Решение по дело №1324/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 260069
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия: Валентин Костадинов Спасов
Дело: 20205140201324
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ


 

Номер


Година  1   08.03.2021  |    Град  [ Кърджали В ИМЕТО НА НАРОДА


 


Районен


съд


състав


 


На   18 февруари


Година 2021


 

В публично заседание и следния състав:

 

Председател      | Валентин Спасов

 

Членове

 

Съдебни заседатели

 

Секретар    | Цветелина Стойчева

 

Прокурор


като разгледа докладваното от


съдията


 


АН


дело номер


1324


по описа за


2020


'одина.


Производството по делото е с правно основание по чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Обжалвано е НП № 43-0000179 от 21.05.2020 г. на от и.д. директора на РД "Автомобилна администрация" - гр. Стара Загора, с което на М.К.Т. ***, ЕГН **********, за нарушение на разпоредбата на чл. 12 § 7 б. "а" т. (i) изр. поел. от Предложение "Контролен уред", на основание чл. 53 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева на основание чл. 93в ал. 17 от ЗАвПр.

Жалбоподателя оспорва фактическите констатации отразени в АУАН и НП, като счита, че последното е издадено в противоречие на материалния и процесуален закон, поради което моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата така, както е депозирана в съда.

Административнонаказващият орган - ОО "АА", редовно уведомен, не изпраща представител и не взема становище по така подадената жалба.

Съдът, като взе предвид, доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а съдът намира за безспорно установено, че на посочената в АУАН № 256273/10.03.2020 г. дата, час и място свидетелите М.М. и М.И. извършили проверка на автогара 21 ВЕК в гр. Кърджали, на управлявания от жалбодателя автобус с турска регистрация, описан подробно в НП и АУАН, извършващ международен превоз на пътници от гр. Кърджали до гр. Люлебургаз Р.Турция. При проверка се установило, че водачът ие представил данни за дейностите си за период от 10:10 часа на 09.03.2020 г. до 08:15 часа на 10.03.2020г., видно от тахографски листове за 09 и 10.03.20г. За констатираното нарушение на място му бил съставен АУАН с посочения по -горе номер, екземпляр от който бил връчен на водача срещу подпис. Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, чието съдържание буквално възпроизвежда отразеното в АУАН. НП било връчено срещу подпис на жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените писмени доказателства и показанията на свидетелите М.М. и М.И., които са еднопосочни и непротиворечиви, кореспондиращи с фактологията, отразена в акта и НП.

От правна страна:

По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП: Съдът не установи допуснати съществени нарушения на правилата по ЗАНН по административно наказателното производство. АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени при спазване на процедурата по ЗАНН, от компетентни органи /с оглед приложените заповеди/. Актът е издаден в срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. По допустимостта на жалбата.

Тя е подадена в срок от лице посочено в обжалваното постановление, като нарушител, т. е. от лице което има правен интерес да обжалва в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което същата е допустима.

Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните съображения: Видно от събраните в хода на производството доказателства, към момента на проверката жалбоиодагелят е извършвал международен автомобилен превоз по смисъла на чл. 1, б. "з" от AETR, попадащ в обхвата на Спогодбата, съгласно чл. 2, § 1 от Спогодбата, поради и което следва да намерят приложение разпоредбите на същата. AETR е ратифицирана от България и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има предимство пред противоречащите й разпоредби от българското законодателство. Разпоредбата на чл. 2, § 1 от Спогодбата гласи, че AETR се прилага на територията на всяка договаряща страна за всеки международен автомобилен превоз, извършван от всяко превозно средство, регистрирано на територията на тази договаряща страна или на територията на всяка друга договаряща страна. Според чл. 12, § 6, б. "а" от AETR договарящата страна упълномощава своите компетентни органи да налагат санкции на водачи за нарушение на Спогодбата, което е установено на нейната територия и за което вече не е наложена санкция, дори ако нарушението е извършено но територията на друга договаряща или недоговаряща страна. Обстоятелството, че жалбоподателят е извършвал международен превоз на пътници по маршрут гр. Кърджали-гр. Люлебургаз, Република Турция, се установява от разпита на свидетелите М. и И., както и предвид факта, че жалбоподателят не оспорва това обстоятелство. Преминаване през държавната граница на която и да било страна, изпълва признака за международен превоз. В случая управляваният от наказаното лице автобус с с турска регистрация, като Република Турция е една от договарящите страни по Спогодбата, поради което са приложими именно разпоредбите на AETR. От друга страна Република България също е една от договарящите страни по Спогодбата и като такава, чрез компетентните контролни органи, е задължена да предприема всички подходящи мерки, за да осигури спазването на разпоредбите на тази Спогодба. Безспорно установено е и че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на тълкуванието на чл. 1, б. "й" от AETR. В чл. 1, б. "й" от AETR е дадена легална дефиниция на термина "водач". От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определев; субектът на административнонаказателната отговорност. С оглед данните по делото, безспорно за водача, извършващ към момента на проверката международен превоз на пътници с превозно средство, регистрирано на територията на договаряща страна по Спогодбата, е налице задължение да спазва разпоредбите й.

Разпоредбата на чл. 12, § 7, б. "а" от AETR посочва, че когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с контролен уред в съответствие с допълнение 1, при всяко поискване от инспектор трябва да е в състояние да представи:

(i) тахографските листове от текущата седмица и тези, използвани от водача през предходните 15 календарни дни;

В тежест на водача, който управлява ППС, оборудвано с контролен уред, е вменено задължението по чл. 12, § 7, б. "б" от Приложение "Контролен уред" към AETR, при всяко поискване от Инспектор да е в състояние да представи тахографските листове, съгласно изискванията на Спогодбата. Съответно неизпълнението на това задължение и обективната липса, т. е. непредставянето на тези документи, се санкционира от административнонаказателния състав на чл. 93 в, ал. 17, т. 3 от ЗАвПр. Българският законодател с чл. 93в, ал. 17 от ЗАвП е разписал възможност за санкциониране на водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни. Тези документи са диференцирани в четири точки от цитираната санкционна норма - 1. тахографски листа, и/или 2. карта на водача (ако притежава такава), както и записите от нея, и/или 3. ръчни записи и разпечатки, и/или 4. удостоверение по чл. 10, ал. 1 от наредбата по чл. 893 ал. 1. В конкретната хипотеза АНО е наложил съответната глоба без да посочи конкретната точка. От друга страна, безспорно по делото се установи, че водачът е представил исканите документи, в случая тахографски листове, с което е изпълнил законовото изискване:, а в АУАН и в обжалваното НП изпълнителното деяние на нарушението е описано: „не представя данни за...". По този начин АНО е допуснал от една страна противоречие между словесното описание на вмененото на водача нарушение и правната му квалификация, и от друга -несъответствие между счетената за нарушена правна норма от регламента и приложения санкционен текст. Коментираното опущение има съществен характер, тъй като несъмнено се отразява неблагоприятно върху правото на защита на лицето, като не му позволява да разбере действителната воля на наказващия орган и да организира съответната си защита. Процесуалният порок се явява достатъчно основание за отмяна на процесното наказателно постановление и на съдебното решение, с което незаконосъобразно е потвърден правораздавателния акт.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 43-0000179 от 21.05.2020 г. на от и.д. директора на РД "Автомобилна администрация" - гр. Стара Загора, с което на М.К.Т. ***, ЕГН **********, за нарушение на разпоредбата на чл. 12 § 7 б. "а" т. (i) изр. поел. от Предложение "Контролен уред", на основание чл. 53 от ЗАНН, му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева на основание чл. 93в ал. 17 от Закона за автомобилните превози.

 

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд,гр.Кърджали в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.