Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
28.08.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9434 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С.П.Х.,
с която е предявен срещу П.И.Б. АД отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 ГПК за липса на вземане в общ размер на 200000 евро, за които
са образувани две изпълнителни производства от ответника срещу ищеца,
представляващо задължение по запис на заповед от 22.08.2008 г. Претендира
разноски.
Ищецът твърди, че на 22.08.2008 г. С.И.ЕООД е издало в
полза на Б.та запис на заповед за сумата от 8650000 евро, по който ищецът се е
задължил в качеството на авалист. За част от вземането по записа на заповед в
размер на 200000 евро Б.та се е снабдила с 2 бр. изпълнителни листа срещу ищеца
– всеки за сумата от 100000 евро, въз основа на които са образувани
изпълнителни дела. Задълженията на дружеството-издател на записа на заповед са
погасени в резултат на неговото заличаване от Търговския регистър на основание
чл.735, ал.2 ТЗ /в редакция й преди изм. с ДВ бр.105/2016 г./ след прекратяване
на проведено производство по несъстоятелност, поради което се е погасила и
менителничната отговорност на авалиста.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че вземанията му към С.И.ЕООД
произтичат от договор за банков кредит и са били само частично удовлетворени в
производството по несъстоятелност – претендираната от ищеца част от каузалния
дълг е останала неудовлетворена. Счита, че отговорността на авалиста може да
отпадне само поради порок във формата на записа на заповед, какъвто в случая не
се твърди да е налице, но не и поради заличаването на дружеството-длъжник след
прекратяване на производството по несъстоятелност. Претендира разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.439 ГПК:
Не е спорно
между страните, че със запис на заповед от 22.08.2008 г. С.И.ЕООД се е
задължило безусловно и неотменимо, при предявяване на записа на заповед в срок
до 30.10.2012 г., да плати на П.И.Б. АД сумата от 8650000 евро, платима без
протест и без разноски, както и че вземането по записа на заповед е обезпечено
чрез поръчителство от управителя на дружеството – С.П.Х..
Процесната част
от вземането е съдебно установена – с решение № 129 от 06.04.2015 г. по т.д. № 210/2012
г. на Окръжен съд Стара Загора С.П.Х. е осъден да заплати на банката сумата
100000 евро, представляваща част от задължението по записа на заповед, за която
е издаден изпълнителен лист от Окръжен съд Стара Загора; с решение от
22.07.2015 г. по гр.д. № 6137/2013 г. на СГС е признато за установено по
отношение на С.П.Х., че дължи на банката сумата 100000 евро, представляваща
част от задължението по записа на заповед, за която е издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19049/2012
г. на СРС, 59 състав. За посочените вземания са образувани изпълнителни дела -
№ 20118440404281 и № 20128440402278, присъединено към предходното, по описа на
ЧСИ С. Якимов.
Не е спорно
и че с Решение № 432 от 24.11.2015 г. по т.д. № 565/2011 г. на Окръжен съд
Стара Загора е прекратено производството по несъстоятелност на длъжника С.И.ЕООД и че същото е заличено от
Търговския регистър на основание чл.735, ал.1, т.2 ТЗ – поради изчерпване на
масата на несъстоятелността.
Спори се по делото дали с
прекратяване на издателя на записа на заповед се погасява и задължението
на авалиста. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.735, ал.2 ТЗ (в редакция
й преди изм. с ДВ бр.105/2016 г.), съгласно която неудовлетворените в
производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл.
744, ал. 1 ТЗ. Твърди, че поради погасяване на задължението на издателя на
записа на заповед се погасява и задължението на менителничният поръчител, тъй
като последният отговаря както лицето, за което е поръчителствал (чл.485, ал.1 ТЗ). Настоящият състав не споделя тези разсъждения, освен това в противен
смисъл е и постановената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, която е
задължителна за по-долните инстанции - Решение №103 от 04.08.2016 г. по т.д. №
1588/2015 г. на ВКС, ТК, I ТО.
Менителничното
поръчителство има самостоятелен, неакцесорен характер, за разлика от
поръчителството в гражданското право, уредено в чл.138 и сл. ЗЗД.
Менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на ефекта
възраженията, които би могъл да му противопостави хонората: както абсолютните
възражения за недействителност на ефекта (с изключение възражението за
недостатък във формата му), така и личните му (относителни) възражения,
произтичащи от каузалното правоотношение. Възражения, основани на
несъществуването на задължението по каузалното правоотношение биха били
допустими от страна на авалиста, когато същият е и страна по каузалното
правоотношение (какъвто не е настоящия случай), както и в хипотезата на
недобросъвестност при придобиването на ефекта и злоупотреба с право (в този
смисъл практиката на ВКС по чл.290 ГПК - решение № 17/21.04.2011 год. по т.д.№
213/2010 год.на ІІ отд. и др.). Недобросъвестност или злоупотреба с право е
налице при знание на хонората за наличието на лични (относителни) възражения на
длъжника по каузалното правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, по
което същият е кредитор. Визираните в практиката хипотези, обаче, не могат да
бъдат приравнени на хипотезата на изгубена правосубектност на издателя на
ефекта – длъжник по каузалното правоотношение, каквато е именно причината за
погасяване на вземанията, на основание чл.739 ал.2 ТЗ. Съгласно чл.461 ТЗ, ако
менителницата носи подписи на лица, които не могат да се задължават по нея,
неистински подписи, подписи на несъществуващи лица или подписи, които по друга
причина не могат да задължат лицата,които са подписали или от името на които е
подписана менителницата, задълженията на останалите подписани лица са
действителни. По аргумент на по-голямото основание от тази разпоредба,
задължението на авалиста, предвид самостоятелния му, неакцесорен характер, не
следва да се счита отпаднало с последващото изгубване на правосубектността на
издателя. След като не се стига до двойно плащане или плащане в противоречие
със съществуващи и противопоставими на кредитора факти и обстоятелства, за
чието съществуване той знае, поемателят – кредитор в каузалното правоотношение не
губи правото си за удовлетворяване на основание менителничния ефект. Изгубването
на правосубектността на търговеца, като последица от обстоятелства, стоящи
извън съдържанието на каузалното правоотношение и поведението на страните по
същото, не представлява факт, който може да се квалифицира като недобросъвестност
или злоупотреба с право. Ето защо в цитираното по-горе Решение №103 от 04.08.2016
г. по т.д. № 1588/2015 г. на ВКС, ТК, I ТО се дава следният отговор на правния въпрос, по който е допуснато
касационното производство: „Кредитор по
каузално правоотношение, обезпечено със запис на заповед, издаден от длъжника
по каузалното правоотношение, съответно и поемател по менителничния ефект, не
губи правото за удовлетворяване вземането си от авалиста по ефекта, в случай на
прекратяване правосубектността на длъжника, със заличаването му като търговец.
Предявяването на иск срещу авалиста, на основание записа на заповед, при знание
на поемателя – кредитор за заличаването на длъжника, издател на ефекта, не
съставлява „недобросъвестност“ или „злоупотреба с право“, по смисъла на чл.465 ТЗ, предоставяща на авалиста право да противопостави валидно възражение срещу
хонората, основано на последиците за вземането му, като кредитор по
обезпеченото с ефекта каузално правоотношение, на основание чл.739 ал.2 ТЗ.“. Ето
защо съдът приема, че възражението, което ищецът релевира в качеството си на
авалист по записа на заповед не е годно да погаси спорното вземане и не води до
отпадане на задължението за менителнично поръчителство.
По изложените съображения, съдът
намира иска за неоснователен, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На ответника следва да се присъди на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на сумата от 300 лв..
Поради
което Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.П.Х., ЕГН:**********, адрес: ***
Р. № **, срещу П.И.Б. АД, ЕИК **********,
с адрес: ***, иск с правно основание чл.439 ГПК за липса на вземане в общ размер от 200000 евро, представляващо част от
задължение по запис на заповед от 22.08.2008 г., за което са образувани две
изпълнителни производства от ответника срещу ищеца: за сумата от 100000 евро по изпълнителен лист,
издаден по гр.д. № 19049/2012 г. на СРС, 59 състав, представляваща част от вземане по
запис на заповед от 22.08.2008 г. в общ размер 8650000 евро и за сумата от 100000 евро по изпълнителен лист,
издаден по т.д. № 210/2012 г. на Окръжен съд Стара Загора, представляваща част от вземане по
запис на заповед от 22.08.2008 г. в общ размер 8650000 евро.
ОСЪЖДА С.П.Х., ЕГН:**********, адрес: *** ****
№ *** да заплати на П.И.Б. АД, ЕИК *********,
с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: