Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
София,
05.04.19 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI - ти въззивен състав, в открито заседание
на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
СТОИЦЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Марина Тодорова и прокурор Мартин Бешков, като разгледа
докладваното от съдия Стоицев ВНОХД №
1071/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл.
от НПК за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
С присъда от 02.10.2017 год.,
постановена по НОХД № 18300 по описа на СРС за 2016 година, 129 – ти състав,
подсъдимия М.Н.Л. е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение
за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 от НК и е отхвърлен предявения от „Т.“
ЕАД срещу подсъдимия граждански иск за обезщетение за причинени от
престъплението имуществени вреди в размер на 2 400,90 лв.
В протеста се твърди, че атакуваната
присъда е неправилна. Изложени са съображения, че по делото са налице
достатъчен обем доказателства, от които може да се направи еднозначен извод за
вината на подсъдимия, като в тази връзка, прокурорът се позовава на показанията
на разпитани по делото свидетели, приложена по делото стокова разписка и
фактура, и заключение на съдебно- графологична експертиза. Направено е искане присъдата
на районния съд да бъде отменена и да бъде постановена нова, осъдителна
присъда, с която подсъдимият Л. да бъде признат за виновен по повдигнатото
обвинение. В протеста не е направено искане за допускане на нови доказателства.
В закрито съдебно заседание на
10.09.2018 год., въззивният съд по реда на чл.327 от НПК, е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и
вещи лица.
В състоялото се на 19.10.2018 год.,
открито съдебно заседание, представителят на държавното обвинение предлага протеста
да бъде уважен, като счита присъдата за незаконосъобразна, и необоснована.
Изтъква доводи, за това, че подсъдимият е възбудил заблуждение у длъжностно
лице – служител на „Т.“ ЕАД, като чрез него е целял облагодетелсване на
търговското дружество „Б.“ АД, с чийто управител подсъдимия бил в приятелски
отношения от детството. Пледира за постановяване на нова, осъдителна присъда,
като се приемат за неправилни констатациите на първоинстанционния съд относно
несъставомерността на деянието и респективно подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение, а гражданския иск да бъде уважен в пълен
размер.
Повереникът на гражданския ищец – адв. Т.
заявява, че се присъединява към казаното от прокурора, като поддържа предявения
граждански иск в пълен размер в полза на доверителя му.
Защитникът на подсъдимия - адв. К.
оспорва изцяло подадения протест, като счита същия за бланкетен и несъдържащ
обстоятелства, които не са били обсъждани от първата инстанция или в хода на
досъдебното производство. Акцентира върху това, че СРП е внесла непреработен
обвинителен акт, страдащ от съществени пороци, въпреки дадените указания от
съда, поради което е заявено и неподдържането му пред първата инстанция. Моли
протестът да бъде отхвърлен, а оправдателната присъда и граждански иск да бъдат
потвърдени.
Подсъдимият, в своя защита, изразява
съгласие с казаното от адв. К..
В последната си дума, подсъдимият заявява,
че не се признава за виновен.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното от фактическа
страна:
Към месец юли 2010 г. подс. М.Н.Л.
работел в „Д.5” ООД, на длъжност „ръководител звено доставки“ по силата на
трудов договор №12/01.08.2008 г„ сключен между него в качеството на работник/
служител и „Д.5” ООД, с управител Т.П.С., в качеството на работодател.
Към същия период, св. Н.К.В.работел като
мениджър „Продажби” в „Т.” ЕАД.
Л. и В. се познавали по повод на
сключвани търговски сделки между дружествата, в които работели двамата, като В.
познавал Л. като един от ръководните служители в „Д.5” ООД.
На 07.07.2010 г. подс. Л. се обадил по
телефона на св. В. и го попитал дали в склада на дружеството - „Т.” ЕАД,
разполагат с определени видове сандвич панели. Св. В. му отговорил
утвърдително, но тъй като не бил в склада на дружеството, намиращ се в с. Яна, ул.
„******, казал на подс. Л., да отиде да ги види на място, като той ще се обади
на служителите в склада за да ги предупреди. Подс. Л. предупредил св. В., че
няма възможност да плати веднага за панелите. След така проведения разговор,
св. В. се обадил на служител от счетоводството на дружеството за да каже да
бъде пусната поръчката от складовата наличност, като се издаде фактура, стокова
разписка и приемно-предавателен протокол на името на „Д.5” ООД, тъй като му
било известно, че подс. Л. работи там.
Още същия ден подс. Л. отишъл в склада
на „Т.” ЕАД, заедно със свидетеля Е.П., който управлявал товарен автомобил
„Форд Транзит” ДК№******, регистриран на името на „М.Т.” ООД, с управител
свидетеля Г.Д., с който подс. Л. се познавали от деца, огледал панелите - два
стенни и един покривен. По единия от стенните панели констатирал наличие на
дефекти, поради което се обадил на св. В. повторно за да поиска отстъпка от
цената на този панел. Св. В. се съгласил и уведомил служителите от склада за да
се фактурира този панел на по-ниска цена. Три бр. панели, както следва: стенен
панел TRACE SV PU 40 II RAL 9002/9002-40,5 кв.м. c ед.цена за кв.м. от 17,60лв„
общо 712,80лв., стенен панел TRACE SV PU 40 RAL 9002/9002 - 27 кв.м. при
ед.цена за кв.м. от 21,30лв., общо 575,10 лв, покривен панел ТТОР 3 PU 60-42
кв.м. при ед.ц за кв.м от 26,50лв., общо 1 113,00лв., били натоварени на
товарен автомобил „Форд Транзит” ДК№******, управляван от св. Е.П., последният
се разписал на съставения приемо-предавателен протокол, а подс. Л. се разписал
на издадените на името на „Д.5” ООД, като купувач фактура №**********/07.07.2010
г. и стокова разписка №916/07.07.2010 г.. След това панелите били закарани в
логистичния център на „Б.“ АД, с управител св. Г.Д., намиращ се в „Казичене“.
Липсват доказателства за това,
издадената фактура №**********/07.07.2010 г да е била представена в
счетоводството на „Д.5” ООД и да е била осчетоводена. Доколкото не последвало
плащане по тази фактура от страна на „Д.5”ООД, с нотариална покана, връчена на
31.03.2011 г. на представител на „Д.5” ООД, от „Т.” ЕАД настояли да бъде
извършено плащане. От „Д.5” ООД отрекли да имат отношение към тази фактура. С
оглед на това от името на „Т.“ ЕАД е заведена пред СРС искова претенция срещу „Д.5“
ООД, с правно основание на предявените искове - чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата от 2881,08 лева,
представляваща неплатена цена по договор за продажба съгласно фактура №207/2010
г. С решение №11-67- 123/09.07.2012 г., постановено по гр. д. №32431/2011 г. по
описа на СРС, ГО, 67 състав, влязло в сила на 07.08.2012 г„ исковите претенции
са отхвърлени като неоснователни, след като съдът е приел, че в хода на
производството не е доказан факта на надлежно учредена представителна власт на
лицето М.Л. да сключва сделки от името и за сметка на ответника „Д.5“ ООД, е
оглед на което е приел, че ответникът не е обвързан от правната връзка,
създадена без представителна за него власт.
След този изход на заведеното гражданско
дело са били водени преговори между „Т.“ ЕАД и подс. Л., за заплащане от
последния на дължимата сума по фактура №207/2010 г„ като дори бил изготвен
писмен проект на споразумение, с клаузи за разсрочено плащане на вноски на
дължимата сума, но до подписване на същото не се стигнало, поради това, че в
него били включени и разноските, които „Т.“ ЕАД е бил осъден да заплати на „Д.5”ООД
във връзка е воденото гражданско дело. След това, от „Т.“ ЕАД решили да заведат
жалба до прокуратурата за извършена измама срещу подс. М.Л., по която е
образувано досъдебно производство.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, а именно: гласни, приобщени посредством показанията на свидетелите:
П.Д.М., Н.В., В.Б., Т.П.С., Е.Й.П., Г. Т.Д., А.Б.Н., И.С.И.и Я.М.Н., както и от
обясненията, дадени от подс. М.Н.Л.; заключението на приетата СОЕ; заключението
на приетата СТЕ; писмените доказателства по делото: справка от КАТ за
регистрация на товарен автомобил „Форд Транзит” ДК№******; заверени преписи за
вярност с оригинала на документи по гр. д. №32431/2011 г. по описа на СРС, ГО,
67 състав, ведно с препис от решение №11- 67-123/09.07.2012 г., с отбелязване,
че е влязло в сила на 07.08.2012 г.; копие на приемо-предавателен протокол от
07.07.2010 г„ фактура №**********/07.07.2010 г. и стокова разписка
№916/07.07.2010 г.; нотариална покана от „Т.“ ЕАД до „Д.5“ ООД за заплащане на
дължимата сума по фактура №**********/07.07.2010 г.; разписка за получаването й
от „Д.5“ ООД; пълномощни; документи от трудовото досие на М.Л. в „Д.5“ ООД -
трудов договор, длъжностна характеристика, молби за отпуска, заповед за
прекратяване на трудовия договор; жалба от „Т.“ ЕАД срещи М.Л., подадена до
СРП; проект на споразумение между „Т.“ ЕАД и М.Н.Л..
Въззивният съд служебно констатира, че в
хода на първоинстанционното производство, в открито съдебно заседание, проведено
на 20.03.2017 година, СРС незаконосъобразно е прочел показанията на свидетелите
В.Б. и Н.В. на основание чл. 281, ал.5 вр. ал. 1, т.2, пр.2
от НПК, тъй като, видно от протокола, липсва дадено изрично съгласие за
прочитането им от повереника на конституирания граждански ищец - „Т.“ ЕАД,
каквото изискване е въведено с
горепосочената норма. Ето защо, настоящият съдебен състав изключва от
доказателствените материали и не обсъжда показанията на горепосочените
свидетели, дадени в хода на досъдебното производство, обективирани съответно в
протоколи за разпит от 12.11.2013 год. и
от 01.09.2015 година. Що
се отнася до показанията на преждеизложените свидетели, дадени в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд, то същите се явяват годно
доказателствено средство и като такова, съдът ги взема предвид при изграждане
на фактическите си изводи.
Видно от доказателствата по делото, към
инкриминираната дата, подсъдимият бил назначен на работа като „ръководител
звено – доставки“ в „Д.5“ ООД. С оглед спецификата на работата му, подсъдимият
контактувал често с фирми, с цел договаряне на различни сделки, като
контактувал и с фирмата- граждански ищец по делото – „Т.“ЕАД, с която фирма са имали няколкократни
търговски взаимоотношения. Това бил и поводът подсъдимият да се запознае със св.
Н.В., който бил на длъжност „мениджър продажби“ в „Т.“ ЕАД. В основата на
изграждането на своите изводи, съдът сложи показанията на св. Н.В., въз основа
на които междувпрочем е повдигнато и обвинението. От неговите показания се
извлича информация, че на посочените в прокурорския акт дата и място, подсъдимият му се обадил по
телефона и го помолил да погледнат в завода на „Т.“ ЕАД определен брой сандвич
панели, като по-късно били съставени стокова
разписка № 916/07.07.2010 год., фактура № 20000000507/07.07.2010 година, в
които на мястото на „приел“ за „Д.5“ ООД се подписал подсъдимия М.Л. и приемо- предавателен протокол, в който за „приел“
се подписал свидетелят Е.П., който бил шофьор на товарен автомобил, към фирма „Б.“
АД. Документите били оформени по нареждане на В. от св. Д.Д., след което
двамата /св. В. и подс. Л./ започнали да водят преговори за заплащането на
панелите. При внимателното и детайлно
анализиране на показанията на свидетел В. става ясно, че същият с колебливост и
съмнение изразява за кого точно са били процесните панели, като заявява : „доколкото
разбрах са за „ Д.5“ ЕООД, както и „дали
ми каза, че ги купува за „Д.5“ ЕООД или на „Д.5“ ЕООД да е фактурата – нямам
спомен“, и още „аз съм останал с такова
впечатление“. Показанията на В. изразяват съмнение, колебливост, несигурност и предположение
по отношение на най-важния и спорен момент по делото, а именно как и по какъв
начин подсъдимият е въвел в заблуждение св. В. да се разпореди с имуществото,
за кого са били тези панели, в чия полза и респективно патримониум са преминали.
