РЕШЕНИЕ
№ 3832
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330109032 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба на И. М. против „Изи асет
мениджмънт ООД, с която са предявени искове по чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 55, ал. 1
пред. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит, в който било
уговорено плащането на неустойка по чл.4, ал. 2 при непредставяне на обезпечение,
съгласно чл. 4, ал. 1. Твърди, че клаузата е нищожна поради противоречие с добрите
нрави, защото е загубила присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции, както и поради заобикаляне на закона.
Иска се установяването на нищожността на клаузата и присъждането на сумата
от 50 лева платена за неустойка.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който се
оспорват претенциите. Прави се възражение за погасителна давност. Възразява, че
неустойката представлявала форма на договорна отговорност, служеща за обезщетение
на вредите от неизпълнение на поетото задължение. Тя не била загубила присъщите си
функции и не противоречала на добрите нрави. Нямало нарушение и на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Лихвата и ГПР били посочени в договора и не следвало
да включват неустойката.
С определение от о.с.з. размерът на осъдителния иск е увеличен от сумата от 50
лева на 295.92 лева.
1
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно иска по чл. 124, ал. 1 ГПК :
Между страните е безспорно и от писмените доказателства по делото се
установява, че на 15.03.2016 г. са сключили договор за паричен заем № ******, по
който ответникът, в качеството му на кредитор, е предоставил на ищеца сумата от 700
лева, която е следвало да бъде върната в срок до 10.08.2016г. на двадесет и една
седмични вноски.
В чл. 4 е уговорено, че ищецът се задължава да обезпечи кредита с банкова
гаранция или поръчителството на две физически лица в 3-дневен срок от сключването.
При неизпълнение на това задължение в ал. 2 е уговорена неустойка от 345.24 лева,
дължима разсрочено заедно с погасителните вноски.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидената в договора клауза за
неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може
да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора, като при
неизпълнение е предвидена неустойка от 345.24 лева.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на паричния заем, съобразно договореното. От съдържанието на клаузата по договора е
видно, че размерът на уговорената неустойка представлява 49% от заемната сума, при
2
срок за връщане от около 6 месеца и половина (около 121% за 1 година), като още при
самото подписване е включена в месечните вноски по погасителния план. Такава
клауза противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй
като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това
надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на
вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за
обезпечаване на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън
от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди. Единствената функция на така
уговорената неустойка е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е в
контраст с добрите нрави и не се толерира от закона.
Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.
Относно иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД:
Предвид нищожността на клаузата за неустойка, всички платени в изпълнение
на същата суми се явяват получени от ответника без основание. От представената от
ответника и неоспорена от ищеца справка се установява, че за периода посочен в
исковата молба е платена сумата от 295.92 лева за неустойка. Плащанията са правени
на различни дати като изискуемостта на задължението за връщане настъпва със самото
предаване, поради пълната липса на основание.
С оглед на това основателно се явява направеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност, която за вземания по чл. 55, ал. 1, пред. първо ЗЗД е
петгодишна от датата на плащането. Така погасени по давност се явяват всички
плащания, извършени преди 21.06.2017 г. След тази дата е направено едно плащане от
82.20 лева на 23.06.2017 г., което е получено без основание и следва да бъде върнато.
За разликата над този размер до претендираните 295.92 лева искът е
неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата 50 лева по установителния иск и 13.89 лева по осъдителния иск за платена
държавна такса.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв, в полза на адвокат Е. И. следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адв.
възнаграждение по установителния иск и сумата от 83.33 лева за адв. възнаграждение
3
по осъдителния иск.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата от 36.11 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение по осъдителния иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните И. А. М., ЕГН
********** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, че клаузата
на чл. 4, ал. 2 от сключения между тях договор за паричен заем № ****** от
15.03.2016 г., е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати
на И. А. М., ЕГН **********, сумата от 82.20 лева– получена без основание за
неустойка по сключения между страните договор за паричен заем № ***** от
15.03.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на
исковата молба на 21.06.2022 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата над 82.20 лева до 295.92 лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати
на И. А. М., ЕГН **********, сумата от 63.89 лева- разноски за държавна такса по
делото.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да заплати
на адв. Е. Г. И., АК-П., личен № **********, със служебен адрес – гр. П., ул. Х. К. № *,
сумата от 383.33 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на И. А. М. по производството.
ОСЪЖДА И. А. М., ЕГН **********, да заплати на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, сумата от 36.11 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4