Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
гр. Пловдив, 30 януари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми
състав, в открито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №3974 по описа
на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
П.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от
адвокат П.П.- пълномощник, обжалва Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №19-0239-000353 от
11.12.2019г. на началника на Районно управление (РУ), гр. Асеновград при
Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр. Пловдив, за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ), с която, на основание чл.171, т.1,
б.”б” от ЗДвП, му е приложена ПАМ- временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство (СУМПС), до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради
незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно
приетия списък на разноските (лист 33). На 28.01.2020г. по делото постъпва писмена
защита с Вх.№1814 (лист 36), в която се излагат допълнителни съображения в
посочения смисъл.
Ответникът- П. К.Б.- началник на РУ- Асеновград при ОД
на “МВР”- Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. На
14.01.2020г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№726 (лист 15), в което е
заявено възражение за неоснователност на жалбата. При евентуално уважаване на
жалбата, ответникът възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение и моли същото да бъде намалено до минималното такова, определено
по реда на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността
да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на
заповеди, с които се прилага ПАМ от вида на оспорената в настоящето
производство (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като
кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове
относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен
ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 7, 16) е получен “лично” от
жалбоподателя П. на 13.12.2019г., видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 7а, 16а). От своя страна, жалбата
(листи 2-4) постъпва в съда на 27.12.2019г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и
при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.11.2019г., около 06:41ч. е извършена проверка от
служители в РУ- Асеновград при ОД на ”МВР”- Пловдив, в гр. Асеновград, на ул. “Цар
Иван Асен II“, срещу №136. В рамките на проверката е установено, че
жалбоподателят П. управлява лек автомобил, марка “Мазда
МПВ”, с рег.№****, лична собственост. На жалбоподателя П. е извършена проверка
за евентуална употреба на алкохол с техническо средство, представляващо “Дрегер Алкотест 7410+”, с фабр.№ARSM 0173, при което е отчетена концентрация на
алкохол в издишания въздух от 0,51 ‰ (промили). Костадин Илков Станчев- младши автоконтрольор в РУ- Асеновград при ОД на “МВР”- Пловдив
издава на жалбоподателя Талон за изследване с №0055216 (лист 18), представляващ
Приложение №1 към чл.4, ал.3 (всъщност към чл.3, ал.2) от Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1).
Според съдържанието на посочения талон за изследване, П.
“не приемам“ показанията на техническото средство. П. избира да бъде
изследван за употреба на алкохол чрез медицинско и химическо или химико-токсилогично изследване, съгласно чл.6, ал.4 от
Наредба №1.
Според отразеното в талона за изследване, П. е
уведомен, че в срок до 45 мин. от връчването на талона следва да се яви за
медицинско изследване в ЦСМП (център за спешна медицинска помощ) гр.
Асеновград. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на П. на
27.11.2019г., в 07:00ч. и е подписан от жалбоподателя.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (лист 19), представляващ
Приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба №1, удостоверяващ обстоятелството, че
на 27.11.2019г., в 08:05ч., във ФСМП (филиал за спешна медицинска помощ)
Асеновград, мед. фелдшер В.У. е взела кръвна проба от П.П..
Според нарочно отразяване в посочения протокол, “Кр. проба е взета в 0805 h поради липса на полицейски екип от
РПУ Ад“ пол. К..
По делото е прието заверено копие на Карта №6224/72270
(лист 8), издадена от МЗ- Център за спешна медицинска помощ, според която карта
П.П. е “дошъл
сам за вземане на кр. проба за алкохол“; “кр. проба е взета в 0805 поради
липса на полицейски екип на РПУ“.
Отново на 27.11.2019г., Костадин Илков Станчев съставя
акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия АА, бл.№407548 (лист
17), с който деянието на П., изразяващо се управление на автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо
средство “Дрегер Алкотест 7410+”,
с фабр.№ARSM 0173, се квалифицира като
административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при
съставянето му от жалбоподателя П. са иззети: СУМПС (свидетелство за управление
на моторно превозно средство) №*********; контролен талон (КТ) №5518409; СРМПС
(свидетелство за регистрация на моторно превозно средство), част ІІ-ра (малък талон) №*********, както и два броя табели с
Рег.№****.
