РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 10.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на десети април през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Л.Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 7369 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от
изпълнителния директор ***, срещу М.А.Д. ЕГН **********,*** и Н.С.Д.
ЕГН **********,***, в качеството им на наследници на С.Н.Д. ЕГН **********, починал след предявяване на исковата молба – на
05.10.2016 г., съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че: 1. ответницата
М.А.Д. дължи на ищеца сумата от 156,10 лева, представляваща главница
за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г.,
както и 22,00 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г.
до 21.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, представляваща част от
претендираната срещу наследодателя й С.Н.Д.
ЕГН **********, починал на 05.10.2016 г. сума в размер на 356,14 лева за консумирана топлинна енергия, от които 312,19
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г., както и 43,95 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 04.01.2014 г. до 21.06.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване
на задължението, както и, че: 2. ответницата Н.С.Д. дължи на ищеца сумата от 156,10 лева, представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г., както и 22,00 лева,
представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г. до 21.06.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението представляваща част от претендираната
срещу наследодателя й С.Н.Д. ЕГН **********,
починал на 05.10.2016 г . сума в размер на 356,14 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 312,19 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г.,
както и 43,95 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г.
до 21.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението. Претендират се и сторените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу С.Н.Д. по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 4687/2016 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника С.Н.Д., който в предвидения от
закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по повод на което е
депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба
навежда доводи, че ответниците, в качеството си на наследници на С.Н.Д. като
собственици /ползватели/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 17326,
находящ се в *** са
клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила
30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007
г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и
ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този
случай задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се,
че с изтичането на последния ден от
месеца ответниците са изпаднали в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6
от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че
от приложената по ч.г.д. № 4687/2016 г. извлечение от сметка за абонатен номер
№ 17326 ответниците са използвали доставяната от ищеца топлинна енергия, но не са
погасили задължението си. Излага се и, че сградата – етажна собственост на
адрес, гр. Плевен, ***, в която се намира
абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на
ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Нелбо“ ЕАД. Навеждат се доводи, че сумите за
топлинна енергия за периода за процесния имот са начислявани от „Топлофикация
Плевен“ ЕАД по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата фирма „Нелбо“ ЕАД на база на реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба
№16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Поради изложеното моли съда да
уважи предявения иск и да им присъди разноски.
В проведеното по делото
о.с.з. не се явява представител на ищеца.В
нарочна писмена молба депозирана по делото се отправя искане до съда да уважи
предявения иск и да им се присъдят разноски.
В рамките на предоставения му срок
по чл. 131 от ГПК, назначеният по делото особен представител на ответниците е
депозирал отговор на исковата молба. В отговора сочи, че искът е допустим и
основателен. Не възразява да бъдат
допуснати исканите от ищеца доказателства.
В проведеното по делото о.с.з. поддържа
депозирания от него отговор. Счита, че исковата претенция е основателна. Не
оспорва размерът на предявения иск. Моли съда да постанови решение съобразно
събраните доказателства и законът.
В проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач „Нелбо“ ЕАД не изпраща представител.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 4687/2016г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 1906,
78 лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.12.2008 г. до 30.04.2016 г; сума в размер на 994,79 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 02.02.2009 г. до 21.06.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в
размер на 238,04 лева. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 3023/28.06.2016
г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника С.Н.Д..
В дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по заповедното и
исковото производство препис - извлечение от сметка за задълженията на
консумирана топлинна енергия, се установява и какви са задълженията на С.Н.Д.
по делото за исковия период - 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г.
От приложеното по делото Удостоверение за
наследници се установява, че С.Н.Д. е починал на 05.10.2016 г. и е оставил за наследници М.А.Д. /съпруга/ и Н.С.Д. /дъщеря/.Същите са
конституирани като страни по делото на мястото на починалия ответник с
определение №4737/25.11.2016 г., постановено по настоящето дело.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу наследодателя на ответниците е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е
постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Не се спори по делото, че М.А.Д. и Н.С.Д., в
качеството си на наследници на С.Н.Д. са собственици на недвижим имот, находящ се в ***, с аб. № 17326, както и, че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД, поради
което и съдът приема, че същата е потребител на топлинна енергия по см. на
чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Плевен“ ЕАД
на потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по
чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и
отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия, за плащането, на която не е необходимо изпращането на
покана. От представената по заповедното и исковото производство препис –
извлечение от сметка за задълженията за заплащане на консумирана топлинна
енергия, неоспорена от длъжниците се установява и каква е главницата и лихвата
в посочените от ищеца размери.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за М.А.Д. и Н.С.Д., в качеството си на наследници на С.Н.Д.,
в качеството си на потребители на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплащат месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответниците дължи
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на
подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422,
ал.1 ГПК за ответниците е съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесните
суми, поради което предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен. Съдът като взе предвид, че е налице разлика между предявените искови
суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 4687/2016г.
на ПлРС, счита, че за горницата над предявения
иск, Заповед за изпълнение № 3023/28.06.2016г., следва да се обезсили.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответниците са станали повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответниците. Съразмерно с
цената на предявените искове на заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 13.26 лв. Настоящият състав на съда определя, че дължимото
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство следва да е в размер
на 50лвева. Същото е определено по реда на чл.37 от ЗПрП и чл.26 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съобразно
които размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в
размер от 50лв. - до 150лв. При общ размер на
разноските от 108,04 лв - от които – 58,04 лв. - държавна такса и 50лв -
юрк. възнаграждение, след съответно изчисление, съобразно частта от вземането,
която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е
предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от 13,26лв.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 175,00 лв, от които 75,00 лв.
заплатени държавни такси и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, част от претендираното
юрисконсултско възнаграждение от 360.00 лв. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност,
поради което определя юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в
размер на 100.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че М.А.Д. ЕГН **********,*** в качеството й на
наследник на С.Н.Д. ЕГН **********,
починал на 05.10.2016 г. дължи на „Топлофикация
Плевен“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“ №128, представлявано от
изпълнителния директор ***, сума в размер на 156,10 лева / сто петдесет и шест лева и десет стотинки/, представляваща главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г., както и 22,00 лева /двадесет и два лева/,
представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г. до 21.06.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, представляваща част от претендираната
срещу наследодателя й С.Н.Д. ЕГН **********,
починал на 05.10.2016 г. сума в размер на 356,14
лева /триста петдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/ за консумирана
топлинна енергия, от които 312,19 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г.,
както и 43,95 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г.
до 21.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че Н.С.Д. ЕГН **********,***, в качеството й на наследник на С.Н.Д. ЕГН **********, починал на 05.10.2016
г. дължи на
„Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална зона“
№128, представлявано от изпълнителния директор ***, сума в размер
на 156,10 лева, / сто петдесет и
шест лева и десет стотинки/ представляваща главница за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г., както и 22,00 лева, / двадесет и два лева/,
представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г. до 21.06.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, представляваща част от претендираната
срещу наследодателя й С.Н.Д. ЕГН **********,
починал на 05.10.2016 г. сума в размер на 356,14
лева /триста петдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/ за консумирана
топлинна енергия, от които 312,19 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г.,
както и 43,95 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014 г.
до 21.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА М.А.Д. ЕГН **********,*** и Н.С.Д. ЕГН **********,*** да заплатят на „Топлофикация Плевен“
ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор ***,
сумата от 13,26 лева /тринадесет
лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 4687 по описа
за 2016г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.Д. ЕГН **********,*** и Н.С.Д. ЕГН **********,*** да заплатят на „Топлофикация Плевен“
ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.
„Източна индустриална зона“ №128, представлявано от изпълнителния директор ***,
сумата от 175,00 лв. /сто
седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение № 3023 от 28.06.2016г. по ч.гр.д.
№ 4687/2016г. на ПлРС за сумата над 312,19
лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2016 г. и за сумата над 43,95 лева, представляващи лихва за забава за периода от 04.01.2014
г. до 21.06.2016 г.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „Нелбо“ ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: