№ 80
гр. гр. Лом, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Пл. Й.
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван Пл. Й. Административно наказателно
дело № 20251620200346 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Б. Й. Т. от ***, ул. *** обл. Монтана, с ЕГН
********** е недоволен от издаденото от Началник Сектор в ОД МВР
Монтана РУ - Лом Наказателно постановление № 25-0294-000712 от
29.09.2025 г., с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. *** от АК –
Монтана, който поддържа жалбата и моли да се отмени издаденото
наказателно постановление.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща
процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с
доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 25-0294-000712 от 29.09.2025 г. на
1
жалбоподателя Б. Т. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени
кумулативно две административни наказания - „глоба“ от 200,00 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за това, че на
06.09.2025 г. в ***, ул. *** пред дом *** управлява лек автомобил *** с рег. №
***, собственост на ***, с предстоящ собственик ***, като при извършена
проверка се установява, че МПС-то е с прекратена регистрация от 29.07.2024
г.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице,
имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за
обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната
фактическа обстановка:
През м. юли 2025 г. Б. Т. видял в интернет обява за продажба на
автомобил *** с рег. № ***. Свързал се с продавача и платил сумата от 1500
лв., като му били предадени автомобилът заедно с големия и малкия талон.
Вещта била собственост на ***, представена от продавача като негова
съпруга, която била в чужбина и с Т. се договорили след като се върне да
подпишат договора за продажба.
На 06.09.2025 г. служителите на РУ - Лом – А. П. и М. Г. извършвали
контрол на пътното движение в ***. На ул. *** пред дом *** спрели за
проверка лекия автомобил *** с рег. № ***, управляван от Б. Т.. След
направена справка с ОДЧ при РУ - Лом установили, че регистрацията на
автомобила е служебно прекратена на 29.07.2024 г. на осн. чл. 143, ал. 15
ЗДвП /непререгистрирано превозно средство/. Затова на Т. е съставен АУАН от
полицейския служител А. П. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. С
мотивирана резолюция от 10.09.2025 г. материалите са изпратени на РП –
Монтана, като на 23.09.2025 г. с Постановление на прокурор в МРП е отказано
да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на Началник
РУ – Лом за налагане на административно наказание. Въз основа на
съставения АУАН и Постановлението на прокурора, АНО е издал атакуваното
НП № 25-0294-000712 от 29.09.2025 г., с което наложил съответните
административни наказания.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в
2
предвидените в закона срокове. По същество съдът намира, че
жалбоподателят не е извършил административното нарушение, за което му е
издадено наказателно постановление.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места“.
За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или бездействието
на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят
административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че
същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е регистриран, но въпреки
това го е управлявал. В случая е безспорно, че лекият автомобил е бил
управляван от Т., като видно от събраните по делото писмени доказателства, е
бил с прекратена регистрация. Обстоятелството, че процесният автомобил
фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена
регистрация, не води автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за
това. Установено е, че лек автомобил *** с рег. № *** не е негова собственост,
а на друго лице – ***, с предстоящ собственик – *** /видно от Справката на л.
14 от делото/. Вярно, според чл. 143, ал. 15 ЗДвП: „Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията
на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство“. В Постановлението на прокурора и в
наказателното постановление са посочени собственикът на процесния
автомобил и „предстоящ собственик“. В българското законодателство (а и в
правната теория и съдебната практика) обаче не съществува легално
определение за многократно използваното от АНО понятие „предстоящ
собственик“. За отправна точка в тази насока в настоящия процес може да се
използва единствено посочената справка на л. 14 от делото. От нея може да се
направи предположението, че автомобилът е собственост на *** и е придобит
от ***, който очевидно не е изпълнил задължението си да го пререгистрира на
свое име и затова е приложен чл. 143, ал. 15 ЗДвП. За това служебно
прекратяване на регистрацията обаче собственикът на автомобила не е
уведомен, нито има данни да е научил по какъвто и да било начин. При това
положение собственикът няма как да знае за прекратената регистрация на
3
автомобила си. Още по-малко пък може да е запознато с това обстоятелство
друго лице, което не е собственик /в случая – жалбоподателя Т./. Същият е
постигнал уговорка да придобие автомобила, като е получил големия и
малкия талон /свидетелство за регистрация част I и част II/. При това
положение и след като регистрационните номера са били на мястото си, няма
как да знае, че регистрацията на МПС-то е била прекратена, тъй като не е
имало никаква друга индикация в тази насока. Затова и Т. не следва да се
наказва с предвидените в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административни наказания. В
тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС – ОСС
от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Това е така, защото жалбоподателят не
е предвидил, но не е и бил длъжен да предвиди, че управляваният от него
автомобил е служебно отрегистриран. Според легалната дефиниция на чл. 6 от
ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не
осъществява състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва
субективният елемент от състава: вината. Вярно, според чл. 7, ал. 2 от ЗАНН
„Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи“ и в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта
при непредпазливост. В конкретния случай обаче не е налице умисъл като
форма на вината, но също така не е налице и непредпазливост, в никоя от
формите й. Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на
общественоопасните последици, но също така не е и могъл, нито е бил длъжен
да ги предвиди. Въведен е в заблуждение от лицето, от което е имал желание
да закупи автомобила, като му е предадена и вещта, и талоните към нея.
Доколкото може да се обсъжда неправомерно поведение, то е това на т. нар.
продавач на лекия автомобил, а не на жалбоподателя. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи,
че „Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към
състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление“.
Този текст е субсидиарно приложим и по отношение на административните
нарушения – аргумент от чл. 11 от ЗАНН. В случая се касае именно за
незнание на факт от обективната действителност /служебното прекратяване на
регистрацията на МПС, за което управляващият го несобственик няма как да
знае/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
4
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП (както е възприето и в константната съдебната практика – Решение №
659/31.10.2023 г. по КАНД № 618/2023 г. на АС – Монтана; Решение по КАНД
№ 1359/2022 г. на АС – Бургас, Решение № 147/12.07.2022 г. по КАНД №
144/2022 г. на АС – Видин).
След отказа на прокурора да образува досъдебно производство,
преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на
административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по
чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по
делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на
нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е
сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от Т. виновно
/нито умишлено, нито непредпазливо/. Затова и не е следвало да се издава
НП, а производството да бъде прекратено. Вместо това на жалбоподателя са
наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено, ето защо
същото следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-0294-000712
от 29.09.2025 г. на Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом, с което на
Б. Й. Т. от ***, ул. *** обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер
на 200.00 /двеста/ лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“
за срок от 6 /шест/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - гр.
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за
неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на
Началник Сектор в ОД МВР Монтана РУ - Лом за сведение.
5
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
6