Решение по дело №1341/2023 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба от Полицейски орган Р.Й.Е. – ст. полицай в сектор „Охранителна полиция“ към Трето РУ при ОД на МВР Варна, чрез гл. юриск. Г. Г., срещу Решение № 506/03.04.2023 г., постановено по АНД № 4949/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, ХХІІІ-и състав, с което е отменена Заповед за задържане № 439зз-717/15.11.2022 г. по чл. 72 от Закона за МВР, издадена от ст. полицай ООР Р.Й.Е. – полицейски орган от ОД на МВР Варна, с която е задържано за срок от 24 часа лицето А.А.К. с ЕГН ********** от Р.М..

С касационната жалба се иска от съда да отмени оспореното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно. Конкретно се сочи, че изводите на въззивния съд, че административният акт не съдържа ясни фактически основания, относими към конкретното поведение на задържаното лице са неправилни. Счита, че от събраните по преписката и в хода на съдебното дирене доказателства се установява, че на лицето е било обяснено в достатъчна степен защо му се налага принудителна административна мярка. Сочи, че в оспорената заповед е посочена конкретна разпоредба – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която достатъчно точно и ясно указва фактическото основание. Отделно от това сочи, че разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не поставя изискването данните да са пълни или категорични, същите следва да са достатъчно, че да се направи извод за връзката между задържаното лице и съпричастността му към извършеното престъпление. С оглед на изложеното моли решението да се отмени и да се постанови ново, с което да се потвърди заповедта за задържане. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – А.А.К., се представлява от адв. Г., който оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. По същество на спора сочи, че в оспорената заповед за задържане липсват фактическите основания за нейното издаване, както и че не са били налице материалните предпоставки за задържане на лицето. С оглед на изложеното моли съда да остави в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Варна, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол от Районен съд – Варна е законосъобразността на Заповед за задържане на лице № 439зз-717/15.11.2022 г., издадена от старши полицай в сектор „Охранителна полиция“ към III РУ при ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ на А.А.К., ЕГН **********.

За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд приема следното от фактическа и правна страна:

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност. Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта. Въззивният съд е приел, че в оспорения акт липсва съществен реквизит – не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 72, ал. 2, т. 2 ЗМВР фактическите и правни основания за задържането на К., доколкото въпреки посоченото правно основание – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, липсва фактическо такова. В този смисъл ВРС е счел, че от направеното описание на фактическата обстановка в обжалваната заповед не може да се направи извод, че те съответстват на престъпен състав, визиран в НК. Първостепенният съд е отчел и обстоятелството, че е допустимо обстоятелствата, мотивирали органа да издаде оспорения акт, включително и фактическите основания, да се съдържат в други документи от административната преписка, но е приел, че в конкретния случай заповедта не е и косвено мотивирана.

Районен съд – Варна стига до извод, че с процесната заповед е ограничено правото на свобода и сигурност на К. по чл. 30, ал. 1 КРБ, чл. 5, § 1, изр. 1 ЕКПЧ, чиято конституционна и международноправна защита императивно изисква (чрез чл. 30, ал. 2 КРБ, вр. чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чл. 5, § 2 ЕКПЧ) основанията за задържането да му бъдат съобщени незабавно. Посоченият порок районният съд приема, че е самостоятелно абсолютно основание за отмяната на заповедта, тъй като е ограничено правото на свобода и сигурност на К. при недопустима неопределеност на фактически основания за временното негово лишаване от свобода.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а възраженията изложени в касационната жалба са неоснователни.

Изводите на районния съд се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност. Правилно са установени фактите и правилно са отнесени към приложимите правни норми.

Административният съд напълно споделя изводите на Районен съд – Варна и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.

Въззивният съд задълбочено е изследвал фактите по делото и подробно е обосновал изводите си.

