Решение по дело №17549/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна,       .06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                      

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА                            

при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17549/ 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от М.М. срещу Д.П.Я., в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител, рег. № ***с район на действие Окръжен съд – Варна, искове с правно осн. чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на сумата от 3 168,02 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20127110400979, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от получавано възнаграждение за труд, както следва:  сумата от 930 лв. от „О.” ООД за периода от месец октомври 2014г. до месец март 2015г. /вкл./ и 2 238, 02 лв. от „Т.С.” ЕООД за времето от месец март 2017г. до месец октомври 2018г. /вкл./, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и за заплащане на сумата от 3 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение, изразяващо се в налагане на възбрана върху единственото му жилище, представляващо дворно място с площ от 840 кв.м. в с. ***, общ. ***, причинили стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние от намиране на средства за осуетяване на публичната продан на единственото жилище, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и за заплащане на и сумата от 3 000 лева, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди - стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние, в резултат на незаконосъобразно преведено принудително изпълнение за събиране на несеквестируема част от получено възнаграждение за труд, за времето от месец октомври 2014г. до месец октомври 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът М.М. твърди, че въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 12999/2012г. на ВРС, е издаден изпълнителен лист, с който е осъден да заплати в полза на „ОББ” АД суми, представляващи главница, обезщетение за забава и разноски, произтичащи от договор за кредит.

По молба на взискателя въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително производство по изп. дело № 20127110400979 по описа на ЧСИ Д.П.Я..

В хода на предприето изпълнение, ответникът е извършил незаконосъобразни изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на възбрана върху единственото жилище на длъжника по изпълнението и събиране на  несеквестируема част в размер на 3 168, 02 лв. от възнаграждение за труд за времето от месец октомври 2014г. до месец октомври 2018г., от което са произтекли имуществени и неимуществени вреди, причинили, стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние, намиращи се в причинно – следствена връзка с незаконосъобразното принудително изпълнение.

Ответникът Д.П.Я., чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер с твърдения, че от проведеното принудително изпълнение, не са настъпили вреди, намиращи се в причинно – следствена връзка с незаконосъобразни изпълнителни действия.

Излагат се следните твърдения, във връзка с проведеното принудително изпълнение:

По молба на взискателя и въз основа на представения изпълнителен лист, на 27.09.2012г. е образувано изпълнително производство по изп. дело № 20127110400979 по описа на ЧСИ Д.П.Я..

След получаване на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът по изпълнението се е явил в кантората на съдебния изпълнител и заявил, че ще погасява дълга доброволно, заплащайки месечно сумата от по 100 лв. Доброволно, длъжникът е погасил чрез плащане единствено сумата от 150 лв. След месец ноември 2012г. длъжникът е преустановил плащанията.

По молба на взискателя и предвид спиране на плащанията, съдебният изпълнител е предприел действия по обезпечаване на изпълнението, налагайки възбрана върху собствен на М.М. недвижим имот, вписана в СВ на 25.04.2013г., а длъжникът уведомен на 06.06.2013г., което представлява допустимо изпълнително действие, което не е несъвместимо с несеквестируемостта. Действия по осребряване на несеквестируемото жилище на длъжника не са предприети, поради което се поддържа, че неимуществени вреди за длъжника по изпълнението не са настъпили.

Твърди се, че при проучване имущественото състояние на длъжника е установено, че за периода от месец октомври 2014г. до месец октомври 2018г. той е полагал труд по трудово правоотношение и получавал трудово възнаграждение.

По молба на взискателя, съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя „О.” ООД, получено на 16.08.2013г., като в дадения срок третото задължено лице, е заявило, че ще прави месечни удръжки по правилата на чл. 446 ГПК. За времето от 16.08.2013г. до деня на прекратяване на трудовото правоотношение – 09.04.2015г., работодателят е превеждал по изпълнителното дело месечни удръжки от трудовото правоотношение. След тази дата суми от работодателя не са постъпвали по сметка на съдебния изпълнител.

На 07.01.2016г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „О.” ООД, който е уведомил съдебния изпълнител, че трудовото правоотношение с длъжника е прекратено на 04.01.2016г., поради което удръжки от трудовото правоотношение, не следва да бъдат правени.

По молба на взискателя е наложен запор на вземания на длъжника от получавано възнаграждение за труд, получавано от работодателя „Т.С.” ЕООД, със сегашно наименование на правно-организационната форма „Б.” ЕООД. За времето от 05.04.2017г. до 02.03.2018г. работодателят е извършвал удръжки от трудовото възнаграждение.

На 02.03.2018г. съдебният изпълнителен е уведомен, че длъжникът по изпълнението получава трудово възнаграждение под минималната работна заплата, което е основание да се преустанови извършването на удръжки от него. Работодателят е уведомил съдебният изпълнител, че по молба на работника, „Т.С.” ЕООД ще продължи да удържа месечно сумата от 100 лв. за погасяване на задълженията по изпълнителното производство.

Въз основа на изложеното се поддържа, че при събиране на суми за трудово възнаграждение, съдебният изпълнител е спазил разпоредбата на чл. 446 ГПК. По негова сметка е постъпвала секвестируема част от нетното трудово възнаграждение, определена от работодателите след извършени от тях удръжки за данъци и осигурителни вноски.

В условия на евентуалност, при доказване на основанието на всеки един от исковете, се настоява за отхвърлянето им поради погасяване на вземанията по давност, евентуално за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди поради принос от страна на длъжника за настъпването на вредите, който въпреки предоставената от закона възможност не е предложил друг начин за изпълнение, не е обжалвал действията на съдебния изпълнител и не е погасил доброволно дълга си.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

При ответника Д.П.Я., в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител, рег. № ***с район на действие Окръжен съд – Варна, е образувано изпълнително производство по изп. дело № 20127110400979 по молба на взискателя „ОББ“ АД въз основа на издаден изпълнителен лист по влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по ч.гр.д. № 12999/2012г. на Районен съд – Варна, с който длъжникът М.М. е осъден да заплати сумата от 9 498, 75 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение № LD ********** от 19.10.2010 год., договорна лихва в размер на 403, 87 лв. за периода от 03.11.2011 год. до 09.09.2012 год.; наказателна лихва в размер на 396, 56 лв. за периода от 03.11.2011 год. до 09.09.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.09.2012 год. до окончателното изплащане на задължението и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 753, 16 лв.

 

По иска по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно проведено принудително изпълнение, изразяващо се в налагане на възбрана върху единственото жилище на длъжника

 

Ищецът М.М. е собственик на незастроено дворно място с площ от 840 кв.м. в с. ***, общ. ***, което е придобил с договор за покупко-продажба от 06.05.1990г., сключен във формата на НА № ***, том ***, дело № ***/1990г. и в което по-късно е построил жилищна сграда, съгласно удостоверение от Община *** /л. 20/.

С молбата, с която е образувано принудителното изпълнение, взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши проучване имущественото състояние на длъжника, в резултат на което по молба от 05.12.2012г. е наложена възбрана върху дворното място в с. ***, общ. ***, вписана в СВ – Варна на 25.04.2013г.

Спорният по делото въпрос е дали дворното място върху което е наложена възбраната представлява „несеквестируемо жилище“ по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК.

Понятието „жилище“ има законова дефиниция в § 5, т. 30 ДР на ЗУТ,  съобразно която то е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

Изхождайки от § 5, т. 30 ДР на ЗУТ, съдът приема, че собственото дворно място на длъжника, явяващо се самостоятелен обект на правото на собственост, отделен от жилищната сграда, не представлява „несеквестируемо жилище“ по смисъла на чл. 444, т. 7 ГПК, тъй като не отговаря на критериите за това.

Или в конкретния случай жилището на длъжника е това, което се намира  в сградата, построена във възбраненото дворно място.

Дори и да се приеме, че несеквестируемостта на жилището води до несеквестируемост на дворното място, в което то е построено, то съгласно т. 1 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК налагането на възбрана върху непотребими вещи, измежду които е и несеквестируемото жилище на длъжника, не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава.

Въз основа на изложеното намирайки за неосъществен фактическия състав на специалната деликтна отговорност по чл. 74 ЗЧСИ, поради отсъствие на противоправно поведение на съдебния изпълнител при осъществяване принудителното изпълнение по изпълнителното дело № 20127110400979, предявеният иск за вреди, следва да бъде отхвърлен.

Липсата на една от предпоставките за уважаване на претенцията прави безпредметно произнасянето по останалите елементи от фактическия състав на предявения иск, вкл. и по възражението за съпричиняване и правопогасяващото възражение за давност.

 

По иска по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно проведено принудително изпълнение, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от получавано възнаграждение за труд

 

Съгласно заключението по допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда, г-н М. е полагал труд по трудово правоотношение с „О.” ООД за периода от 26.06.2013г. до 17.03.2015г., както и при същия работодател за времето от 28.07.2015г. до 04.01.2016г.

Предмет на иска за имуществени вреди е сумата от 930 лв., която е събрана от съдебния изпълнител от работодателя „О.” ООД за периода от месец октомври 2014г. до месец март 2015г. /вкл./, през който период длъжникът е бил трудово ангажиран по трудов договор, прекратен на 17.03.2015г.

За посочения период брутното му трудово възнаграждение е било равно на минималната работна заплата за страната, която за 2014г. е била 340 лв., а за 2015г. 360 лв.

За периода от 25.08.2016г. до 27.11.2018г. г-н М. е полагал труд по трудов договор, сключен с „Б.“ ЕООД, ЕИК ********* с предишно наименование „Т.С.“ ЕООД, видно от справка в ТР при АвП, като за времето от месец март 2017г. до месец октомври 2018г. се поддържа, че съдебният изпълнител в нарушение на чл. 446 ГПК е събрал сумата от 2 238, 02 лв.

По изпълнителното дело № 20127110400979 е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника М.М. със запорно съобщение от 09.08.2013г., връчено на 16.08.2013г. на работодателя „О.“ ООД.

Работодателят е депозирал отговор до съдебния изпълнител, в който е посочил, че ще прави удръжки от трудовото възнаграждение, съобразявайки чл. 446 ГПК.

В резултат на така наложения запор за времето от месец октомври 2014г. до месец март 2015г. работодателят е удържал сумата от 930 лв., съгласно Приложение № 4 от заключението на ССчЕ, който факт се потвърждава и от платежните нареждания, намиращи се в кориците на изпълнителното дело.

За същия период от време размерът на трудовото възнаграждение след приспадане на данъците и задължителните осигурителни вноски, съобразно чл. 446, ал. 2 ГПК, е бил по-нисък от минималната работна заплата за 2013г. и 2014г., съответно от 340 лв. и 360 лв.

За времето от образуване на изпълнителното производство – 27.09.2012г. до деня на налагане на запора – 09.08.2013г., длъжникът М.М. е превеждал по сметка на съдебния изпълнител ежемесечно парични суми, предназначени за погасяване на дълга, вкл. и след прекратяване на трудовото му правоотношение с „О.“ ООД, считано от 17.03.2015г.

За периода от 17.03.2015г. до месец февруари 2017г. /вкл./ длъжникът по изпълнението е продължил да превежда суми по сметка на съдебния изпълнител.

Съденият изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника със запорно съобщение от 21.03.2017г., връчено на работодателя Б.“ ЕООД с предишно наименование „Т.С.“ ЕООД. С писмо съдебният изпълнител е уведомен, че първата вноска по задължението на служителя ще бъде преведена до 25.04.2017г.

Пред работодателя си „Б.“ ЕООД, с предишно наименование „Т.С.“ ЕООД работникът е декларирал, че считано от 01.11.2017г. желае доброволно да бъде удържана от работната му заплата сумата от по 129, 99 лв. месечно за погасяване на задълженията му по изпълнителното дело № 20127110400979.

Декларация с идентично съдържание работникът е депозирал и на 28.12.2017г., с което е заявил желание за удържане на месечна сума в размер на 100 лв.

Волята на работника М.М. е сведена до знанието на съдебния изпълнител с нарочно писмо, получено на 02.03.2018г.

В него работодателят е посочил, че не е в състояние да прави удръжки от трудовото му възнаграждение, тъй като размерът му е под минимално установения. Доколкото волята на служителя е да се извършват удръжки от по 100 лв. месечно, то работодателят е заявил готовност да изпълни желанието на работника.

За процесния период от месец март 2017г. до месец октомври 2018г. размерът на трудовото възнаграждение след приспадане на данъците и задължителните осигурителни вноски, съобразно чл. 446, ал. 2 ГПК, е бил по-нисък от минималната работна заплата за 2017г. и 2018г., съответно от 460 лв. и 510 лв.

За същия период удържаната от трудовото възнаграждение сума, която е постъпила по сметка на съдебния изпълнител, е в размер на 2 238, 02 лв.

Съобразявайки в съвкупност ангажираните доказателства следва да се приеме, че за времето от месец октомври 2014г. до месец март 2015г. и за периода от месец март 2017г. до 30.10.2017г., в нарушение на чл. 446, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител е събирал удръжки от трудовото възнаграждение, чиито размери са под минималната работна заплата за страната в общ размер на 1 908, 04 лв. /930 лв. + 978, 04 лв./.

Поведението на съдебния изпълнител, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнението е процесуално незаконосъобразно, тъй като е в разрез с разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК, която забранява на ответника да насочва изпълнение върху трудово възнаграждение, чиито размер е под минималната работна заплата, какъвто е и настоящия случай.

Съдебният изпълнител е бил длъжен да събере информация какъв е размерът на получаваното от длъжника по изпълнението нетно трудово възнаграждение, осъществявайки връзка с касиера на работодателя (платец на възнаграждението за труд) за установяване секвестируемата, респ. несексвестируемата част от него /т. 13 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

Събирането на тази информация е задължение, което лежи върху частният съдебен изпълнил,  тъй като именно той е натоварен от държавата да проведе процесуално законосъобразно изпълнителното производство за събиране на публични вземания и частни притезания, съобразно чл. 2 ЗЧСИ. Затова тезата на процесуалния представител на ответника, че преценката за това каква част от получаваното трудово възнаграждение може да бъде удържана и превеждана на съдебния изпълнител, тежи върху работодателя, не може да бъде споделена.

В резултат на незаконосъобразно събиране на несеквестируема част от трудовото възнаграждение за времето от месец октомври 2014г. до месец март 2015г. и за периода от месец март 2017г. до месец 30.10.2017г. по изпълнителното производство съдебният изпълнител е причинил имуществена вреда под формата на претърпяна загуба в размер на сумата от 1 908, 04 лв., поради което претенцията се явява основателна.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на длъжника по изпълнението, който въпреки предоставената от закона възможност не е предложил друг начин за изпълнение, не е обжалвал действията на съдебния изпълнител и не е погасил доброволно дълга си, е неоснователно.

Длъжникът може, но не е длъжен да предлага друг начин на изпълнение, може, но не е длъжен да подава жалба срещу действията на съдебния изпълнител и поведението му не е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Поддържането на тезата, че длъжникът по изпълнението е длъжен да погаси дълга си доброволно би обезмислило принудителното изпълнение и функциите на съдебните изпълнители. Отделно от изложеното, видно от материалите в изпълнителното производство, длъжникът е заплащал месечни суми за погасяване на задълженията му в изпълнителното производство от образуването му до настоящия момент.

Съгласно чл. 110 ЗЗД с петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В конкретния случай, вземането на ищеца е възникнало от момента на увреждането, т.е. от всяко незаконосъобразно действие или от момента на постъпване на всяко плащане по сметка на съдебния изпълнител, което считано от 14.10.2014г. /датата на първото постъпление/ до датата на подаване на исковата молба - 25.10.2019г., е погасено по давност, поради изтичане на петгодишния давностен срок. За времето от месец ноември 2014г. до датата на исковата молба, давностният срок не е изтекъл, поради което възражението се явява неоснователно.

Предвид изложеното, претенцията следва да бъде уважена за сумата от 1 788, 04 лв., от която 810 лв., събрана за периода от месец ноември 2014г. до месец март 2015г. и 978, 04 лв. за периода от месец март 2017г. до месец 30.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и отхвърлена за сумата от 120 лв. за месец октомври 2014г.

 

За периода от 01.11.2017г. до месец октомври 2018г. съдебният изпълнител е събрал законосъобразно сумата от 1 259, 98 лв., въз основа на декларации на длъжника по изпълнението, с които същият е декларирал желанието си от трудовото му възнаграждение да се удържат и превеждат по сметка на съдебния изпълнител първоначално сумата от 129, 99 лв., а след това по 100 лв. месечно.

В случая, преводите на суми от трудовото възнаграждение на г-н М., са извършени при изрично изразено съгласие и знание на длъжника. Затова е без значение какъв е произходът на средствата и в частност какъв е размерът на секвестируемата част от трудовото му възнаграждение, която служи за погасяване на дълга. В случая, не е налице отказ на длъжника от закрилата на чл. 446 ГПК, а доброволно изпълнение на задълженията му по изпълнителното дело, поради което в тази част претенцията следва да бъде отхвърлена, поради отсъствие на противоправно поведение на съдебния изпълнител.   

 

По иска по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди

 

В исковата молба ищецът настоява, че е претърпял вреди, изразяващи се в стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние от незаконосъобразно изпълнение върху несеквестируемия му доход за времето от месец октомври 2014г. до месец октомври 2018г.

Както вече беше посочено поведението на съдебния изпълнител е противоправно в нарушение на чл. 446 ГПК, извършено в периода от месец ноември 2014г. до месец март 2015г. и за времето от месец март 2017г. до 30.10.2017г.

За времето от 01.11.2017г. до месец октомври 2018г. не са налице предпоставките за ангажиране на специалната деликтна отговорност, поради отсъствие на неправомерно поведение на ответника.

В медицинско направление от 28.10.2019г., издадено от д-р Д.М.от АИППМП, е отразено, че от около 10 години г-н М. е с диагноза „хипертонична болест”, за която провежда медикаментозно лечение. От лична амбулаторна карта се установява единствено, че г-н М. е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност през 2014г. и 2015г.

Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на С.Й., дъщеря на ищеца установяват, че от 2012г. г-н М. има стомашни болки, язва, а повишено кръвно налягане от 2010г. в резултат на обстоятелството, че се явява длъжника в изпълнително производство, като отсъствието на парични средства го заставяло и да проси пари, впечатления добити от съвместното им съжителство. За времето от образуване на изпълнителното производство до настоящия момент, г-н М. не е полагал труд, защото е болен – язвата го боли и вдига високо кръвно. Не е погасявал задълженията си по изпълнителното производство, защото не получава никакви доходи.

От показанията на К.М.се установява, че от 2010г. до настоящия момент неговият приятел М.М. е работил от време на време, но от няколко години не е способен да полага труд, тъй като е с високо кръвно налягане, датиращо от около 5-6 години. Непрекъснато споделял, че е разтревожен от факта, че може да загуби дома си в с. ***. 

Съвкупната преценка на събраните доказателства сочи, че от 2010г. г-н М. страда от хипертонична болест на сърцето, но в конкретния случай не се установява по безспорен начин, че е налице влошаване на здравословното му състояние – язва и повишаване на кръвното налягане, стрес, и неудобства, което се дължи на незаконосъобразно проведено изпълнително производство в периода от месец ноември 2014г. до месец март 2015г. и за времето от месец март 2017г. до 30.10.2017г.

Ангажираните показания на г-жа Й.не се кредитират от съда, в частта относно твърдението, че баща й не полагане труд, считано от 2012г. до настоящия момент и не разполага с парични средства, защото са опровергани от заключението на ССчЕ и от данните в изпълнителното производство, сочещи, че от образуването му г-н М. е погасявал доброволно дълга си, а в периодите в които е работил са удържани средства от възнаграждението му. Доказателствата в изпълнителното производство сочат още изключителна добросъвестност на длъжника при погасяване на задълженията в изпълнителното производство, както и проява на усърдие за по-бързото му приключване, израз на което са месечните плащания от по 1 000 лв. след прекратяване на последното му трудово правоотношение на 27.11.2018г.

Въз основа на изложеното поради недоказване на противоправно поведение на съдебния изпълнител за времето от 01.11.2017г. до месец октомври 2018г. и отсъствието на причинно-следствена връзка между имуществените вреди и процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение в периода от месец ноември 2014г. до месец март 2015г. и за времето от месец март 2017г. до 30.10.2017г., предявеният иск подлежи на отхвърляне, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

 

По разноските

         В полза на ищеца М.М. разноски не се присъждат за уважената част от претенцията, поради отсъствие на доказателства за извършването на такива.

         Адвокатско възнаграждение в полза на адв. А.К., осъществила процесуално представителство в полза на г-н М. въз основа на пълномощно от 18.10.2019г., не следва да се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като договор за правна защита и съдействие, в който е уговорена безплатна правна помощ, не е представен по делото.

         С право на разноски за отхвърлената част от претенциите разполага ответника, чиито размер възлиза на 724, 47 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Й.М., ЕГН **********,*** срещу Д.П.Я., в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител, рег. № ***с район на действие Окръжен съд – Варна, ******иск за заплащане на сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение, изразяващо се в налагане на възбрана върху единственото му жилище, представляващо дворно място с площ от 840 кв.м. в с. ***, общ. ***, причинили стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние от намиране на средства за осуетяване на публичната продан на единственото жилище, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 74 ЗЧСИ.

 

ОСЪЖДА Д.П.Я., в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител, рег. № ***с район на действие Окръжен съд – Варна, ******ДА ЗАПЛАТИ на М.Й.М., ЕГН **********,*** сумата от 1 788, 04 лв. /хиляда седемстотин осемдесет и осем лева и четири ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20127110400979, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от получавано възнаграждение за труд, както следва: 810 лв., събрана за периода от месец ноември 2014г. до месец март 2015г. от работодателя „О.” ООД и 978, 04 лв. за периода от месец март 2017г. до 30.10.2017г. от работодателя „Т.С.” ЕООД с предишно наименование „Б.” ЕООД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 74 ЗЧСИ.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Й.М., ЕГН **********,*** срещу Д.П.Я., в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител, рег. № ***с район на действие Окръжен съд – Варна, ******иск за заплащане на сумата от 120 /сто и двадесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20127110400979, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от получавано възнаграждение от „О.” ООД за труд за месец октомври 2014г., поради погасяване на вземането по давност, на осн. чл. 74 ЗЧСИ.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Й.М., ЕГН **********,*** срещу Д.П.Я., в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител, рег. № ***с район на действие Окръжен съд – Варна, ******иск за заплащане на сумата от 1 259, 98 лв. /хиляда двеста петдесет и девет лева и деветдесет и осем ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, в резултат на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело № 20127110400979, изразяващо се в събиране на несеквестируема част от получавано възнаграждение за труд за периода от 01.11.2017г. до месец октомври 2018г. от работодателя „Т.С.” ЕООД с предишно наименование „Б.” ЕООД, на осн. чл. 74 ЗЧСИ.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Й.М., ЕГН **********,*** срещу Д.П.Я., в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител, рег. № ***с район на действие Окръжен съд – Варна, ******иск за заплащане на сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - стрес, неудобства и влошаване на здравословното състояние, в резултат на незаконосъобразно преведено принудително изпълнение, за събиране на несеквестируема част от получено възнаграждение за труд, за времето от месец октомври 2014г. до месец октомври 2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 74 ЗЧСИ.

 

ОСЪЖДА М.Й.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Я., в качеството ѝ на частен съдебен изпълнител, рег. № ***с район на действие Окръжен съд – Варна, ******сумата от 724, 47 лв. /седемстотин двадесет и четири лева и четиридесет и седем ст./, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: