Р Е Ш Е Н И
Е
№ 06.10.2021 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд, ……гражданско отделение...…..четвърти
състав
на …………тринадесети
септември две хиляди двадесет и
първа година
в публично
съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретар………………………….Красимира Николова……..
И
прокурора………………………………………………………………………
като
разгледа докладваното от съдия …………………..Анна Петкова………
търговско
дело № …186………….. по описа на ОС Хасково за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от адвокат
М.Т. *** в качеството му на пълномощник на Д.И. ***. С ИМ се предявяват срещу ЗД „Бул инс“ АД – София обективно съединени искове с правно
основание 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД.
Първоначално претенцията е предявена за сумата от 26 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на
18.07.2016 година и настъпилата смърт на Д.Т. Д.. В с.з. на 13.09.2021 година е
допуснато увеличение на иска за главницата, който се счита предявен за сумата
50 000 лева. Претендира се и законната лихва върху тази главница, считано
от 04.09.2020 година до окончателното разплащане. Прави се искане за присъждане
на направените в съдебното производство разноски.
Ищцата твърди, че е доведена дъщеря на Д.Т.
Д., ЕГН **********, бивш жител ***– пострадал и починал в резултат на ПТП, настъпило
на 18.07.2016 година.
Според
ищцата, пътно транспортното произшествие е настъпило при следната фактическа
обстановка: На 18.07.2016 година около 13.15 часа в град Свиленград автобус *****с
per *****с водач М.И.К.се
движел по ул. „Сан Стефано“ при атмосферни условия, незатрудняващи видимостта и
управлението /ясно време, сух асфалтов път/. К.се движел в лявата лента на
северната половина от пътното платно на същата улица в посока от изток на запад
към кръстовището с ул.“Генерал Скобелев“. Това кръстовище било регулирано с вертикална
и хоризонтална пътна маркировка - на южния тротоар на улица „Сан Стефано“ преди
самото кръстовище бил поставен пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, ведно с табела Т8, указваща разстояние от 100 метра преди пътен
знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“. Последният знак бил
поставен в дясната спрямо посоката на движение на автобуса част от пътя -
тротоар, на разстояние от 6,85 метра преди началото на обозначената с
хоризонтална маркировка стоп-линия, разположена на 7,6 метра по ширина и
надясно от началото на разделителната линия между пресичащите се платна. Когато
приближил кръстовището и преминал зоната на поставения знак Б2, подсъдимият
достигайки стоп-линията, предприел маневра „завой наляво“ чрез навлизане в
лявата лента на пътното платно на улица „Генерал Скобелев“, като не спрял
движението на автобуса на така маркираното място и продължавал движението си
към кръстовището и преминал линията, разделяща пътните платна на пресичащите се
улици. В същия момент по улица „Генерал Скобелев“ която била път с предимство,
се движел автомобил марка ***** с per *****управляван от Д.Т. Д. със скорост от около 50 км/ч в
посока кръстовището с ул.“Сан Стефано“. Водачът
Д. възприел автобуса като опасност на пътя в момента, в който предната част на
автобуса /кабината/ заела неговата лента за движение и незабавно предприел
екстремно спиране, както и леко отклонение наляво в рамките на възможното
такова при задействана спирачна система, а в същото време автобусът продължил
движението си. Въпреки предприетото от водача Д. спиране, последвал удар между
двете превозни средства - между предната дясна част на лекия автомобил марка *****
и предната лява част на автобуса марка *****. Съприкосновението между двата
автомобила настъпило в дясната лента спрямо посоката на движение на лекия
автомобил, след което двете превозни средства се установили в покой между двете
пътни ленти с леко навлизане в лявата такава.
Въпреки
че бил с поставен предпазен колан, от силния удар тялото на водача Д. вследствие на инерционните сили се придвижило
напред и тъй като седалката му била изтеглена също напред /поради возещите се
отзад пътници/ се стигнало до удар на гръдния кош във волана, както и до силно
притискане /удар/ в корема от предпазния колан. Така Д. получил наранявания в
гръдния кош и корема, довели до съчетана травма - счупване на гръдната кост и
двустранно счупване на ребра /10 вляво и 3 вдясно/, контузия на средностението
и хилусите на белите дробове с настъпил колапс на последните; разкъсване на
дръжката на тънките и дебелите черва, разкъсване на слезката и панкреаса,
контузия на капсулата на левия бъбрек с ретроперитонеален хематом вляво.
Веднага след ПТП Д. бил откаран в болницата в гр.Свиленград, но въпреки
оказаната му квалифицирана медицинска помощ, няколко часа по-късно той починал,
тъй като нараняванията му били несъвместими с живота.
Така с действията си М.И.К., като водач на автобус *****,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.50 ал. 1 от ЗДвП /"На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“/ и по
непредпазливост причинил смъртта на Д.Т. Д.. По случая било образувано
наказателно производство и с присъда № 20/17.04.2019 година, постановена по
НОХд № 185/2018 година на Окръжен съд – Хасково, изменена с решение по ВНОХд №
392/2019 година на ПАС, а последната потвърдена с решение по КНд № 237/2020
година на ВКС, делинквентът М.И.К.бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343а ал. 1 б. „б“ вр. чл. 343 ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342 ал.
1 от НК.
Ищцата твърди, че през 1993 година майка
ѝ – Д.Н.А.-И. сключила граждански брак с Д.Т. Д. и от тогава до 2005
година ищцата живеела в семейството на втория ѝ баща, заедно с майка си и
с Д.Д. Д., - неин по-малък едноутробен брат, роден през 1994 година. Твърди, че
имала пълноценна връзка с втория си баща и между тях се породили отношения като
между родни баща и дъщеря. Д.Д. бил човекът, който я отгледал и възпитал, а
биологичния си баща ищцата не помнила въобще. Ищцата и Д.Д. запазили много близки отношения и след като ищцата завършила
училището и поела своя път в живота. Между тях съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка, характеризираща се с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. В
резултат на събитието в живота на ищцата настъпила трайно негативна промяна. Тя
изгубила много близък и доверен човек, който бил и неин духовен наставник,
станала затворена, усамотила се, често ходила на гроба на загиналия и плачела. Продължавала
да поддържа редовни връзки с брат си Д.Д. и майката на починалия Недялка, както
и брат му Петър. Често им гостувала в с. Г.Д.о.
Смъртта на втория ѝ баща оставили незаличим белег в съзнанието на
ищцата, тъй като се чувствала отчаяна,
като човек, загубил най-близките си хора в живота. Счита, че по
правилата на чл. 52 ЗЗД, справедливо обезщетение за понесените от нея
неимуществени вреди е в размер на 50 000 лева.
Ищцата
твърди, че отговорността за причинени вследствие на процесното ПТП вреди се
покривала от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
дружество ЗД „Бул Инс“ АД – София. Във връзка с това и с оглед изискванията на
КЗ, отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач, където
била заведена щета № ********** от 19.08.2020 година. С писмо изх. № НЩ -5171 от
04.09.2020 година бил направен отказ да се изплати обезщетение по доброволен
път.
Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди пряко
към застрахователя на виновния водач, а именно дружеството-ответник. Претенците
за обезщетение са съединени с тези за обезщетение за забава по чл. 497 ал. 1 т.
1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД, като законните лихви върху главницата се
претендират от 04.09.2020 година – датата на отказа. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищцата посочва банкова сметка ***.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК
ответникът подава писмен отговор. Заема становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва ги по основание и размер.
Признава наличието на застрахователното правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите”, за т.а. *****
с per. ****,
към 18.07.2016 година. Не оспорва да е причинен деликт от
страна на водача на т.а. ***** с per. ****- М.К., но настоява, че ищецът следва да
проведе пълно доказване на причинена
вреда, като елемент от фактическия състав на деликта. Счита, че не е налице „особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди”, по смисъла на т.р. № 1/2018
година на ОСНГТК на ВКС.
На следващо място, ответникът
оспорва главния иск по размер. Счита, че претенцията
не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата. Касаело се за
нормални и обичайни отношения, а съжителството на ищцата с покойния Д.Д. било
по силата на обстоятелствата, а не поради естеството на личните им отношения.
Претендираният размер на обезщетение не отговарял и на критериите за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД и методиката за приложение разпоредбите на чл.
493а КЗ и § 96 КЗ.
В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредата от страна на покойния Д.Д.. Твърди, че
той бил без поставен предпазен колан, който можел да спомогне да се избегнат
или ограничат травмите. Освен това, според ответника, пострадалият управлявал
автомобила по опасен за него начин - той можел да избегне ПТП, но не направил
всичко зависещо от него, за да предотврати инцидента и така с бездействието си
се поставил в риск. В тази връзка ответникът заявява, че оспорва механизма на
ПТП и материалната доказателствена сила на представения от ищеца констативен
протокол за ПТП в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото нямало
данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да
е установен механизма на ПТП не можело да бъде направен извод за това кой от участниците
е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежала
на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото се представя
присъда № 20/17.04.2019 година, постановена по НОХД № 185/2018 година по описа
на ОС – Хасково, изменена с решение № 1/06.01.2020 година по ВНОХд № 392/2019
година на АС-Пловдив, влязла в законна сила с решение № 73/24.06.2020 година по
КНД № 237/2020 година на ВКС. Съдът не изиска представянето на мотивите към
присъдата на ХОС, решението на ПАС и ВКС на хартиен носител, тъй като те са
достъпни за страните по делото и за съда в електронен формат. Видно от
присъдата, М.И.К.с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 18.07.2016 година в
гр.Свиленград, област Хасково, на кръстовище между улиците „Генерал Скобелев“ и
„Сан Стефано“ при управление на моторно превозно средство - автобус марка *****
с рег.****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.50 ал. 1 от ЗДвП
/"На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“/ и
по непредпазливост причинил смъртта на Д.Т. Д., ЕГН ********** *** –
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1. С Решение № 1/06.01.2020
година, постановено по ВНОХд № 392/2019 година по описа на Апелативен съд –
Пловдив квалификацията на престъплението е изменена на тази по чл.343а, ал.1, б.”б”, чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342,
ал.1 НК, като е прието, че деецът е извършил всичко зависещо от него съобразно възможностите му
в конкретната обстановка след настъпването на инкриминираното ПТП за оказване
на необходимата на пострадалите помощ.
В мотивите към присъдата е приет следният механизъм на
ПТП, потвърден и във въззивното решение на апелативния съд: На 18.07.2016 година Колев,
бидейки правоспособен шофьор за съответната категория МПС, управлявал автобус
марка ***** с рег.****в град Свиленград, около 13,00 часа. Атмосферните условия
били добри - ясно време, сух асфалтов път, като К.се движил по улица „Сан
Стефано“, в лявата лента на северната половина от пътното платно на същата
улица в посока от изток на запад към кръстовището с ул.“Генерал Скобелев“. Това
кръстовище било регулирано с вертикална и хоризонтална пътна маркировка – на
южния тротоар на улица „Сан Стефано“ преди самото кръстовище бил поставен пътен
знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, ведно с табела Т8,
указваща разстояние от 100 метра преди пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите
се по пътя с предимство“. Последният знак бил поставен в дясната спрямо
посоката на движение на водача К.част от пътя – тротоар, на разстояние от 6,85
метра преди началото на обозначената с хоризонтална маркировка стоп-линия,
разположена на 7,6 метра по ширина и надясно от началото на разделителната
линия между пресичащите се платна. Когато приближил кръстовището и преминал
зоната на поставения знак Б2, водачът К.се установил непосредствено преди
стоп-линията, подготвяйки се да извърши маневра „завой наляво“ чрез навлизане в
лявата лента на пътното платно на улица „Генерал Скобелев“. Той спрял
движението на автобуса на така маркираното място за около 3-4 секунди, огледал
се за движещи по пътя с предимство автомобили, след което отново привел автобуса
в движение чрез бавно „приплъзване“ и скорост от около 5 км/ч. Продължил
движението си към кръстовището и преминал линията, разделяща пътните платна на
пресичащите се улици. В същия момент по улица „Генерал Скобелев“ се движел таксиметров
автомобил марка ***** с рег.******, управляван от Д.Т. Д. – също правоспособен
водач за съответната категория МПС. Водачът Д. бил без поставен обезопасителен
колан. Д. управлявал таксиметровия автомобил от автогарата и с намерение да продължи
в посока за с. Щит избрал маршрут към изхода на гр.Свиленград, който включвал
преминаване по улица „Генерал Скобелев“. Когато се установил на същата улица, Д.
се движел в дясната пътна лента със скорост от около 69 км/ч, каквато поддържал
и преди зоната на кръстовището с ул.“Сан Стефано“, когато преминавал покрай
метални заграждения, поставени в десния край на тротоара спрямо посоката му на
движение. Междувременно водачът М.К. вече бил преминал стоп-линията с
управлявания от него автобус и след първоначалното „приплъзване“ със скорост от около 5 км/ч ускорил
движението си до скорост от 18-19 км/ч, с каквато предприел навлизане в
широката 3,70 м пътна лента, по която се движело управляваното от Д. такси. В
този момент последното се намирало на 45,37 метра от движещия се направо
автобус. Водачът Д. възприел автобуса като опасност на пътя в момента, в който
предната част на автобуса /кабината/ заела неговата лента за движение и
предприел екстремно спиране, както и леко отклонение наляво в рамките на
възможното такова при задействана спирачна система. За 2,58 секунди
намалил скоростта си до 43 км/ч. В
рамките на същото време автобусът продължил ускорителното си движение. Въпреки
предприетото от водача Д. спиране,
последвал удар между двете превозни средства – между предната дясна част
на лекия автомобил марка ***** и
предната лява част на автобуса марка ******Съприкосновението между двата
автомобила настъпило в дясната лента спрямо посоката на движение на лекия автомобил,
след което двете превозни средства се установили в покой между двете пътни
ленти с леко навлизане в лявата такава.
В мотивите към присъдата
ХОС приема, че водачът на таксиметровия автомобил Д., както и возещите се в
колата пътници получили телесни увреждания в резултат на сблъсъка между телата
им и техническото обзавеждане в купето на таксиметровия автомобил. Д. изпитвал силни болки в областта на корема и
бил отведен в болнично заведение. В хода на съдебното производство било
установено, че пострадалият Д. получил несъвместима с живота съчетана травма –
счупване на гръдната кост и двустранно счупване на ребра /10 вляво и 3 вдясно/,
контузия на средностението и хилусите на белите дробове с настъпил колапс на
последните; разкъсване на дръжката на тънките и дебелите черва, разкъсване на
слезката и панкреаса, контузия на капсулата на левия бъбрек с ретроперитонеален
хематом вляво. Констатиран при аутопсията бил още оток на мозъка, както и
находки за остри циркулаторни разстройства. Поради това, въпреки оказаната
медицинска помощ той починал.
Дружеството-ответник не оспорва наличието на
застрахователното правоотношение по „Гражданска отговорност на автомобилистите“
по застрахователна полица № ВG/02/116001922135
за процесното МПС – автобус ******с рег. ****, за периода 14.07.2016 година –
13.07.2017 година.
Видно от представеното удостоверение
за родствени връзки, ищцата Д.И.И. е дъщеря на
Д.Н.А. – И. с ЕГН **********, а баща ѝ И.Д.И.е починал на
12.02.2004 година. От същото удостоверение става ясно, че ищцата има
едноутробен брат Д.Д. Д. с ЕГН **********.
По делото са събрани гласни
доказателства. Така, св. Д.Д. Д. обяснява, че с едноутробната му сестра Д.И.И.
са израснали в едно семейство и били отгледани от майка му Д.А. и баща му - Д.Д.. Причината за това била – сключването
на граждански брак между Д.Д. и Д.А., която към онзи момент вече имала дете –
ищцата. Свидетелят твърди, че от раждането му през 1994 година и през целия им
съвместен семеен живот Д.Д. не правил разлика между децата. Отглеждал доведената
си дъщеря Д. с много любов и грижи – до степен едва след развода между Д.Д. и Д.А.
през 2005 година да узнае, че Д.Д. не е биологичен баща на ищцата. Макар че
след развода родителските права върху тогава непълнолетния свидетел Д.Д. били
предоставени на майка му, той и сестра му Д.И. останали да живеят при баща му Д.Д.
в с. Г.Д.о. Това се наложило, тъй като майка им (на св. Д. и ищцата) продала
семейното жилище и заминала в чужбина. През 2009 година ищцата създала свое
семейство и се преместила да живее в град Хасково, но и тогава Д.Д. по никакъв
начин не променил отношението си към Д.. Последната идвала с мъжа си на гости в
дома на Д.Д. не само по празниците, но и всяка седмица. А когато им се родило
дете, то Д.Д. му купувал подаръци като на свое внуче. След внезапната кончина
на Д.Д., ищцата се променила, затворила се в себе си. Преживявала много тежко
смъртта на човека, когото чувствала като свой баща, а той нея – като своя
дъщеря. Показанията на св. Д.Д. кореспондират с тези на с. Р.В.В.. Последният
състои във фактическо брачно съжителство с ищцата. Твърди, че отношенията между
Д.Д. и Д.И. са били толкова близки, че отначало той не е знаел, че ищцата не е
биологична дъщеря на Д.Д.. Д. споделяла, че израснала в семейството на Д.Д.
като негова дъщеря, че те имали много близка и емоционална връзка, винаги я
подкрепял морално и материално. Такива им останали отношенията и след развода
между майката на ищцата и Д.Д., като той продължил да се грижи за нея и да я
подкрепя като неин баща. А когато на св. В.и ищцата се родило дете, то Д.Д. бил
много щастлив, присъствал на изписването, а след това всяка седмица ги канил на
гости и те запазили прекрасни отношения. Свидетелят твърди, че след смъртта на Д.Д.
ищцата била съкрушена и въпреки изминалото време продължавала да плаче и да
страда.
По делото е назначена и изслушана
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, заключението на която
съдът възприема изцяло като пълно, компетентно, обективно и безпристрастно.
Изводите на вещите лица относно механизма, при който е настъпило процесното
ПТП, кореспондират с тези на наказателния съд, изложени в мотивите към
присъдата, ето защо не е необходимо да се преповтарят. От заключението , както
и от устния доклад на вещите лица става ясно, че ако лекият автомобил,
управляван от пострадалия Д., се е движил със скорост не по-висока от 61 км/ч,
то тогава водачът би имал възможността да възприеме своевременно автобуса и
дори би имал техническата възможност да спре преди мястото на удара. Освен това
вещото лице сочи, че за целия град Свиленград максималната разрешена скорост за
движение на МПС е 50 км/ч, като това се отнася и за процесния участък от пътя.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявеният от ищцата иск е такъв на увреденото лице срещу
застрахователя на делинквента, сключил с него задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Искът е с правно основание чл. 432
ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, емоционални промени и
негативна промяна в отношението към живота, в размер на 50 000 лева (след
извършеното изменение в с.з. на 13.09.2021 година), както и по чл. 497 ал. 1 т.
1 КЗ във връзка с чл. 86 ал. 1 ЗЗД за законни лихви върху главницата, считано
от 04.09.2020 година – датата, на която застрахователят-ответник е отказал да
заплати на ищцата обезщетението извънсъдебно. Претенцията за законните лихви е такава
за обезщетение за забавено плащане с правно основание чл. 497 ал. 1 КЗ вр. чл.
86 от ЗЗД и има характера на акцесорен иск, обективно кумулативно съединен с
главния.
Отговорността
на застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй
като произтича от сключения между него
и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност
", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на моторното
превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
Допустимостта на прекия иск против
застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представеното по делото доказателство – писмо изх. №
НЩ-5171/04.09.2020 година, обективиращо отказ от страна на ЗД „Бул Инс“ АД да
изплати на Д.И.И. претендираното обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в резултат на смъртта на Д.Т. Д., съдът приема, че застрахователят доброволно
не е заплатил обезщетение в срока по чл. 496 КЗ, както и досега.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е
изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е
установено с влязла в законна сила присъда и е недопустимо преразглеждане на
въпросите, свързани с това – дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В случая такава присъда е налице.
Обвързващ е изводът на наказателния съд, че смъртта на Д.Т. Д. е причинена
противоправно и виновно от М.И.К.при управление на процесното МПС – автобус ***.
Предвид направеното от ответника с отговора признание
за
причинен деликт от страна на водача на т.а. ***** с per. ****- М.К., влязла в законна сила осъдителна присъда по
отношение на прекия извършител Колев, както и на база събраните по делото
писмени доказателства - констативен
протокол за ПТП № 19/11.08.2016 година и заключението на КСМАТЕ съдът приема за
несъмнено установено, че е осъществен процесният деликт, механизмът на ПТП, доказана
е вината, формата на вина, причинната връзка и авторството на деянието.
Кръгът на лицата, материалноправно
легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт
на техен близък, не е изрично уреден в закона. Разясненията относно този кръг,
задължителни за съдилищата, са дадени с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г.
по т. д. № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС на РБ. ТР е постановено с оглед
задълженията на българската държава по чл. 16 от
Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата
и защитата на жертвите на престъпления. Съгласно цитираната разпоредба
държавите-членки гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите
имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в
рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда това
решение да бъде постановено в друго производство. За целите на директивата
понятието "жертва" е дефинирано в нормата на чл. 2 § 1 б.
"а" : физическо лице, което е претърпяло вреди, включително
физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са
пряка последица от престъпление; членове на семейството на лице, чиято смърт е
пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на
смъртта на лицето. Буква "б" на чл. 2 § 1 изчерпателно изброява
лицата, които се считат за "членове на семейството": съпругът/ата,
лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна
връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и
издържаните от жертвата лица.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 година
по тълкувателно дело № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС на РБ се даде разрешение,
че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 година и Постановление № 5/24.11.1969 година на Пленума на
Върховния съд. И само по изключение - друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай и с оглед правилото по чл. 52 ЗЗД е
справедливо да бъдат обезщетени. Логиката на даденото разрешение е тази, че
най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време, значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му, поради което те имат право да получат
обезщетение. Това право, обаче, не е абсолютно. То може да бъде реализирано само
в случай, ако претендиращият обезщетение докаже, че неговата емоционална връзка
с починалия действително е била толкова дълбока, силна, постоянна и трайна, че той
да търпи морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Обезщетяването на
други лица, извън изброените в Постановление № 4/1961 г. и Постановление №
5/1969 г., следва да се допуска като изключение - само за случаите, когато
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето
да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за
действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия
или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт).
Съдът
приема, че ищцата е провела пълно и главно доказване на твърдяното от нея
обстоятелство – наличието на особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, по смисъла на
ТР № 1/2018 година на ОСНГТК на ВКС. Събраните по делото гласни доказателства
установяват, че помежду им е била изградена особено близка връзка,
основаваща се на взаимна обич, привързаност и подкрепа, равна на тази между
баща и дъщеря. Свидетелите установяват, че Д.Т. Д. е отгледал ищцата като свое
дете, в един дом и семейство, създадено с майка ѝ. Поел е грижата за
ищцата, когато е била седемгодишна – през 1993 година и я е отглеждал без да
прави разлика между нея и своя собствен син
- св. Дилян Д. Д.. Показателен е фактът, че след развода между Д.Д. и
майката на ищцата, последната е продала семейното им жилище и заминала в
чужбина, докато Д.Д. заедно със своя син и ищцата – тогава 19-годишна, се е
преместил в с. Г.Д.о, където са продължили да живеят като едно семейство. И
още: характерът на отношенията и близостта между ищцата и Д.Д. са породили
представа у партньора ѝ – св. Р.В., че Д.Д. е баща на фактическата му
съпруга, като едва впоследствие е узнал истината за произхода на Д.И.. Дори и
едноутробният брат на ищцата – св. Д. е разбрал, че Д.И. е родена от друг баща,
едва след развода между майка му и Д.Д.. Тези отношения те са запазили до
смъртта на пострадалия, независимо от преместването на Д. *** и създаване на
свое семейство – Д.Д. е продължил да напътства ищцата, гостували са си взаимно,
с радост и грижи е посрещнал раждането на детето на ищцата и го възприемал като
свое внуче. Всичко това сочи на изключителност на отношенията, поставя ищцата в
кръга на най-близките на пострадалия Д. лица, а от там и дава основание за
извода, че прекъсването на тази връзка причинява на ищцата неимуществени вреди
и тя има правото на обезвреда
наред с лицата, изброени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969
г.
Установи се реализирането на неимуществени
вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. С оглед и наличието на
договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с
ответното застрахователно дружество за процесния период, главният иск – за
обезщетение за неимуществени вреди, с правна квалфикация чл.
432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материално правно легитимиран да отговаря.
Що се отнася до границите на
отговорността на застрахователя, важи принципът
за тъждественост на застрахователното обезщетение с обезщетението, дължимо по общата гражданска
отговорност. Съгласно ППВС № 4/68 г. при определяне на размера
на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които обуславят тези вреди, като те не само се посочат от съдилищата, но се
вземе предвид и значението им за размера на вредите. Става въпрос за конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, тъй като понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. При причиняване на смърт
за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт и
претендиращия обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно
установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във връзка с
настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицата, отношенията между
пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства. При определяне на
дължимото обезщетение следва да се отчетат в пълна степен и конкретните
икономически условия.
Събраните
по делото гласни доказателства установяват, че ищцата и Д.Д. са живеели заедно,
в едно домакинство - от 7-годишната възраст на Д.И. и до създаването от
последната на свое семейство. Били са изключително близки, имали са подкрепящи
и доверителни отношения, между тях е съществувала емоционална връзка на обич,
каквато съществува между дъщеря и баща, като те са ги запазили такива и след
заминаването на Д. ***. Съдът намира за житейски
приемливо и достоверно твърдението на свидетелите за това, че след загубата на човека,
когото е възприемала като свой баща, ищцата е загубила душевното си равновесие,
била е отчаяна и шокирана, затворила се в себе си. В същото време следва да се
има предвид, че ищцата е млад човек, има свое семейство и дете. Така че може да
се очаква това душевно състояние на ищцата да бъде преодоляно във времето. При
баланс на всички тези конкретни обстоятелства, установени по делото и с оглед
икономическата конюктура и практиката на съдилищата по подобни дела, съдът
счита, че справедливото парично обезщетение на претърпените от ищцата
неимуществени вреди следва да бъде в размер на сумата 50 000 лева.
Основателни са доводите на дружеството-ответник за допуснато
съпричиняване от страна на праводателя на ищцата – починалия Д.Д., поради допуснати от него нарушения, като тези в причинна връзка с
настъпилото ПТП са както следва: От неоспореното от страните заключение на
КСМАТЕ се установява, че Д.Д. е управлявал автомобила в процесния пътен участък
със скорост 68 км/ч. Касае се за двупосочен път в рамките на населено място –
град Свиленград, където липсват поставени знаци, предписващи скорост, различна
от максимално допустимата за населено място. По-важното в случая е това, че
избраната от Д.Д. скорост на движение не само е превишена, но и несъобразена с
условията на видимост. Автоекспертът е категоричен - при предприетото от Д.
спиране ударът с автобуса би бил избегнат, ако преди задействането на
спирачната му система таксито се е движело със скорост, равна или по-малка от 61
км/ч, т.е. скорост, превишаваща нормативно разрешената от 50 км/ч. Избирайки
тази скорост, Д. сам се е поставил в невъзможност да преустанови движението
преди мястото, на което се е намирал управляваният от делинквента автобус *** и
така да предотврати сблъсъка. По този начин, водачът Д.Д. е извършил нарушение
на правилото, предписано от чл.21 от ЗДвП и това му нарушение и в
причинно-следствена връзка с противоправния резултат. Ето защо съдът приема, че
този резултат е бил последица от поведението и на двамата водачи, т.е. че е
налице неговото съпричиняване и от пострадалия Д.Д.. Второто възражение на
ответника, а именно за неспазване от страна на пострадалия Д. на задължение да
постави предпазен колан, съдът намира за недоказано. Съдебно-медицинският
експерт обяснява, че коректно поставен и технически изправен предпазен колан
намалява възможността да се получат травматични увреждания при автомобилна
травма в купето на автомобил. Както и че видът, обемът и тежестта на травмите,
получени от Д.Д., както и тяхното разположение сочат, че тялото на водача не е
било плътно фиксирано към седалката. В същото време в.л. заключава, че това
може да се дължи не само на липсата на колан или неправилното му поставяне, но
и на устройството на самия колан. Само този колеблив извод на експертизата е
недостатъчен за да се приеме , че е проведено пълно и главно доказване на това
възражение за съпричиняване. А други доказателства дружеството-ответник, в
чиято тежест изрично бе възложено доказването в тази насока, не представя. Ето
защо съдът приема за успешно доказано само първото възражение за съпричиняване
– поради управление на МПС по опасен за Д.Д. начин и неполагане на нужните
усилия за избягване на ПТП, като съпричиняването е в размер на 10%.
Поради гореизложеното съдът намира предявения
главен иск за основателен и доказан по размер за сумата 45000 лева. В
останалата част до 50 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ,
отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия
причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане, делинквентът
се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл.
497, ал. 1, т. 1 и т.
2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ,
когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки
"Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо.
Чл. 496, ал. 1 КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ,
непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
В настоящия
случай се установява, че с молба-уведомление, получена от
дружеството-застраховател на 18.08.2020 година, ищцата е представила всички относими и необходими документи
относно застрахователното обезщетение. На 04.09.2020 година ответникът е известил
ищцата за постановения отказ по нейна претенция за застрахователно обезщетение,
но този момент е ирелевантен с оглед установените в чл.
497, ал. 1, т. 1 и т.
2 КЗ срокове. При
това положение, законната лихва е дължима при условията на чл. 497 ал. 1 т. 1
от КЗ, а именно – считано от 09.09.2020 година.
С оглед изхода на
делото на основание чл. 38, ал. 2 ЗА дружеството-ответник следва да заплати на пълномощника на ищците
– адв. М.Т. възнаграждение за адвокат в размер на 1692 лева, изчислено по
правилото по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба за адвокатските възнаграждения и
съобразено с уважената част от предявените искове.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството-ответник следва да заплати по сметка на
ОС - Хасково държавна
такса в размер на 1800 лева съобразно
размера на уважените искове.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника също се дължат
разноски – пропорционално на отхвърлената част на иска. Ответникът има
претенция за разноски и доказва такива в размер на 1680 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС. По правилото на чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да му бъде
възстановена от ищцата сумата 168 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул
Инс“ АД - София със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер № 87, ЕИК ****да
заплати на Д.И.И. с
ЕГН: **********, с адрес ***, със съдебен адрес:*** офис 7, чрез адв. М.Т. сумата от 45 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
Д.Т. Д. с ЕГН **********, настъпила вследствие на ПТП, станало 18.07.2016
година, ведно със законната лихва върху главницата от 09.09.2020 година до окончателното ѝ изплащане, като в
останалата част до пълния предявен размер 50 000 лева и претенцията за присъждане на законна лихва от 04.09-08.09.2020
година включително като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „Бул
Инс“ АД - София със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер № 87, ЕИК ****да
заплати в полза на съдебната власт, по бюджетна сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер на 1800 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул
Инс“ АД - София със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер № 87, ЕИК ****да
заплати на адв. М.Т. *** адвокатско възнаграждение в размер на 1692 лева.
ОСЪЖДА Д.И.И. с ЕГН: **********, с адрес ***, със съдебен адрес:***
офис 7, чрез адв. М.Т. ***“ АД - София със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер № 87, ЕИК ****деловодни разноски в размер
на 168 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: