Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

София, 09.01.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Въззивно отделение, II-д  с-в,  в публичното заседание на тринадесети октомври през 2017 г. в състав:

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА

                        ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                      мл.с.АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при секретаря И.Коцева, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 16356 по описа за 2016  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

            С решение от 22.08.16 г. СРС, 45 с-в, по гр.д.№ 24512/14 г. е осъдил Р.Б.Б. да заплати на Д.В.Р. на основание чл.127, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 5 222,22 лв., представляваща половината от погасена от ищеца в качеството му на солидарен длъжник сума по договор за кредит от 08.08.07 г., сключен с „Р. /Б./“ ЕАД със законната лихва от датата на предявяване на иска-10.05.14 г. до окончателното плащане на сумата.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Р.Б.Б. с оплаквания, че същото е незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено при нарушения на процесуалните правила.Въззивницата твърди, че съдът не е обсъдил подписаното между страните споразумение по чл.101, ал.1 СК, което е възпроизведено в съдебното решение за прекратяване на брака между страните, одобрено е от съда и се ползва със силата на присъдено нещо.В посоченото споразумение е прието, че съпрузите не са теглили кредити за задоволяване на семейни нужди и са уредили окончателно отношенията си във връзка с кредитите и нямат претенции един към друг, а ако се окаже, че има такива, същите ще се погасяват еднолично само от съпруга, който ги е теглил.Твърди, че сумата по процесния кредит е отпусната по личната банкова сметка ***, до която само той е имал достъп и е харчил отпуснатите пари.Твърди, че по своята правна същност споразумението е най-близко до съдебната спогодба и уредените с него отношения не могат да се пререшават.Неправилно съдът е кредитирал свидетелските показания на бащата на ищеца, които са в противоречие със споразумението по чл.101, ал.1 СК /отм./.Излага оплаквания,че съдът е постановил решението, без да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност.Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска.Претендира разноски.

            Ответникът по жалбата оспорва същата.Твърди, че съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, приложил е правилно материалния закон и не е допуснал нарушение на процесуалните правила.Поддържа становище, че кредитът е изтеглен по време на брака при условията на солидарна отговорност, като след прекратяване на брака същият е погасен от само от него.Излага твърдения, че споразумението по бракоразводното дело има предвид кредити, които не са известни на страните, какъвто не е процесния.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.           

            Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.127, ал.2 ЗЗД.Ищецът- Д.В.Р. твърди, че с ответницата са сключили брак на 07.08.99 г.На 08.08.17 г. са сключили договор за кредит с „Р. /Б./“ ЕАД за сумата от 9 135 лв.На 08.10.09 г. бракът между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие.Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.32 СК, съгласно  която разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи, които отговарят солидарно за задълженията, поети   за задоволяване на нуждите а семейството.От момента на прекратяване на брака кредитът е погасяван лично от него, като сумата която е превел на банката възлиза на 10 444,44 лв.Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 5 222,22 лв. със законната лихва от датата на завеждане на иск.

            На 08.08.07 г. е подписан договор за банков кредит между „Р. /Б./“ ЕАД и Д.В.Р.-кредитополучател и Р.Б.Р.-съдлъжник за сумата  9 135 лв.

            Видно от банкова референция изх.№ 50088/05.06.13 г. на  „Р. /Б./“ ЕАД задълженията на Д.В.Р. по договор за банков кредит от 08.08.07 г. са изцяло погасени.

            С банкова референция изх.№ 33793/30.04.14 г.„Р. /Б./“ ЕАД е удостоверила, че по договора за потребителски кредит от 08.08.07 г. ищецът е заплатил 7 870,57 лв.-главница и 2 573,87 лв.-лихва.

            С решение от 08.10.09 г. по гр.д.№ 668/09 г. Ботевградски РС е прекратил брака, сключен на 07.08.99 г. с акт за граждански брак № 28/07.08.99 г. на община Костинброд между Д.В.Р. и Р.Б.Р. по взаимно съгласие на основание чл.100 СК и е утвърдил постигнатото между страните споразумение по чл.101, ал.1 СК.

            По делото е представено споразумение по чл.101, ал.1 СК /отм./, подписано от страните по делото, с което същите са заявили, че заедно или поотделно като физически лица не са поемали задължения и теглили кредити за задоволяване на нуждите на семейството и нямат претенции един към друг във връзка с изплащането и погасяването на такива и ако след прекратяването на брака се окаже, че има такива, същите ще се погасяват едновременно само от съпруга, който ги е поел /теглил/.

            От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза на в.л.А.Б. е установено, че Д.Р. е изплатил по погасителен план по договора от 08.08.07 г. сумата от 10 444,44 лв.

            Свидетелят В.В.-баща на ищеца твърди, че преди развода страните са теглили кредит за задоволяване на семейни нужди-за следването на ответницата, която е била приета да учи в Ботевград и основно за погасяване на задължения по кредитни карти.Твърди, че се е налагало синът му да вози Р. с кола до Ботевтград и да я взима, както и да й оставя джобни пари.И двамата съпрузи са работили.

            Свидетелката Я.А.заявява, че е била поръчител по кредита, за което е била помолена от двамата съпрузи.Твърди, че не знае за какво са използвани получените суми.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Първоинстанционният съд е приел, че ответницата се е съгласила по смисъла на чл.121 ЗЗД по договора за кредит като съдлъжник, както и че кредитът е използван за задоволяване на семейни нужди-за рефинансиране на стари задължения и за заплащане на обучение на ответницата, поради което е налице поето солидарно задължение, а не поръчителство.Съдът се е позовал на нормата на чл.127, ал.2 ЗЗД и е предвид погасяването на кредита само от ищеца е счел исковата претенция за основателна.

            Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Съгласно императивната разпоредба на чл.32, ал.2 СК /2009 г./, респ. чл.25, ал.2 СК /отм./ съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството.От събраните доказателства се установи, че по време на брака страните по делото са изтеглили потребителски кредит, по който ответницата е съдлъжник, като отпуснатите средства са отишли за задоволяване нужди на семейството.След прекратяване на брака вноските са заплащани от ищеца.Съгласно чл.127, ал.2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата.Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не се е съобразил с представеното по делото споразумение по чл.101, ал.1 СК, и че неправилно е кредитирал показанията на свидетеля В..Клаузата от споразумението, на която се позовава въззивницата /чл.4/, не е възпроизведена в решението за прекратяване на брака.Дори и да се приеме, че тази клауза е одобрена от съда, прекратяването на брака не обуславя отпадането на солидарната отговорност, поета от съпрузите по време на брака към кредитора по договора за кредит /Р № 314/17 г., по гр.д.№ 2499/16 г., ВКС, IV ГО/.

            Поради съвпадане на крайните изводи решението следва да се потвърди.

            Разноски пред настоящата инстанция не са направени от въззиваемия, поради което такива не следва да му се присъждат.

            Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

           

            ПОТВЪРЖДАВА решението от 22.08.16 г. на СРС, 45 с-в, по гр.д.№ 24512/14 г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.