Р Е Ш
Е Н И Е
№118
гр.
Шумен , 07.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
А.Карагьозян
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.М.Маринов
при секретаря Ж.Дучева като разгледа докладваното от
съдия .Хаджииванова В.гр.дело №70 по
описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №359
от 18.12.2017г. по гр.д.№281/2016г., ВПРС е отхвърлил предявените от И.Д.М. и С.Д.Д. срещу В.И.М., В.Д.М., В.И.В., Ж.В.М., И.В.М., З.С.Й.
и С.М.Й. установителен
иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, ревандикационен
иск с правно основание чл.108 от ЗС и иск за отмяна на нотариален акт с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК. Присъдени са и следващите се
разноски.
Недоволни от така постановеното решение
останали ищците, които го обжалват изцяло. Твърдят, че същото било неправилно, незаконосъобразно
и постановено при неспазване на закона, по подробно излоЖ.в жалбата
съображения. Мотивите на съда били изключително кратки, не обхващали в цялост
обемния доказателствен материал, поради което и изводите му били погрешни. Неправилно
съдът приел, че не съществувала пречка процесният имот да бъде придобит по
давност от В.И.В. и З.С.Й.. Неправилно дал вяра на показанията на свидетелите,
водени от ответната страна, които били противоречиви, съответно не дал вяра на
свидетелите на ищцовата страна. Молят
съда да постанови отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което заявените претенции бъдат уваЖ..
Въззиваемите намират жалбата за неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като
обсъди доводите, излоЖ.в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и
в съвкупност събраните по делото доказателства, включително и тези
допуснати във въззивното производство,
намери жалбата за неоснователна.
Съгласно отразеното в нотариален акт №.30, т., д.№../1951г. на П. околийски съд, на 07.06.1951г. Д.М.Д. е закупил осемнадесет недвижми имота, сред които: плевня и сайвант с 1500кв.м. дворно място, находящи се в с.Л., община П., парцел ІІІ в кв.59 до съседи: от две стани-път, К.Т.и Х.М. П..
С нотариален акт №.9, т., д.№../1985г. на ВПРС В.И.В. и З.С.Й. са признати за собственици по давностно владение на следния недвижим имот:дворно място от 660кв.м., урегулирано от 665кв.м., представляващо парцел ІІІ-234 от кв.59 по плана на с.Л., заедно с къща и стопанска постройка върху него, при граници на мястото: улица, А.С.С.и Ж.И.. Не е спорно, че към този момент същите са били в граждански брак, първият с Х.Р.В., а вторият- със С.М.Й..
С нотариален акт №.1, т., рег.№.., д.№../2000г. на ВПРС, В.И.В., Х.Р.В., З.С.Й. и С.М.Й. продали на В.И.М. следния свой съсобствен имот: дворно място от 660кв.м., представляващо парцел ІІ, с пл.№220 в кв.48 по плана на с.Л., община В., заедно с построените там масивна жилищна сграда и стопански постройки, при граници и съседи: улица и парцел №№І-319, ІІІ-322и 342.
С решение на Министерския съвет №366/12.09.1963г. е постановено изселване до 31.12.1964г. на жителите на селата В.и С.и на частта от с.Л., намиращи се под кота 190, попадащи в чашката на язовир „В.” С протокол на комисията на по §85 от Правилника на ПЗПИНМ от 30.10.1963г. е извършена оценка на имотите, попадащи в чашката на язовир „В.” под кота 190, като под №26 е вписано: дворище пл.№234, пар.ІІІ в кв.59, собственост на А.Б.А., от което част от дворното място-640кв.м., плевня от 80кв.м. и кирпичен зид от 13м.л..
Със заповед №105/16.06.1.98г. , поправена със заповед №295/24.06.2002г.
на кмета на община В., е отменено отчуждаването на южната част на имот пл.№234
в кв.59, попадаща в отредения по тогавашния план на с.Л. парцел ІІІ в същия квартал. Съгласно
приложените по делото вноски бележки от 05.10.1.98г. сумата от 752 лв. е
възстановена от Д.М.Д..
Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена №.1/25.04.2016г., имената Н.М.Д. и Д.М.Д. са имена на едно и също лице. Н.М.Д. е починал на 04.07.2006г. в гр.В.П./удостоверение за наследници №24/03.02./2016г./ и е оставил за наследници низходящи от първа степен: И.Д.М. и С.Д.Д., ищците по делото.
Не е спорно между страните, а и видно от представените справки от НБДН, Х.Р.В. е починала и е оставила за свои наследници съпруга си В.И.В. и двете си дъщери- Ж.В.М. и И.В.М..
По делото е представено и
удостоверение №94-Д-77 от 05.10.1.98г., издадено от отдел ТСУС при общинска
администрация гр.В., съгласно което, по разписния лист на с.Л. по стария план
от 1933г. за пл.№234 има записани следните имена, по реда на записване както
следва: М.Х.Д.-заличен, следва Д.М.Д. с нотариален акт №.30/07.04.1951г.-заличен
и следват В.И.В. и З.С.Й. с нотариален акт №.9/06.08.1985г..
Съгласно заключението на назначената пред първоинстанционния съд СТЕ, къщата
построена в процесния имот , предвид
състоянието й и използваните материали, вероятно е строена около 50-60 години
на миналия век. Заявената година за ремонт на покрива – около 1975г. е
възможна, като подобренията които са извършвани след построяването на къщата,
видно от по-съвременните материали са: веранда, стоманобетонни стълбища към
верандата и избата, покриване на вход със стоманобетонна плоча, вероятен ремонт
на покрива, водоснабдяване-вътрешна мивка и дворна чешма, изграждане на попивна
яма, фаянсова облицовка около мивка, бетонова настилка в избата и вътрешна
мазилка по стените. На уличната регулационна линия се намирал законно построен
през 1985г. двоен гараж, съгласно представени по делото скица с виза и одобрен
проект. Точното време на водоснабдяване не можело да се установи от огледа.
Постройките били поддържани в добро състояние. Към момента на огледа дворът не
бил добре поддържан-обрасъл с треви и бръшлян.
Съгласно заключението на назначената в хода на
въззивното производство СТЕ, имотът, оценен в протокола на комисията по §85 от
ППЗПИНМ от 30.10.1963г. по т.26 е идентичен с възстановения със заповед
№105/16.06.1.98г., поправена със заповед №295/24.06.2002г. и представлява
южната защрихована част от парцел ІІІ в кв.59/приложение №2/ по плана на с.Л.,
одобрен със заповеди №№225 и 1552/01.06.1933г.. Съгласно същото заключение,
описаният в заповед №105/16.06.1.98г., поправена със заповед №295/24.06.2002г.
имот, представлява южната защрихована част
от парцел ІІІ в кв.59/приложение №2/, а описаният в нотариален акт №.9, т.,
д.№.. от 06.08.1985г. имот, представлява северната, незащрихована част от
парцел ІІІ-234 от кв.59 по плана на с.Л./приложение №2/. Съгласно заявеното от
вещото лице в съдебно заседание, имотът описан в нотариален акт №.30, т., д.№../1951г.
на П. околийски съд като „плевня и сайвант с 1 500кв.м. дворно място належащи
се в с.Л., парцел 3, кв.59” е в регулация/че имотът изцяло е бил в регулация е видно и
от приложение №1 към
заключението/,
като с оглед описанието му към онзи момент не било ясно дали имотът представлявал парцел ІІІ в кв.59 или просто за
него е отреден парцел ІІІ в кв.59, т.е. дали е била
приложена регулацията по сините очертания и се е включвала предадената част от
съседния ІІ-233 /Приложение №2/или
имотът е бил по първоначалните граници очертани в зелено на същото приложение. При
всички случаи обаче това е станало до 1963г., когато са отчуждавани имотите в селото във
връзка с изграждането на яз.Т.. Тогава е преместена и южната регулационна
граница на населеното място, изчертана в червено на приложение №1, съответно с
пунктир на приложение №2, като частта от имота, защрихована в червено е отчуждена. Едва след изместване на регулационната граница на север, имотите, или частите от
тях, останали южно от нея, са придобили статут на водна площ или земеделска земя.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи: Предмет на настоящия спор е
ревандикационна претенция предявена от ищците И.Д.М. и С.Д.Д. срещу съпрузите В.И.М.
и В.Д.М. и установителна претенция за собственост, предявена от същите ищци, но
срещу праводателите и наследниците на праводателите на първите двама ответници - В.И.В.,
Ж.В.М., И.В.М., З.С.Й. и С.М.Й., касателно УПИ ІІ-320 в кв.48 по плана на с.Л., община В.,
Ш.обл., с изградените в него жилищна сграда
и стопански постройки.
По отношение на исковете с правно основание чл.124 от ЗС, предявени от И.Д.М. и С.Д.Д. срещу В.И.В., Ж.В.М., И.В.М., З.С.Й. и С.М.Й..
Претенцията се явява допустима. Налице е правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск за собственост, което обуславя и неговата допустимост. Ответната страна оспорва правото на собственост на ищците и твърди придобиването му по давност.
По съществото на спора: Съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК
всяка от страните носи тежестта да докаже факта, от който
извлича претендираната, изгодна за себе си правна последица. Тъй като в настоящия
случай ищците твърдят съществуването на конкретни факти, тежестта на доказване е върху тях - те следва да докажат, че са
придобили право на собственост върху процесния имот. Същите сочат като
основание за придобиването му наследствено правоприемство от техния баща Н.М.Д./Д.М.Д./, който го бил придобил
посредством покупко-продажба.
По делото се установи безспорно, че през 1951г. Д. е придобил собствеността върху плевня и сайвант с 1500кв.м. дворно място, находящи се в с.Л., община П., парцел ІІІ в кв.59 до съседи:от две стани-път, К.Т.и Х.М. П., както и че процесният имот- УПИ ІІ-320 в кв.48 по плана на с.Л., община В., Ш.обл., се явява част от същия този имот. Установи се също, че ищците са наследници от първа степен на Д., починал на 04.07.2006г.. За да се признае правото на собственост на ищците на соченото основание обаче, следва имотът да е бил в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му.
Ответниците оспорват това твърдение, депозирайки възражение за придобиването на имота по давност- били упражнявали фактическа власт върху него от 1974г./когато сключили устен договор за продажбата му с трето лице/ до 1985г, когато се снабдили с нотариален акт за придобиване на имота по давност, както и след това до прехвърлянето на имота от тяхно име на В.И.М. и В.Д.М. на 07.07.2000г..
Съгласно
ТР№11/2012г. на ОСГК, като резултат на специално уредено от закона
производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота . Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита верен до доказване на противното с влязло
в сила решение. Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава
правен спор, то нотариалният акт по чл.587 от ГПК може да бъде оспорван от
всяко лице, което има правен интерес да
твърди, че титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се
изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра,
така и опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че признатото
право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта.
Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на
правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право, а когато и двете страни в правния спор се легитимират правото
си на собственост с нотариални актове, то разпределението на доказателствената
тежест се извършва по правилото на чл.154, а л.1 от ГПК, като всяка страна
следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание.
Така в настоящия случай доколкото и двете страни се легитимират с
надлежни документи за правото си на собственост - ищците с нотариалния акт на
праводателя им /нотариален акт №.30, т., д.№../1951г. на П. околийски съд/, а
ответниците с констативен нотариален акт, то
всяка от тях трябва да докаже фактическия състав на съответното
придобивно основание.
Както бе посочено, в настоящия случай, с
нотариален акт №.9, т., д.№../1985г. на ВПРС В.И.В. и З.С.Й. са признати за
собственици по давностно владение върху следния недвижим имот:дворно място от
660кв.м., урегулирано от 665кв.м., представляващо парцел ІІІ-234 от кв.59 по
плана на с.Л., заедно с къща и стопанска постройка върху него, при граници на
мястото: улица, А.С.С.и Ж.И., който имот е идентичен процесния - УПИ ІІ-320 в кв.48. Или страната, позоваваща се на соченото
основание-ответната следва да докаже изтекла в нейна полза придобивна
давност.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот
се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години.
За придобиване по давност е необходимо да бъде установено владение върху
конкретен имот, като същото следва да отговаря на определени условия – да има
траен характер, да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението
вещта да се държи като своя. В
настоящото производство се ангажираха категорични доказателства/показанията на свидетелите
В.Г., С.С.и М.Ш.- съседи на имота-първият от раждането си, втората от 1971г. ,
а третият от 1981г.; същите не са
заинтересовани от изхода на спора и възприятията им са непосредствени/, че от
1974г. до снабдяването им с констативен нотариален акт през 1985г, , а и след
това до продажбата на имота през 2000г. В.И.В. и З.С.Й., съответно съпругите
им, са осъществявали фактическа власт
върху имота, като с оглед презумпцията на чл.69 от ЗС се предполага, че са я
осъществявали, за себе си. Тъй като са
владели имота непрекъснато в продължение на повече от 10 години, като са се
позовали на придобивна давност, считано от 1974г. , то не е в тяхна тежест да
доказват намерението си да своят имота. Ищците са тези, които следва да обори
презумпцията на чл. 69 ЗС и същите не са
доказали, че ответниците са държали имота за другиго. Напротив ответниците установиха/свид.С.С.,
М.Ш., заключението на СТЕ от 28.09.2017г./, че са извършвали в имота редица
подобрения-ремонт на покрив, измазване, събаряне на дувара с портата и
изграждане на нова такава, направа на циментова площадка и веранда с железен
парапет, засаждане на овошки, направа на поливна система, построяване на двоен
гараж след издадени надлежни строителни книжа, сочещи категорично на намерение
за своене на имота. Или ответниците не са се ограничили с отделни действия
върху вещта и не са допускали между отделните действия други лица, които да я
владеят. Дори показанията на свидетеля на ищцовата страна С.С.са в смисъл, че
ответниците В.В. и З.Й. са владели имота през правнорелевантния период „ Те си
събориха дувара откъм улицата и си направиха железни врати.. Тогава не съм влизал
в къщата, но отвън личеше, че работят хората, даже са хвърлили бетонна плоча
отгоре и на тази плоча виждах техните кошери с пчели. ...Идваха си събота и
неделя. Когато са свободни си идват и са стопанисвали този имот... Не мога да
си спомня точно годината когато са влезли, но тогава вероятно след като А.Б.се
изсели в гр.В.П., тогава са влезли в този имот. Той беше там до 1964г... когато
взеха да се изселват хората и те се изселиха.”
Владението по отношение на имота
е било явно, спокойно и непрекъснато.
Не се доказа някой да го е отнемал.
Досежно възражението на ищците, че процесният
имот бил одържавен за нуждите на отчуждителното мероприятие-изграждане на
язовир „Т.” през периода 1963г.-1.98г., поради което и била налице законова забрана
за придобиването му по давност: Ако ищецът
твърди, че
ответникът
не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот било по причина,че този имот е бил държавна собственост, както е в разглежданата
хипотеза, съответно попада в приложното поле на чл.19
ЗСПЗЗ,негова е тежестта да докаже,че имотът е бил отнет или одържавен,т.е. че е подлежал на
възстановяване/решение
№798/16.11.2010г. по гр.д.№3303/2008г., І
г.о./.
В случая, отразеното в протокола
на комисията по §85 от ППЗПИНМ от 30.10.1963г. и заповед №105/16.06.1.98г.,
поправена със заповед №295/24.06.2002г. , с която е отменено отчуждаването, налага
категоричния извод, че предмет на отчуждаването е бил не целия парцел ІІІ в
кв.59, а само част от него-южната част, която не съвпада с процесния имот-в
протокола на комисията ясно е посочено, че обект на оценката са 640кв.м., а не
1500кв.м.. В този смисъл е и заключението на СТЕ, съгласно което, предмет на
отчуждителното производство е южната защрихована част от парцел ІІІ в кв.59 по
приложение №2 към заключението, а процесният имот не попада в тази защрихована
част. Предвид това и доколкото по делото
не се установи процесният имот да е одържавен или отнет по някакъв начин, по
отношение на него не е била налице забрана за придобиването му по давност.
Настоящата
инстанция не споделя твърдението на ищците, че бил отчужден целия придобит
от Н.М.Д. през 1951г. имот. Както бе
посочено по-горе, имотът, предмет на сделката с нотариален акт №.30, т., д.№../1951г.
е дворно място от 1500кв.м. с находящи се в него плевня и сайвант, а
отчуждаването е само за южната част от мястото-640кв.м., намираща се към
язовира. Освен това сама ищцовата страна
твърди, че към момента на отчуждаването в имота на уличната регулация на север
са били изградени къща и сайвант. От показанията на свидетелите и на двете
страни се установи че към 1963г. в имота на северната граница е имало къща,
като показанията са разнопосочни само относно това кой я е построил-
праводателят на Д. преди 1951г. или Б.впоследствие,
което обстоятество е без значение/. В такъв случай ако е бил отчужден целия
имот, би следвало в протокола да е дадена оценка и на тези сгради, както и на 1500кв.м.. Още повече, че видно от същия протокол, са
оценявани не само жилищни сгради, а и стаи, навеси, клозети, порти и плочници.
Т.е., липсва каквато и да логика, ако имотът е бил изцяло отчужден и в него е
имало къща и навес/сайвант/, каквото е катогоричното твърдение на ищците,
същите да не са оценени от комисията. Ето защо и единственият извод който се
налага, че северната част от имота не е била отчуждена. Този извод на съда
кореспондира и със заключението на СТЕ, имаща за задача да определи дали процесният
имот се намира под или над кота 190, съгласно което съвсем незначителна част от
имота евентуално би попаднала под тази кота.
Не би
могло да се приеме, че процесният имот бил одържавен, тъй като в протокола на
комисията на §85 от Правилника за ПЗПИНМ била оценена и плевня, а такава според
показанията на свид.С.С.била изградена навремето в дворното място, съответстващо на процесния
имот. На първо място свид.С.С.е роднина-първи братовчед на ищците по
делото/съгласно заявеното от него, че майка му е сестра на Д.М./ и се явява до
известна степен заинтересован от изхода на спора. На второ място, същият сочи,
че къщата и сайванта са били до улицата, а плевнята по-надолу, но не казва
колко точно надолу. Дори да се приеме, че плевнята, за която говори е обозначената двойна постройка по плана от 1933г.,
находяща се в средата на процесния имот, съгласно скица л.6, то това не
означава, че плевня е нямало и в отчуждената част. Както поясни вещото лице в
съдебно заседание пред настоящата инстанция, дори постройка по плана от 1933г.
да не е била нанесена, тъй като плана може да не е поддържан в актуално
състояние, комисията по оценяването прави оглед на място и ако е констатирала наличието на такава я измерва.
Освен това показанията на сочения свидетел се отнасят за времето около
1951г.-преди изселването на предишния собственик М.Х., когато имот 234 е бил в
първоначалните си граници, очертани в зелено на приложение №2 към заключението на СТЕ от 02.05.2018г.. По
време на отчуждаването имотът е съставлявал парцел ІІІ-234 по сините граници от
същото приложение. От приложената скица /л.6/, отразяваща точно промените в
имота са видни първоначалните граници на имота, границите на парцел ІІІ-234 в
кв.59, изчертани са отчуждените
640кв.м. от южната част от парцел
ІІІ-234 в кв.59, като в тази част е налице и отбелязана постройка, която
може да е плевня.
Настоящата
инстанция не споделя твърдението на ищците, че именно процесният имот бил отчужден, тъй
като имот дворище №232 в същия квартал/п.27 от протокола на комисията по §85 от
правилника за ПЗПИНМ/, който бил съседен и успореден, вървейки по котата на
преливника на язовира, бил изцяло отчужден. Видно от извадката от кадастралния
и регулационен план на с.Л., Приложение №1 към заключението на СТЕ назначена в
хода на въззивното производство, имот пл.№232 нито е успореден/северната му
граница е на по-ниско ниво от тази на процесния/, нито съседен на процесния/, а
и видно от приложение №1 на заключението на СТЕ от 19.04.2017г., въпреки че
имот пл.№232 не е изчертан/изчертан е съседния І-319 с предишна номерация
пл.№233/, съобразявайки продължението на
кота 190, последният би попаднал почти изцяло под нея. Това е и вероятната
причина същият да е отчужден изцяло.
Едва в
писмените си бележки ищцовата страна излага възражение за невъзможност за
придобиване на имота по давност, защото същият се явявал земеделска земя. На
първо място, соченото възражение не е депозирано своевременно, но дори и депозирано
в срок, същото се явява неоснователно. Процесният имот винаги е бил в регулация
и не е подлежал на възстановяване като земеделска земя. Само частта от имота/закупен
от Д./, която е била отчуждена е подлежала на възстановяване и същата е била възстановена на Д.М.Д. , съгласно решение
№189/01.07.2002г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №.3, т.,
рег.№../../2002. , решение от .1.01.2002г. по ах.д.№156/2001г. на ВПРС. Следва
да се отбележи и че ако процесният имот е бил отчуждения, то тогава и той е
следвало да бъде възстановен на наследодателя на ищците, но това не е сторено,
защото не е земя подлежаща на възстановяване-не е отнеман, отчуждаван и винаги
е бил в границите на населеното място. Понеже не е подлежала на реституция по
отношение на имота са издавани и
нотариални актове /нотариален акт №.9, т., д.№../1985г., нотариален акт
№.1, т., рег.№.., д.№../2000г./.
Предвид
изложеното, доколкото не се установи процесният имот да е бил в патримониума
на наследодателя Н.М.Д. към момента на
смъртта му, то наследниците му-ищците по делото не са придобили правото на
собственост върху имота. Заявената установителната претенция се явява
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Досежно
ревандикационната претенция заявена от ищците срещу В.И.М. и В.Д.М. касателно УПИ ІІ-320 в кв.48 по плана на с.Л., община В., Ш.обл., заедно с
построената в него жилищна сграда и стопански постройки.
За уважаването
на ревандикационен иск е
необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три
предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на
ищците, на второ-този имот да се владее от ответника, и на трето-да се владее
от него без основание. С
оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищците
е да докажат наличието на положителните предпоставки, а на ответниците-че владея
на правно основание. В настоящия казус безспорен е факта
на владението върху процесните обекти, а именно, че същото се осъществява от
ответната страна. Спор е налице по отношение на останалите две предпоставки.
Досежно първата от тях: Фактическите твърдения, с които ищците обосновават възникването на правото на собственост върху процесния имот в техния патримониум е наследствено правоприемство от възходящия им Н.М.Д.. Както бе посочено по-горе, последният през 1951г. е придобил собствеността върху 1500кв.м. дворно място, находящи се в с.Л., община П., парцел ІІІ в кв.59 до съседи: от две стани-път, К.Т.и Х.М. П., част от който се явява и процесния имот , като след смъртта си през 2006г. същият е оставил наследници по закон-ищците по делото.
Ответниците В.И.М. и В.Д.М. твърдят,
че владеят имота на правно основание - покупко-продажба, като техни праводатели
са В.И.В. и З.С.Й., съответно съпругите
им. В условие на евентуалност заявяват, че са придобили имота и по давност, тъй
като от 2000г. до момента
осъществяват непрекъснато владение върху същия.
Доколокото се установи, че праводателите В.и З.са придобили собствеността върху процесния имот преди прехвърлянето му чрез покупко-продажба на М.и към момента на изповядване на сделката правото на
собственост е било в техния патримониум,
то транслативният
ефект на сделката е настъпил и М.са придобили правото на собстевност върху имота.
Доколкото се установява, че
ответниците М.се явяват собственици на имота по силата на покупко-продажба, то
безпредметно се явява обсъждането на евентуално заявеното от тях
основание-давностно владение. Само за
прецизност следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства/свид.В.Г.,
С.С.а/ се установява, че същите от 2000г. до настоящия момент са владели имота явно
и необезпокоявано. Сочените свидетели са съседи на мястото/като свид.Г. живее
постоянно в с.Л./, същите не са в родствена връзка или заинтересовани от изхода
на спора, показанията им са непосредствени, поради което и съдът дава вяра на
същите.
Дори
да се приеме, че ищците били заявили
устно на М., правоприемниците на В.и Й.в периода 2000г.- до 2006г., че те се явяват собственици
на имота, то същите не са предприемали адекватни
действия срещу ответниците по прекъсване или отблъскване на владението им. Намерението да ангажираш адвокат за
разрешаване на спор не е такова действие.
От значение са само действия, които съгласно чл.116 от ЗЗД водят до
прекъсване на давността, тъй като само такива действия смущават владението. Обстоятелството,
че нито един от ответниците не бил титуляр на партидата за имота при ВиК, съответно, че отчетената ел.енергия била в
малки количества и спорадична, не опровергават горните изводи на съда. Титулярството на партида във водоснабдително
дружество не е доказателство за притежание право на собственост върху имота, а
що се касае до потреблението на ел.енергия, то са представени справки след
2007г..Установи се, че М.са от друго населено място и са използвали процесния
имот само от време на време като вилен такъв. Напълно възможно е да са идвали
през деня или ако са оставали през нощта да са ползвали ел.енергия само за
осветление. М. в съдебно заседание, в отговор на въпрос по реда на чл.176 от ГПК заявява, че последните четири години не се чувствал добре здравословно и
нямал възможност често да идва в имота си. Постоянно владение не означава, че
фактическата власт се осъществява във всеки един момент. Достатъчно е
владелецът във всеки един момент когато пожелае да може да реализира владението
си съобразно предназначението на вещта, без друго лице да го е лишило от
владението му.
Доколкото не
са налице две от сочените предпоставки, заявената ревандикационна
претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Доколкото изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК И.Д.М. и С.Д.Д. да заплатят на В.И.В., З.С.Й. и В.И.М. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 600лв..
Водим от горното и на основание
чл.208, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №359 от 18.12.2017г. по
гр.д.№281/2016г. на ВПРС, с което са отхвърлени предявения от
И.Д.М. с ЕГН********** *** и С.Д.Д.
с ЕГН********** ***, съдебен адрес:***М. срещу В.И.В. с ЕГН**********, Ж.В.М. с ЕГН**********, И.В.М. с ЕГН**********,***,
З.С.Й. с ЕГН********** и С.М.Й. с ЕГН**********,***
установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124,
ал.1 от ГПК- да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че
ищците се явяват собственици на УПИ ІІ-320 в кв.48 по плана на с.Л.,
община В., Ш.обл., заедно с построената в него жилищна сграда и стопански
постройки и предявения от И.Д.М. и С.Д.Д. срещу В.И.М. с
ЕГН********** и В.Д.М. с ЕГН**********,***.
искове с правно основание чл.108 от ЗС да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че ищците се явяват собственици на гореописания имот,
като М.бъдат осъдени да предадат на ищците владението върху имота и са присъдени деловодни разноски.
ОСЪЖДА И.Д.М. и С.Д.Д. да заплатят на В.И.В., З.С.Й. и В.И.М. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 600лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на
РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.