни 2022 г.)
Съдия:	Яна Дичева Атанасова - Митева

Дело:	20222120201311
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 април 2022 г.

Присъда по дело №1311/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите