№ 674
гр. Пазарджик, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220101743 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от „А1 България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано
от А. Д. и М. М. чрез пълномощник – адв. Л. Р. от САК, против „Д-р Н. и партньори“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „*****
представлявано от И. Н. В. и Б. И. Н., като моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на дружеството в общ размер на
сумата от 1439,65 лева, от които 346,44 лева месечни такси и потребление за предоставяне
на услуги по договор № *********, партида *********, ID на договор Ф0000035 от
13.02.1998 за периода от 07.04.2023 г. до 06.09.2023 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; 995,58 лева неустойка за
неизпълнение на договор № *********, партида *********, ID на договор Ф0000035 от
13.02.1998, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане и 97,63 лева мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена
от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен
документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 21,88 лева
мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 31.05.2023 г.
до 05.03.2024 г. и 75,75 лева мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от
04.05.2023 г. до 05.03.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 951/2024 г. по описа на РС Пазарджик.
В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 13159/22.05.2024 г., се излагат
обстоятелства, че между страните е сключен договор за използване на електронни
1
съобщителни услуги ID на клиент *********, партида *********, ID на договор Ф0000035
от 13.02.1998 г.
С 2 броя Приложение № 1 от 29.09.2015 г. за срок от две години били активирани
услуги Бизнес модул и Офис телефон, като конкретните номера били посочени в
Приложение № 2. От посочените в Приложение № 2 услуги активни и предоставяни през
процесния периода били услуги с номера ********** с план Бизнес модул XS с месечна
такса 4 лева без ДДС и ********* с план Офис телефон S и месечна такса 2,04 лева без
ДДС.
С Приложение № 1 от 24.06.2022 г. за срок от две години била активирана услуга за
номер ******* с план Сърф 24 със стандартна месечна такса 32 лева и промоционална такса
за срока на договора 26,84 лева. Към номера бил добавен екстра пакет е- Просвета със
стандартна месечна такса 4,99 лева и 100 % отстъпка за срока на договора.
С друго Приложение № 1 от 24.06.2022 г. за срок от две години бил активиран пакет
от услуги фиксиран интернет през мобилна мрежа за номер ******* и мобилна услуга за
номер ******* с месечна такса за пакета 30,99 лева без ДДС. Съгласно т. 5.1. от
Приложението абонатът има възможност да добавя и активира допълнителни карти на
преференциални условия.
С допълнително приложение от 24.06.2022 г. за срок от две години към Бизнес
пакета била активирана допълнителна карта за номер ****** с план А1 М клас 2XL със
стандартна месечна такса 30,99 лева без ДДС и промоционална такса 22,73 лева без ДДС.
По договора били издадени фактури на обща стойност 346,44 лева.
Посочва, че за част от мобилните услуги абонатът е направил пренос към мрежата на
друг мобилен оператор преди изтичане срока на ползване на приложенията, с които са
активирани. Договорът е останал в сила за останалите в мрежата на „А1 България“ ЕАД
мобилни услуги на основание т. 54.15 от Общи условия. Посочва, че по отношение на тези
услуги договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от 13.09.2023 г.
поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни
услуги на основание т. 54.12. от Общи условия и/или т. 83.1 от Общи условия, съгласно
които договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1
в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е
продължила повече от 124 дена.
Твърди, че при прекратяване на договора по желание/вина на абоната последният
дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията
за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие
не е изтекъл. Неустойката била определена във фиксиран размер или като сбор от
стандартните месечни абонаментни такси /МАТ/ за мобилните планове без отстъпки
дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на
договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. За неустойката
били издадени сметки на обща стойност 995,58 лева. Сметка с номер **** на стойност
2
412,85 лева включвала 13 месечни такси по 22.73 лева за номер ****** и 13 месечни такси
по 8.26 лева + 9.98 лева неустойка за допълнителен пакет Digital - anti.virus за номер *****,
сметка с номер **** на стойност 340,70 лева включвала 13 месечни такси по 26.21 лева за
номер *****, сметка с номер **** на стойност 240,03 лева включвала 9 месечни такси по
26.67 лева за номер ***** и сметка с номер **** на стойност 2,00 лева обезщетение за
обработка на просрочени задължения. За пренесените в мрежата на друг оператор услуги с
номера ******, *****, ***** са начислени по 13 месечни такси за периода 03.05.2023 г. -
датата на прекратяване на договора по отношение на тези услуги поради пренос на номерата
към друг оператор до 24.06.2024 г. - уговорената дата на ползване- за оставащите 13 месеца
от срока. За номер *****, по отношение на който договорът е прекратен на 13.09.2023 г. по т.
54.12. от ОУ, е начислена неустойка в размер на 9 месечни такси за периода 13.09.2023 г. -
датата на прекратяване на договора по т.54.12. от ОУ до 24.06.2024 г. - уговорената дата на
ползване- за оставащите 9 месеца от срока.
Месечните такси били актуализирани от март 2023 със средногодишния индекс на
потребителските цени за 2022 с 15,3 %, съответно неустойката била изчислявана с
актуализираните цени. Обезщетението за обработка на просрочени задължения в размер на
2 лева се претендирало на основание т. 27.1. от Общи условия.
Поради забавеното плащане на месечните такси и потребление ответникът дължал и
мораторна лихва в размер на 97,63 лева, изчислена от датата, представляваща първи ден на
забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща датата на
депозиране на заявлението, от които 21,88 лева мораторна лихва върху вземането за месечни
такси и потребление за периода от 31.05.2023 г. до 05.03.2024 г. и 75,75 лева мораторна
лихва върху вземането за неустойка за периода от 04.05.2023 г. до 05.03.2024 г.
Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното производство.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, не се
явява законен или процесуален представител на ищеца. Постъпила е молба от пълномощник-
адв. Л. Р. от САК, с която излага доводи по съществото на спора. Моли съдът да уважи в
цялост исковата претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Д-р Н. и партньори“ ЕООД чрез
пълномощник – адв. Б. Н. от САК представя писмен отговор, като счита исковата претенция
за недопустима и неоснователна.
Посочва, че към ИМ е приложено заверено копие от договор без номер и без дата на
сключването му. В съдържанието на същия не бил посочен нито твърдения от ищеца №
Ф0000035 на договор, нито какъвто и да било текст, а на стр. 3 от текста на приложения към
исковата молба договор в графата „Дата на подписване“ не бил посочен никакъв текст, още
по-малко твърдяната от ищеца дата 13.02.1998 г.
Счита, че няма основание да се направи извод, че приложеният към исковата молба
договор е „договор Ф0000035 от 13.02.1998 г.“, от който според ищеца произтичат
задълженията на ответника. Оспорва истинността на представения с ИМ договор. Оспорва
3
истинността на описаните и приложени към исковата молба 5 броя приложения. Посочва, че
към исковата молба били приложени Общите условия в редакция, която не е съществувала
към датата, за която се твърди, че е сключен процесният договор - на 13.02.1998 г.
Претендира разноски.
В о. с. з. на 10.10.2024 г. уточнява, че не оспорва авторството на положените подписи
в приложенията, представени към ИМ.
В проведеното последно съдебно заседание, при редовност на призоваването, за
ответника се явява процесуалният му представител - адв. Б. Н. от САК. По същество моли
съда да отхвърли исковата претенция. В предоставен от съда срок депозира писмени
бележки, в които излага подробно съображения в подкрепа на становището си за отхвърляне
на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното от фактическа
страна:
По делото са приети следните писмени доказателства: договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги без номер и дата с абонат „Д-р Н. и партньори“ ЕООД,
находящ се на л. 5 от делото; приложение 1 от 29.09.2015 г. към договор № Ф0000035 от
1998 г. за ползване на тарифни планове „Мтел бизнес модул“ с абонат „Д-р Н. и партньори“
ЕООД за предоставяне на услугата „Мтел бизнес модул ХS“ с месечна абонаментна такса в
размер на 4,00 лева, „Мтел бизнес модул S“ с месечна абонаментна такса в размер на 6,00
лева и допълнителен пакет „мобилен интернет“ за срок от 24 месеца, считано от 17.10.2015
г.; приложение 1 от 29.09.2015 г. към договор № Ф0000035 от 1998 г. за избор на тарифен
план и условия за ползване на услугата „Офис телефон“ с абонат „Д-р Н. и партньори“
ЕООД за предоставяне на услугите „Офис телефон S“, „Офис телефон М“ и „Офис телефон
L“ за срок от 24 месеца, с месечни абонаментни такси в размер на по 5,75 лева, 8,25 лева и
9,92 лева; договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № ********* от
30.04.2018 г. с абонат „Д-р Н. и партньори“ ЕООД, по силата на който операторът
предоставя на потребителя електронни съобщителни услуги чрез една или няколко
съобщителни услуги; приложение 1 от 24.06.2022 г. към договор № ********* от 30.04.2018
г. за предоставяне на мобилна услуга по тарифен план Surf 24 за телефонен номер *******
за срок от 24 месеца с промоционална месечна абонаментна такса в размер на 26,84 лeва;
допълнително приложение от 24.06.2022 г. към приложение 1 към договор № ********* от
30.04.2018 г. за телефонен номер ******* за предоставяне на мобилна услуга е-просвета
Unlimited със стандартна месечна такса от 4,99 лева; приложение 1 от 24.06.2022 г. към
договор № ********* от 30.04.2018 г. за предоставяне на услугите фиксиран интернет за
телефон ******* с месечна абонаментна такса в размер на 26,68 лeва и мобилна услуга за
телефон ******* с месечна абонаментна такса в размер на 30,99 лeва; допълнително
приложение от 24.06.2022 г. към приложение 1 към договор № ********* от 30.04.2018 г. за
предоставяне на мобилна телефонна услуга „А1 М клас 2ХL 2021“ за телефонен номер
****** с месечна абонаментна такса от 30,99 лева;
4
Приет като доказателство по делото е препис – извлечение от Акт за смърт № 0045 от
12.01.2007 г., от който се установява, че лицето И. Н. В., с ЕГН **********, който фигурира
като представляващ ответното дружество в договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги № ********* от 30.04.2018 г. е починал на 12.01.2007 г.
От приетото по делото заключение на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, обективно и изчерпателно, се установява, че в счетоводството на ищеца е открита
ID партида *********, ID на клиент *********, име на партида „Д-р Н. и партньори“ ЕООД
с дата на създаване 13.02.1998 г. По партидата са осчетоводени следните фактури №
********** от 10.05.2023 г. за сумата от 66,52 лева с ДДС, № ********** от 09.06.2023 г. за
сумата от 62,66 лева с ДДС, № ********** от 10.07.2023 г. за сумата от 142,07 лева с ДДС,
№ ********** от 10.08.2023 г. за сумата от 62,66 лева с ДДС, № ********** от 11.09.2023 г.
за сумата от 62,66 лева с ДДС, кредитно известие № ********** от 10.10.2023 г. към фактура
№ ********** от 11.09.2023 г. за сумата от 50,13 лева. Посочените фактури са със статус
„отворена“, т.е. не е извършено плащане по тях. При проверка в ТР вещото лице е
установило, че за 2018 г. и 2019 г. ответното дружество е подало декларация по чл. 38, ал. 9,
т. 2 от Закона за счетоводството, с която е декларирал, че не осъществява търговска дейност,
което означава, че процесните фактури не са осчетоводени в счетоводството на ответника и
той не е ползвал данъчен кредит по тях. В табличен вид вещото лице е описало издадените
по партида ********* фактури за предходен период юли 2022 г. – април 2023 г., като всички
те са със статус „затворена“, т.е. платена и плащането е ставало чрез Изи Пей. Начислени са
неустойки по фактури № ****/03.05.2023 г. в размер на 340,70 лева, № ****/03.05.2023 г. в
размер на 412,85 лева и № ****/13.09.2023 г. в размер на 240,03 лева. Размерът на
неустойката по договорите за услугите, изчислен съгласно съответното приложение, с което
са активирани и за която срокът на действие на услугите не е изтекъл, а услугите са
прекратени, е в размер на общо 995,58 лева, от които 412,85 лева за прекратяване на
договора за номер *******, 340,70 лева за прекратяване на договора за номер ******, 240,03
лева за прекратяване на договора за номер ******* и 2 лева обезщетение за обработка на
просрочени задължения. По останалите горепосочени фактури задълженията са за
предоставени мобилни и интернет услуги в общ размер на 396,57 лева. Размерът на
обезщетението за забава върху претендираните вземания, изчислена от датата,
представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ до
датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението е в размер на общо 128,05 лева, от
които 29,16 лева върху взeманията за неплатени предоставени мобилни и интернет услуги и
98,89 лева върху вземанията за неустойки.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и даващо отговор на поставените задачи, неоспорено от
страните, се установява, че в системата на ищцовото дружество съществува договор между
него и ответника с номер на партида № *********, ID на клиент ********* с дата на
създаване 13.02.1998 г. Описаните в исковата молба услуги са отнесени към партида №
*********, ID на клиент *********. На 09.05.2023 г. има временно спиране на изходящи
5
обаждания поради неплащане - Collection Partial Suspend. На 10.07.2023 г. - спиране на
изходящи и входящи обаждания – Suspended и на 13.09.2023 г. услугите са прекратени.
Услугите за телефонни номера *********, ******* и ******** са прекратени автоматично
поради неплащане на 13.09.2023 г., а за телефонни номера ******, ******* и ******* поради
прехвърляне в мрежата на друг мобилен оператор на 03.05.2023 г.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на
вземания за незаплатена стойност на ползвани електронни съобщителни услуги, неустойки
при предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги по
желание/вина на абоната и лихва за забава.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на
правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е постъпило възражение по
чл. 414 от ГПК от длъжника, а исковата молба е предявена в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По иска за съществуване на вземане за незаплатена стойност на ползваните
електронни съобщителни услуги в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване съществуването на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за електронни съобщителни услуги и предоставянето на електронни
съобщителни услуги на абоната през исковия период.
В исковата молба ищецът навежда твърдения, че страните са в договорна връзка от от
1998 г. по силата на договор № Ф000035 от 13.02.1998 г. В ОИМ се оспорва съществуването
на такъв договор и действително по делото той не е представен. Независимо от това по
делото са представени два броя приложения към него от дати 29.09.2015 г., подписани от
управителя на ответното дружество Б. И. Н.. Приложенията към посочения договор са
валидно сключени от оператора – ищец „А1 България“ ЕАД с клиента „Д-р Н. и партньори“
ЕООД чрез представляващия го към датата на сключването им управител. В производството
по делото не е оборена формалната доказателствена сила на така сключените между
страните два броя приложения № 1 от 29.09.2015 г. към договор № Ф000035 от 1998 г.,
представляващи частни диспозитивни документи, поради което следва да се приеме, че
обективираните в тях изявления изхождат от страната, сочена като техен автор –
представителят на ответното дружество. Поради това съдът счита, че с надлежното
сключване на приложенията към договор № Ф000035 от 1998 г. на практика се признава
съществуването на този договор. Същите доводи са относими и към представения по делото
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № ********* от 30.04.2018 г., в
който като представляващ ответното дружество фигурира И. Н. В., починал през 2007 г.
Съгласно т.3.2 от договора приложенията, в които се описват всяка избрана от абоната
услуга, срок на ползване, ценови условия, приложимите Общи условия и т. н., представляват
неразделна част от договора. В хода на производството не бе установено чий е подписът,
6
положен в този договор от 2018 г. в графата за подпис на абоната. Доколкото обаче абонатът
е юридическо лице приложение намира разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът
потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В хипотезата на
чл. 301 от ТЗ ефектът на потвърждаване на действията, извършени без представителна власт
от името на търговец, настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след
узнаването им. Противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след
узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността. Това
противопоставяне трябва да е изрично и по категоричен начин да изразява непризнаването
на действията. Приложението на презумпцията на чл. 301 от ТЗ предполага изследване на
конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но
въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия.
За да се приложи чл. 301 от ТЗ достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал
мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да
се ползва от целения с тях правен резултат. В случая от писмените доказателства по делото
безспорно се установи, че към договор № ********* от 30.04.2018 г. като неразделна част от
него са сключени два броя приложения № 1 и допълнителни приложения от 24.06.2022 г.,
подписани от управителя на ответното дружество Б. И. Н., което следва да се тълкува като
липса на противопоставяне, а напротив демонстрира се намерение за ползване на
предоставяните въз основа на договора електронно съобщителните услуги. От заключенията
на приетите по делото СИЕ и СТЕ безспорно се установи, че процесните договори са приети
от абоната и породили действие. На абоната са предоставяни договаряните услуги,
респективно ответното дружество е и заплащало услугите. Поради това и след съвкупния
анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
електронни съобщителни услуги № Ф0000035 от 1998 г., договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги № ********* от 30.04.2018 г. и приложенията и
допълнителните приложения към тях. Ответникът не оспорва получаването на услугите до
момента на прекратяването, което означава, че изпълнението на договора от страна на
ищеца е започнало. Предоставянето на процесните услуги на ответника съгласно
уговореното в договора и приложенията към тях се установява и от заключението на
приетата по делото съдебно – техническа експертиза. След като ответникът е потребил
предоставените електронни съобщителни услуги в негова тежест се е породило насрещното
задължение да заплати уговорената абонаментна цена за ползваните услуги. Ответникът не
твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил същите, поради което в полза на ищеца
следва да се признае съществуването на вземания за стойността на неплатени месечни
абонаментни такси и ползваните електронни съобщителни услуги по сключения между
страните договор и приложенията към него. От представените по делото фактури и
заключението на приетата по делото съдебно –икономическа експертиза се установява, че
стойността на предоставените от ищеца през процесния период услуги е в размер на 396,57
лева.
7
Във връзка с горното съдът намира, че искът се явява основателен, поради което
ответникът дължи претендираната сума в размер на 346,44 лева за стойността на ползваните
електронни съобщителни услуги по сключения между страните договор и приложенията към
него.
Относно иска с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД:
Съгласно чл. 5.1 от сключения между страните договор за електронни съобщителни
услуги № ********* от 30.04.2018 г. влизането в сила, срокът и условията за подновяване
и/или прекратяване на договора за всяка отделна услуга, както и дължимите от абоната
неустойки или обезщетения, се посочват в съответното приложение по т. 3.2 от договора или
по друг начин, когато това е приложимо с оглед използваното средство за заявяване на
конкретната услуга. Съгласно приложение № 1 от 24.06.2022 г. към договор № ********* от
30.04.2018 г. за предоставяне на мобилна услуга Surf 24 за телефонен номер *******, ако
достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за
този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните
абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния
стандартен размер, без отстъпка, до изтичането на съответния срок на ползване. Клауза с
аналогично съдържание се съдържа и в приложение 1 от 24.06.2022 г. към договор №
********* от 30.04.2018 г. за предоставяне на услугите фиксиран интернет за телефон
******* и мобилна услуга за телефон *******, както и в допълнително приложение от
24.06.2022 г. към приложение 1 към договор № ********* от 30.04.2018 г. за предоставяне на
мобилна телефонна услуга за телефонен номер ****** - ако по искане на абоната или негова
вина достъпът до мрежата бъде спрян или договорът по отношения на която и да е от
услугите бъде прекратен преди изтичането на срока на ползване, операторът има право да
получи неустойка в размер на всички стандартни месечните абонаментни такси /без
отстъпка/, дължими до изтичане на срока на договора. за абонамента, за който договорът се
прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичането на съответния срок на
ползване. Съгласно т. 54.15, изр. 2 от Общите условия при пренасяне на номер от „A1
България“ ЕАД договорните отношения се считата прекратени от датата, на която се
деактивира достъпът на абоната до мрежата на А1. В случай, че абонатът желае
преносимост на част от всички номера, предоставени му от А1, същият не се прекратява по
отношение на номерата, оставащи в мрежата на А1. Съгласно чл. 54.1. от Общите условия
„A1 България“ ЕАД има право едностранно да прекрати договора за услуги или временно да
спре достъпа на абоната до ползваните мрежи при неплащане на дължими суми след
изтичане срока за плащане. Съгласно чл. 54.12 от Общите условия „A1 България“ ЕАД
договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от страна на „А1“ в случай, че
забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дена. В
случая не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото се установи, че във
връзка с подадено от ответника заявление номерата ******, ******* и ******* са пренесени
в мрежата на друг оператор. От заключението на СИЕ се установи, че ищецът е начислил
8
неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по отношение на пренесените в
мрежата на друг оператор номера в размер на оставащите 13 месечните абонаментни такси
за срока от датата на деактивиране на услугата – 03.05.2023 г. до изтичане крайния срок на
договора - общо 753,55 лева, за което е издал фактури № ****/03.05.2023 г. и №
****/03.05.2023 г. От оператора е начислена и сумата от 2 лева, представляваща обезщетение
за обработка на просрочени задължения поради допусната забава в плащанията съгласно т.
27.1 от Общите условия към договора. Поради забавата на плащането на дължимата сума,
продължила повече от 124 дена на услугата за телефонен номер ******* от страна на
ответника ищецът е предприел едностранно прекратяване на договора, считано от
13.09.2023 г. на основание чл. 54.12 от ОУ, за което е начислил неустойка в размер на
оставащите 9 месечните абонаментни такси за срока от датата на автоматичното
прекратяване на договора поради неплащане – 13.09.2023 г. до изтичане крайния срок на
договора – 240,03 лева, за което е издал фактура № ****/13.09.2023 г.
Във всеки конкретен случай съдът следва да провери валидността на клаузата за
неустойка с оглед преценка доколко същата е произвела правно действие и дали е
ангажирана правната сфера на задълженото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е
необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на
договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение,
чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и
специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с
преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник,
обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна – в случаите,
при които размерът на неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от
основните принципи в гражданското право – свободата на договаряне, намерил
нормативното си отражение в чл. 9 от ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат
да уговорят неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор по волята
на една от тях. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните
за неустойката функции. Иначе клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване
на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки я към момента на
сключване на договора и включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
В случая съдът намира, че клаузите от приложенията и допълнителните приложения
към процесния договор за мобилни услуги, обсъдени по - горе, установяващи, че абонатът
дължи неустойка в случай на прекратяване на договора, е нищожна и не поражда права и
задължения за страните. В горния тълкувателен акт се приема още, че неустойката следва да
се приеме за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, когато единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
9
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им
на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна
или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. В случая предвидената неустойка е в размер на сбора
на всички стандартни месечни абонаментни такси до края на срока на договора след
предсрочното му прекратяване. Следователно по този начин е установено, че потребителят
следва да заплати всички дължими месечни такси без да получава насрещна престация и да
ползва предоставените от оператора услуги. По този начин операторът получава очакваната
и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока предвид
предсрочното му прекратяване, което води до неоснователното му обогатяване за сметка на
потребителя. Така уговорената неустойка е установена в противоречие с добрите нрави и
конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи. Следва да се
посочи, че вредата от неизпълнение на задължението на длъжника не е съизмерима със
стойността, която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от
изпълнение на договора, доколкото тази стойност е дължима от страна на потребителя при
изпълнение на насрещното задължение на кредитора. По този начин макар договорът да е
прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на всички месечни абонаментни такси,
без да може да ползва установените в договора услуги, като се създават предпоставки за
обогатяване на едната страна – мобилния оператор без правно основание, доколкото под
формата на неустоечно вземане същият би получил сума в размера, който би получил и в
хипотеза, при която договорът не би бил прекратен, без да предоставя насрещната
престация, а дори и в по-висок размер предвид определянето на неустойката на базата на
стандартния месечен абонамент, а не на промоционалния такъв, приложим по време на
договорната обвързаност между страните.
Съгласно константната практика уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор
при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора
от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – В този смисъл са
Решение № 110/21.07.2016 г. по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т. о., Решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д.
№ 203/2015 г. на ВКС, I т. о. В този смисъл е формирана и съдебна практика на ОС
Пазарджик - Решение № 436/05.12.2022 г. по в. гр. д. № 543/2022 г. по описа на ОС
Пазарджик.
В случая преценката дали процесните клаузи за неустойка противоречат на добрите
нрави не следва да бъде дерогирана от факта, че ответникът е юридическо лице търговец,
10
доколкото както ТЗ, така и ГПК не изключват проверката за нищожност на клаузата за
неустойка поради противоречието с добрите нрави /за разлика например от нормата на чл.
309 от ТЗ, съгласно която неустойката между търговци не подлежи на намаляване поради
прекомерност/.
Ето защо съдът приема, че така установените клаузи за неустойка като нищожни и в
противоречие с добрите нрави не пораждат задължение за потребителя на мобилни услуги.
До такъв извод съдът достига и по отношение на тази част от претендираната като
неустойка сума на стойност от 2,00 лева, за която е издадена фактура № ****/06.05.2023 г.,
представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения поради допусната
забава в плащанията съгласно Общите условия към договора. Съгласно т. 27. 1 от Общите
условия на „А1 България“ ЕАД в случай на частично или цялостно неизплащане на
указаната във фактурата или друг финансово-счетоводен документ сума в срока за плащане,
абонатът дължи освен законовата лихва за забава за всеки ден закъснение и разходи свързани
със събиране на дължимите суми, но дължи и обезщетение в размер на 2,00 лева без ДДС за
обработка на просрочени задължения, което обхваща разходи по администриране /дейности
по събиране и уведомяване/ на просрочени плащания. Обезщетението в размер на 2 лева без
ДДС се формира на база разпределение на относимите разходи за поддръжка и амортизация
на системата за таксуване, мрежови разходи, и за персонал, а разходите се начисляват при
забава на плащането, надхвърляща определения в ОУ за услугата минимален срок от 15 дни
след издаване на фактурата за съответното задължение. В случая тази клауза също е в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като по своята същност тя
представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече
нищожността. От страна на ищеца не са ангажирани и доказателства по делото, че в момент,
предхождащ по време подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда извънсъдебно е
предприел действия по извънсъдебно събиране или уведомяване на ответника за
вземанията, обективирани в процесните фактури.
Приетата от съда нищожност на неустоечните клаузи от приложенията и
допълнителните приложения към процесния договор за мобилни услуги обуславя извод за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1
от ЗЗД, поради което същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
Относно исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпване на
изискуемостта на вземанията. Настъпил е срокът за заплащане на потребените от ответника
електронни услуги по всяка една от процесните фактури, поради което този иск е
основателен за размера от 29,16 лева, установен от заключението на СИЕ, но с оглед
диспозитивното начало следва да бъде уважен до размера от 21,88 лева за периода от
31.05.2023 г. до 05.03.2024 г.
Съдът формира извод за недължимост на главното вземане за неустойка, поради което
искът по чл. 86 от ЗЗД върху вземането за неустойка в размер на 75,75 лева за периода от
04.05.2023 г. до 05.03.2024 г. също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
11
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца
съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е внесъл 125,52 лева
държавни такси за производството и 600 лева депозити за вещи лица. Общият размер на
направените от ищеца разноски възлиза на 725,52 лева, от които в негова полза следва да се
присъдят 185,59 лева.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в
заповедното производство, които са в общ размер на 424,48 лева, от които 24,48 лева
държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение, от които в негова полза следва да се
присъдят 108,58 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковата
претенция, ищецът следва да заплати на ответника направените от него съдебно-деловодни
разноски за платено адвокатско възнаграждение. От процесуалния представител на ищеца е
направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът като съобрази правната и фактическа
сложност на делото, обема на извършената от пълномощника на ответника работа, както и
обстоятелството, че по същото са проведени шест заседания, на които процесуалният
представител на ответната страна се е явявал лично, намира, че претендираният от
ответника размер на адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева не е прекомерно.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него съдебно-
деловодни разноски в размер на 632,57 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковата
претенция.
Воден от горното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че ответникът „Д-р Н. и
партньори“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
„*****, дължи на ищеца „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от А. Д. и М. М., с пълномощник –
адв. Л. Р. от САК, сумата от 346,44 лева, представляваща цена на месечни абонаментни
такси и предоставени електронни съобщителни услуги по договор № *********, партида
*********, ID на договор Ф0000035 от 13.02.1998 за периода от 07.04.2023 г. до 06.09.2023
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 06.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 21,88 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.05.2023 г. до 05.03.2024
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 951/2024
г. по описа на РС Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за съществуване на вземане за
неустойка в размер на 995,58 лева за неизпълнение на договор № *********, партида
12
*********, ID на договор Ф0000035 от 13.02.1998, ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и иска за съществуване
на вземане за мораторна лихва в размер на 75,75 лева върху вземането за неустойка за
период от 04.05.2023 г. до 05.03.2024 г.
ОСЪЖДА „Д-р Н. и партньори“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „*****, с пълномощник – адв. Б. И. Н. от САК ДА
ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от А. Д. и М. М., с пълномощник – адв. Л. Р. от
САК, разноски в исковото производство в размер на 185,59 лева и разноски в заповедното
производство в размер на 108,58 лева.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от А. Д. и М. М., с пълномощник – адв. Л. Р. от
САК ДА ЗАПЛАТИ „Д-р Н. и партньори“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „*****, с пълномощник – адв. Б. И. Н. от САК, разноски в
исковото производство в размер на 632,57 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13