Р
Е Ш Е
Н И Е №
130
гр. Бургас, 10.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на единадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Мирослава Енчева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7031 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от И.Н. *** срещу
ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, гр.София.
Ищецът твърди, че в периода от 01.08.2017г.
до 31.07.2019г. е работил при ответника, на 24-часови дежурства
по график, на длъжност “*****“ в РС “ПБЗН“ – **** към РД
“ПБЗН“ – ****, със статут на
държавен служител.
Твърди и че ГД “ПБЗН“ – МВР не му е заплатила дължимото за това време допълни-телно възнаграждение за извънреден труд – общо 102.39 часа, получени
след преизчисля-ване на положения нощен
труд с коефициент
1.143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от Наред-бата за
структурата и организацията на работната заплата, вр.
с чл.140 от КТ, а именно – 767.10 лв., с оглед на допуснатото в съдебното
заседание изменение на иска – по реда на чл.214 от ГПК, чрез намаляването му по
размер. Моли Съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да стори това. Претендира обезщетение за забавено
плащане в общ раз-мер от 40.04 лв. за периода от
01.08.2018г. до 21.08.2019г., законната лихва върху главни-цата
и направените по делото разноски.
Ответната ГД “ПБЗН“ оспорва иска. Излага
съображения, че положеният от Н. извънреден труд е надлежно
начислен в съответни протоколи и му е платен по действащи-те правила, уреждащи
по специфичен начин заплащането на нощния труд на служителите на МВР. Моли Съда да отхвърли претенциите. Претендира
разноски.
Съдът – като
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че ищецът е
служител на МВР – със статут на държавен служител, по смисъла на чл.142, ал.1,
т.1, пр.1 от ЗМВР, като през периода от 01.08.2017г. до 31.07.2019г. е заемал
длъжността “*****“ в РС
“ПБЗН“ – ***** към РД “ПБЗН“ – ***, ГД “ПБЗН“
– МВР.
Безспорно, също така, е и
обстоятелството, че той е полагал труд
на 24-часови дежур-ства – по график, включително и за
времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта – общо 716 часа за
целия период – така и заключението на вещото лице по ССЕ, от което се
установява, че ответникът е изплатил на ищеца общо 179 лв., по 0.25 лв. на час,
съобразно заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017г.
на министъра на вът-решните работи, издадени на
основание чл.179, ал.2 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служи-тели на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е
предвидено, че към основното
месечно възнаграждение на държавните служители
се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл.179,
ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното се оп-ределят
с наредба на министъра на вътрешните
работи, а размерът –
с негова заповед, ал.2. /цитираните по-горе две/
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност
на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично
при 5-дневна работна сед-мица. За работещите
на 8, 12 или
24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане
на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като работ-ните часове не
следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период, ал.3. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън
редовното работно вре-ме, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработе-ни до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основ-ното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от
ЗМВР редът за организацията
и разпределянето на работно-то време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи.
За процесния период от 01.08.2017г. до 31.07.2019г. са действали
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно
горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е
предвидено, че при сумира-но отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2.
Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба
– в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постано-вяването му и обнародвано. В периода от отмяната до
издаването и обнародването на тре-тата Наредба – на
02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчис-ляване
на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма,
съответстваща на чл.31, ал.2 от На-редба № 8121з-407,
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което
обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като
така-ва би била противоконституционна, би поставила
служителите в МВР в по-неблагоприят-но положение от
другите държавни служители по отношение продължителността на работ-ното
време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчи-тане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При
наличието на тази непълнота в специалната уредба, ка-саеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
общата Наредба за структу-рата и организацията на
работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано из-числяване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно вре-ме, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ
е предвидено, че нормалната продължителност
на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ.
Следователно – приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен
е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности
от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство
дава право на работещите да
получат от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си
труд, а от друга – за-дължава работодателите
да преизчисляват нощните часове в дневни и така да
съобразяват продължителността
на работния ден. Когато
последната е надвишена, пък, очевидно се ка-сае за
положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т. е. това са две раз-лични основания за заплащането на допълнителни
възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при
съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено
по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лв. за всеки отработен нощен час за исковия
период – общо 179 лв.
По изложените
съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд
в дневен с коефициент 1.143
се явява доказана по своето
основание – за времето
от 12.07.2016г. до
01.08.2016г. е приложима
нормата на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно – Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което като
обективно и компетентно изгот-ветно Съдът изцяло кредитира,
се установява, че положеният от ищеца за периода от 01.08. 2017г. до 31.07.2019г.
нощен труд – общо 716 часа, преизчислен в дневен – с коефициент 1.143, е 818.39 часа. Разликата от 102.39 часа не е отчетена в
протоколите за положен труд, съответно – не е начислена и не е платена.
Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден
труд изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в претендирания от Н. размер, общо 767.10 лв.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е
ангажирал доказателства да е за-платил на ищеца дължимото допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер до приключването на
съдебното дирене в настоящата инстанция.
Т. е., искът се явява доказан и по своя
размер, поради което следва да бъде уважен из-цяло.
Както беше посочено, брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои
от основно и допълнителни такива, в това число и за извънреден труд, съ-гласно чл.178, ал.1, т.3 от с. з. След изтичането на
определения за заплащането на послед-ното срок – за
всяко тримесечие, ответникът е изпаднал в забава. Следователно, основател-на се
явява и аксецорната претенция за присъждането на мораторната лихва за периода от 01.08.2018г. до 21.08.2019г.,
която видно от заключението на вещото лице по ССЕ също е в търсения от ищеца
размер – 40.04 лв.
Върху главницата се
дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на ис-ковата
молба в съда – 21.08.2019г., до окончателното плащане.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 400 лв. – разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – държавна такса в размер
на 100 лв. и 180 лв. за ССЕ.
На основание чл.78,
ал.4 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответ-ника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 9.51 лв. – за частта от исковете, по отно-шение на които производството по делото е било прекратено,
поради оттеглянето им.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция
“Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, гр.*****, да заплати на И.Н.Н.,
с ЕГН: **********,***, сумата от общо 767.10
лв., представля-ваща нетния размер на дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, общо 102.39 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него като “*****“ в РС “ПБЗН“ – **** към РД “ПБЗН“ – ***, за периода от 01.08.2017г. до 31.07.2019г., 716 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва
върху нея считано от 21.08.2019г. до окончателното плащане; сумата 40.04 лв. – обезщетение за
забавено плащане за времето от 01.08.2018г. до 21.08.2019г., както и сумата 400 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Н.Н. да заплати на
ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР сумата 9.51
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция
“Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР да заплати по сметка на РС Бургас ДТ в размер на 110.14 лв. и 180 лв. за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е