Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 13.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на четиринадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Вилиана Русева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 388 по описа за 2020
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.137, ал.7 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), във вр. с чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба рег.№
ДА-01-2597/20.10.2020г. по описа на ШАдмС, депозирана от Б.Н.И., с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***-13, кантора 25, чрез адв.Л.В. от ШАК, против Отказ за регистрация на животновъден обект
с изх.№ РД 27-5181/05.10.2020г.
на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - гр.Шумен, постановен по Заявление за
регистрация на животновъден обект с вх.№ РД 27-5181/25.09.2020г., подадено от Б.Н.И..
В жалбата се твърди, че атакуваният
отказ е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в разрез с материалния закон, както и при несъответствие с целта на
закона. В тази връзка се сочи, че не са налице предпоставките да бъде отказано
издаване на удостоверение за регистрация на животновъден обект в сграда с ид.№ 35969.46.272.1, находяща се в поземлен имот с
ид. № 35969.46.272 по КККР на с.Каменяк, общ.Хитрино, обл.Шумен, в местността
«Под линията» в землището на с.Каменяк, притежавана от съсобствениците Н.Б.Н. и
С.А.В., доколкото на С.В.е било издадено Удостоверение № 17 от 22.03.2018г. за
регистрация на животновъден обект в същия имот, с капацитет за отглеждане до
100 броя говеда при технология – оборно-пасищно, а по отношение на праводателя
на Н.Б.Н. също е било издадено такова удостоверение досежно притежаваната от
него част от обекта. Счита се също, че
не са налице сочените от административния орган обстоятелства, препятстващи
възможността за регистриране на животновъдния обект. Заявява се и, че в случая,
след като е приела, че обектът не отговаря на ветеринарномедицинските
изисквания, комисията, извършила проверката, е следвало по реда на чл.137, ал.4
от ЗВД да издаде предписание за отстраняване на пропуските, а не да се отказва
регистрация на обекта. Навеждат се и доводи за несъответствие на оспорвания акт
с целта на закона, след като в същия имот е налице регистриран друг обект за
оглеждане на ЕПЖ и предвид обстоятелството, че преди придобиване на имота от Н.Б.Н.,
в същия имот и при същите условия е имало два животновъдни обекта с различни
собственици, регистрирани по надлежния ред.
С оглед на това се отправя искане за отмяна на атакувания отказ. В
съдебно заседание и в представени писмени бележки, чрез процесуалния си
представител адв.Л.В. от ШАК, оспорващият поддържа
подадената жалба и искането за отмяна на акта. Претендира присъждане на деловодни
разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна – Директор на
ОДБХ-гр.Шумен, действащ чрез пълномощник юрисконсулт В.Й., в представено
писмено становище и в хода на устните състезания излага доводи за
неоснователност на оспорването. Сочи, че отказът е издаден от компетентен
орган, в предвидената писмена форма и при спазване на законовите изисквания. Излага аргументи досежно липсата
на пороци, водещи до незаконосъобразност на обжалвания акт. В тази връзка
твърди, че в случая са били налице предпоставките за постановяване на отказ за
регистрация на процесния животновъден обект, тъй като същият не отговарял на
всички ветеринарномедицинскии изисквания. Въз основа на наведените доводи
отправя искане съдът да постанови решение, с което да отхвърли оспорването,
както и да присъди в полза на ОДБХ-гр.Шумен юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след анализ и оценка на
събраните в хода на производството писмени доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По силата на нотариален акт за
продажба № 158 от 20.02.2020г., рег.№ 2714, дело № 91/2020г. по описа на
нотариус с район на действие ШРС, вписан в регистъра на НК с рег.№ 709, И.М.И.продал
на Н.Б.Н. притежаваната от него ½ ид.част от поземлен имот с ид.№
35969.46.272 по КККР на с.Каменяк, общ.Хитрино, обл.Шумен, находящ се в местността
«Под линията» в землището на с.Каменяк, ведно с ½ ид.ч. от изградената в
имота сграда с ид.№ 35969.46.272.1, представляваща масивна сграда – краварник.
Останалата ½ ид.част от поземления имот и сградата в него била
собственост на С.А.В., която имала право да отглежда в имота до 100 броя говеда
по силата на издадено Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 17/22.03.2018г.