Твърдението на касатора за мотивираност на заповедта за задържане предвид посочването на конкретната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която достатъчно ясно, конкретно и точно указва фактическото основание, на което е задържано лицето, е неоснователно. Посочената разпоредба представлява правно основание за постановяване на заповед за задържане и РС – Варна правилно и обосновано приема, че посочването на правното основание не следва да се приема, че може да замести фактическото основание, което следва да е ясно визирано в заповедта. Посочването в заповедта за задържане, че е във връзка с извършено престъпление е в съответствие със стандартите за обоснованост, според ЕКЗПЧОС, респ. процесната наложена ПАМ е в несъответствие с разпоредбите на Конвенцията.

Налице е нарушение и на чл. 5 ЕКЗПЧОС. Съгласно § 1 от посочената разпоредба, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изрично посочените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Съобразно чл. 5, § 1, б. „c“ от ЕКЗПЧОС, допустимо ограничение на посоченото основно право е законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. Правилно РС – Варна е обосновал липсата в случая на визираните основания, за да се приеме, че задържането е в съответствие с изискванията за обусловеност на мярката. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на въззивния съд за нарушение на принципа на съразмерност.

Не се споделя и следващият довод, посочен в касационната жалба. Действително понятието „данни“ по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК. При налагането на принудителната административна мярка „задържане до 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. Не се изисква съобщената на лицето при задържането му информация да е пълна и изчерпателна (Решение на ЕСПЧ по жалба № 8098/77), достатъчно е лицето да придобие незабавно представа за причината за задържането му. Посочването на конкретната форма на изпълнително деяние и квалификацията по НК не е дължимо от полицейските служители, задържащо лице, за което има данни според тях, че е извършило престъпление. Точната правна квалификация е дължима от органа, компетентен да повдигне наказателно обвинение за престъпление, извършено на територията на РБ и прокурора (чл. 46, ал. 1 НК).

За издаване на заповед като оспорваната е достатъчно да са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или има някаква съпричастност към престъплението, които именно дават право на полицейските служители, при условията на оперативна самостоятелност да наложат въпросната мярка. Заповедта за задържане, поради естеството си, предполага издаването й при условията на неотложност по реда на специалния закон – ЗМВР. Задържането в такива неотложни случаи представлява временна мярка, премахваща възникналата пречка съобразно със законоопределената цел по чл. 22 от ЗАНН. В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховния административен съд – Решение № 1027 от 24.01.2019 г. по адм. дело № 5928/2017 г., Решение № 11556 от 02.10.2018 г. по адм. дело № 4928/2017 г., Решение № 2463 от 20.02.2019 г. по адм. дело № 5227/2018 г. и други.

В случая не се установява към момента на задържането на К. по реда на чл. 72 от ЗМВР да са съществували данни, за да се направи извод за възможно извършителство или съпричастност към престъпление. Това се потвърждава и от приложеното на л. 43 от въззивното дело писмо № И-12/2023 г. от 20.02.2023 г. на Районна прокуратура – Варна. Съгласно съдържанието на същото срещу А.К. няма образувани досъдебни производства. Правилно въззивният съд е отчел трайно установената съдебна практика, според която мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и в други документи, съдържащи се в административната преписка, когато тези документи изхождат от издателя на акта. Доколкото обаче в случая се засяга едно от основните права на човека, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 5, § 2 от ЕКПЧ, съгласно която на всяко арестувано лице следва незабавно да бъдат съобщени основанията за арестуването му, поради което ако мотивите са изложени в документ, различен от оспорваната заповед, то този документ следва незабавно да бъде доведен до знанието на задържаното лице. Правилен е изводът на ВРС, че заповедта не е косвено мотивирана, нито чрез материалите, съдържащи се по административната преписка, нито от тези, приобщени по досъдебното производство.

Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на сторените по делото разноски от страна на жалбоподателя, на същия следва да се присъди сума в размер на 400,00 /четиристотин лева/, представляваща заплатен адвокатски хонорар, с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същите са под предвидения в наредбата минимум, поради което следва да се присъдят в пълен размер.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 506/03.04.2023 г., постановено по АНД №20223110204949/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, XХІІІ-ти състав.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на А.А.К. с ЕГН ********** от Р.М. сума в размер на 400,00 /четиристотин лева/, представляваща адвокатски хонорар.

Решението е окончателно.