Видно от съдържанието на посочения АУАН, същият е
подписан от жалбоподателя П. и е направено възражение “Ще дам кръвна проба”.
Също така, в съставения АУАН е отразено обстоятелството, че на П. е издаден
Талон за медицинско изследване с №0055216.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на направеното
в тази връзка възражение от жалбоподателя.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ
по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 21) на министъра на вътрешните работи,
с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по
ЗДвП, между които служби са и Областните дирекции на МВР. Прието е заверено
копие на Заповед с №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 22) на директора на ОД на
”МВР”- Пловдив, с която заповед началниците на РУ на МВР са оправомощени
да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а”
и т.6 от ЗДвП (точка І.2. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед
№8121к-13 от 04.01.2018г. (лист 23) на министъра на вътрешните работи, с която
заповед П. К.Б., издал оспорената в настоящето производство заповед, е преназначен
на длъжността “НАЧАЛНИК I степен на Районно управление – Асеновград при
Областна дирекция на МВР – Пловдив“, считано от датата на встъпване в длъжност.
Така посоченото определяне на служби за контрол по
ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването
на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол съдът
намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена
от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните
липсва формиран спор.
Според посочената като правно основание за прилагане
на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от
18 месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство
(МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на
чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е
предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар
последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на
административнонаказателната отговорност спрямо лица,
извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и
по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването
на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, като доказателства по делото е прието
заверено копие на Протокол №752 от 29.11.2019г. (лист 20) за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, според който
протокол в пробата от кръв, взета от П.Г.П., за което е издаден талон №0055216,
се доказва етилов алкохол в количество от 0,30 ‰ (промили).
Посочената стойност на концентрация на алкохол в
кръвта на жалбоподателя е под определения минимум от 0,5 промили по чл.171,
т.1, б.”б” от ЗДвП и едновременно с това е определяща, предвид установяването и
чрез медицинско изследване. Следователно, фактическото основание, послужило за
прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя,
се явява оборено, поради което оспорената заповед се явява постановена в нарушение
на материалния закон.
Установеното нарушение на материалния закон обуславя
незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява достатъчно и самостоятелно
основание за нейната отмяна.
Вярно е, че според разпоредбите на чл.6 от Наредба №1,
(6) Контролният орган връчва на лицето срещу подпис талона за изследване, като
вписва: 1. мястото, където да се извърши установяването; 2. срока на явяването
– до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното
място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен
анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и
урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120
минути – в останалите случаи; (7) Крайният срок за явяване на лицето се
определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за
извършване на установяване с доказателствен анализатор
или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на
обществен или друг превоз за отиване до него.
Вярно е, че кръвната проба е взета
от П. в 08:05ч. или 20 минути след изтичане на определения от Костадин Станчев
краен срок за вземане на кръвната проба до 07:45ч., но в същото време кръвната
проба е взета от жалбоподателя в рамките на 120-минутния срок по смисъла на
чл.6, ал.6 от Наредба №1, като доказателствата по делото не позволяват
формирането на несъмнен извод, че закъснялото вземане на кръвната проба се
дължи на виновно поведение на жалбоподателя.
Според чл.15, ал.5 от Наредба №1, вземането на кръв и
урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за
изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при
обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок
медицинският специалист по чл.12, ал.1 отразява причините за забавянето и часа
на вземането.
В случая обаче, от страна на лицето, извършващо
медицинското изследване (фелдшер В.У.), няма отразена причина за вземането на
кръвната проба от жалбоподателя след изтичане на срока, определен в талона за
медицинско изследване, нито пък е направен отказ да бъде взета кръвна проба от
жалбоподателя, ако се приеме за установено, че той в действителност се е явил
във ФСМП- Асеновград след определения краен срок за това.
На следващо място, според чл.1, ал.4 от Наредба №1,
Техническите средства, с които се установява концентрацията на алкохол в
кръвта, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, след като
бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията (ЗИ).
Като доказателство по делото е прието заверено копие
на Заповед №Iз-789 от 12.04.2010г. (лист 24) на министъра на вътрешните работи,
с която заповед, на основание чл.1, ал.3 и ал.4 от Наредба №30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба
№30, отменена с §6 от ПЗР на Наредба №1), е заповядано проверка за употреба на
алкохол от водачите на МПС да се извършва с технически средства, изчерпателно
изброени в 6 точки, между които и “Alcotest 7410 Plus“.
Като доказателство по делото е
прието заверено копие на списък на преминали успешна последваща
проверка анализатори на алкохол в дъха, в “Лаборатория за проверка на
анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“, с
Рег.№3286р-39174 от 30.08.2019г. (лист 30), в който списък е вписан процесният “Дрегер 7410+“, с фабр.№ARSM 0173.
Като доказателство по делото е
приета заверена част от технически паспорт на Преносим апарат за измерване
концентрацията на алкохол при издишване “Alcotest®
7410Plus” (листи 25-28).
Според раздел “Точност на
измерването“ (лист 25) от посочената част от техническия паспорт на апарата “Alcotest® 7410Plus”, Грешка при повтаряемост с етанолов стандарт,
при измервания на стойности в диапазона от 0 до 1,00 ‰ (промил), грешката е ±
0,05 ‰ (промили). При измерена стойност > 0,100 ‰ (промили), грешката е ± 5
% от измерената стойност (лист 26).
В случая, измерената стойност на
концентрация на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух е 0,51 ‰ (промили).
Прилагайки допустимите стойности на грешката при повтаряемост с етанолов стандарт,
съгласно техническите характеристики на процесния “дрегер“, се получава стойност на концентрацията на алкохол
в издишания от жалбоподателя въздух в диапазона от 0,46 ‰ (0,51 ‰ – 0,05 ‰) до
0,56 ‰ (0,51 ‰ + 0,05 ‰).
Прилагайки допустимата стойност на грешката при
измервания, съгласно техническите характеристики на процесния
“дрегер“, се получава стойност на концентрацията на
алкохол в издишания от жалбоподателя въздух в диапазона от 0,4845 ‰ (0,51 ‰ – 0,0255
‰ (5 % от 0,51 ‰)) до 0,5355 ‰ (0,51 ‰ + 0,0255 ‰ (5 % от 0,51 ‰)).
При това положение, настоящият състав на съда намира,
че не може да се приеме за несъмнено установено обстоятелството, че
действителната концентрация на алкохол в издишания от П. въздух надвишава 0,5
промили.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда
намира, че съображенията, мотивирали издаването на оспорената по делото
заповед, не следва да бъдат споделени.
А предвид очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно и такива следва
да му бъдат присъдени до размера, в който са доказано направени и съгласно
приетия по делото списък на разноските (лист 33). С оглед направеното възражение
от ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна
на жалбоподателя, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно
установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е
500,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС
по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите
Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба
№1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и съдействие от 27.12.2019г.
(лист 32) с адвокат П.П. от страна на жалбоподателя е
заплатена в брой сумата от 400,00 лева, което възнаграждение очевидно не е
прекомерно.
За разноските следва да се осъди юридическото лице, в
чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквато в случая се явява ОД на
“МВР“- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка с №19-0239-000353 от 11.12.2019г., издадена от началника
на Районно управление- Асеновград при ОД на “МВР”- Пловдив, , с която, на
основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на П.Г.П. е приложена ПАМ- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на “МВР”- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на П.Г.П.,
ЕГН **********, сумата от общо 410,00 (четиристотин и десет) лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:./п/........................
/Н.Бекиров/