В подкрепа и потвърждение на показанията на св. В. са и показанията на св.
Маринков – оперативен директор на дружеството граждански ищец „Т.“ ЕАД, който
също заявява, че св. В. е смятал, че панелите са за „Д.5“ ЕООД и от чийто
показания се установява как той, в качеството на представител на „Т.“ ЕАД е
узнал за неплатената фактура и последвалите действия във връзка със случая. Макар
и колебливи, показанията на св. В. съдът кредитира изцяло.
Показанията на св. Петров, съдът също
намира за достоверни. Свидетелят дава, макар и оскъдни сведения за това къде и
какво е работил в периода на извършване на деянието, като има спомен, че
действително, в качеството си на шофьор на микробус е превозил някакви панели,
за което се бил подписал, като на предявения му протокол по съответния
процесуален ред в съдебната зала, св. Петров с категоричност посочва, че
подписът, положен в приемо-предавателния протокол върху „приел“ е именно негов.
Обстоятелство, което се подкрепя и намира отражение и в изготвената и приета по
делото съдебно-графическа експертиза. Свидетелят заявява, че винаги в подобни
ситуации се подписва върху документи, с оглед евентуална проверка.
СвидетелятД., в качеството на
представител на „Б.“ АД, в чиято полза се твърди в
обвинителния акт, че са доставени инкриминираните вещи, не отрича близкото си
приятелство с подсъдимия, отрича обаче такива панели да са били доставяни на
някое от дружествата, които представлява. Подробно описва какви са дейностите
на фирмите му, както и какви действия предприемат в случай на поискан от тях
транспорт, като набляга на това, че за
всякакви действия, предприети от негови служители се издава документ, макар и
за негови познати, какъвто всъщност е и подсъдимия. Заявява, че във връзка с
възникнал инцидент /пожар/ с едно от халетата му е закупувал панели, но не от „Т.“
АД, а от друга фирма. Твърди, че не е имал никакви търговски взаимоотношения с
„Т.“ ЕАД, както и че никога не е възлагал на подсъдимия да доставя панели за
полагане в обекти на дружествата, на които е управител.
С обясненията си, подсъдимият не отрича,
че е работил в „Д.5“ ООД, като заявява, че поради изминалия дълъг период от
време не си спомня конкретиката на случая в детайли. Твърди, че нееднократно е
поръчвал панелни по телефона от „Т.“ ЕАД, като за всяка поръчка се подписвал и
когато се налагало и присъствал на товаренето. Плащането ставало по банков път.
С категоричност заявява, че е поръчвал стоки от „Т.“ ЕАД само за „Д.5“ ООД, но
за конкретния случай няма я. спомен. Твърди, че с оглед спецификата на
работата, която изпълнявал към онзи момент подписвал множество документи, като
потвърждение за това, че подписът, положен в стоковата разписка на „приел“ е
негов, е изготвената по делото съдебно- графическа експертиза.
По отношение на останалите разпитани
свидетели, въззивният съд, подобно на първоинстанционния такъв намира, че
показанията им не допринасят за установяване на факти, пряко относими към
предмета на делото, доколкото тези свидетели не са възприели такива, а само
установяват принципно начина на работа в съответните дружества „Д.5“ ООД и „Т.“
ЕАД, както и в дружествата, управлявани
от св.Д. / показанията на св. Ницов/.
От правна страна:
Обект на наказателно правна закрила на
престъплението „измама” са обществените отношения, свързани със свободното
формиране на воля при разпореждане с движимо или недвижимо имущество, като въздействието върху пострадалия е по един
измамлив начин, така че да се създадат или да се затвърдят вече създадени
неверни представи относно определени факти и обстоятелства от обективната
действителност.
От обективна страна, изпълнителното
деяние по чл.209, ал. 1 може да бъде осъществено в две форми. Първата е
възбуждане на заблуждение, т. е. създаване на начални неверни представи у
пострадалия относно съществуването, несъществуването или естеството на
определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с
основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане.
Ако не е създадена тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с
имуществото си.
Втората форма е поддържане на
заблуждение, т. е. затвърждаване на подобни неверни представи, които са
съществували изначално в съзнанието на пострадалия или вече са били създадени
от подсъдимия или от друго лице.
От субективна страна е характерно, се
деянието се извършва при пряк умисъл, като деецът трябва да съзнава, че
възбужда или поддържа заблуждение, че използва незнанието, неопитността или
неосведомеността на пострадалия. Необходимо е в съзнанието му да са възникнали
представи, че именно вследствие на тези негови действия измаменият се
разпорежда с имущество и по този начин претърпява имотна вреда. Деянието се
извършва при наличието на специфична користна цел – да набави за себе си или за
другиго имотна облага.
В конкретния случай, от доказателствата
по делото не се установи по един безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият Л.
е осъществил изпълнителното деяние, възбуждане на заблуждение у свидетеля Н.В..
Не се доказа, подсъдимият, чрез измамливи действия да е накарал св. В. да
осъществи посочените разпоредителни действия, ощетили „Т.“ ЕАД. Както бе
изложено по- горе, самият В. не заявява
с категоричност, убеденост и без никакви съмнения, че именно Л. го е
мотивирал да се разпореди с имуществото, което му е било поверено и за което
отговарял. Колебливостта на св. В. не може да обоснове отговорността на
подсъдимия към извършване на престъпление по чл. 209, ал.1 от НК, досежно обстоятелството,
че свидетелят заявява, че е останал с впечатление, познавайки подсъдимия като част
от екипа на фирма „Д.5“ ООД, че процесните панели са именно за тази фирма.
Въззивният съд не счита, че е имало активни действия от страна на подсъдимия по
въвеждане в заблуждение на св. В.. Нещо повече, самият В., разпитан в съдебно
заседание заявява, че именно той се е занимавал със заявките относно
продуктите, предлагани от фирма „Т.“ ЕАД, като всеки би могъл, при изразено
желание да си закупи. Това, че преди процесната дата двете дружества са имали
търговски взаимоотношения и сделките са били сключвани именно между подсъдимия
и св. В. е създало впечатление у последния, че и тази сделка ще е аналогична,
както самият той заявява. Това обаче не означава, че по някакъв измамлив начин
подсъдимият е извършил възведеното с обвинителния акт деяние.
С оглед липсата на извършване на
престъплението от обективна страна, анализирането и коментирането на
субективната страна се явява ненужно и безпредметно.
Настоящият съдебен състав, предвид
всичко изложено до тук счита,че в конкретното дело се касае по – скоро за една
гражданско –правна сделка, от която дружеството
- ищец е било ощетено, но от доказателствата по делото, анализирани по
отделно и в тяхната съвкупност, не може
да бъде обоснована отговорността на подсъдимия за извършено престъпление по
чл.209, ал.1 от НК, като правилно и законосъобразно е признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение с
обвинителния акт.
Във въззивния протест се твърди, че
присъдата е неправилна. В атакувания съдебен акт обаче е налице един обстоен и
прецизен анализ на всички доказателствени източници както поотделно, така и в
тяхната взаимовръзка, въз основа на който и съдът е достигнал до правилни и
обосновани изводи по фактите и правото,
поради което, въззивният съд не споделя оплакването на държавното обвинение.
По гражданския иск:
Основанието на гражданския иск в
наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението. В
настоящия случай същото не представлява престъпление. Липсват елементите и на
деликт по чл. 45 ЗЗД в поведението на
подсъдимия, който е основание за възникване на право на обезщетение за
причинените вреди. Както беше установено по-горе деянието на подсъдимия Л. не е
нито противоправно, нито е извършено виновно, поради което правилно
първоинстанционният съд е приел, че предявеният от пострадалия граждански иск
се явява неоснователен и недоказан.
Стигайки до същите крайни правни изводи,
каквито е изложил в обжалваната присъда и първоинстанционният съд, след анализ
на съвкупния доказателствен материал и цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, настоящият съдебен състав не констатира
наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна.
Първоинстанционната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена изцяло.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1, пр.1 от НПК, следва да
останат за сметка на държавата.
Мотивиран
от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Софийски градски
съд, НО, VI
– ти въззивен състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 02.10.2017 г. по НОХД № 18300/16 по описа на Софийски районен съд,
НО, 129-ти състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.