О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 142
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение,
На петнадесети април две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание, в следния състав :
Председател: Румяна Манкова
Членове: Мария Тончева
Иван Воденичаров
Секретар
Като изслуша докладваното от съдия Тончева
ч.гр.дело №107/2019 г. на Апелативен съд- Б. ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на „Х“ ЕО. ,ЕИК ********* и „Х“ ЕО. , ЕИК ********* против определение № 2316/26.11.2018 г. по гр.дело № 898/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по предявения от дружествата иск против Г. Н. Д. , гражданин на Руската федерация и против „И“ООД“ ЕИК ********* за приемане за установено спрямо ищците, че ответниците не са собственици на имот с идентификатор 57491.509.36 с площ от 8940 кв.м.
Иска се отмяна на прекратителното определение като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго, с което делото да се върне на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Намират, че не са налице констатираните от предходната инстанция основания за прекратяване на производството, тъй като макар в отговорите на исковата молба ответниците да не оспорват собствеността на ищците върху процесния имот, извънсъдебно в качеството им на членове на управителния съвет на ЕС“Х“ твърдят, че басейна в имота е изграден в като обща част на комплекса. Идентични са и твърденията им относно озеленената част от двора, представляваща покрив на гараж. В обобщение, ответниците считат, че са придобили самостоятелни обекти – жилища в комплекса, ведно с общи части, между които басейна и парка.
Претендира се придобиване на индивидуална собственост, трансформирана според ответниците в обща, без съответното заплащане на цена и данъци. Сочи се, че позоваването на ТР №8/2012 г. е адекватно, тъй като ищците търсят защита на своето право чрез отрицателен установителен иск като отричат претендираниято от ответниците статут на басейна и на незастроената част от двора, представляваща залесен покрив на гараж като общи части, с което е засегната правната сфера на ищците.
Относно
доводите в отговора на исковата молба на „И“ О. , че изявлението е направено от
трето лице се сочи, че това трето лице се легитимира като пълномощник на
дружеството. В това качество Д. П. е избран в управителния съвет на етажната
собственост. Физическото лице П. фигурира в преписка на прокуратурата от
Отговор на частната жалба е подаден от адв. Т. , пълномощник на „И„О. , ЕИК *********, с който моли да бъде оставена без уважение частната жалба. Твърди, че същата не съдържа правни доводи за неправилност на обжалваното определение, а фактически твърдения. Сочи, че ищците по делото сочат липса на титул за собственост на ответника за процесния терен. Твърдят, че спорно е ползването на басейна и прилежащия му терен като обща част, което не обосновава правено интерес от заявения предмет на спора – собственост върху земята. Фактическите твърдения очертават правен интерес от предявяване на иск по чл.64 ЗС, но не и за спор за собственост върху терена. Намират цитираното тълкувателно решение за неотносимо, тъй като въпросът не е за наличието на правен интерес у ищците, а до накърненото им субективно право. Допълнително се сочи, че ищците твърдят, че ответниците ползват процесния басейн, което изключва допустимостта на предявения отрицателен установителен иск. Предявяването на отрицателен установителен иск е допустимо, когато ищецът упражнява фактическа власт върху вещта, като има интерес от отричане на правата на ответника, за да може да я придобие по давност.
Сочи се, че претендираното от ищеца право на ползване се обосновава с наличие на облигационни договори, които нямат вещен ефект. На следващо място – правото на собственост, заявено като предмет на спора и спорното право на ползване на ответниците са различни субективни права, тъй като спорът за общите части касае сградата- етажна собственост, а не терена. Правото на ползване произтича от суперфиция върху чужд терен и облигационното право на ползване е различно от правото на ползване на собственика. Твърди, че действията на П. са изложени едва в частната жалба и искането за представяне на пълномощно е недопустимо. Търговските дружества имат законово регламентирано представителство и не биват обвързвани от действия на отделни физически лица.
Отговор на частната жалба е подаден и от Г. Н. Д. , чрез пълномощника адв. К. , с който се иска оставянето й без уважение като неоснователна. Сочи, че ищците и в исковата молба, и в уточнението към нея са заявили, че искат съдът да признае за установено, че ответницата не е собственик на имот с кадастрален № 5* с площ от 8940 кв.м. Г. Д. никога не е претендирала собственост върху посочения имот и не е давала основания за завеждане на иска. Освен изявлението на ответницата в отговора на исковата молба ищците не са представили доказателства и не са посочили факти за оспорване от страна на Г. Д. на правото им на собственост върху имота. Ищците се опитват да въведат в предмета на делото статута на басейна, който не е предмет на заявения от тях самите спор. От представените писмени доказателства е видно, че басейнът е придобит от „ Х. Б. апартмънт – П. “Е„МГ “ ООД. Евентуален спор за собственост на басейна следва да се води между тези лица, допълнително такъв е недопустим при спор за собственост на терена. При спор за статута на басейна, ответник следва да бъде етажната собственост.
Бургаският апелативен съд като разгледа частната жалба, становищата на страните и като съобрази закона, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана.
Дружествата – частни жалбоподатели са предявили пред Бургаския окръжен съд иск против Г. Н. Д. , гражданин на Руската федерация и против „И“ООД“ ЕИК ********* за приемане за установено спрямо ищците, че ответниците не са собственици на имот с идентификатор 57491.509.36 с площ от 8940 кв.м. В исковата молба са наведени твърдения, че имотът е съсобственост на ищците по делото. С покупката на имота „Х“ ЕО. е закупило от праводателя си „М“О. и собствеността върху техническо съоръжение – басейн, съгласно представена с исковата молба фактура. Ползването на имота е разпределено между ищците, включително частта, в която се намира басейнът. В последствие процесният терен е застроен частично с дванадесет жилищни сгради, а в незастроената му част е изграден басейн и паркова зона, собственост на „Х“. Ответниците по делото са собственици на жилища в имота, ползвали басейна и парковата зона повече от десет години на основание договори за управление и поддръжка на общи части, приложени по делото. Твърди се, че последните две години задълженията по тези договори не се изпълняват.
Ищците сочат, че ответниците оспорват правото им на собственост върху терена и съоръженията в него с твърдения, че се касае за общи части, за които не дължат заплащане. Иска се приемането за установено, че ответниците не са собственици на описания в исковата молба имот – урбанизирана територия, предназначена за комплексно застрояване. След оставяне на исковата молба без движение с указания за обосноваване на правния интерес от предявяването на иска и уточняване на искането дружествата са изложили доводи, че правният им интерес произтича от твърденията на ответниците, че имат право на ползване върху басейна и незастроената част от имота, оформена като парк, заявени пред трети лица, държавни органи и съдилища, тъй като те представляват общи части, че няма двор, а пространството между корпусите е застроено с гараж, към който е прикрепен басейна. Представител на ответника – юридическо лице е закупил оборудване за ремонт и поддръжка на басейна, заплащал е договор за поддръжката му и е предал закупените във връзка с това вещи на Г. Д.
В отговор на исковата молба двамата ответници поотделно са заявили, че съгласно формулирания петитум на исковата молба не оспорват и никога не са оспорвали правото на собственост на ищците върху процесния терен и не считат себе си за собственици на терена. Поради това липсва правен интерес от предявения иск. Констатирали са, че съгласно ищцовите твърдения, предмет на спора е ползването на басейна и на озеленената площ в двора, които се ползват на основание суперфиция от членовете на етажната собственост и е направено искане за прекратяване на производството по делото. В отговора на „И„О. е допълнено, че басейнът и гаражния етаж са общи части по естеството и предназначението си.
С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският окръжен съд е констатирал, че не е обоснован, съгласно ТР №8/2012 г. на ОСГТК правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск по делото тъй като липсва правен спор и е прекратил производството по делото.
Съгласно цитираното в определението тълкувателно решение, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта.
В случая, ответниците изрично заявяват, че не оспорват правото на собственост на ищците върху имота, описан в петитума на исковата молба и не претендират да са собственици на този имот. Няма твърдения и доказателства в тази насока, следователно няма правен спор, който да бъде съдебно разрешен, поради което въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно, а частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Х“ ЕО. , ЕИК ********* и „Х“ ЕО. , ЕИК ********* против определение № 2316/26.11.2018 г. по гр.дело № 898/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: