№ 18366
гр. София, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110163416 по описа за 2022 година
„ФИРМА“(със старо наименование „ФИРМА” АД) и с ЕИК: .... е предявило срещу Ч.
Д. Х. с ЕГН: ********** по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.98а от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 225,04 лева,
представляваща главница за доставена електрическа енергия за периода от 12.01.2022г. до
12.05.2022г., ведно със законната лихва от 11.07.2022г. до окончателното плащане и на
сумата от 4,46 лева – мораторна лихва за периода от 08.03.2022г. до 29.06.2022г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
37485/2022г. по описа на СРС , 176 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 98а ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника електрическа енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на електрическа енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 10-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнася сумата. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК чрез назначения по делото особен представител
депозира отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва да е в облигационно
отношение с ищеца, тъй като липсвал сключен договор за продажба на електрическа
енергия спрямо процесния имот. Оспорва да е единствен собственик на имота. Оспорва
замерванията на потребена електрическа енергия да са извършени надлежно, като счита, че
същите не са съобразени с реално потребеното количество. Прави възражение за изтекла
1
погасителна давност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че със заявление за
продажба на ел.енергия за битови нужди с № .... от 01.04.2021г., ответникът е декларирал
пред ищцовото дружество, че ползва имот – апартамент № 20, в гр. С. въз основа на
удостоверение за наследници от 29.09.2020г. и желае да бъде отбелязан като титуляр на
партида с кл.№ .... за ползваната в имота ел. енергия. Към заявлението са приложени
удостоверение за наследници, декларация за получено съгласие и констативен протокол за
извършена проверка на СТИ. Не е спорно по делото, че подписите за потребител са
положени от ответника Ч. Д. Х..
За установяване количеството потребена електрическа енергия в имота по делото е
приета СТЕ, неоспорена от страните. Вещото лице установява, че общото количество
доставена и измерена електроенергия по партидата с кл.№ .... за обект на адрес: гр. С., за
периода от 12.01.2022г. до 12.05.2022г. е както следва: дневна – 795 kWh и нощна – 237
kWh. Разпределението на потребеното количество по фактури е както следва: фактура №
..../21.02.2022г. – 155 kWh дневна и 83 kWh нощна; фактура № ..../19.03.2022г. – 253 kWh
дневна и 64 kWh нощна; фактура № ..../20.04.2022г. – 233 kWh дневна и 64 kWh нощна и
фактура № ...../20.05.2022г. – 154 kWh дневна и 26 kWh нощна. Вещото лице дава
заключение, че количеството електоренергия по процесните фактури съвпада с доставеното
и отчетено количество от СТИ на кл.№ .... с точка на измерване ..... Вещото лице дава
заключение, че потребеното количество ел. енергия в обекта е измерено по показания на
СТИ – електромер с фабричен номер ...., с оценено съответствие на типа съгласно Закон за
измерванията и в рамките на периода за „метрологична годност“.
По делото е прието заключение на ССчЕ, от което се установява, че общият размер на
дължимите суми по горепосочените четири броя фактури възлиза на 225,04 лева, като няма
данни за извършвано плащане по тях.
При тези факти, съдът приема следното от правна страна :
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 327 ТЗ и чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника при общи условия, по силата на което е доставил
електрическа енергия в твърдените количества и достъп до разпределителната мрежа и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.92, т.4 от Закон за енергетиката, страна по
облигационното правоотношение по доставка на електрическа енергия до обект за битови
нужди е крайният клиент. Понятието „краен клиент“ по смисъла на ЗЕ, е дефинирано в
т.27г. от ДР и гласи: „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или
2
природен газ за собствено ползване. Използвано в посочения смисъл понятието „краен
клиент“ не предполага същият, освен да купува ел. енергия или природен газ за собствено
ползване, едновременно с това и да е собственик или вещен ползвател на недвижимия имот.
По делото е представено и прието като доказателство заявление за продажба на
електрическа енергия за битови нужди № .... от 01.04.2021г., което не е спорно, че е
подадено от ответника. Видно от съдържането на заявлението, ответникът е заявил желание
за сключване на договор за доставка на електрическа енергия в имот, находящ се в в гр.С. –
имотът за който се претендира плащане на цената на доставената ел. енергия по делото.
Предвид тези обстоятелства съдът намира, че заявлението установява наличието на
облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия между
страните по спора, по отношение на имот, находящ се в гр.С.. Изявлението на ответника не
е оспорено, поради което съдът приема този факт за установен по делото и съответно, че
между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
електрическа енергия в имота в находящ се в гр.С., по силата на което ответникът е
задължен да заплаща на ищеца стойността на доставената електрическа енергия.
Доставеното количество електрическа енергия е установено от неоспореното
заключение на СТЕ, както и редовното и надлежно отчитане на същата с монтираното в
имота СТИ. Дължимата стойност на потребената ел. енергия от 225,04 лева, не е заплатена
(от заключението на неоспорената ССчЕ), с оглед на което предявеният иск за главница с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.98а от ЗЕ е основателен и следва да
бъде уважен. Предвид забавата на потребителя основателен е и искът за мораторна лихва
върху дължимата главница в размер на 4,46 лева, начислена за периода от 08.03.2022г. до
29.06.2022г.
С отговора на исковата молба е релевирано възражение за изтекла погасителна
давност, което е неоснователно предвид периода на претендираните вземания - от
12.01.2022г. до 12.05.2022г., както и разпоредбата на чл.115, б.“ж“ ЗЗД, съгласно която
давността не тече докато трае съдебния процес относно вземането.
По тези съображения предявените искове следва да бъдат уважени.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на
разноски, които за исковото производство се установяват в размер на 1369 лева (от които –
25 лева – д.т., 800 лева – за вещи лица, 400 лева – депозит за особен предствавител на
ответника, 144 лева – за адв. възнаграждение) , а за заповедното производство –121 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, че Ч. Д. Х. с ЕГН:
********** дължи на ФИРМА“(със старо наименование „ФИРМА” АД) и с ЕИК: .... на
3
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.98а от ЗЕ и чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата от 225,04 лева, представляваща главница за доставена електрическа енергия
за периода от 12.01.2022г. до 12.05.2022г., ведно със законната лихва от 11.07.2022г. до
окончателното плащане и на сумата от 4,46 лева – мораторна лихва за периода от
08.03.2022г. до 29.06.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 37485/2022г. по описа на СРС , 176 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ч. Д. Х. с ЕГН: ********** да заплати на
„ФИРМА“ (със старо наименование „ФИРМА” АД) и с ЕИК: .... сумата от 1369 лева –
разноски в исковото производство, както и сумата от 121 лева – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 37485/2022г. по описа на СРС , 176 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4