Праводателят на Н.Б.Н. – И.М.И., също притежавал Удостоверение за регистрация на животновъден обект №
54/14.04.2016г. с капацитет до 100 бр.говеда досежно притежаваната от него
идеална част от имота, като преди продажбата на същия въпросното удостоверение
е било обезсилено, а регистрацията на обекта – заличена, със Заповед № РД 12-59
от 17.01.2020г. на Директора на ОДБХ-гр.Шумен, въз основа на подадено заявление
от И.М.И..
С договор за наем на недвижим
имот от 21.02.2021г. Н.Б.Н. отдал въпросния недвижим имот под наем на Б.Н.И. -
негов баща и оспорващ по делото, за срок от една година и при месечен наем от
1000 лева.
Със Заявление вх.№ РД
27-5181/25.09.2020г. по описа на ОДБХ-гр.Шумен оспорващият сезирал Директора на
ОДБХ-гр.Шумен с искане да бъде регистриран животновъден обект, предназначен за
отглеждане на говеда/телета – 50/50 броя при оборно-пасищно отглеждане, с адрес
на обекта – с.Каменяк, общ.Хитрино, обл.Шумен, парцел № 272.
Със Заповед № РД 13-901 от
25.09.2020г., издадена на основание чл.137, ал.2 от ЗВД, Директорът на
ОДБХ-гр.Шумен определил комисия в състав – д-р Е.М.и д-р С.М.– главни
инспектори в отдел «ЗЖ», която да извърши документална и физическа проверка за
съответствие с ветеринарномедицинските изисквания за отглеждане на животни и
хуманно отношение към тях на процесната ферма за отглеждане на ЕПЖ, находяща се
в с.Каменяк.
Комисията посетила животновъдния
обект на 01.10.2020г. и в резултат на извършената проверка приела, че към
заявлението за регистрация липсва документ за собственост или друг документ,
доказващ правото на ползване или владение на обекта, чиято регистрация се иска,
доколкото в представения договор за наем липсвала индивидуализация на
животновъдния обект и не можело да се направи обоснован извод за изпълнение на
чл.137, ал.1, т.1 от ЗВД за доказване правото на ползване на имот с ид.№
35969.46.272.1. Комисията констатирала също, че обектът няма обособен вход; не
разполага със съоръжения за дезинфекция на транспортни средства и хора; няма
осигурен санитарен възел; няма обособено място за временно съхранение на
трупове от умрели животни; имотът не е ограден по начин, непозволяващ достъпа
на други животни или хора; не е осигурено редовното почистване и
дезинфекциране; не са изпълнени изискванията съгласно законодателството за хуманно
отношение към животните. Констатациите били документирани в Констативен
протокол за регистрация на животновъден обект, предназначен за отглеждане на
ЕПЖ и/или ДПЖ «Ферма» № 10 от 01.10.2020г., изготвен по образец. Въз основа на същите
комисията изготвила и Становище към въпросния Констативен протокол с вх.№ РД
27-5181/02.10.2021г. по описа на ОДБХ-гр.Шумен, в което посочила, че обектът не
съответства на изискванията на действащото законодателство.
С писмо изх.№ РД 27-5181 от
05.10.2020г. Директорът на ОДБХ-гр.Шумен уведомил Б.Н.И., че на основание
чл.137, ал.6 от ЗВД отказва регистрация на животновъден обект – животновъдна
ферма, предназначена за отглеждане на говеда/телета, находящ се в с.Каменяк,
обл.Шумен, стопански двор, парцел № 272, сграда с ид.№ 35969.46.272.1 по КККР
на с.Каменяк. Отказът мотивирал с факта, че обектът не отговаря на изискванията
на Наредба № 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти (Наредба № 44) и ЗВД. В тази връзка посочил, че към
подадените документи липсва документ за собственост или друг документ, доказващ
правото на ползване или владение на обекта, или на имота, върху който е
разположен обектът, доколкото в представения договор за наем липсва
индивидуализация на животновъдния обект и не може да се направи обоснован извод
за изпълнение на чл.137, ал.1, т.1 от ЗВД за доказване правото на ползване на
имот с ид.№ 35969.46.272.1. Посочил също, че не са спазени общите изисквания за
животновъден обект «ферма» съгласно Наредба № 44, тъй като обектът не е ограден
по начин, осигуряващ безопасността му и здравното благополучие на животните,
който не позволява свободен достъп на хора и други животни; няма обособен вход;
не разполага със съоръжения за дезинфекция на транспортни средства и хора; няма
осигурен санитарен възел; няма обособено място или контейнер за временно
съхранение на трупове от умрели животни, които да са оградени по начин,
непозволяващ достъпа на други животни или хора, не се използва за други цели и
редовно се почиства и дезинфекцира; не са изпълнени изискванията съгласно
законодателството за хуманно отношение към животните.
Цитираното писмо било изпратено
на адесата му с известие за доставяне с обратна разписка, като от същата се
установява единствено, че е получено от лицето Н. – син на оспорващия, при
липса на данни относно датата на доставянето му. От приложеното към делото
копие от пощенския плик, с който е било изпратено писмото, е видно, че същото е
постъпило в пощенска станция в гр.Шумен на 06.10.2020г. и в пощенска станция в
с.Каменяк на 07.10.2020г. (видно от положените пощенски клейма).
Несъгласен с изричния отказ,
обективиран в писмо изх.№ РД 27-5181 от 05.10.2020г. на Директора на
ОДБХ-гр.Шумен, Б.Н.И. го оспорил пред Административен съд – град Шумен с жалба
рег.№ ДА-01-2597/20.10.2020г. по описа на ШАдмС, въз основа на която е
образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство
е представена цялата административна преписка по издаване на оспорения отказ.
Представени са и административните
преписки по издаване на удостоверение за регистрация на животновъдния обект,
стопанисван от С.А.В., както и по издаване на удостоверение за регистрация на
животновъдния обект, стопанисван от И.М.И..
По делото са представени
доказателства досежно наличието на водено адм.д.№ 206/2020г. по описа на ШАдмС,
с предмет на оспорване – Разпореждане за спиране на административното
производство по жалба с вх.№ РД-1105/27.02.2020г., обективирано в писмо с изх.№
РД-1105/15.04.2020г. на Директора на ОДБХ-гр.Шумен. С въпросното разпореждане
административният орган е спрял административното производство, образувано по
жалба с вх.№ РД-1105/27.02.2020г., подадена от Н.Б.Н., съдържаща искане за заличаване
регистрацията на животновъдния обект,собственост на С.А.В. и за обезсилване на
издаденото на последната удостоверение за регистрация на животновъден обект. С
определение № 451/03.06.2020г. на ШАдмС жалбата срещу въпросното разпореждане е
отхвърлена. Впоследствие определението е отменено с определение №
10391/29.07.2020г. по адм.д.№ 6530/2020г. по описа на ВАС, като вместо това
преписката е върната на административния орган за произнасяне по жалба с вх.№
РД-1105/27.02.2020г. по описа на ОДБХ-гр.Шумен, подадена от Н.Б.Н..
По делото е представено и писмо изх.№ РД
27-5580/26.10.2020г. на Директора на ОДБХ-гр.Шумен, с което по жалба с вх.№
РД-1105/27.02.2020г. на Н.Б.Н.
административният орган е отказал да обезсили удостоверението за регистрация на
животновъдния обект, стопанисван от С.А.В.. Цитираното писмо е обжалвано от Н.Б.Н.
пред ШАдмС, който с решение № 197/29.12.2020г. по адм.д.№ 410/2020г. по описа
на съда е отхвърлил жалбата като неоснователна. Към настоящия момент решението
не е влязло в сила, поради касационното му обжалване.
По искане на оспорващия като
свидетел е разпитан Н.Б.Н. – син на оспорващия и съсобственик на поземления
имот и сградата, където е ситуиран животновъдния обект, чиято регистрация е
отказана. По искане на ответната страна като свидетел е разпитан д-р Е.Т.М.–
един от служителите на ОДБХ-гр.Шумен, извършили проверката, въз основа на
констатациите от която е постановен процесният отказ.
Назначена и
приобщена към доказателствения материал е и съдебна ветеринарномедицинска
експертиза (СВМЕ). Според същата, животновъдният
обект не е ограден по начин, осигуряващ
обезопасността му и здравното благополучие на отглежданите животни и позволява
свободен достъп на хора и други животни. Вещото лице сочи също, че обектът има обособен вход, но
той не е самостоятелен за него. Посочено е и, че обектът няма обособена
подходяща дезинфекционна площадка с устойчиво покритие, ситуирана на подходящо
място, която да се счита за съоръжение за дезинфекция на транспортни средства и
хора. Дезинфекцията на МПС се осъществява чрез пароструйка с дезинфектант, за
дезинфекция на хората е приспособена дезинфекционна вана за преминаване към
обекта, а за ръцете е осигурен дезинфектант.
Посочено е също, че
в прилежащата към обекта външна площ има санитарен възел, който не е
самостоятелен за него. Уточнено е и, че обектът не разполага с обособено място или контейнер за временно
съхранение на трупове от умрели животни, които да са оградени по начин,
непозволяващ достъпа на други животни или хора, както и непозволяващ
използването им за други цели. Посочено е също, че представеният съд за събиране на специфично рискови
материали е в неподходящ вид, ненадписан и поставен на неподходящо място.
Вещото лице е посочило също, че в обекта не са спазени изискванията за хуманно отношение към животните, както и, че доколкото в
сградата вече има регистриран животновъден обект и животните в обекта на
оспорващия имат пряка комуникация с животните в другия обект, съществува риск
от пренасяне на заболявания.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на
оспорване е писмо на Директора на ОДБХ-гр.Шумен, обективиращо изричен отказ за
регистрация на животновъден обект, издаден на основание чл.137, ал.6 от ЗВД,
т.е. индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Актът е
оспорен от неговия адресат, явяващ се лице, чиито права и законни интереси са
засегнати неблагоприятно от него, т.е. от надлежна страна с право и интерес от
обжалване. Изричният отказ е постановен на 05.10.2020г., изпратен е по пощата
на посочения от заявителя адрес в с.Каменяк, като е постъпил в пощенска станция
в гр.Шумен на 06.10.2020г.,а впоследствие в пощенска станция с.Каменяк на
07.10.2020г. (видно от завереното копие от пощенския плик, с който отказът е
бил изпратен), от което следва, че актът е съобщен най-рано на 07.10.2020г.
Поради това жалбата, входирана в деловодството на административния съд на 20.10.2020г.,
се явява подадена
в срока по чл.149, ал.1 от АПК, и е процесуално допустима.
Разгледано по
същество, оспорването е основателно,
по следните съображения:
Чл.146 от АПК сочи основанията
за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка
конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно:
липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение
на административно производствените правила, противоречие с материално правни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на административния акт
на всички основания по чл.146 от АПК.
При така вменената
от закона служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема следното:
При извършения служебен контрол
за валидност на атакуваната заповед съдът констатира, че същата е постановена
от Директора на ОДБХ-гр.Шумен, в рамките на установената от закона материална и
териториална компетентност на административния орган, при упражняване на
правомощието му по чл.137, ал.6 от ЗВД.
Обжалваният
административен акт е издаден в изискуемата от чл.59, ал.1 от АПК писмена
форма, но при допуснато съществено нарушение на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК и в частност на визираното в чл.59, ал.2, т.4 от АПК изискване за посочване
на фактическите и правни основания за постановяването му. По-конкретно,
посочено е, че животновъдният обект, чиято регистрация се иска, не отговаря на
изискванията на Наредба № 44 от 20.04.2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към
животновъдните обекти и на Закона за ветеринарномедицинската дейност, но не са
посочени конкретните разпоредби от цитираните нормативни актове, които са
счетени за нарушени, което е равнозначно на липса на посочено правно основание
за формирания отказ. В същото време, като фактически основания за издаване на акта
е посочено, че към подадените документи липсва документ за собственост или друг
документ, доказващ правото на ползване или владение на обекта, или на имота,
върху който е разположен обектът, доколкото в представения договор за наем
липсва индивидуализация на животновъдния обект и не може да се направи
обоснован извод за изпълнение на чл.137, ал.1, т.1 от ЗВД за доказване правото
на ползване на имот с ид.№ 35969.46.272.1. Описаното фактическо основание,
макар и доста подробно, по същество е неясно и от същото не може да се установи
какво точно е имал предвид административният орган, като е счел, че въпреки
наличието на представен договор за наем на процесния недвижим имот, същият не
удовлетворява изискванията на чл.137, ал.1, т.1 от ЗВД. И това е така, защото не може да се установи защо
органът е приел, че договорът за наем не доказва право на ползване на
оспорващия относно процесния обект – дали поради липса на достатъчно конкретно
описание на имота в договора за наем, дали защото праводателят на оспорващия
притежава ½ ид.ч. от имота, или по друга причина, и каква е тя. Едва в
хода на съдебното производство от показанията на св.Е.М.става ясно, че
направеният от комисията и от административния орган извод за неизпълнение на
изискването на чл.137, ал.1, т.1 от ЗВД е обусловен от факта, че оспорващият е
наемател на ½ ид.ч. от стопанската постройка, при липса на
доказателства, че неговият праводател, респективно той, имат право да ползват
обособена част от същата. Това обстоятелство обаче не е отразено в издадения
административен акт, нито в друг документ от административната преписка, към
който актът изрично препраща.
На следващо
място, в оспорения акт е посочено, че обектът не е ограден по начин, осигуряващ
безопасността му и здравното благополучие на животните, който не позволява
свободен достъп на хора и други животни; няма обособен вход; не разполага със
съоръжения за дезинфекция на транспортни средства и хора; няма осигурен
санитарен възел; няма обособено място или контейнер за временно съхранение на
трупове от умрели животни, които да са оградени по начин, непозволяващ достъпа
на други животни или хора, не се използва за други цели и редовно се почиства и
дезинфекцира; не са изпълнени изискванията съгласно законодателството за
хуманно отношение към животните.
Липсва
обаче конкретика в какво се изразяват констатираните пропуски.
На първо
място, не става ясно дали констатацията за липса на ограда касае поземления
имот или се отнася до изградената в него стопанска постройка. В тази връзка
вещото лице по СВМЕ е описало, че имотът е ограден, но оградата е обща, което е
в разрез с изискванията на чл.4, ал.1, т.5 от Наредба № 44, но подобни
фактически установявания в акта и в административната преписка не са
обективирани, а е заявено единствено, че обектът не е ограден по описания в
цитираната разпоредба начин. Това не е достатъчно, за да се приеме, че липсата
на въпросното изискване е надлежно мотивирана, тъй като не позволява на
адресата на акта да разбере какви точно действия следва да се предприемат за
удовлетворяване на посоченото изискване.
На второ място, не е надлежно обосновано дали
констатираната в хода на административното производство липса на санитарен
възел и вход се отнася за целия поземлен имот или конкретно за сградата,
намираща се в него, респ. дали касае единствено ползваната от жалбоподателя
част от стопанската постройка, или цялата постройка. Това също е попречило на
жалбоподателя да разбере какви пропуски са констатирани от контролните органи,
още повече предвид установения от СВМЕ факт, че в поземления имот има външна
тоалетна, а сградата има вход. В тази връзка не е без значение и факта, че
според чл.4, ал.1, т.4 и т.7 от Наредба № 44, нормативните изисквания са за
наличие на вход, който разполага с оборудване и място за измиване и дезинфекция
на хора и транспортни средства, респективно за наличие на осигурен санитарен
възел, които не кореспондират с отразеното в оспорвания акт.
Не е
обосновано и защо се счита, че не са налице съоръжения за дезинфекция, както и
обособено място или контейнер за временно съхранение на трупове от умрели
животни, доколкото не е уточнено дали се има предвид, че такива въобще не са
налице, или се има предвид, че взетите мерки за дезинфекция (данни за каквито
се съдържат в СВМЕ), не съответстват на конкретни нормативни изисквания.
Съвсем
бланкетно е посочено и, че не са изпълнени изискванията съгласно
законодателството за хуманно отношение към животните, без уточняване кои
конкретни изисквания, с оглед вида и броя на заявените за отглеждане животни, не
са изпълнени. При това положение съдът намира, че описаните фактически
основания за издаване на акта се явяват непълни и неясни, не позволяват на
адресата на отказа да разбере от какви конкретни недостатъци страда обекта,
чиято регистрация е поискал, което по същество е равнозначно на липса на
фактически основания за издаване на акта. Общото позоваване на Наредба № 44 и
ЗВД не компенсира този пропуск, тъй като не са описани конкретните нормативни
разпоредби, приети за нарушени от административния орган. А и липсата на ясно и
точно описание на фактическите основания за издаване на акта, дори и при
посочване на правно основание, винаги обуславя незаконосъобразност на същия,
тъй като именно фактическите основания очертават предмета на доказване в конкретното
съдебно производство.
В обобщение
на изложеното съдът намира, че атакуваният отказ за регистрация на животновъден
обект е издаден при допуснати съществени нарушения на изискванията за форма,
предвид липсата на конкретно и ясно посочване както на фактическите, така и на
правните основания, мотивирали властническото волеизявление, което е достатъчно,
за да обоснове извод за неговата незаконосъобразност.
На следващо
място съдът намира, че обжалвания отказ е издаден и при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл.137, ал.1-7 от
ЗВД, собствениците или ползвателите на
животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства,
подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ.
Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията
и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното
управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към
заявлението се прилагат: копие от документ за собственост или друг документ,
доказващ правото на ползване или владение на обекта, или на имота, върху който
е разположен обектът; копие от договор с ветеринарен лекар за профилактика,
лечение и диагностика на болестите по животните, които ще се отглеждат в
обекта; документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2, когато
плащането не е извършено по електронен път. В срок до 7 дни от подаване на
заявлението директорът на ОДБХ със заповед назначава комисия за извършване на
проверка за съответствието на обекта с ветеринарномедицинските изисквания за
отглеждане на животни и хуманно отношение към тях. Комисията в 10-дневен срок
представя на директора на ОДБХ становище с предложение за регистрация или
отказ. Когато при проверката се установи, че обектът не отговаря на
ветеринарномедицинските изисквания, комисията дава писмено предписание на
заявителя, в което определя и срок за отстраняване на пропуските. Когато
заявителят е отстранил пропуските преди изтичане на посочения в предписанието
срок, той писмено информира директора на ОДБХ, който в 7-дневен срок изпраща
комисията за извършване на повторна проверка на обекта. Комисията съставя
протокол за резултатите от проверката и го представя на директора на ОДБХ. В
тридневен срок от представяне на становището по ал. 3 или протокола по ал. 5
директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение
за регистрация или мотивирано отказва регистрацията, когато обектът не отговаря
на изискванията, определени със съответната наредба по ал. 10. Отказът по ал. 6
се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
От събраните по делото доказателства се установява, а
и по същество не се оспорва от ответната страна, че при издаване на процесния
отказ не е спазено изискването на чл.137, ал.4 от ЗВД, доколкото на заявителя
не е дадено предписание за отстраняване на констатираните от комисията
нарушения на ветеринарномедицинските изисквания, а директно е постановен отказ
за регистрация на обекта.
Несъблюдаването на административнопроизводственото
правило, регламентирано в чл.137, ал.4 от ЗВД, обуславя извода, че процесният
акт е постановен при допуснато съществено нарушение на административно производствените
правила, доколкото, от една страна, изискването на цитираната разпоредба има
императивен характер, а от друга страна – същото съществено нарушава правото на
защита на заявителя, доколкото препятства възможността му да предприеме
действия за преодоляване на констатираните от контролните органи несъответствия
с ветеринарномедицинските изисквания. Доводът на св.Е.М., участвал в
проверката, че в случая е било безсмислено да се дава предписание, което
оспорващият не би могъл да изпълни в тридневен срок и това би довело до
налагане на санкция за неизпълнение на даденото предписание, е необоснован, тъй
като законодателят не е определил конкретния срок, който комисията може да
определи за изпълнение на предписанието по чл.137, ал.4 от ЗВД и това е
логично, тъй като същият би следвало да е съобразен с конкретните действия,
чието извършване е предписано. От друга страна, чл.137, ал.5 от ЗВД дава
възможност да се пристъпи към финализиране на административната процедура и
преди изтичане на този срок. А и разпоредбата на чл.137, ал.4 от ЗВД не
предоставя възможност на контролните органи да извършват преценка дали да дадат
предписание или не, а ги задължава да го сторят.
Нещо повече, дори и
хипотетично да се приеме, че изискването на чл.137, ал.4 от ЗВД няма
императивен характер, това обстоятелство не би могло да послужи като основание
за постановяване отказ за регистрация на процесния животновъден обект. Съгласно
чл.30, ал.1 и 2 от АПК,
ако искането не е подписано и/или не удовлетворява останалите изисквания на
закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от
съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика
прекратяване на производството. В случая и тази процедура не е била приложена,
поради което, като е приел, че жалбоподателят не е удостоверил правото си на
ползване досежно процесния животновъден обект, без да му укаже да отстрани
недостатъците в подаденото заявление, административният орган е допуснал нарушение и на посоченото
административнопроизводствено правило, което е съществено, доколкото, ако не
беше допуснато, властническото волеизявление би могло да бъде с друго съдържание.
Освен това, обстоятелството, че в представения от
оспорващия договор за наем имотът, обект на договора, не е достатъчно
индивидуализиран, не представлява непреодолима пречка за представяне на
доказателства за правото на ползване на обекта, тъй като от останалите
представени документи е видно, че заявлението за регистрация визира сградата в
ПИ с ид.№ 35969.46.272, описана в представения от Б.И. нотариален акт за
продажба, а и собственикът на имота е син на заявителя, от което следва, че
набавянето на коректно изписан договор за наем не би създало сериозно
затруднение за последния (което впрочем се установява и от представения по
делото договор за наем от 25.02.2021г., както и от показанията на св.Н.Н.).
Изложеното обосновава извода, че оспореният отказ е
издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
явяващо се самостоятелно основание за отмяна на същия.
Липсата на посочени фактически основания за издаване
на оспорения акт препятстват възможността на съда да извърши преценка относно
материалната законосъобразност и съответствието с целта на закона на същия. Все
пак въз основа на събраните по делото доказателства може да се направи
обоснован извод, че при постановяването му са допуснати и нарушения на материалния
закон и неговата цел.
На първо място, както беше посочено по-горе, не е
налице констатираното от административния орган нарушение на чл.137, ал.1, т.1
от ЗВД, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че
оспорващият е ползвал обекта на правно основание, доколкото същият му е бил
предоставен от неговия собственик и син на оспорващия по силата на договор за
наем. В тази връзка следва да се има предвид, че договорът за наем е неформален
договор и за наличието на валидно възникнало наемно правоотношение не е
необходим писмен акт. От друга страна, в случая оспорващият е представил
договор за наем, удостоверяващ правото му да ползва обекта, чиято регистрация е
поискал, като обстоятелството, че отдаденият под наем имот не е достатъчно прецизно
индивидуализиран в договора за наем не е еднозначно на липса на доказателства
за наличие на право на ползване на обекта, а и не е имало пречка за
преодоляване на пропуска по реда на чл.137, ал.4 от ЗВД. Нещо повече, от
показанията на св.Е.М.е видно, че според него заявителят не е представил
доказателства за изпълнение на изискването на чл.137, ал.1, т.1 от ЗВД не
защото обектът не е бил достатъчно индивидуализиран в договора за наем, а
защото сградата, по отношение на която е поискано издаване на удостоверение за
регистрация на животновъден обект, е представлявала голямо хале, притежавано от
двама съсобственици, като другият съсобственик – С.А.В., също е разполагала с
регистриран животновъден обект, при липса на съответно обособяване на нейния
обект от този на заявителя и оспорващ по настоящото дело.
На следващо място, несъответни на действителното
фактическо положение са констатациите, че обектът няма обособен вход, доколкото
от свидетелските показания и от СВМЕ е видно, че сградата разполага с обособен
вход, но той не е самостоятелен за обекта. Действително, според чл.4, ал.1, т.4
от Наредба № 44, животновъдният обект следва да разполага със самостоятелен
вход, какъвто процесният вход не е, но подобно фактическо установяване не се
съдържа нито в обжалвания акт, нито в административната преписка по издаването
му.
Аналогичен извод следва да се направи и досежно
констатираната липса на осигурен санитарен възел. От СВМЕ е видно, че относно обекта
е налице санитарен възел, но той не е самостоятелен за него и това е в разрез с
изискването на чл.4, ал.1, т.7 от Наредба № 44. Но в административния акт и
административната преписка по издаването му не се сочи като фактическо
основание липсата на самостоятелен санитарен възел, а единствено липсата на
санитарен възел, каквато липса принципно не е налице.
Тези аргументи обаче са само хипотетични, тъй като,
както беше посочено по-горе, липсата на ясни и непротиворечиво описани
фактически основания за постановения отказ за регистрация на животновъден обект
препятства възможността на съда да извърши обоснована преценка за материалната
законосъобразност на същия, както и за съответствието му с целта на закона.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
наличието на издадено удостоверение за регистрация на друг животновъден обект с
друг собственик в същата сграда само по себе си е ирелевантно за преценка
съответствието с целта на закона на оспорения отказ за регистрация на
животновъден обект. Преценката за наличие или липса на предпоставките на чл.137
от ЗВД за регистрация на животновъден обект се прави на база съответствието на
самия обект с действащите нормативни разпоредби на ЗВД и Наредба № 44. По
същите съображения и наличието на водени съдебни производства, касаещи
животновъдния обект, собственост на С.А.В., както и техният изход, също са
ирелевантни за преценка законосъобразността на процесния индивидуален
административен акт. Ирелевантно е и обстоятелството, че в миналото в същата
сграда е имало регистрирани по надлежния ред два обекта за отглеждане на ЕПЖ –
този на С.А.В. и този на И.М.И.- праводател на Н.Н.И., тъй като преценката за
законосъобразност на акта се прави въз основа на действащото законодателство към
момента на издаването му (арг. от чл.142, ал.1 от АПК). Тези обстоятелства
обаче не променят направения от съда извод за незаконосъобразност на обжалвания
акт.
В обобщение на изложеното съдът приема, че оспореният
акт е издаден при съществено нарушение на изискванията за форма и при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което
същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката следва да
бъде върната на Директора на ОДБХ-гр.Шумен за ново произнасяне по Заявление с
вх. № РД 27-5181 от 25.09.2020г. за регистрация на животновъден обект –
животновъдна ферма, предназначена за отглеждане на говеда/телета, находящ се в
с.Каменяк, общ.Хитрино, обл.Шумен, стопански двор, парцел № 272, сграда с
идентификатор № 35969.46.272.1 по КККР на с.Каменяк, подадено от Б.Н.И., при
съобразяване указанията на съда, дадени в обстоятелствената част на настоящото
решение.
Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя
за присъждане на разноските по делото е основателна с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК. На оспорващия
следва да се присъдят направените разноски за държавна такса от 10 лв.; за договорено
и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., удостоверено
от представения договор за правна защита и съдействие № ********* от
20.10.2020г.; както и за заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 350
лева – разноски на обща стойност 860 лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК,
Административен съд – град Шумен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Б.Н.И., с ЕГН **********, с адрес ***, изричен
отказ на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – град Шумен,
обективиран в писмо с изх.№ РД 27-5181 от 05.10.2020г., постановен по Заявление
с вх. № РД 27-5181 от 25.09.2020г. за регистрация на животновъден обект –
животновъдна ферма, предназначена за отглеждане на говеда/телета, находящ се в
с.Каменяк, общ.Хитрино, обл.Шумен, стопански двор, парцел № 272, сграда с
идентификатор № 35969.46.272.1 по КККР на с.Каменяк, подадено от Б.Н.И..
ВРЪЩА делото като преписка на Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – град Шумен за ново произнасяне по Заявление с вх. № РД 27-5181 от 25.09.2020г.
за регистрация на животновъден обект – животновъдна ферма, предназначена за
отглеждане на говеда/телета, находящ се в с.Каменяк, общ.Хитрино, обл.Шумен,
стопански двор, парцел № 272, сграда с идентификатор № 35969.46.272.1 по КККР
на с.Каменяк, подадено от Б.Н.И..
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – град
Шумен да заплати на Б.Н.И., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 860
(осемстотин и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото за държавна
такса, за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14
/четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: